Решение № 7990 от 18.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7990 гр. С, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П Н. А.А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110112218 по описа за 2022 година

Предявен е иск от А. П. А., ЕГН **********, от град С, ж.к.“С Р“, бл....., чрез адв. Д.

Р., със с ъдебен адрес-град С, бул.’’В” №... , за осъждане на ответника Е. Ж. С., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“Е В“ № ..., да заплати на ищеца сумата от 5 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, пряка последица от обидите и клеветите, както и от причинените леки телесни повреди - удари по лицето, по тялото в областта на гърдите и на долните крайнини, нанесени от ответницата на 29.03.2019 г. , ведно със законната лихва от датата на увреждането – 29.03.2019 г., до окончателното плащане на дължимото.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че на 29.03.2019 г., ищецът, който е служител в 5 РУ СДВР, е бил назначен на Пост №...., на входа на районното управление, като отговарящ за пропусквателния режим на лицата в сградата на 05 РУ за времето от 07:00 ч. до 19:00 ч. В този ден около 8.45 ч. Там се е явила ответницата, която е била призована от полицейски инспектор от РУ за снемане на писмени сведения. Обяснява се, че ответницата е придружена от служител на РУ до полицейския инспектор, който я е призовал, след което след известно време е напуснала РУ, като ищецът е бил предупреден, че след малко тя ще се върне.

Според ищеца, при завръщането на ответницата, той я е помолил учтиво да изчака докато уведоми полицейския служител, който да дойде да я вземе, като изрично й е обяснил, че съгласно правилата на пропусквателния режим в сгради на МВР, тя не може да е непридружена. Поддържа се, че без видима причина и непредизвикана по никакъв начин от поведението на ищеца, ответницата започнала да крещи и да го обижда с думите: „селянин”, „боклук мръсен”, „ти не си никакъв полицай и не знаеш какво трябва да правиш тука”, „ти си един боклук и нещастник”, „селянин, дай си имената!”, „Ти вече няма да работиш тука.

Ще пусна жалба в прокуратурата“. „Ти не си никой и не можеш да ми кажеш какво да правя” и други.

Сочи се, че едновременно със словесната агресия, ответницата е започнала да бута и рита ищеца, за да влезне в сградата на районното, при което той е получил ритници в долната част на краката си, както и удари по тялото в областта а гърдите, лицето и ръцете.

1

Отделно от това, ответницата го е хванала за яката и се е опитала да скъса якето на униформата му, като е успяла да разкопчае ципа му. В резултат на това, ответницата е одрала ищеца под брадата, като е оставила кървави дири по брадата му.

В исковата молба се твърди, че през цялото време на службата си ищецът е изпълнявал съвестно и стриктно служебните си задължения, като се отнасял с нужното уважение към всички граждани, посещаващи сградата на районното управление, независимо от качеството им, в което са се намирали там. С оглед на това се обосновава становище, че обидите и клевети, както и понесените физически удари при процесния инцидент, при това в присъствието на колеги, ръководители и граждани са му причинили болки и страдания.

Ищецът твърди, че се е почувствал унижен, ядосан и угнетен. В резултат на това, той е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, унижения, уронване на доброто му име и престижа, честта и достойнството му пред обществото в лицето на граждани, колегите от Пето РУ - СДВР. Така А. в продължение на дълъг период от време изпитвал неудобство от колеги и началници, от гражданите, които идват в районното.

Според ищеца, преживяното се е отразило неблагоприятно и на семейството му, защото макар той да е успял да реагира адекватно и без да наруши правилата в служебната си дейност, се е наложило да дава обяснения, в извършена задълбочена проверка по случая, както и в последствие пред разследващите органи, образували досъдебно производство.

Сочи се, че част от колегите на ищеца са се шегували за негова сметка и той се е притеснявал, че това е възможно да се отрази върху доброто му име и служебен авторите.

Отбелязва се, че в продължение на две години ищецът се е чувствал напрегнат и изнервен, а в служебните си отношения е станал мнителен. Отделно от това е започнал да проявява раздразнителност към семейството си. Според ищеца, инцидентът се е отразил и на физическото му състояние, като често е изпитвал главоболие, високо кръвно и повишен пулс.

Аргументира се становище, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от А. неимуществени вреди е 5 000.00 лв., които се иска съдът да му присъди, ведно със законната лихва от датата на деликта.

В срока за отговора, ответникът по делото, чрез назначения му от съда особен представител, е депозирал такъв, в който изразява становище по допустимостта и основателността на предявения иск.

С отговора на исковата молба се оспорват твърденията на ищеца, че е претърпял неимуществени вреди от описаното в исковата молба поведение, посочено като осъществено на 29.03.2019 г., тъй като според него липсват доказателства, че именно ответницата е присъствала в сградата на 5-то РУ на СДВР на сочената дата, като за сочените обстоятелства ищеца не са ангажирани доказателства с предявяването на исковата молба в съда.

Ответникът оспорва и твърденията в исковата молба, че ответницата е изрекла цитираните думи и изрази към ищеца, а в евентуалност, че те не са адресирани към ищеца. Аргументира се становище, че ответницата е изразявала личното си мнение, което не следва да се интерпретира като деликт. Обръща се внимание, че посоченото като деликт изявление, че ответницата „ще пусне жалба в прокуратурата“ също не представлява деликт, а евентуалното и позоваване на правото и по чл. 45 от Конституцията на Република България.

Отделно от това се оспорвам и твърденията, че ищецът е получил от ответницата ритници в областта на краката, гърдите, лицето и ръцете, доколкото не са представени доказателства/медицински документи/, които да констатират сочените увреждания.

С отговора на исковата молба се оспорват претендираните неимуществени вреди от ищеца досежно техния вид и размер, като претендирания такъв от 5000.00 лв. се определя като прекомерен.

По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявения иск.

2

В съдебно заседание ищецат се явява лично и се представлява от упълномощен представител, който поддържа иска. Ответницата се представлява от назначения й от съда особен представител, който оспорва иска.

По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.45 във връзка с чл.52 от ЗЗД, като се иска присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД са следните: противоправно поведение, причинени вреди, обективна връзка между тях и вина на делинквента. Всички те трябва да са налице кумулативно, за да може да се ангажира отговорността на причинилия непозволеното увреждане.

Противоправно поведение по смисъла чл.45 ЗЗД е всяко действие или бездействие /непредприемане на правно изискуемо действие/, обусловено от волята на извършителя, което нарушава установената в цитираната разпоредба обща забрана да не се вреди другиму и накърнява правно защитено имуществено или неимуществено благо на друго лице.

Налице е неправомерно действие, ако такова е предприето въпреки нормативна забрана за извършването му или въпреки това, че не са налице необходимите за извършването му предпоставки, съответно - бездействието ще бъде противоправно, когато не се предприема действие, което следва да бъде извършено по силата на правна норма или въпреки направеното от съответната страна искане за това, макар и да са налице предвидените в закона предпоставки за извършване на действието.

В случая от приобщената влязла в сила на 02.06.2022 г. присъда от 17.05.2022 г. по НОХД № 4211/2021 г. по описа на СРС, 12 състав, ведно с мотивите към нея, е видно, че ответницата е призната за виновен в това, че на 29.03.2019 г. в гр.С, ул.“М Д“ № 4, в сградата на 05РУ-СДВР, е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – предизвикала скандал, отправила обидни реплики и влязла във физическо съприкосновение с А. П. А. – полицейски служител при 05 РУ-СДВР, поради което й е наложена глоба в размер на 500.00 лв. Ответницата е оправдана за това, че е отправила цинични реплики и е нанесла удари с ръце и крака по А. А..

В конкретния случай, доколкото се претендират неимуществени вреди от деяние, наказателното преследване, за което е приключило с влязла в сила присъда, приложение намира чл.300 от ГПК, който задължава гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, с възприетото от наказателния съд в присъдата относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Присъдата, респ. решението по чл. 78а НК има задължителен характер относно извършването на деянието с оглед на всички негови признаци, в това чило и относно размера на причинените вреди, доколкото обаче същите са въздигнати като елемент от престъпния състав (в този смисъл решение № 25 от 17.03.2010 г., постановено по т.д.№ 211/2009 г. по описа на ВКС II т.о.). Осъдителна или оправдателна, обвързващата сила на присъдата винаги предпоставя тъждество между деянието, предмет на същата и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд, като присъдата е задължителна за гражданския съд само относно конкретното деяние, обективирано в обвинителния акт по повдигнатото срещу извършителя обвинение, но не и относно друго, различно от това, деяние (в този смисъл решение №....35 от 13.10.2014 г., постановено по т.д.№ 3945/2013 г. по описа на ВКС, I т.о.).

С оглед на това следва да се приеме, че по делото безспорно се установи противоправното поведение на ответницата на 29.03.2019 г. в сградата на 05 РУ-СДВР, при 3 което е отправила обидни реплики и е влязла във физическо съприкосновение с ищеца А. П.

А..

Действително, от присъдата не става ясно за кои конкретно реплики е осъдена и за кои оправдана ответницата, както и в какво се е изразявало физическото съприкосновение между нея и ищеца /доколкото от една страна е осъдена за такова поведение, а от друга страна е оправдана за нанесени удари с ръце и крака по А./, но доколкото А. не претендира действията на С. да са довели до трайно или временно увреждане на здравето му, а единствено до психическо и емоционално неразположение, съдът намира, че не следва да изследва подробно в гражданския процес този елемент на деликтната отговорност.

В същото време, доколкото са налице всички елементи, които са предмет на доказване в производството по реализиране на деликтната отговорност, съдът следва единствено да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, съобразно заложения в закона /чл.52 от ЗЗД/ критерий справедливост. Според възприетото в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС този критерий не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, Такива могат да бъдат характерът на причинената вреда, обстоятелствата и начинът на извършване на противоправното поведение, което я е предизвикало и др.

По делото се събраха доказателства както за обстоятелствата и начинът на извършване на противоправното деяние от ответницата, така и за конкретно претърпените от ищеца болки и страдания. В случая следва да се отбележи, че предприетите от ответницата действия и изречени от нея обидни думи и изрази са насочени срещу А. в качеството му на полицейски служител и то на мястото, на което той изпълнява служебните си задължения. Това предполага възприемането им от колеги на ищеца и от случайни посетители на районното управление и изпадането му в злепоставяща ситуация с оглед функциите, които е призван да изпълнява и уважението и подчинението, което му се дължи от всички граждани. Доказателства в тази насока се съдържат в показанията на разпитания свидетел В Ц Х, който е пряк началник на ищеца. Същият разказва на съда за отношението на колегите на ищеца към него след процесния случай, при което е чул шеги по адрес на Агнелов. Самият инцидент монгократно е обсъждан на оперативки в звеното, ръководено от Х, което може да се приеме, че допълнително е подсилило интереса и коментарите на колегите към ищеца.