Решение № 106 от 12.07.2022, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. гр.Велинград, 12.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно наказателно дело № 20225210200191 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр.

Велинград, ул. „Христо Ботев“ № 8, против Наказателно постановление № 360000167/28.03.2022 г., издадено от и.д. Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Пловдив, с което на жалбоподателя Д. К. К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв.

(петстотин лева), на основание чл. 178в, ал. 5, предл. 2 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 178в, ал. 5, предл. 2 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че действителната фактическа обстановка не отговаря на описаното в наказателното постановление (НП), без да се излагат конкретни аргументи.

В съдебно заседание жалбоподателят Д. К. К., редовно призован, се явява лично, поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното НП.

Въззиваемата страна – административнонаказващият орган и.д.

Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Пловдив, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В съпроводително писмо, с което изпраща материалите по 1 административнонаказателната преписка, излага становище за законосъобразност на НП. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и след като анализира събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 10.02.2022 г., в гр. Велинград, на изхода за Юндола до хотел „Зора“, на път II-84, км 39+500, жалбоподателят Д. К. К. управлявал товарен автомобил „Ман 8.163“, с рег. № РА 6386 АТ, от категория N, негова лична собственост, като извършвал превоз на товари – дървени детайли за собствена сметка, ясно обозначен с табела „Превоз за собствена сметка“, възложен му със Заповед от 10.02.2022 г. на жалбоподателя Д.К. в качеството му на ЕТ „Д.К. – АВС“, гр. Велинград. По това време свид. АЛ. СТ. ИВ., съвместно с полицейски служители при РУ – Велинград, извършвали специализирана полицейска операция в района на същия пътен участък. След спирането на товарния автомобил, управляван от жалбоподателя Д.К., последният представил на контролните органи фактура – известие от 10.02.2022 г., в която били описани превозваните дървени детайли и Заповед от 10.02.2022 г., в която било посочено, че жалбоподателят превозва стоки – мебели за собствена сметка с автомобил с рег. № РА 6386 АТ, по маршрут Велинград Зелен дол – Велинград, с начален час на тръгване 06:00 часа на 10.02.2022 г. В хода на проверката жалбоподателят не представил удостоверение за психологическа годност. От направената справка в информационната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, раздел „Психологически изследвания“, контролният орган установил, че водачът Д.

К. К. не притежава валидно удостоверение за психологическа годност и не е преминал психологическо изследване.

За така констатираното нарушение свид. АЛ. СТ. ИВ. съставил срещу жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 316222/10.02.2022 г. Актосъставителят АЛ. СТ. ИВ. квалифицирал нарушението по чл. 178в, ал. 5, предл. 2 от ЗДвП . Актът бил надлежно предявен на жалбоподателя, който го подписал без възражения. На жалбоподателя бил връчен срещу подпис препис от АУАН. В срока по чл. 44 2 от ЗАНН жалбоподателят не депозирал писмени възражения срещу АУАН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя Д. К. К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв., на основание чл. 178в, ал. 5, предл. 2 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 178в, ал. 5, предл. 2 от ЗДвП.

Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от доказателствената съвкупност по делото, включваща писмените доказателства, приложени по административнонаказателната преписка, надлежно приобщени по делото и гласните доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, които съдът кредитира изцяло.

Разпитан като свидетел актосъставителят А.И. потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Същият дава последователни, логични и непротиворечиви сведения относно констатациите на проверката .

Не се установява свид. А.И. да се е намирал в някакви особени отношения с нарушителя, от които да извлича ползи от твърденията си. Поради това съдът намира, че същият не е заинтересован и предубеден от изхода на делото и кредитира показанията му, като достоверни, правдиви и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.

314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.

Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Димитър Радков Спасов

– и.д. Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Пловдив, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице – свид. АЛ. СТ. ИВ., заемащ длъжността „инспектор“ при Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Пловдив. Компетентността на 3 актосъставителя и на административнонаказващия орган, издал обжалваното НП, следва от представената по делото Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и чл.

189 от ЗДвП.

АУАН и НП са издадени при спазване на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

При съставяне на АУАН, а впоследствие при издаване на НП, не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са разпоредбите на чл. 42 и чл.

57 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, пълно, точно, ясно и в достатъчна степен е индивидуализирано вмененото на въззивника административно нарушение, позволяващо на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и срещу какви факти да се защитава.

Съгласно § 35 от ДР на ЗИД на ЗДвП (обн. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.), със закона се въвеждат изискванията на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно свидетелства за управление на превозни средства.

Съгласно чл. 178в, ал. 5, предл. 2 от ЗДвП наказва се с глоба в размер 500 лв. водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност.

В чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председателите на изпитните комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания е регламентирано, че при всяко постъпване на работа и при извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобили или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и за председател на изпитна комисия, лицата представят удостоверение за психологическа годност. Съгласно чл. 8, ал. 2 от посочената наредба удостоверението за психологическа годност е валидно за срок три години от датата на неговото издаване, с изключение на случаите, в 4 които се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето и на случаите по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7 , в които удостоверението е валидно за срок една година. По аргумент от чл. 8, ал. 4 от визираната наредба, лицата по чл. 8, ал. 1 от наредбата подлежат на психологическо изследване на всеки три години след датата на издаване на предходното удостоверение за психологическа годност.

Съгласно параграф 9 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 г. относно свидетелства за управление на превозни средства, доказателство за наличие на съответствие на водачите на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или стоки с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозно средство, следва да се предоставя, когато свидетелството за управление се издава и периодично след това.

В т. 4 от Приложение III „Минимални изисквания за физическа и психическа годност за управление на превозно средство със силово задвижване“ от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 г. относно свидетелства за управление на превозни средства изрично е посочено, че водачите на превозни средства от група 2 водачи на превозни средства от категории C, CЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E, (процесният товарен автомобил с рег. № РА 6386 АТ е от категория D1, видно от приложеното по делото свидетелство за регистрация част I № 002321101/05.06.2007 г. ) преминават медицински преглед преди свидетелството за управление С да им бъде издадено за първи път и след това преминават периодични медицински прегледи, съгласно предвиденото в националното законодателство.

В т. 5 от Приложение III „Минимални изисквания за физическа и психическа годност за управление на превозно средство със силово задвижване“ от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 г. относно свидетелства за управление на превозни средства е регламентирано, че стандартите, установени от държавите-членки за издаване и всяко едно последващо подновяване на свидетелствата за управление, могат да бъдат по-строги от изложените в настоящото приложение.

Следователно, по аргумент от параграф 9 от Преамбюла на Директива 5

2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 г. относно свидетелства за управление на превозни средства и т. 4 и 5 от Приложение III от същата директива, касаещо въвеждането на минимални изисквания за физическа и психическа годност за управление на превозно средство със силово задвижване, може да се заключи, че общностните норми предоставят възможност на отделните държави да уредят по свой начин материята, свързана с контрола върху годността на водачите и при необходимост да приемат по-строги стандарти от предвидените в Директивата. Държавитечленки разполагат с възможността да налагат медицински прегледи, когато свидетелството се издава и периодично след това, като гаранция за спазване на минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на други моторни превозни средства.

В случая, въведените по-строги изисквания към водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари в цитираната Наредба № 36/15.05.2006 г., съответно предвиждането и на административнонаказателна отговорност по чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП за водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност, е израз на приетата от страната ни необходимост за по-специфични и строги изисквания и стандарти към водачите, извършващи горепосочените превози, и не е в противоречие с Директивата. Съдът счита, че въвеждането на по-кратък срок на осъществяване на медицински прегледи относно психологическата годност на водачите, не може да се приеме, че съставлява само по себе си противоречие с цитираната Директива, като нормата на чл.

178в, ал. 5 от ЗДвП е насочена именно към удостоверяване на психологическата годност на точно определен тип водачи и то към момента, когато извършват съответен вид превози.