Акт от 28.02.2023, Административен съд - Сливен

Р

Е Ш Е Н И Е № 32

Гр. Сливен, 28.02.2023 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на тридесет и първи януари две хиляди двадесет и трета година в състав:

Административен съдия: Иглика Жекова при участието на прокурора......................... и при секретаря Ваня Фърчанова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 252 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от „Атрон“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Байкал“ № 1, представлявано от У. Х.Н.А. срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 „Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО – за земеделски земи“ за кампания 2014 изх. № 02-200-2600/9726#8/10.06.2022 г., издадено от Заместник - изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което по подадено от дружеството Заявление за подпомагане с УИН 22/190614/57471 за площи, декларирани в защитена зона Натура 2000, според група А – постоянни пасища е оторизирана сума в размер на 0,00 лв. и за площи, декларирани в защитена зона НАТУРА 2000, според група В – Обработваеми земи е оторизирана сума в размер на 1 580,97 лв.

В жалбата са изложени доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на оспорения административен акт, както и неговото несъответствие с целта на закона. Твърди се, че за кампания 2014 г. дружеството е подало заявление за подпомагане за общо 33 парцела в землищата на гр. Котел, с. Нейково и с. Мечкарево с обща площ 68,22 ха по мярка 213. След съдебен контрол по обжалване на Заповед № РД-14-287/06.03.2015 г. на Министъра на земеделието за приемане на окончателния специализиран слой „ПДП“ за кампанията, последната била отменена за 16 парцела с обща допустима площ от 14,93 ха. Същите следвало да бъдат включени в слоя „ПДП“ и с влязло в сила решение на Административен съд Сливен било отменено уведомително писмо от 2015 г. с връщане на преписката за ново произнасяне.

Задължителните указания на съда не били съобразени от административния орган и материалния закон не бил приложен правилно при издаване на процесния административен акт. В същия липсвали и мотиви. Счита, че административната проверка по чл. 9 от Наредба № 3/23.02.2011 г. е следвало да обхваща именно наличието на условията по чл. 1 ал. 4, чл. 11 и чл. 12 от подзаконовия нормативен акт. Позовава се на § 1 т. 3а от ДР на Наредбата, цитиран в оспорения акт, поради което административната проверка обхващала единствено данните относно застъпвания и другите ангажименти и задължения на бенефициера по чл. чл. 11 и 12 от Наредба № 3/23.02.2011 г.

Финансовото подпомагане следвало да бъде одобрено в пълния му заявен размер и Уведомителното писмо било издадено и в нарушение на чл. 35 от АПК. Моли съда да отмени атакувания индивидуален административен акт, с претенция за разноски.

В открито съдебно заседание оспорващото дружество, редовно и своевременно призовано, се представлява от надлежно упълномощен адв. М. П. ***, която поддържа жалбата на посочените в същата основания, вкл. и претенцията за присъждане на разноски. В писмени бележки заявява, че въпреки указанията на съда в Решение № 230/17.11.2021 г. по адм.д. № 14/2016 г. по описа на

Административен съд - Сливен, в процесния акт органът приел различни стойности на недопустимата и допустимата декларирана площ, поради което актът бил издаден в нарушение разпоредбите на чл. 177 ал. 1 и чл. 173 ал. 2 от АПК. Едва в заключенията на двете експертизи по делото се извеждали мотивите на административния орган от правно и фактическо естество относно това - в какво се състои конкретно недопустимостта на всеки един от парцелите. Именно там за първи път се извеждали и съображенията на административния орган да приеме, че са налице площи, декларирани от повече от един кандидат. В тази връзка налице била липса на фактически и правни основания за издаване на акта. По адм.д.

№ 14/2016 г. било установено, че при издаване на отмененото уведомително писмо от 2015 г. не са взети предвид констатациите от проверките на място при промяна обхвата на допустимост. Дали това се е случило при издаване на настоящото уведомително писмо останало неизяснено в хода на съдебното производство. Към момента на подаване на заявлението за подпомагане за кампания 2014 г. действали разпоредбите на Наредба № 3/23.02.2011 г. и същите следвало да се приложат при преценка допустимостта на парцелите. По делото не било установено кандидатът да не е спазил някоя от забраните по чл. 6 от Наредба № 3, нито да е налице някоя от останалите отрицателни предпоставки на чл. 11 и чл. 12 от същата наредба, поради което и не било налице основание за намаляване или отказване на финансово подпомагане по подаденото заявление. Счита, че Наредба № 3/23.02.2011 г. се явява специален нормативен акт, тъй като урежда подпомагане на парцели, специално попадащи в блок, пресичащ се със защитена зона НАТУРА 2000 и доколкото не е налице изрично препращане към Наредба № 105/22.08.2006 г., то следвало да се приложат разпоредбите на първия от посочените подзаконови нормативни актове относно критериите за допустимост на земеделските площи.

Приложение № 1 към Наредба № 105 противоречало на акт от по – висок ранг – ЗКИР, а от заключението на съдебната експертиза се установявало, че начинът на трайно ползване на заявените площи и култура винаги е бил един и същ и не е променян – постоянно затревени площи (ливади за косене). В ЗКИР не се предвиждало делегиране на правомощия на Министъра на земеделието да определя начина на трайно ползване на имотите и то – по начин, различен от възприетия от законодателя, поради което не намирала приложение никаква друга номенклатура, освен тази по ЗКИР, независимо дали е за нуждите на ДФ „Земеделие“. Счита обжалваното уведомително писмо за незаконосъобразно.

В открито съдебно заседание административният орган – Заместник изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, редовно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен гл. юрк Д. Б., която оспорва жалбата. Счита, че актът е законосъобразен, като постановен при съобразяване с указанията на съда и на всички относими нормативни разпоредби, задължаващи административния орган да извърши проверка дали са спазени условията за допустимост за финансиране на заявените парцели.

Уведомителното писмо било и подробно мотивирано. Моли да се има предвид, че административният орган е разгледал подробно начина на трайно ползване на физическия блок, в който се намират процесните парцели, предвид обстоятелството, че законодателят е въвел в действащата нормативна уредба като основни характеристики на физическия блок именно неговите граници и начина на трайно ползване. Претендира разноски.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Оспорващото дружество „Атрон“ ЕООД било регистрирано с Уникален регистрационен номер (УРН) 594303 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). За кампания 2014 г. подало Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер /УИН/: 20/120614/92305 по СЕПП, СПП, СНДП, НР1 и Мярка 213 „Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕК – за земеделски земи (Н2000)“ (л. 83 от адм.д. № 14/2016 г.). По мярка 213 заявил за подпомагане 33 парцела (л. 91 от дело № 14/2016 г.). По подаденото заявление Заместник -изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ издал Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 „Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО – за земеделски земи“ за кампания 2014 г. с изх. № 02-200-2600/9726 от 20.11.2015 г., с което за площи, декларирани в защитена зона Натура 2000, според група А – постоянни пасища била оторизирана сума в размер на 0,00 лв. и за площи, декларирани в защитена зона Натура 2000, според група В- обработваеми земи била оторизирана сума в размер на 1167,03 лв.

По подадена срещу това уведомително писмо жалба било образувано адм.д.

№ 14/2016 г. по описа на Административен съд – Сливен.

Със Заповед № РД

46-287/06.03.2015 г. Министърът на земеделието, храните и горите одобрил окончателен специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за Кампания 2014 г. Срещу тази заповед в частта й, касаеща парцели и/или части от тях, стопанисвани от „Атрон“ ЕООД и оставащи извън одобрения слой била подадена жалба до Върховния административен съд. По повод образуваното пред ВАС адм.д. № 6784/2015 г. производството по адм.д. № 14/2016 г. по описа на АдмС – Сливен било спряно до произнасяне на върховната инстанция с окончателен съдебен акт (л. 138 от адм.д.

№ 14/2016 г.). Спорът бил разрешен с Решение № 12088/30.09.2020 г., с което оспорената заповед на министъра за одобряване на окончателния слой „ПДП“ била отменена в частта й, в която извън слоя за кампания 2014 г. са останали следните части от парцели: 0, 13 ха от парцел с идентификатор 39030-154-10-3;

2. 0, 26 ха от парцел с идентификатор 39030-17-1-1; 3. 0, 26 ха от парцел с идентификатор 39030-214-1-2; 4. 0, 98 ха от парцел с идентификатор 39030-263-1-1; 5. 0, 82 ха от парцел с идентификатор 39030-263-2-2; 6. 2, 05 ха от парцел с идентификатор 39030-263-2-3; 7. 1, 9 ха от парцел с идентификатор 39030-302-1-1; 8. 0, 36 ха от парцел с идентификатор 39030-302-2-1; 9. 0, 37 ха от парцел с идентификатор 39030-318-1-1; 10. 0, 25 ха от парцел с идентификатор 39030-318-2-1; 11. 1, 11 ха от парцел с идентификатор 39030-ЗЗЗ-2-1; 12. 1, 10 ха от парцел с идентификатор 39030-624-2-1; 13. 1, 52 ха от парцел с идентификатор 39030-626-1-1; 14. 0, 59 ха от парцел с идентификатор 39030-626-2-1; 15. 1, 31 ха от парцел с идентификатор 39030-656-1-1 и 16. 1, 91 ха от парцел с идентификатор 51398-624-1-1 и преписката била върната на министъра на земеделието, храните и горите за ново произнасяне при съобразяване на дадените с мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона.

С Решение №

230/17.11.2021 г., постановено по адм.д. № 14/2016 г.

АдмС - Сливен приел, че според Решение №

12088/30.09.2020 г. на ВАС размерът на недопустимата площ се изменя на 12.09 ха, а на допустимата – на 56.13 ха, с което се променя както коефициентът на наддеклариране, така и всички таблици на уведомителното писмо, водещо до незаконосъобразност на същото. При такива мотиви съдът върнал преписката на административния орган да проведе процедура по установяване действителния размер на допустимите за финансиране земеделски площи по подаденото заявление за подпомагане.

На 10.06.2022 г. на основание горепосоченото съдебно решение Заместник – изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ издал Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 „Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО – за земеделски земи“ за кампания 2014, с което по заявление за подпомагане с УИН 22/190614/57471 на „Атрон“ ЕООД за площи, декларирани в защитена зона от Натура 2000, според група А – постоянни пасища оторизирал сума в размер на 0,00 лева и за площи, декларирани в защитена зона Натура 2000, според група В – обработваеми земи оторизирал сума в размер на 1580,97 лв. Актът бил връчен на управителя на дружеството на 15.06.2022 г. Жалбата срещу същия, по която е образувано настоящото съдебно производство била подадена до настоящия съд на 27.06.2022 г.

Със Заповед №

03-РД/772 от 08.03.2022 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, издадена на основание чл. 20 т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 предл. първо от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 10 т. 1, т. 2, т. 7 и т. 13 от Устройствения правилник на ДФЗ и Решение на УС на ДФЗ по т. 6.2. от Протокол № 114 от 15.06.2017 г., на П. Д. С.

– з. и. д. на ДФЗ, са д.п. да и. и п. всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, съгласно чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (т. 1 от Заповедта).