Решение № 32 от 16.02.2022, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Сливен, 16.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20222200500024 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №260040/19.11.2021г. по гр.д.

№208/2018г. на К.ски районен съд, с което:

1. Признато е за установено по исковете с правно основание чл.124 от ГПК, вр. чл.54, ал.2 от ЗКИР, предявени от СТ. Д. Д. срещу Община К., че ищецът е собственик на основание договор за покупко-продажба № *** на съдията по вписванията при PC К., на недвижим имот с площ 5767 кв.м. в землището на село С., община К., в който са построени едноетажна паянтова жилищна сграда, състояща се от приземен етаж със застроена площ 42 кв.м. от две изби и първи етаж със застроена площ от 42 кв.м, състоящ се от входно антре и три стаи, както и паянтова стопанска постройка, едната част от който с площ 3096 кв.м. попада в ПИ № *** в местността „Ш.“, неурбанизирана територия, повдигнати с жълт цвят на комбинирана скица № 3 и координатен регистър към нея, изготвени от инж. Ж.Ж. - правоспособно лице по кадастъра, а другата част с площ 2671 кв.м - в ПИ№ *** в местността „К.“, неурбанизирана територия, повдигнати с оранжев цвят на комбинирана скица № 3 и координатен регистър към нея, изготвени от инж. Ж.Ж. - правоспособно лице по кадастъра, като е постановено, че комбинираната скица №3, заедно с координатния 1 регистър към нея са неразделна част от решението;

2. Оставени са без разглеждане евентуалните искове с правно основание чл.124 от ГПК, вр. с чл.54, ал.2 от ЗКИР, предявени от СТ. Д. Д. срещу Община К. за признаване за установено, че ищецът е собственик на описания по-горе имот на основание изтекла в негова полза придобивна давност;

3. Отхвърлен е иска с правно основание чл.124 от ГПК, вр. с чл.54, ал.2 от ЗКИР, предявен от СТ. Д. Д. против Община К. за признаване за установено в отношенията между тях, че ищецът е собственик на основание договор за покупко-продажба № *** на съдията по вписванията при PC К. на 111кв.м. от ПИ № *** в местността „Ш.“ в землището на село С., община К., неурбанизирана територия;

4. Отхвърлен е евентуалния иск с правно основание чл.124 от ГПК, вр. с чл.54, ал.2 от ЗКИР, предявен от СТ. Д. Д. против Община К. за признаване за установено в отношенията между тях, че ищецът е собственик на основание изтекла в негова полза придобивна давност на 111кв.м. от ПИ № *** в местността „Ш.“ в землището на село С., община К., неурбанизирана територия;

5 . Отхвърлен е иска с правно основание чл.124 от ГПК, вр. с чл.54, ал.2 от ЗКИР, предявен от СТ. Д. Д. срещу Държавата за признаване за установено в отношенията между тях, че ищецът е собственик на основание договор за покупко-продажба № *** на съдията по вписванията при PC К. на 168 кв.м. от ПИ №*** по кадастралната карта на с. С., общ. К., горска територия;

6. Отхвърлен е евентуалния иск с правно основание чл.124 от ГПК, вр. с чл.54, ал.2 от ЗКИР, предявен от СТ. Д. Д. срещу Държавата за признаване за установено в отношенията между тях, че ищецът е собственик на основание изтекла в негова полза придобивна давност на 168 кв.м. от ПИ №*** по кадастралната карта на с. С., общ. К., горска територия.

С Решението са присъдени по съразмерност разноски на страните.

Въззивната жалба е подадена от един от ответниците в първоинстанционното производство - Община К. и с нея се обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният срещу нея положителен установителен иск за собственост на основание договор за покупко-продажба и в частта относно разноските.

Въззивникът Община К., чрез пълномощника адв. С.Р., обжалва първоинстанционното решение в частта, с която ищеца е признат за собственик на основание договор за покупко-продажба от 25.01.2005г. на подробно описания в решението недвижим имот с площ от 5767 кв.м. в землището на с. С., общ. К., съгласно комбинираната скица, приета за неразделна част от решението, като недопустимо и евентуално като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. На първо място развива редица съображения за недопустимост на решението. Посочва, че в 2 първоначалната си искова молба ищецът твърдял, че е собственик на основание покупко-продажба на имот в землището на с. К.. След като в отговора било наведено възражение, че няма такъв имот в землището на с. К., многократно по метода за отстраняване на нередовности, без да има изменение на иска, ищецът посочил два положителни установителни иска, предявени в условията на евентуалност на две различни основания, че е собственик на някакъв измислен него и възприет от вещите лица по негови указания имот, придобит по договор и втори иск за същия имот с основание придобивна давност и иск по чл. 54 от ЗКИР. Поради това от първоначално предявените искове не останало нищо, като предмет на делото и предмет на доказване.

По първия положителен установителен иск имота се преместил от с. К. в с. С., втория се появил някъде изневиделица, като не станало ясно какво се случва с отрицателния установителен иск, а искът по чл. 54 от ЗКИР бил предявен с поредната допълнителна искова молба след изтичане на сроковете за изменение на иска, включително и чрез добавяне на нов иск. Посочва, че по последно предявените искове, заместили първоначалните такива, нямало нито искане, нито допускане от съда на изменение на иска. Поради това, счита, че исковете са процесуално недопустими и съответно постановеното по тях решение също е недопустимо. На следващо място, въззивникът излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част. Посочва, че ищецът не доказал идентичността на претендирания имот с този по договора за покупко-продажба. Съдът безкритично приел заключението на вещото лице, без да го анализира и да установи какво действително доказва заключението относно индивидуализацията на имота. Посочва, че по нотариален акт ищецът е собственик на имот в землището на с. К., а не в с. С.. Не било установено границите на посочения от ищеца имот да съвпадат с границите на описания в нотариален акт имот. В нотариалния акт е описан друг имот, с граници, площ и местонахождение, различни от тези на посочения в последната искова молба имот.

Посочва, че показанията на свидетелите не могат да служат като доказателствено средство за предмета и съдържанието на договора. По отношение на евентуалния иск за придобиване на имота по силата на давностно владение посочва, че същият е неоснователен. Видно от състоянието на имота, ищецът от дълго време не го владее.

Установило се, че от няколко години насам имотите се обработват от наематели, сключили договори с Община К., която чрез тях упражнява фактическата власт върху тях. Заключава, че след като имотите се владеят от Общината, то те не се владеят от ищеца. Посочва, че дори и да е изтекла придобивна давност в полза на ищеца в поранен момент, то за да се признае за собственик на това оригинерно основание, ищецът трябва да владее имотите и към момента на предявяване на основанието, което не било така. С оглед изложеното, въззивникът моли съда да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение в обжалваната му част и да остави исковете без разглеждане, като недопустими, евентуално да го отмени като неправилно и 3 незаконосъобразно в обжалваната част и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли всички предявени против Община К. искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

В срока по чл.263, ал.2, вр. ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът Община К., редовно призована, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител по пълномощие адв. Р., който посочва, че поддържа въззивната жалба на изложените в нея основания и моли за уважаването й. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемият СТ. Д. Д. , редовно призован не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител по пълномощие адв. О., който посочва, че оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като допустимо, правилно и законосъобразно. Излага съображения в тази насока.

Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззивната страна.

В с.з. въззивамата страна Държавата, представлявана от Министерство на земеделието, храните и горите, редовно призована, не се представлява. Няма изразено становище по въззивната жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че същото е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо в обжалваната част.

Въззивният съд намира възраженията за недопустимост на решението, с оглед недопустимост на исковете, наведени с въззивната жалба, за неоснователни.

Уточненията в предмета на иска, т.е. относно процесния имот, направени с няколко последователни допълнителни искови молби, са по реда на чл.129 от ГПК, в резултат на изпълнение на указания на съда за отстраняване на нередовности в исковата молба, установени в хода на производството. Не е налице едновременно изменение на основанието и на петитума на исковата претенция. Процедирането на 4 първоинстанционния съд във връзка с обездвижване на исковата молба и даване на указания на ищеца, въззивният съд намира за правилно и процесуално законосъобразно. Районният съдия е предприел това процедиране с мотивиран акт, поради установено приемане на кадастрална карта за района, в който се намира процесния недвижим имот и необходимостта същият да бъде индивидуализиран с оглед отразяванията в КК и КР. Приетата кадастрална карта е за землището на с. С., като районният съд е допуснал ЯФГ в мотивите на определението си от 03.06.2019г., като е посочил, че същата е за с. Боринци. Уточненията във връзка с площта на имота също са във връзка с приетата кадастрална карта, отразяването в нея и указанията, дадени от първоинстанционния съд за уточняване, индивидуализиране на предмета на спора. Следва да се отбележи, че възражения относно индивидуализацията на имота /недостатъчната такава/ е заявил и самия ответник с отговора на исковата молба.

Съдът намира, че не е налице недопустимо подменяне предмета на спора, едновременно изменение на обстоятелствата и петитума на иска, а се касае за уточняване, индивидуализиране имота, предмет на иска, според приетата и действаща КК и КР. Промяна в исканата защита няма – с първоначалната и с последващите искови молби са предявени в условията на евентуалност положителни установителни искове за собственост върху процесния /допълнително индивидуализиран/ недвижим имот, на основание договор за покупко-продажба и евентуалното основание – давностно владение. Действително с първоначалната искова молба е предявен в условията на евентуалност и отрицателен установителен иск за собственост, по силата на който да се установи, че Община К. не е собственик на процесния недвижим имот, но производството по този иск е прекратено с Определение №260024/28.09.2020г. по гр.д. №208/2018г. на КРС, като недопустимо. Определението е връчено на страните, не е обжалвано в прекратителната част и е влязло в сила. Следователно първоначалният, предявен като евентуален, ОУИ за собственост против Община К. не е предмет на първоинстанционното производство, поради това и не е разгледан от първоинстанционния съд.