Решение № 75 от 17.03.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. *, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елизабета Кралева при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Гражданско дело № 20211600100203 по описа за 2021 година

Предявен е иск от Н.М. и И.С. против „Д. – О.з.” ЕАД, с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД за сумата от по 250 000 лв. за всеки от ищците, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта – 03.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищците твърдят, че като родители са загубили единственото си дете, синът им И.С. при пътно-транспортно произшествие.

Синът им починал през нощта на 02 срещу 03 септември 2017г. при настъпила автомобилна катастрофа в гр. *. На 02.09.2017 г. И. бил поканен в дома на негова приятелка М. М. в гр.*, за да празнуват нейният рожден ден. На тържеството присъствали и много други младежи, техни приятели. Сред гостите бил и Г. Б., който дошъл с автомобила, който по принцип управлявал, а именно лек автомобил „*” с ДК №*, собственост на неговата баба М.Н..

Около полунощ Г. Б. решил да отиде до магазина, за да закупи нещо сладко.

Поканил И. С. да го придружи и той тръгнал с него. Двамата се качили в колата на Г., като Г. управлявал, а И. заел предното място до него.

Придвижили се до с. * и оттам потеглили обратно за гр.*. На 03.09.2017 г., след полунощ, преди мост в подхода за гр. *, Г. Б., в следствие на 1 несъобразената, много висока скорост, с която управлявал автомобила, загубил контрол над него, като вероятно последвало навлизане в банкета и неуспешни опити да овладее автомобила. Последвал силен удар с дясната странична част на автомобила, именно където седял загиналият И., в двойка крайпътни дървета. След това настъпил и втори удал, в друго дърво, с предна лява част на автомобила. Вероятно е настъпило и преобръщане на автомобила, продиктувано от субективните действия на водача Б. и несъобразената скоростта с която е управлявал автомобила. Вследствие на настъпилите удари, преобръщания и последвалите жестоки деформации на автомобила, дясната ръка на возещият се на дясното пасажерско място И. С., била откъсната от рамото, като изхвърчала извън купето на автомобила, а тялото му изпаднало на пътното платно. И. загинал на място, а водача Г. Б. останал заклещен на мястото си в автомобила. Настъпилото тежко ПТП било открито от движещите се след тях по същият пътен участък, други автомобили лицата С.Т., И.И. и В.Ч., които възприели тежката пътна ситуация и трупа на загиналото момче. Те сигнализирали на тел. 112 в следствие на което на мястото на ПТП-то, пристигнала полиция, спешна помощ и дежурните служители при Регионалната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Установило се, че автомобилът на Б. бил напълно унищожен, като са налице настъпили критични деформации. Частите от купето и ходовата част на автомобила, както и частите от двигателя били разпръснати в района на катастрофата. Водачът Б. бил изваден от автомобила и транспортиран в болнично заведение. Във връзка с настъпилото ПТП и последвалата от него смърт на И. С. е образувано досъдебно производство № 192/2017г. по описа на РУ *, пр. пр. № 3529/2017 по описа на Окръжна прокуратура *.

Твърдят, че водача Г. Б. е нарушил правилата за движение по пътищата, като е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП- водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, както и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава 90 км/ч извън населено място. Между така допуснатите от негова страна нарушения на ЗДвП и настъпилия вредоносен резултат, какъвто е настъпилата смърт на И. С. е налице пряка и непрекъсната причинно следствена връзка.

Посочват, че виновният водач Г.Б. е подсъдим по НОХД № 164/2019 г.

2 по описа на Окръжен съд *, за извършено от него престъпление по чл. 343 , ал.

3, пр. 1, б. „Б”, във връзка с чл. 343, ал. 1, б. „В“, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК - на 03.09.2017 г., около 00, 15 ч., на път *, в землището на гр. *, при управление на моторно превозно средство - „*“, с ДК №*, собственост на М.Н., при движение от с. * към гр. *, в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта 1,57 %, установено по надлежния ред, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на И.С. от гр. *.

Ищците твърдят, че начина по който е настъпила смъртта на И. С., е особено жесток, и това усилва още повече непоносимата и непреодолима за тях душевна болка от сполетялата ги трагедия и неописуемо болезнената им загуба. Сочат, че приживе тримата са живели в едно домакинство и били едно прекрасно семейство, което целият град е познавал и на което близките им хора и съграждани са се възхищавали. И. не само е бил единствената им рожба, той е бил радостта и смисъла на техният живот. Непоносима е болката, с която ищците трябва да продължат живота си. Настъпилата трагедия е разрушила семейството им в пълният и буквален смисъл. Живота им, след настъпилата по особено жесток начин смърт на единственото им дете, продължава като низ от последователни сиви и тъжни дни. Дни с нестихващи въпроси, можели ли са да предпазят детето си, можели ли са да направят нещо. Тежкото психическо състояние и депресия в която са изпаднали ищците след сполетялата ги трагедия, тяхното болезнено и депресивно емоционално състояние са довели до разпадането на техните лични взаимоотношения.

Невъзможността да преодолеят, непреодолимата болка и загуба, довело да отчуждение между двамата, до разрушаване на прекрасната им до този момент, щастлива и здрава емоционална и физическа връзка. Това им отчуждение, депресия и загуба на смисъл на живота им, довело и до настъпила фактическа раздяла между двамата ищци. В момента живеят разделени и ежедневно, постоянно и неспирно всеки от тях търси начин да се справи с неописуемата си душевна болка, търси начин да продължи напред, затворен в себе си и своята болка, която съпътства дните и нощите и на двама им.

Сочат, че увреждащото МПС марка „*“, модел „*” с ДК №*, управлявано от виновният водач Г.Б., към момента на ПТП има активна 3 задължителна застраховка гражданска отговорност, с период на покритие от 03.04.2017 г. до 02.04.2018 г., сключена със застрахователното дружеството ответник „Д.-О.з.” ЕАД.

Твърди се, че на 15.03.2021 г. застрахователят ответник е сезиран с молба за изплащане на неимуществените вреди. С писмо от 16.08.2021 г. „Д.0З” ЕАД в законоустановеният 3 месечен срок е уведомил ищците, че няма да изплати претендираното от тях обезщетение. Ищците твърдят, че са спазили задължението си да отправят писмено искане за изплащането на застрахователно обезщетение към застрахователя, като същият е отказал и към настоящият момент претендираното от тях обезщетение не е изплатени.

Молят съда, след като се убеди в основателността на иска, да постанови решение, с което да осъди „Д. - О.з.” ЕАД да им заплати обезщетение в размер от по 250 000 лв. за всеки от тях, за причинените и търпени от тях неимуществени вреди от настъпилата при ПТП смърт на единственото им дете И.С., ведно със законната лихва от датата на деликта - 03.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да присъди адвокатско възнаграждение за представляващият ищците адвокат на основание чл. 38, ал.

2 ЗА.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Д. – О.з.” ЕАД, чрез юрк. Ю. К., с който се оспорва претенцията по основание и размер. Прави възражение за давност на претендираната лихва за забава.

Изтъква, че по заявената извънсъдебна претенция на ищците е поискано да представят влязъл в сила акт относно вината на деликвента, но такъв акт не е представен. Счита размера на иска за завишен с оглед обществените критерии за справедливост. Прави възражение за съпричиняване с оглед качването на пострадалия при шофьор в пияно състояние, както и с оглед липсата на поставен обезопасителен колан. Не оспорва факта, че на 03.09.2017 г. л.а. „*“ с рег. №* е застрахован в „Д. – О.з.” ЕАД по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

С определение № 116/06.08.2021 г. по делото е допуснато привличането на Г.Б. като трето лице помагач. Същият оспорва твърденията, че е управлявал автомобила в деня на произшествието след употреба и под въздействие на алкохол. Оспорва твърденията на ищците за изпитани от тях болки и страдания, тъй като били в лоши отношения с починалия. Оспорва 4 претенциите и по размер като прекомерно завишени. Твърди, че получените увреждания от И. С. са в резултат на неспазване на разпоредбите на чл.137а от ЗДвП като същият е бил без поставен обезопасителен колан и това е в причинна връзка за вредоносния резултат. Освен това твърди, че родителите му не са упражнили съответния контрол върху него като непълнолетен и са допуснали да се намира извън дома си след полунощ, без да е придружен от възрастен.

В съдебно заседание ищците, чрез своя процесуален представител, оспорват релевираните от ответника възражения и молят искът да бъде уважен като основателен. Ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен, а евентуално при уважаването му да приеме, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който се е качил при водач употребил алкохол.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства и са приети съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 15.03.2022 г. по НОХД № 164/2019 г. по описа на Окръжен съд * подсъдимият Г.Б. е признат за виновен в това, че на 03.09.2017 г. на път * в землището на гр. *, при управление на МПС лек автомобил „*“ с ДК № *, в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта 1,57 промила, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – не изпълнил задължението си да съобрази скоростта на движение с всички фактори и в частност с характера на пътното платно, както и забраната за движение със скорост, по-висока от 90 км/ч. извън населено място, като управлявал автомобила със скорост от 120 км/ч., вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на И.С. – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „б“ във вр чл. 343, ал. 1, б. „в“ и чл. 342, ал. 1 НК.

С решение № 111 от 11.03.2025 г. по ВНОХД № 301/2024 г. по описа на Апелативен съд София е изменена присъдата, като Г.Б. е признат за виновен за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и е оправдан по обвинението да е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. В останалата част присъдата е потвърдена.

С решение № 514 от 26.11.2025 г. на ВКС е изменено решението на САС, като единствено е намалено наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ от пет години на четири години.

От съдебно-автотехническата експертиза /САТЕ/ се установява следния механизъм на ПТП:

Лек автомобил марка „*“, модел „*“ с рег. №*, управляван от Г.Б. се е 5 движил по път * с посока на движение от с. * към гр. * със скорост около 128 км/ч., като при десен завой загубва напречната си устойчивост и напуска дясната пътна лента, след което навлиза в храстовидна растителност и с предна дясна челна част се блъска последователно в две дървета, които били на разстояние 1 метър едно от друго, след което автомобилът се завъртял надясно и се ударил с предната си лява част в трето дърво. След последвалият удар тялото на пътника на предна дясна седалка е отхвърлено извън купето, като пада върху пътната настилка и получава несъвместими с живота травми.

Експертизата заключва, че причини за настъпване на ПТП-то са високата скорост на автомобила и управлението му под въздействие на значително количество алкохол /1,57 промила/. От нея се установява, че пострадалият И. С. е пътувал на предна дясна пасажерска седалка без поставен предпазен колан. Видно от САТЕ дясната страна на автомобила е била изцяло смачкана и унищожена, поради което вещото лице заключва, че дори пострадалият да е бил вътре в купето с поставен предпазен колан, травматичните увреждания е нямало да са съвместими с живота му. Според експертизата тежките увреждания, довели до смъртта, са нанесени от ударите на тялото вътре в купето, преди изпадането му извън купето. Вещото лице пояснява, че при тази висока скорост и предвид получените деформации на купето, поставен предпазен колан не би имал никакво значение.