Решение № 262011 от 23.12.2020, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е № гр.

София 23.12.2020 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав в публичното заседание на осми декември две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря Антоанета

Стефанова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Алексиева гр. дело № 4170 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „И.2.“ ЕООД срещу И.Т.И., с която е предявен иск по реда на чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.3 и ал.3 ГПК.

Ищецът твърди, че с разпореждане от 19.02.2019 г. по ч.гр.д. № 78440/2018 г., СРС, 159 състав отхвърлил подаденото от ищеца заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу ответницата. Твърди се, че съобщение за разпореждането е връчено на заявителя-ищец на 05.03.2019 г., поради което и предявява иска си в едномесечния срок по чл.415 от ГПК. Ищецът твърди, че с договор за прехвърляне на вземания от 02.11.2018 г., вписан в СВ като акт № 120, вх. рег. № 73229 от 05.11.2018 г. ищецът като цесионер придобил вземания на цедента „Д.Е.Х.“ АД /с предишно наименование “Е.Х.“ АД/ към ответницата, което вземане произтича от сключения между цедента и ответницата договор за заем от 05.09.2013 г., обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 102, том І, рег. № 3578, дело № 80/2013 г. на нотариус Д.Ж.с рег. № 101 на НК. Твърди се, че по силата на договора за заем “Е.Х.“ АД като заемодател е предоставил на ответницата в качеството й на заемател и ипотекарен длъжник сумата от 87 000 лв. Твърди, че предоставянето на сумата е станало чрез многократно теглени от ответницата суми от по 200-500 лв. с касови ордери, в които като основание за получаването е посочено „служебен аванс БСЗ“.

Твърди се, че ответницата е уведомена за цесията с уведомление изх. № Р-02-471/16.11.2018 г., получено лично на 16.11.2018 г.

Моли съда да постанови решение, с което да бъде осъдена ответницата да заплати на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД на ищеца сумата от 87 000 лв., дължима главница по договор за заем от 05.09.2013 г., обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 102, том І, рег. № 3578, дело № 80/2013 г. на нотариус Д.Ж.с рег. № 101 на НК, вписан в СВ като акт № 11, том ХVІІІ, вх.рег.№ 42808 от 05.09.2013 г. и договор за прехвърляне на вземания от 02.11.2018 г. вписан в СВ като акт № 120, том ХХХVІ, вх.рег. № 73229 от 05.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението по чл.417 ГПК-12.12.2018 г.

В срока по чл.367 ГПК ответницата представя отговор чрез процесуалния си представител адвокат Т., надлежно упълномощен с пълномощно приложено към отговора.

Оспорва предявения иск по основание и размер с твърдението, че искът е неоснователен и недоказан.

Твърди, че „Д.Е.Х.“ АД /с предишно наименование “Е.Х.“ АД/ няма никакви вземания към ответницата, включително и такива произтичащи от твърдения от ищеца договор за заем, тъй като “Е.Х.“ АД не е превел обещаната сума, съгласно клаузите на подписания нотариален акт, по банковата сметка на ответника, в уговорения срок.

Твърди, че не е теглила суми от по 200-500 лв. с касови ордери, като сумите по представените от ищеца ордери касаят наличието на трудови отношения на страните по тях и са предадени с оглед изпълнение на задължения по трудов договор. Твърди, че тези суми в общ размер са 1982 лв. и не съответстват на тези по нотариалния акт. Датата на предаването на сумите предхожда датата на подписване на нотариалния акт. Твърди, че сумите не са теглени от ответницата.

В срока по чл.372 ГПК ищецът депозира допълнителна искова молба.

Оспорва твърденията изложени в отговора.

В срока по чл.373 ГПК ответницата депозира допълнителен отговор. Оспорва уточненията и допълненията направени с допълнителната искова молба. Представя писмени доказателства.

В съдебно заседание ищецът поддържа иска чрез своя процесуален представител. Претендира разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответницата в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва иска и моли съда да постанови решение, с което да го отхвърли като неоснователен. Съображения излага в представени по делото писмени бележки. Претендира разноски.

Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

На 12.12.2018 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. С влязло в сила на 12.03.2019 г.

Разпореждане № 45267/19.02.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 78440/2018 г. по описа на СРС, 159 състав, съдът е отхвърли подаденото заявление.

Със съобщение, връчено на ищеца на 05.03.2019 г., последният е уведомен, че заявлението му е отхвърлено и следва да предяви иск за установяване на своето вземане в едномесечен срок от получаване на съобщението.

Настоящият иск е предявен на 26.03.2019 г., т.е. в законоустановения едномесечен срок. В този смисъл предявеният иск е процесуално допустим.

По същество на предявения иск.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че с договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, сключен с нотариален акт № 102, том I, рег. № 3578, дело № 80 от 05.09.2013 г. на нотариус Д.Ж.-Нотариус с район на действие СРС, № 101 от регистъра на НК, вписан в СВ вх.рег. № 42808, акт № 11, том XVIII, дело № 33812, „Е.Х.“ АД в качеството на заемодател се е задължил да предостави на ответницата И.Т.И. в качеството й на заемател, заем в размер на 87 000 лв. в срок от 20 дни от сключването на договора по нейна банкова сметка. ***, включително лихвите е две години от постъпването на сумата по банковата сметка на заемателя, който дължи на заемодателя и годишна лихва в размер на 8%, платима веднъж годишно в края на всяка година. В случай, че заемателят не върне дадената в заем сума, включително лихвите, дължи и неустойка в размер на законната лихва. Страните са уговорили, че за обезпечаване на всяка една част от вземането на заемодателя по предоставения заем, включително главница, лихви и разноски, ответницата И. и третото лице А. Т.В.учредяват в полза на „Е.Х.“ АД договорна ипотека върху описания в нотариалния акт недвижим имот.

С договор за прехвърляне на вземания от 30.11.2018 г. „Д.Е.Х.“ АД /с предишно наименование „Е.Х.“ АД/ е продало на ищеца-„И.2.“ ЕООД вземането си в размер на 87 000 лв. към длъжника И.Т.И.. Договорът е с нотариално удостоверяване на подписите с рег.№№ 3854/30.10.2018 г. и 3905/02.11.2018 г. на нотариус в район РС София с рег. № 318 на НК. За извършената цесия и на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, ответницата е уведомена лично на 16.11.2018 г.

Установява се, че в периода от 16.04.2007 г. до 24.03.2016 г. между „Е.Х.“ АД и ответницата са съществували трудово-правни отношения, по силата на които последната е заемала различни длъжности: „технически сътрудник“, „организатор/офис мениджър“.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ се установява, че сумите по следните разходни касови ордери, на обща стойност 62 287 лв., приети като доказателства по делото:

1. от

01.02.2013 г. за сумата от 170 лв. с посочено основание: „сл.аванс БСЗ“, 2. от

15.02.2013 г. за сумата от 500 лв. с посочено основание: „сл.аванс БСЗ“, 3. от

01.03.2013 г. за сумата от 110 лв. с посочено основание: „сл.аванс БСЗ“, 4. от

02.04.2013 г. за сумата от 192 лв. с посочено основание: „сл.аванс“, 5. от

05.04.2013 г. за сумата от 110 лв. с посочено основание: „сл.аванс“, 6. от

09.04.2013 г. за сумата от 200 лв. с посочено основание: „сл.аванс БСЗ“, 7. от

15.04.2013 г. за сумата от 150 лв. с посочено основание: „сл.аванс“, 8. от

17.04.2013 г. за сумата от 300 лв. с посочено основание: „сл.аванс БСЗ“, 9. от

23.04.2013 г. за сумата от 250 лв. с посочено основание: „сл.аванс БСЗ“ и 10. от

22.06.2015 г. за сумата от 60 305 лв. с посочено основание: „сл.аванс БСЗ“, не са били осчетоводявани и в баланса на дружеството са посочени като касова наличност. Осчетоводяването е станало едва през 2018 г. С дата 30.09.2018 г. по дебита на сметка 444001 Вземания по липси и начети /И.И.-10 РКО/ и по кредита на сметка 501001 Каса в лева със сумата от 62 287 лв. С дата 05.11.2018 г. е осчетоводена цесия като сумата от 62 287 лв. със знак минус е осчетоводена по сметка 444 Вземания по липси и начети и по кредита на сметка 498001 със сумата от -62 287 лв. С тези операции по дебита на сметка 498001 и по кредита на сметка 501001 Каса в лева са осчетоводени като вземане от И.И. сума в размер на 62 287 лв.

Пред настоящата инстанция са събрани показанията на свидетелката М. П. Й., която установява, че е работила в „Е.Х.“ като счетоводител от м. август 2013 г. до м. май 2018 г. Познава И.И.. В този период ответницата е взимала редовно и често аванси в брой, които свидетелката е осчетоводявала. Ответницата взимала авансите от касата на „Е.Х.“. Свидетелката установява, че преди тя да постъпи на работа в дружеството, заварила вече взети от ответницата служебни аванси, но в по-малък размер. И. била секретарка на г-н О.-управителя на „Е.Х.“ и се ползвала с по-голямо доверие, тъй като се занимавала с неговите по-лични дела за фирмата, често взимала служебни аванси, част от които се връщали като сума. Лично ответницата ги взимала и тя ги връщала, или пък връщала документи, с които е изразходила паричните средства, които е взимала от касата на „ЕНЕРГОРЕМОНТ“. Свидетелката установява, че една малка част от парите се връщали или за тях се представяли разходо-оправдателни документи. При разговор с управителя, свидетелката установила, че той не знаел за сумите, които били взимани от ответницата под формата на аванс. След този разговор ответницата си тръгнала от работа, като от време на време внасяла на каса 5000 лв.

Свидетелката установява, че тя е написала и подписала ордера за 60 305 лв. Установява, че имало цял класьор с ордери, поради което накрая ги обединили в един общ ордер.

Към датата на ордера 22.06.2015 г. сумата от 60 305 лв. е сбор от всички суми по ордерите и невърнати към тази дата 22.06.2015 г. Този ордер ответницата го е подписала лично пред свидетелката. Служебен аванс БСЗ, означава Български съюз по заваряване. Управителят на дружеството имал няколко фирми, в които участвал и по този повод И. е взимала за различните фирми служебни аванси.

Свидетелката установява още, че ордерът от 01.02.2013 г. е от заверените ордери. Тя не го е изготвяла и подписвала. Това важи и за ордерите от 15.02.2013 г. , от 10.03.2013 г., от 02.04.2013 г., от 05.04.2013 г., от 09.04.2013 г., от 15.04.2013 г., от 17.04.2013 г. и 23.04.2013 г. Тези суми от тези ордери плюс всички други получени ги е преоформила в ордера от

2015 г. с голямата сума от 60 000 лв. И. не е имала достъп до касата. Ревизия не е правена, но гл. счетоводител и други колеги постоянно проверявали касата-ордерите, служебните аванси. Не са установени липси и констатации.

Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни, кореспондират със събраните по делото доказателства.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си, поради което съдът ги кредитира.

От правна страна:

Искът е предявен по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1, т.3 и ал.3 от ГПК, а отговорността на ответницата намира своето правно основание в чл. 240, ал.1 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже главно и пълно факта, от който произтича неговото вземане, следва да установи, че вземането съществува и той следва да изчерпи всички основания на претендираното от него право.

От своя страна в тежест на ответника е да докаже всички възражения срещу вземането.

Юридическият факт, от който се претендира отговорността на ответницата е договор за заем.

Договорът за заем, в случая - на пари, е реален. Същият се счита за сключен с реалното предаване на парите. Доказването на това обстоятелство е изцяло в тежест на ищеца.