Решение № 581 от 26.10.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 581 гр. Ямбол, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря Й. Г. П. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20252330102923 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба от „АПС Бета Б" ЕООД - гр.С, представлявано от ***. Ц., срещу Д. О. К. от гр.Я, в която твърди, между „Сити Кеш“ ООД и ответника е сключен Договор за потребителски кредит №*** г. за заеми „Кредирект“, по силата на който е получил сумата от 800 лева, срещу което се съгласил да върне 10 броя вноски по 187 лева в срок до 05.04.2021 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част от договора. Уговорен е фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47.84 %. В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по договора за потребителски кредит страните са се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. Заемателят е кандидатствал за отпускане на заем чрез интернет платформата на кредитодателя, съгласно чл. 6, ал. 1 от Общите условия. Съгласно чл. 9, ал. 1 от същите цялата преддоговорна информация се предоставя от заемодателя на заемателя на посочената от последния електронна поща, като с натискането на бутон „Изпрати“ съгласно чл. 11, ал. 2 ОУ, заемателят декларира, че приема изпратените му документи, като това действие се счита за подписване на всяка една от страниците от изпратените документи. Сключването на договора е осъществено по реда на раздел VI, чл. 18 от Общите условия – „Заемодателят изпраща на декларирания от заемателя електронен адрес договор за заем, заедно с 1 погасителен план и общи условия, във формат, който не позволява коригиране на предоставената с него информация.“ Съгласно ал. 2 от същия чл. 18 „Изпратеният договор за заем се счита за приет от страна на заемателя до неговия изричен отказ за сключване на договор за заем по реда и начините, описани в настоящите общи условия“ , а съгласно алинея 3 „Действията по ал. 1 и ал. 2 се считат за подписване на всяка страница от предоставените документи от всяка от страните, при условията, при които те са предоставени.“ Договорът се счита сключен от деня на изпращането му от заемодателя на заемателя, съгласно чл. 20, ал. 1 от Общите условия, а отпуснатите средства се усвояват на каса на „Изи Пей“. Кредитополучателят не е изпълнил в срок задълженията си съобразно условията на договора до изтичането на крайния срок за погасяване. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022 г. „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по договора за потребителски кредит на ищеца съгласно Приложение №*** към договора за цесия. Цесионерът е изпратил на длъжника уведомление на посочения от него имейл адрес. Надлежно е и връчването на уведомлението, извършено с исковата молба. Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, която заповед е връчена на ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.. От съда се иска да бъде прието за установено задължението му да заплати на ищеца сумата общо от 1659.24 лв., включваща главница в размер на 800 лева, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповедта 24.07.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 136,98 лева, представляваща договорна лихва за период от 04.06.2020 г. до 06.04.2021 г., сумата 327,69 лева, представляваща лихва за забава за период от 06.04.2021 г. до 27.06.2025 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ *** г. на РС-К., както и да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски и разноските по заповедното производство.

В с.з. ищецът не изпраща представител. Поддържа исковете в писмена молба.

В срока за отговор ответникът чрез особения представител оспорва исковете като неоснователни. Възраженията си основава на това, че не е сключен договор за кредит между страните от разстояние, както и оспорва получаването на заемната сума от длъжника.

Оспорено е и цедирането на процесното вземане на ищеца, както и че ответникът е уведомен от кредитора за цесията. Наведени са доводи в условията на евентуалност, че договорът за кредит е недействителен поради противоречие със закона и добрите нрави като сключен при явно неизгодни условия. Сочи се нищожност на осн. чл.22 от ЗПК, тъй като клаузите за ГПР не съответстват на чл.11 от ЗПК-ал.1 т.10. Твърди се, че ГПР не отговаря на законовите изисквания за ясно посочване на данните, въз основа на които е изчислен, водещо до недействителност на договора.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е спорно сключването на Договор за паричен заем Кредирект № *** г. между „Сити Кеш“ ООД и ответника, представен по делото като заверено копие, за сумата от 800 лв., със срок на договора -10 месеца и брой на погасителните вноски -10 в размер на 187 2 лв., при лихвен процент по кредита 40.05 % и ГПР - 47.84 %, съотв. с общ размер на плащанията -990,38лв., а с неустойката - 1870 лв., с последна дата на плащане 05.04.2021 г..Договорът не съдържа подписи на страните, вкл. електронни. Представени са ОУ, също неподписани, в сила от 8.03.2019 г., според Раздел V, чл.6 от които кандидатстването за заем се осъществява чрез интернет платформа, по установен от заемодателя ред посредством създадената за това електронна форма, намираща се на сайта на кредитора или в локален офис на негов партньор. Според чл.9 заемодателят изпраща на посочената от заемателя електронна поща стандартен европейски формуляр, а според чл.10 и 11 –и ОУ, чието одобрение от клиента следва да бъде декларирано с натискането на бутон „Изпрати“ в сайта (чл.11 ал.2)..

Представена е Разписка за извършено плащане № ***г.-електронен документ, удостоверяваща паричен превод в размер на 800 лв. към „Изипей“ съгл. дог. *** през системата за електронни плащания „ИПей“, в полза на ответника.

Според Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г. между „Сити Кеш“ ООД от една страна като цедент и от друга - ищеца-цесионер, се продават вземания, индивидуализирани в Приложение №***. В извлечение от Приложение №*** към договора за продажба и прехвърляне на вземания фигурира вземането към ответника. Представено е в заповедното производство Приложение ***-пълномощно от цедента на цесионера за съобщаване на цесията от 14.01.2022 г. с нотариална заверка на подписа на представляващия цедента. Към исковата молба е приложено Уведомление за цесия от „АПС Бета Б" ЕООД гр.София, адресирано до ответника, с което се съобщава цесията. Документите са представени със заверка с електронен подпис.

Не е спорно, че по ч.гр.д.№ *** г. на РС-К е издадена заповед за изпълнение по заявление на ищеца за процесните вземания, връчена по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.

Заявителят е предявил установителния иск за сумите по издадената заповед по чл.410 от ГПК, като в настоящото производство заявява, че оттегля заявлението в частта относно вземането за такса.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 9 и 10 от Закона за потребителския кредит вр. чл.6 от ЗПФУР и чл. 99 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Специалният ЗПФУР в чл. 6 урежда, че договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система 3 за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние-едно или повече. Съгласно §1 т.1 от ДР на ЗПФУР, "финансова услуга" е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги. Чл.18 ал.1 от закона изисква доставчикът на финансови услуги от разстояние да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; спазил сроковете по чл.12 ал.1 или 2; получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Според ал.2 за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните изявления-Законът за електронния документ и електронния подпис.

По делото не е установено надлежно сключването на договор за кредит по електронен път с ответника.

Начинът на сключването му е описан в общите условия. Касае се за електронен документ по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Според разпоредбата на чл.3 ал.1, електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014", т.е.- всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Съгласно ал.2 на чл.3 от закона, писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ съдържащ електронно изявление. Според чл. 2 ал.1 последното е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, а според ал.2 може да съдържа и несловесна информация. По делото няма доказателства, че са извършени действия в електронна форма именно от ответника –че той е отправил електронните изявления, описани в ОУ на договора за кредит. Лог файлът, приложен към исковата молба, не е електронно подписан, няма някаква гаранция за неговата истинност. Не е годен да удостовери самоличността на длъжника, тъй като представлява служебна информация на кредитора за извършените технически действия в платформата по сключване на договор.

Поради това съдът не може да приеме за доказано осъществяването по електронен път на процедурата по сключване на договора, уредена в Общите условия, именно от страна на ответника.

Не е установено и получаването на сумата от 800 лв. от длъжника. Представена е разписка за превод към „Изипей“ на сумата, но няма данни да е изплатена и то именно на ответника, за да се приеме, че този факт е породил облигационно правоотношение, 4 съответно задължение за връщане на дадената сума. Не са ангажирани от ищцовата страна доказателства, изходящи от доставчика на платежните услуги за изплащането й.

Основателни са възраженията на ответната страна относно недоказване на сключването на договора. Ищецът следваше да докаже съобразно чл. 154 ал.1 от ГПК с пълно доказване тези факти. Такова доказване не е проведено. След като ответникът не е подписал документа с електронен подпис, нито саморъчно, нито има други данни за авторството на действията в електронна форма, нито за реално получаване на сумата, не може да се приеме, че ищецът е провел пълно доказване на оспорените от ответника релевантни факти. Следователно не е доказано, че процесните вземания са възникнали. С оглед на това предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Разпечатката съдържа 25 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/651c5cf2-6bef-4d79-938b-6ce955c897e2