Решение № 175 от 23.11.2021, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Стара Загора, 23.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20215500501546 по описа за 2021 година

Производството е на основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба от М.П.И. от гр. С.З., чрез адв. Л.Н. от АК – Стара Загора против решение № 260449 от 20.05.2021 г., постановено по гр.д. № 2819/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Въззивникът обжалва постановеното решение като неправилно, незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на относимите правни норми. Излага подробни аргументи в подкрепа на твърдението си.

Претендира се отмяна на първоинстанционното решение, в частта с която въззивникът е осъден да заплати на въззиваемата страна Р.С.Х. сумата в размер на 52 000 лв., представляваща уравнение на дела й в наследствения недвижим имот в 6-месечен срок от влизане на решението в сила, на основание чл. 349, ал. 5 от ГПК, заедно със законна лихва от деня на падежа до окончателното изплащане. Твърди се, че районният съд е определил крайна оценка на имота при неправилно увеличаване на посочената от вещото лице пазарна цена на квадратен метър поради това се моли, настоящия въззивен състав, да определи оценка на процесния недвижим имот съобразно посочената от вещото лице пазарна цена и като съобрази тази цена да определи уравнение на дела на съделителя Р.С.Х., ведно с всички законни последици от това.

1

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК e постъпил писмен отговор от Р.С.Х., чрез процесуалния си представител – адв. П.-Г., с който сочи, че постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Излага подробни съображения в тази насока и цитира приложима нормативна уредба, която е приложима в настоящия случай. Приема за изцяло несъстоятелни вижданията на жалбоподателя и счита, че при определяне на оценката на имота, съдът е действал в рамките на своите правомощия и определената цена е формирана и възприета правилно. Излагат се обстойни мотиви в подкрепа на твърдяното.

Ако съда приеме, че жалбата е недопустима се иска оставянето й без разглеждане и прекратяване на производството по делото.

Претендира за оставяне без уважение на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на разноски, направени пред настоящата инстанция в размер на 600 лв. – адвокатско възнаграждение.

Въззивникът М.П.И., редовно и своевременно призован - явява се лично, заедно с процесуалния представител – адв. Л.Н. от АК – Стара Загора, надлежно упълномощена по делото, които молят въззивния съд да уважи въззивната жалба и да отмени първоинстанционното съдебно решение в обжалваната му част, с която е определен размер на дължимо обезщетение за поставяне в дял на въззизника недвижим имот. Претендират се и разноски по делото.

Въззиваемата Р.С.Х., редовно и своевременно призована, не се явява като вместо нея се явява пълномощника – адв. Д. П.-Г. от АК Стара Загора, надлежно упълномощена, която претендира за оставяне без уважение въззивната жалба и потвърждаване на решението в обжалваната му част.

Алтернативно, ако се приеме жалбата за недопустима, поради липса на правен интерес, моли за оставянето й без разглеждане.

След като се запозна с изложеното в жалбата и отговора на нея, както и с писмените доказателства по делото, съдът намира за изяснено следното:

Съдът е сезиран с иск за делба с правно основание чл. 69 и сл. от ЗН във връзка с чл.34 от ЗС, като производството e във фазата след допускането на делбата.

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:

По делото е представено и прието, като писмено доказателство пред районния съд надлежно заверени копия от Удостоверения за наследници като въз основа на удостоверение с изх. № 2618/13.05.2019 г. на гр. С.З., е видно , че страните са наследници по закон, съответно дъщеря и съпруг на В.Т.И., която е починала на 07.05.2018 г. Поради тази причина страните са процесуално легитимирани да участват в настоящото производство.

От приетите като писмени доказателства по делото пред първостепенния съд се установява, иск за делба на съсобствен недвижим имот, като производството е във фаза след допускане на делбата.

2

С Решение №471/10.04.2020г. на Старозагорския районен съд, постановено по настоящото гражданско дело е допусната делба между Р.С.Х. и М.П.И. по отношение на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД - 18-1/07.01.2008г. на изпълнителен директор на АГКК, адрес на имота: гр. С.З., п.к. 6000, ***, който се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1/ посочена в документа площ: 95.08 кв.м; прилежащи части: две избени помещения, таванско помещение; ниво 1, а съгласно документ за собственост - апартамент, построен върху държавно дворно място, находящо се в град С.З., *** / бивша ***/ №***, представляващо парцел втори от квартал 49-ти по плана на град С.З., целият парцел от 660 м2, при граници на същия: от север-парцел III и калкан, от изток - *** /бивша ***/, от юг-парцел IV, от запад - парцел I, с отстъпено право на строеж на групов строеж - кв. 49 /четиридесет и девет/ от гр. С.З. върху 660 кв. м. празно дворно място, върху което място кооперацията е построила чрез държавна строителна организация от гр. С.З. една жилищна сграда, като при разпределението на същата от общото събрание на кооперацията, молителите получили в дял и придобили правото на собственост върху един апартамент, застроен върху 95.08 м2/ деветдесет и пет цяло и осем стотни квадратни метра/, намиращ се на втори етаж с изложение изток - запад, състоящ се от: две спални, хол, дневна, столова с кухненски бокс, две антрета, баня, клозет и три балкона, при граници : от изток - двор и ***, от запад- двор, от север-калканен зид. от юг - стълбище и апартамент на Т. и Д.Д.; заедно с две избени помещения под №1 /едно/ и 2 /две/, при граници: от изток - двор и *** /бивша *** /, от запад - мазе на Т. и М.Б., от север-калканен зид, от юг-коридор и мазе на Н. и Д.Н., както и едно таванско помещение под №1 /едно/ при граници: от изток - двор и *** /бивша *** /, от запад-таван на С. и С.К., от север- калканен зид, от юг-коридор и таван на Н. и Д.Н.; общи помещения: в избения етаж: една пералня, един клозет, едно помещение за смет и едно подстълбищно помещение, както и заедно с 12.62 % идеални части от общите части на сградата съгласно чл. 38 от ЗС /без мястото/, при квоти: за Р.С.Х. - 1/3 идеална част, за М.П.И. - 2/3 идеални части.

Видно от постановеното решение, съдът е допуснал делба по отношение на гореописания недвижим имот при описаните квоти.

С оглед принципа за получаване на дял в натура и за определяне на пазарната оценка на процесния недвижим имот, първоинстанционният съд е назначил и изслушал съдебно - оценителна експертиза, на която била поставена и допълнителна задача. Видно от заключението на вещото лице Р.П., процесният недвижим имот е неподеляем и не са налице възможности за функционално и пространствено разпределение на помещенията съобразно определените дялове на съделителите. Не могат да бъдат изпълнени изискванията на ЗУТ и на Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони за 3 необходимия брой и вид помещения в едно жилище. Средната пазарна оценка на имота възлиза на 156 300,00лв. , като стойността на дяловете на всеки от съделителите възлиза на както следва: за Р.С.Х. с 1/3 идеална част – 52 100, 00лв., а за М.П.И. с 2/3 идеални части – 104 200, 00лв. При определяне на пазарната оценка на имота вещото лице е използвало два метода - метод на възстановителната стойност и метод на пазарните сравнения.

Районният съд е приел, че вещото лице неправилно е намалил стойността на процесния имот. Приел е , че намалението на цената с 5 % заради съсобственост е неоснователно. Не споделя доводите не вещото лице и в заключение е постановил като крайна оценка на имота стойността на дяловете на всеки от съделителите, които възлизат както следва: за Р.С.Х. с 1/3 идеална част – 52 000,00лв., а за М.П.И. с 2/3 идеални части – 104 000,00лв.

По делото са събрани и гласни доказателства, като от показанията на свидетеля Ц.А.П. се установява, че същият е познавал наследодателката на страните В.Т.И. - били съседи. Познавал и съделителя М.П.И., който се грижел за В. петнадесет и повече години и живеел в жилището. Познавал дъщерята на В. - Р.С.Х., но последната от повече от двадесет години не живеела в жилището на майка си. За всичките тези години свидетелят е виждал само веднъж съделителката Р.С.Х.. Дори когато В. починала, свидетелят не е виждал дъщеря й. Не знаел къде отсяда Р.С.Х. когато се върне в страната.

От показанията на свидетелката М.Т.М. се установява, че наследодателката на страните и съделителя М.П.И. се събрали да живеят заедно може би около през 2000 г. М. живеел в жилището на В. до смъртта й. Свидетелката знаела от наследодателката, че дъщеря й трайно се е установила в чужбина поне от 2011 г., като е създала там семейство и се е устроила. Тя не е споделяла за дъщеря си, че се е връщала в България.

Установено е, че към момента на откриване на наследството, в процесния имот е живял съделителят М.П.И., а от подадената от него декларация се установява, че същият не притежава друго жилище. Този извод не се опровергава от декларацията на Р.С.Х., че постоянният й адрес е именно в процесното жилище и от представената справка от Агенцията по вписвания, че няма друг недвижим имот на територията на Република България.

С обжалваната част на решението, първоинстанционният съд е приел, че по отношение на съделителя М.П.И. са налице кумулативно предвидените предпоставки по чл. 349, ал. 2 от ГПК, поради което е уважил претенцията му за поставяне в дял на допуснатия до делба недвижим имот, като за уравнение на дела на съделителката Р.С.Х., като М.П.И. следва да й заплати съответно 1/3 идеална част от пазарната цена на имота, а именно сумата от 52 000, 00 лв.

Изплащането на тази сума е следвало да стане в 6-месечен срок от влизане на решението за възлагане в сила, ведно със законната лихва на основание чл.

349, ал.5 от ГПК. Върху поставения в дял на съделителя М.П.И. недвижим имот, на съделителката Р.С.Х. е предоставена възможност да поиска вписване на законна ипотека съгласно нормата на чл. 349, ал. З от ГПК до размера на вземането си спрямо него.

4

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящият състав намира, че въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения от закона срок и се явява редовна. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

В производството за съдебна делба се ликвидира съсобственост при спазване на принципа на чл. 69, ал. 2 от ЗН и ако не може всеки съделител да получи дела си в натура, неравенството се изравнява в пари с адекватно парично уравнение. Предвид това имотите се оценяват по тяхната пазарна стойност, кореспондираща с пазарните цени на други такива имоти. Не е допустимо това производство да се използва за обогатяване на някои от съделителите за сметка на други чрез неправилни, незаконосъобразни и несправедливи начини на оценяване, създаващи неравенство в дяловете. В настоящия случай сочената от жалбоподателя оценка е произволна, нереална, непазарна, непочиваща на експертните заключения и несъответна на стойността на делбения имот, както и с 50 % по-ниска от експертните оценки и от оценката, определена от съда.