Определение № 2196 от 14.08.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2196 гр. Пловдив, 13.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Радослав П. Радев

Надежда Н. Дзивкова Рашкова като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20245300501999 по описа за 2024 година

Производство по чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 248 ал. 3 от ГПК.

Обжалва се от „ Неткредит „ ООД, ЕИК 201253421 Определение № 7405 от 17.06.2024 г., пост. по гр.д. № 18 053/2022 г. на РС – Пловдив, с което е оставена без уважение Молба вх. № 34 840/28.03.2024 г. на дружеството за изменение на постановеното по делото Решение № 1266/20.03.2024 г. в частта за разноските - намаляване на присъденото на адвокат Е. Г. И. възнаграждение за правна защита от 400 лв. и намаляване на присъдените на ищцата по спора Ц. Д. М., EГH - ********** разноски от 200 лв. на 50 лева.

Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и искане за неговата отмяна и постановяване на определение за уважаване на молбата по чл. 248 от ГПК с вх. № 34 840/28.03.2024 г..

Ответниците по частната жалба – ищцата М. и адвокат И. са депозирали отговор за неоснователност на същата.

Съдът установи следното:

Частната е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Като така е допустима и следва да се разгледа по същество.

Производството пред районния съд е образувано по предявен от Ц. Д. М. срещу „ Неткредит „ ООД иск за прогласяване за нищожна/ недействителна на възведени за това различни основания на клаузата на чл. 6 ал. 1 от сключения между страните Договор за потребителски кредит от 23.02.2022 г., предвиждаща заплащане от потребителя на неустойка за недадено обезпечение на кредита в размер на 2 556 лв. при предоставени кредитни средства в размер на 2 000 лева.

Процесуален представител на ищцата по делото е адвокат Е. Г. И.. Съгласно сключения договор за правна помощ / л. 101 от първоинстанционното дело/ предоставената на страната правна защита е безплатна на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА.

С влязлото в сила като необжалвано първоинстанционно решение искът е уважен изцяло. На основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА на адвокат И. е присъдено възнаграждение 1 за оказаната правна защита, което съдът е определил в размер на 400 лв., а на самата ищца – разноски в размер на 200 лв., включващи заплатена ДТ от 50 лв. и внесено възнаграждение за ССчЕ от 150 лева.

Депозирана е от „ Неткредит „ ООД Молба вх. № 34 840/28.03.2024 г., с която се иска изменение на решението в частта за разноските чрез:

1/ Намаляване на присъденото на адвокат И. възнаграждение с доводи, че същото следва да е в размер под 400 лв. предвид ниската фактическа и правна сложност на делото и защото предвид Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22 националният съд не е обвързан от минималните размери, фиксирани като задължителни в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения;

2/ Намаляване на присъдените на ищцата Ц. Д. М. разноски за делото от 200 лв. на 50 лв. с доводи, че разликата от 150 лв. във вр. с назначената по делото ССчЕ не са направени от нея разноски, тъй като експертизата е заличена, съответно заключение не е изготвено и възнаграждението от 150 лв. не е платено на вещото лице.

С Определението по чл. 248 от ГПК – предмет на настоящата въззивна проверка, молбата е оставена без уважение.

В частната жалба се настоява, че възнаграждението на адвоката в размер на 400 лв. е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото - с позоваване на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22 – относно неприлагането на Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждение, както и че присъдените на ищцата разноски в размер на казаната разлика от 150 лв., макар и внесени по сметката на съда не съставляват направени от нея такива по делото, като същата може да поиска връщането им от съда с оглед несъбиране на доказателството, за което са внесени – заличаване на първоначално назначената ССчЕ.

Частната жалба е частично основателна.

Ищцата е внесла възнаграждение за ССчЕ в размер на 150 лв., но експертизата е била заличена. Съответно заключение не е изготвено от определения от съда експерт, внесеното от страната възнаграждение не му е платено. Сумата е по сметката на съда, като поради несъбиране на доказателството, за което е внесена, подлежи на връщане на ищцата при заявено от нея искане за това с посочване на банкова сметка, по която да й бъде преведена.

Следователно, тази сума не съставлява направени от нея разноски по делото, дължими й се от ответника. В тази част жалбата е основателна и се уважава.

Досежно присъденото на адвоката на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА възнаграждение от 400 лв. жалбата е неоснователна. Действително, Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22 предвижда националния съд да откаже да приложи Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – на която е придаден задължителен характер, като нарушаваща забраната на чл. 101 § 1 ДФЕС за забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Тоест цитираното Решение на СЕС категорично изключва приложението на Наредба № 1/2004 г. относно установените в същата задължителни минимални възнаграждения на адвокатски възнаграждения, определени единствено на база материалния интерес. Предвид предимството на първичното общностно право – чл. 101 § 1 от ДФЕС пред националното законодателство и на основание чл. 633 ГПК, решението на СЕС е задължително за националния съд. Следователно, съдът не е обвързан от предвидените в казаната Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, а е свободен сам да определи справедливия размер възнаграждение, единствения критерий за който вече е фактическа и правна сложност на делото, обуславяща вида и количеството на извършената от адвоката работа. В случая макар първоинстанционния съд да се е позовал на чл. 7 от казаната Наредба № 1/2004 г. при определяне на възнаграждението в размер на 400 лв., то като краен резултат този размер не 2 се явява прекомерен с оглед вида и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото, при съобразяване и с обстоятелството, че адвокатският труд е висококалифициран. Предвид което въззивният съд намира, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение в случая е определения от първоинстанционния съд негов размер – 400 лева.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „ Неткредит „ ООД, ЕИК 201253421 срещу Определение № 7405 от 17.06.2024 г., пост. по гр.д. № 18 053/2022 г. на РС – Пловдив в частта, с която е оставена без уважение Молба вх. № 34 840/28.03.2024 г. на дружеството за изменение на постановеното по делото Решение № 1266/20.03.2024 г. в частта за разноските, съставляващи присъдено на адвокат Е. Г. И. на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА възнаграждение в размер на 400 лева.

Отменя Определение № 7405 от 17.06.2024 г., пост. по гр.д. № 18 053/2022 г. на РС – Пловдив в частта, с която е оставена без уважение Молба вх. № 34 840/28.03.2024 г. на „ Неткредит „ ООД, ЕИК 201253421 за изменение на постановеното по делото Решение № 1266/20.03.2024 г. чрез намаляване на присъдените на ищцата по спора Ц. Д. М., EГH ********** разноски от 200 лв. на 50 лв., вместо което Постановява:

Изменя Решение № 1266 от 20.03.2024 г., пост. по гр.д. № 18 053/2022 г. на РС – Пловдив в частта за разноските, присъдени на ищцата по спора Ц. Д. М., EГH – ********** като намалява същите от 200 / двеста / лв. на 50 / петдесет / лева.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3