Решение № 373 от 13.05.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. гр. Хасково, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Нина П. Делчева като разгледа докладваното от Валентина Ж. И. Гражданско дело № 20235640100490 по описа за 2023 година

Предявен е от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.“Христо Г.

Данов“ № 37 против М. И. М., ЕГН **********, от **********, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът твърди, че в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни Общи условия.

Твърди, че ОУ през процесния период за продажба на ел.енергия са били в сила от 27.06.2008 год., одобрени по надлежния ред с решение на ДКЕВР. По силата на същите ОУ ищццът имал задължението за снабдяване с ел.енергия обект на потребителя, находящ се в **********, индивидуализиращ се с ИТН **********. За М. И. М. имало открит клиентски номер **********. Според разпоредбата на чл.11, т.1 от ОУ ответникът имал задължението да заплаща стойността на доставената енергия в срокове и по начин, определени в същите - чл.18, ал.1 и ал.2 от ОУ. Ищецът заявява, че е изпълнил в срок задължението си за снабдяване с ел.енергия на описания по-горе обект, но ответницата не е заплатила дължимата равностойност, възлизаща на 438,04 лв. за периода от 1

**********. Тъй като задължението да се плати посочената сума в срок от страна на ответника не е изпълнено, то същият дължал и лихва за забава в размер на 15,66 лв. за периода от **********. Ищецът потърсил вземането си по реда на чл. 410 от ГПК,за което е образувано ч.гр.д.№ 2984/2022 год. по описа на РС-Хасково. Издадена била Заповед за изпълнение на горните суми.

Заповедта за изпълнение била връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът указал на ищеца да предяви иск. С оглед на казаното ищецът в законоустановения срок предявява настоящия иск за установяване на вземането си. Твърди,че ответникът е потребител на ел.енергия, същият е получавал такава своевременно на адреса в **********. Ищецът в качеството на доставчик по така съществуващото облигационно отношение между страните, възникнали на основание Общите условия, надлежно приети и оповестени, е изпълнил задължението си и е доставил на абоната услугата. За доставената ел.енергия ищецът издавал редовно фактури, възлизащи на обща стойност 438,04 лв. Тъй като не е постъпвало плащане на падежа на всяка една от фактурите, т.е. не е било изпълнявано редовно едно парично задължение, ищецът на основание чл. 86 от ЗЗД е начислил и претендира мораторна лихва, която за времето от **********. възлиза на сумата 15,66 лв.

Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 438,04 лв. главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 22.11.2022 год., както и сумата 15,66 лв. - лихва за забава за времето от **********, които суми са присъдени в зповедното производство. Претендира разноски в заповедното и в настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответницата, в който се оспорва основателността на предявения установителен иск. Мол съда да постанови решение, с което да отхвърли същия.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По подадено от ищеца заявление е образувано Ч.гр.д.№ 2984/2022г. по описа на Районен-съд Хасково по реда на чл.410 от ГПК срещу ответницата за сумите от 438.04 лева - главница, представляваща неизплатено задължение за заплащане стойността на електрическа енергия и мрежови услуги, доставена 2 за периода от **********, и 15.66 лева – лихва за забава за периода от 05.07.2022г. до 22.11.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от **********. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 75 лева, за които суми е издадена и Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1414 от 25.11.2022г.

Като доказателства по делото са представени издадените на ответницата фактури за дължими суми към ищцовото дружество.

Представени са и Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ от 19.12.1979г., по силата на който М. И. Т. и И. Н. М. са придобили собствеността върху жилище ** находящо се в жилищната сграда блок **********, в **********, със застроена площ от 56.48 кв.м.

По делото е представена от Община Хасково Декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ, подадена от ответницата М. И. М. с **********г.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, като се иска установяване на вземане на ищеца към ответницата за посочените в исковата молба суми. Съдът намира така предявения установителен иск за допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди, че дължи на ищеца процесната сума, представляваща консумирана и неизплатена ел. енергия за визирания в исковата молба период, заедно с лихвата за забава след датата на издаване на съответната фактура. В настоящия случай по несъмнен начин се установи, че ответницата е собственик на недвижимия имот /апартамент/, за снабдяването на който с ел. енергия се иска заплащане на процесната сума за периода от ********** При тези данни по делото съдът намира за установено по категоричен начин, че именно ответницата носи отговорност за заплащане на доставената до собствения й недвижим имот ел. енергия за процесния период. По силата на чл.7, т.1 от Общите условия дружеството ищец е поело задължението да снабдява с електрическа енергия обекта на потребление на ответницата. Същата, от своя страна, съгласно чл.11, т.1 от Общите условия, се е задължила да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите – чл.18, ал.1 и ал.2. Ответницата е клиент на дружеството ищец, съгласно чл.1, 3 т.4 от Общите условия, тъй като е потребител на електрическа енергия за битови нужди като собственик на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, съгласно действащото законодателство, и ползва електрическа енергия за домакинството си. Неоснователно съдът намира възражението на процесуалния представител на ответницата, че процесният недвижим имот е отчужден и ответницата не е негов собственик. Напротив, установява се от всички събрани по делото писмени доказателства, че жилището /апартамент/, находящ се в **********, е собственост на ответницата и представлява ИТН **********, за което е открит клиентски номер: **********. В тази насока е и устният доклад на вещото лице в съдебно заседание, проведено на 15.04.2024г.

От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установява още, че за процесния период от ********** има доставена ел. енергия до процесния обект ИТН **********, както следва: дневна ел. енергия – 1522 квтч.; нощна ел. енергия – 524 квтч.; общо за периода – 2046 квтч. Вещото лице посочва, че елекромерът с № 012959166 в ИТН ********** е бил отчитан дистанционно, като отчетените количества ел. енергия съвпадат с фактурираните такива. В заключение вещото лице посочва, че поставеният електромер с ********** на обект с ИТН ********** през процесния период от ********** е преминал изискуемите проверки, съгласно Закона за измерванията и има необходимия знак – метрологична пломба **********. Последващата метрологична проверка следва през 2024г.

Предвид гореизложените съображения съдът намира предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 и чл.86 от ЗЗД за основателен и доказан и счита, че следва да се уважи изцяло, тъй като по делото не се представиха доказателства, от които да се установи, че ответницата е изплатила процесната сума за доставената от ищеца ел.енергия за процесния период за визирания в исковата молба обект. Ето защо, при тези данни по делото съдът счита, че следва изцяло да се уважи иска с правно основание чл.422 от ГПК, като в случая се дължи и обезщетение за забавеното плащане на главницата. Доколкото се установи дължимост на претендираната главница в нейната цялост, то съдът счита, че следва да се уважи и акцесорния иск за дължимост на лихва за забава на плащането, чийто размер съдът определи с помощта на общодостъпна програма и същият възлиза на сумата от 15.66 лева за периода от ** до **********.

4

На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца и направените в настоящото производство разноски в размер на 75 лева – държавна такса; 400 лева – възнаграждение за особен представител, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение и 300 лева – възнаграждение за вещо лице. Съобразно Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк. дело №4/2013г. на ОСГТК следва да се присъдят и разноските в заповедното производство в размер на 25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. Общият размер на разноските на ищеца в двете производства възлиза на 950 лева.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане на „ЕВН България Електроснабдяване” EАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” №37, о т М. И. М., ЕГН **********, от **********, в размер на 438.04 лева – главница, представляваща неизплатено задължение за заплащане стойността на електрическата енергия, доставена за периода от ********** по партида с клиентски номер **********, отнасяща се за обект на потребление с ИТН **********, находящ се в **********, и 15.66 лева – лихва за забава за периода от ********** ведно със законната лихва върху главницата, считано от **********. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1414 от 25.11.2022г. по Ч.гр.д. № 2984/2022г. описа на Районен съд-Хасково.

ОСЪЖДА М. И. М., ЕГН **********, от **********, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” EАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” №37, направените в настоящото и в заповедното производство разноски в размер общо на 950 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 5 двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: К. Х.

6