Решение № 620 от 12.08.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 2024/2023
- Вид
- Решение № 620
- Подписан
- 12.08.2023
- В сила
- 12.08.2023
- Състав
- Мина Мумджиева, СТОЙЧО ТОДОРОВ ПОПОВ, Костадинка Костадинова
Цитирани разпоредби
- чл. 36, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 39, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 1 и 2 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 1 и 2 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 319 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 320 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 322 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337, ал. 2, т. 1 и 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337, ал. 2, т. 1 и 2 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 620 гр. София, 09.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мина Мумджиева
Членове:
Костадинка Костадинова
СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря Красимира Й. Динева в присъствието на прокурора Й. К. Ч. като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100602024 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С Присъда от 08.11.2022 г., постановена по НОХД № 11361/2020 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), НО, 13 състав, е признал подсъдимия А. П. К. за виновен в това, че на 01.07.2018 г., около 22:30 часа в гр. София, ж. к. „*******“ на ул. „Орион“ чрез нанасяне на удар с ритник в лицето на Л.
В. Т., й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в лицева травма – травматичен артрит на дясната темпоромандибуларна става и дисфункция – ограничения в обема на движенията на долната челюст, значително затруднение в храненето, отварянето на устата и дъвченето, което е реализирало медико-билогичната характеристика „счупване на челюст“, с което е осъществил състава на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК му е определил и наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок три години.
С присъдата на основание чл. 59, ал. 1 и 2 от НК при евентуалното му 1 изпълнение от наказанието „лишаване от свобода“ е приспаднато времето, през което подсъдимият А. П. К. е бил задържан.
С присъдата на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият А. П. К. е бил осъден да заплати в полза на държавата по сметка на СДВР сумата от 2183,22 лева, представляваща разноски, сторени в досъдебната фаза, както и 280,00 лева – разноски в производството пред първата инстанция.
Срещу тази присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия А. П.
К., чрез назначения му служебен защитник – адв. Б. А., от САК.
В депозираната въззивна жалба се оспорва постановената от СРС присъда, като се излагат твърдения за нейната неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Твърди се, че в съдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия. Сочи се, че от събраните доказателства не може да се направи извод, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин. Ето защо жалбоподателят моли въззивната инстанция да отмени обжалваната присъда и вместо нея да постанови друга, с която да оправдае подсъдимия, евентуално в случай, че констатира допуснати от първата инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия, да върне делото на първата инстанция за ново разглеждане от друг състав на СРС или да бъде намален размер на наказанието, наложено на подсъдимия К..
В жалбата не е направено искане за събиране на доказателства пред въззивния съд.
В срока по чл. 322 от НПК е постъпило писмено възражение (отговор на въззивна жалба) срещу депозираната въззивна жалба от частния обвинител (ЧО) Л. В. Т. чрез нейния упълномощен повереник адв. А. Ц., с което се изразява становище за нейната неоснователност, респ. за правилност, законосъобразност и обоснованост на обжалваната присъда по съображения, изложени във възражението. Прави се искане за приложението на чл. 337, ал.
2, т. 1 и 2 от НПК в случай, че е подаден протест от прокуратурата. Ето защо моли атакуваният първоинстанционен съдебен акт да бъде потвърден.
Въззивната съдебна инстанция, като съобрази релевираните във 2 въззивната жалба оплаквания и на основание чл. 327 от НПК, прецени, че за изясняване на фактите по делото не се налага събиране на доказателства във въззивното производство.
В разпоредително заседание на 10.05.2023 г. въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 от НПК, след като се запозна с въззивната жалба, както и с приложените материали към делото, прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не е необходимо да се събират доказателства, нито да се провеждат разпити на подсъдимия, свидетели или вещи лица, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.
В проведеното публично съдебно заседание защитникът на подсъдимия – адв. Б. А. от САК, пледира в случай, че съдът намери жалбата за основателна, да уважи едно от алтернативните искания – да оправдае подсъдимия, да върне делото за ново разглеждане на първата инстанция или да ревизира наложеното на подсъдимия наказание, като намали неговия размер.
Подсъдимият е заявил, че е съгласен с изложеното от неговия защитник и няма какво да добави.
Представителят на СГП намира подадената жалба за неоснователна и че като такава същата следва да се остави без уважение. Счита, че не са налице основания нито за отмяна, нито за изменение на първоинстанционната присъда. Намира същата за правилна и обоснована – първият съд е основал крайните си изводи на база формираната по делото доказателствена съвкупност, обсъдил е доказателствата поотделно и в цялост, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и наказанието е правилно и законосъобразно определено. Предвид изложеното моли въззивният съд да потвърди първоинстанционната присъда.
Повереникът на ЧО – адв. А. Ц. от САК пледира, че първоинстанционната присъда е правилна, законосъобразна и обоснована.
Моли присъдата да бъде ефективна и да бъде завишен размерът на наказанието, наложено на подсъдимия.
ЧО Л. В. Т. редовно призована, не се е явила.
В последната си дума подсъдимият моли да бъде осъден най3 минимално.
Софийски градски съд, след цялостна проверка на събрания фактически и доказателствен материал, след неговото обсъждане, както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл. 314 от НПК, като провери на осн. чл. 313 от НПК правилността на присъдата, намира въззивната жалба за допустима, доколкото е подадена от надлежна страна с право и интерес от търсената защита. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдебното производството пред СРС е протекло по общия ред.
За да постанови присъдата си контролираната съдебна инстанция е провела прецизно съдебно следствие и е положила значителни усилия за изясняване на правно значимите обстоятелства, относими към предмета на доказване.
Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени в мотивите на присъдата.
Въззивният съдебен състав възприема установените от първостепенния съд факти, които се изразяват в следното:
Подсъдимият А. П. К. е роден на ******* г. в гр. София, българин, български гражданин, живущ в гр. София, ж. к. „*******, средно образование, неженен, ЕГН **********, неосъждан, трудово ангажиран – към датата на инкримираното деяние е работил като таксиметров шофьор, управлявайки лек автомобил марка „ Ситроен“, модел „Ц Елизе“, с рег. № *******, цвят – жълт по договор за франчайз с таксиметрова компания „Радио СВ такси“ ООД.
На 01.07.2018 г. ЧО Л. В. Т. била на гости на свидетелите М.М. и Б.Г. на адрес: гр. София, ул. „*******. В 22:27 часа от телефон *** Т. позвънила на таксиметрова компания „Радио СВ такси“ ООД на тел. 1263 и 4 поръчала такси, чрез което да се превози от посочения адрес до дома си на адрес: гр. София, ж. к. *******. На същата дата подсъдимият К. бил на работа и приел изпълнението на курса. Около 22:30 часа Т. получила сигнал, че таксито е пристигнало, същата излязла от блока и се качила на задна дясна седалка на управлявания от подсъдимия К. таксиметров автомобил с рег. № *******. По пътя между ЧО Т. и подсъдимия К. възникнал спор относно маршрута на придвижване от ул. „******* до ж. к. *******. На ул. „Орион“ в близост до крайната дестинация Т. казала на К. да спре автомобила, при което К. спрял, започнала словесна конфронтация между двамата, след което К. излязъл от колата, отворил вратата на Т., хванал я за дясната ръка и с думите „Излизай, бе, боклук!“ я издърпал извън автомобила, Т. залитнала и паднала на земята, заставайки на колене и подпирайки се на дланите си, след което К. й нанесъл удар с крак в дясната част на лицето, качил се отново в таксиметровия автомобил и потеглил.
След нанесения й удар Т. се обадила по телефона на свидетелката М. и й разказала за случилото се. Докато чакала да дойдат свидетелите М. и Г., Т. отишва в намиращата се близост бензиностанция „ОМВ“. При пристигането им в бензиностанцията М. и Г. възприели състоянието, в което се намирала Т., а свидетелят Г. подал сигнал за инцидента на тел. 112. На място пристигнал екип на ЦСПМ и бил извършен преглед на Т., а на следващия ден – на 02.07.2018 г., Т. подала сигнал в СДВР и посетила УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“, където на същата бил извършен преглед. Предвид здравословното състояние на Т. и неприключващия оздравителен процес, същата продължила да посещава лечебни заведения за преглед от специалист в продължение на около месец и половина.
От заключението на назначените в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), тройна СМЕ и допълнителна петорна СМЕ, потвърдени от вещите лица в о. с. з. и приети от съда и неоспорени от страните, се установява, че ЧО Л. Т. вследствие нанесения от подс. К. удар, е получила следните травматични увреждания, а именно: изразен оток на дясната лицева половина, причиняващ лицева асиметрия; централно разположено кръвонасядане на дясната буза, непосредствено над тялото на долната челюст; контузия на дясната долно-челюстна става – невъзможност за отваряне на устата поради изразен болков синдром; изразен оток и дълбоко охлузване на брадичката вляво, съставено от множество жлебовидни 5 драскотини; три групи окръглени кръвонасядания, с ограничени размери по предновътрешната повърхност на дясната мишница на границата между средна и долна трета; групирани множество точковидни охлузвания по вътрешната повърхност на дясната длан по хода на 4-та и 5-та дланни кости; контузия на пети пръст на дясната ръка – отоко и кръвонасядане на същия пръст в дисталната му половина, с невъзможност за свиване на пръста в областта на дисталната му интерфалангеална става, поради изразен болков синдром; множество групирани единични и сливащи се на места окръглени кръвонасядания по гръбната повърхност на лявата предмишница в горната й трета; охлузване, съставено от множество успоредно разположени жлебовидни драскотини по страничната повърхност на лявата предмишница в долната й трета; охлузване, състоящо се от множество точковидни и жлебовидни драскотини по дланната повърхност на лявата ръка към основата й; контузия на лява коленна става – изразен ототк и три обширни сливащи се по периферията кръвонасядания с изразено бледа централна част, ограничаване в обема на движение поради изразен болков синдром; обширно кръвонасядане и дълбоко лентовидно охлузване на дясното коляно; кръвонасядания по двете странични повърхности на двете бедра в средните им трети.
Лицевата травма е довела до развитие на възпалителен процес – травматичен артрит на дясната темпоромандибуларна става, което пък от своя страна е имало за последица дисфункция – ограничение в обема на движенията на долната челюст, значително затруднение в храненето, в резултат на силно изразен болков синдром при отваряне на устата и дъвчене.
Предвид тези характеристики на полученото травматично увреждане във функционален аспект същото следва да се прецени като изпълняващо критериите на медикобиологичен квалифициращ признак „счупване на челюст“. Последиците от тази травма са продължили повече от един месец, което характеризира увреждането като трайно. Останалите травматични увреждания са от естество да преминат за около две седмици.