Решение № 286 от 05.06.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. Велико Търново, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.

Членове:

Димо Колев

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20244100500592 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по въззивна жалба на ЕТ „Румяна Хинкова – Иво Табаков“ гр. В.

Търново, подадена чрез пълномощника му адв. Ал. П. от ВТАК против решение № 660/15.04.2024г. по гр. д. № 1491/2023г. по описа на РС В. Търново, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу ответника Д. Б. Р. иск с правно основание чл. 203 ал. 2 пр. 1 КТ вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 6849 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди във формата на пропуснати ползи от неосъществен по вина на ответника превоз на стоки по заявки с № 17795 от 20.01.2021г.; № 15198 от 15.02.2019г.; № 00890 от 10.06.2019г.; № 04731 от 28.10.2019г.; № 00932 от 05.06.2019г.; № 16019 от 09.04.2019г.; № 15856 от 29.03.2019г.; № 15483 от 07.03.2019г.; № 04288 от 10.10.2019г.; 17657 от 15.01.2021г.; № 17310 от 05.01.2019г.;

№ 17312 от 05.01.2021г.; № 06301 от 13.12.2019г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задълженията.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост.

1

Посочва се, че районният съд е нарушил процесуалните си задължения във връзка с доклада на делото и разпределянето на доказателствената тежест. В тази връзка се изтъква, че съдът е отхвърлил предявения иск, поради недоказаност на обстоятелството, че жалбоподателят е кадрово обезпечен да извърши отклонените от ответника заявки, без да е давал изрично указния за доказването му с доклада по чл.

146 ГПК. Жалбоподателят допълва, че е узнал нуждата от установяване на този факт едва с атакуваното съдебно решение и възразява същият да е част от предмета на доказване, тъй като никоя от страните не го е въвела като спорно обстоятелство по делото. Смята, че възможността да извърши отклонените заявки изобщо не следва да се доказва по делото и уточнява, че при неизвестено за превозвача искане за превоз няма как да знае, че следва да отдели ресурс за извършването му. В тази връзка възразява, че районният съд е изготвил непълен и неточен доклад, поради което иска въззивният съд да му посочи кои факти и обстоятелства подлежат на доказване и за кои не сочи доказателства. На следващо място жалбоподателят се оплаква от допуснато от съда вътрешно противоречие в мотивите, както и от необоснованост на преценката му по отношения на събраните гласни доказателства. Изтъква, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал общите показания на свид.

Ангелова относно обстоятелството, че ответникът не е допускал неоправдан престой на шофьорите и въз основа на тях необосновано е приел, че в конкретните случай жалбоподателят не е имал възможност да изпълни отправените заявки за превоз.

Акцентира, че районният съд е игнорирал факта, че ответникът е изпълнил процесните заявки чрез собствената си фирма, което разкрива финансовия му мотив да ги отклони.

Изтъква, че съдът не е отчел показанията на свидетелите, че заявката за превоз се отправя до превозвача след като вече страните са се договорили за осъществяването му. По изложените съображения се иска от ВТОС да отмени изцяло атакуваното решение и постанови ново, с което да уважи предявения иск.

В срока по чл. 263 ал.1 изр.1 ГПК ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, е депозирали отговор, с който оспорва същата, като излага съображения срещу оплакванията на жалбоподателя относно допуснати от районния съд процесуални нарушения на във връзка с доклада на делото и разпределената доказателствена тежест, поради което смята искането за изслушване на СИЕ за преклудирано. Възразява, че установяването на обстоятелството, че жалбоподателят разполага със свободни шофьори е включено във възможността му да изпълни отклонените заявки, поради което е следвало да го установи и недоказването му пред районният съд се дължи на неговата небрежност. Изтъква, че от факта на отклоняване на заявките не следва, че е налице вреда във формата на пропуснати ползи, както твърди жалбоподателя, тъй като същите подлежат на нарочно доказване съгласно задължителната съдебна практика. Излагат се доводи срещу оплакванията на жалбоподателя, че първоинстанционният съд е извършил необоснована преценка на 2 събраните гласни доказателства чрез показанията на свид. Ангелова и в тази връзка се твърди, че не са налице пропуски в дейността му по оценка на доказателствата. По всички изложени съображения ответник жалбата иска от ВТОС да потвърди обжалваното пред него съдебно решение.

В срока по чл. 248 ал. 3 ГПК е подадена частна жалба от ответника по делото против Определение № 1228/11.06.2024г. по гр.д. № 1491/2023г. на РС – В. Търново, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. В частната жалба са изложени оплаквания за неговата неправилност и незаконосъобразност, тъй като по делото са предявени не една, а тринадесет самостоятелно искови претенции, по всяка от която пълномощника на ответника има право на възнаграждение. Отделно от това се изтъква, че делото се отличава с голяма фактическа и правна сложност, обемен доказателствен материал и проведени 5 открити заседания, поради което уговорения и платен хонорар от 6025 лв. е съответен на положените от процесуалния представител усилия. С тези доводи се иска отмяна на атакуваното определение и постановяване на ново, с което ищеца да бъде осъден да заплати пълния размер на платеното адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 276 ал. 1 ГПК насрещната страна по частната жалба е депозирала отговор по нея, с който оспорва изложените там оплаквания.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

Първостепенният съд е бил сезиран с осъдителен иск по 203 ал. 2 КТ вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени 3 имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучено превозно възнаграждение в общ размер на 6849 лв. по 13 броя заявки за превоз подадени за времето от 15.02.2019г. до 20.01.2021г., който превоз не е осъществен от ищеца по вина на ответника. В исковата молба се твърди, че последният е работил при ищеца на длъжността „експедитор на стоки и товари“ за периода от 2015г. до 05.04.2021г. и че в трудовата му функция е включено получаването на заявки за транспорт и организирането му за сметка, със средства и в полза на работодателя. Твърди се още, че процесните заявки са направени от редовни клиенти на ищеца, получени са на служебната поща на ответника и без знанието и против волята на работодателя, те са отклонявани от работника, като са възлагани на други изпълнители, въпреки че ищецът е имал пълната ресурсна и техническа обезпеченост да ги изпълни. Ищецът допълва, че превозите по отклонените доставки за осъществени от превозвач, в който ответникът е бил съдружник, а впоследствие от 11.01.2021г. и едноличен собственик на капитала. Ищецът уточнява, че обичайната норма на печалба при международен превоз на товари е в рамките на 25 % от цената на превоза и след като ответникът е отклонил процесните заявки умишлено му е причинил имуществена вреда, изразяваща се в пропусната полза, поради неполучаване на следващата се печалба при извършване на превоза.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Признава, че е в процесния период е бил служител на ищеца, че е бил съдружник в „Еол къпмани“ ООД, а от 11.01.2021г. е и едноличен собственик на капитала, както и че това дружество е с предмет на дейност – превоз и спедиция на товари. Оспорва през м. януари 2021г., когато са получени 4 от процесните заявки, да е имал задължения да получава заявки за транспорт и да организира извършването на превоз, поради изменение на заеманата от него длъжност с допълнително споразумение от 2020г. Ответникът оспорва процесните заявки да са отправяни до работодателя му и да са получавани от него, да е отклонявал същите умишлено, без знанието и против волята на ищеца и последният да е имал възможност да изпълни възлагания превоз. Посочва, че в процесния период са отказвани превози от този товародател само при невъзможност за изпълнение или при неудовлетворителна прогнозна печалба и че само при наличието на тези пречки част от тях са изпълнявани от неговото дружество, което е ставало със знанието и безпротивопоставянето на ищеца. Ответникът оспорва обичайния размер на печалбата да възлиза на сочения от ищеца процент. С тези доводи моли за отхвърляне на предявения иск с присъждане на разноски.

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключенията на изслушаните от районния съд и въззивната инстанция съдебни експертизи се установява следното от фактическа страна:

4

От представения трудов договор от 2015г. и допълнителните споразумения към него от 31.07.2020г. и от 28.01.2021г. се установява, че в процесния период ответникът е заемал при ищеца длъжностите „експедитор, стоки и товари“ и „мениджър логистика“ /за периода 01.08.2020г. до 01.02.2021г./, като трудовите му задължения на първата длъжност, съгласно представената длъжностна характеристика, са включвали получаването на заявки за транспорт и осигуряване на транспортни единици за извършването му.

С исковата молба са представени заверени копия на заявки за транспорт адресирани от заявителя „Пластахим – Т“ АД до ищеца, които са изпратени на служебната ел. поща на ответника, както следва: заявка № 15198/15.02.2019г. по направление България – Унгария с навло от 1600 лв. без ДДС, заявка № 15483/07.03.2019г. за превоз по направление България - Унгария с навло от 1600 лв. без ДДС; заявка № 15856/29.03.2019г. по направление България – Унгария с навло от 1600 лв. без ДДС; заявка № 16019/09.04.2019г. по направление Унгария – България с навло 1850 лв. без ДДС; заявка № 00932/05.06.2019г. по направление България – Унгария с навло 1600 лв. без ДДС; заявка № 00890/10.06.2019г. по направление Унгария – България с навло 2100 лв. без ДДС; заявка № 04288/10.10.2019г. по направление Унгария – България с навло 2100 лв. без ДДС; заявка № 04731/28.10.2019г. по направление Унгария – България с навло 2100 лв. без ДДС; заявка № 06301/13.12.2019г. по направление България – Унгария с навло 2700 лв. без ДДС; заявка № 17310/04.01.2021г. по направление Германия – България с навло от 4200 лв. без ДДС; заявка № 17312/05.01.2021г. по направление България – Унгария с навло от 1600 лв. без ДДС; заявка № 17657/14.01.2021г. по направление Германия – България с навло от 3150 лв. без ДДС и заявка № 17795 от 20.01.2021г. по направление Словакия – България с навло от 1200 лв. без ДДС. Изпращането на тези заявки до ел. поща на ответника се потвърждава и от представените ел. писма от ел. поща на свид. Шукри – служител на заявителя.