Решение № 57 от 08.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. София, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Христова като разгледа докладваното от Мариана Христова Гражданско дело № 20221100113604 по описа за 2022 година

Предявен е иск от „О.Б.Б.“ АД срещу Б. Т. Я., за установяване в отношенията между страните, че Б. Т. Я. дължи на „О.Б.Б.“ АД суми по Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 30.05.2008г., за които по ч.гр.д. № 21244/2022 г. по описа на СРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задьлжение по чл. 417 от ГПК от 30.05.2022г., а именно:

147 590,73 (сто четиридесет и седем хиляди петстотин и деветдесет, 0.73)лв. - главница, ведно със законната лихва върху нея считано от 20.04.2022г. до окончателното изплащане;

3287,02 (три хиляди двеста осемдесет и седем, 0.02)лв - възнаградителна лихва, за периода 25.06.2021г. - 18.04.2022г.; 107,51 (сто и седем лева, 0.51) - обезщетение за забава (мораторна лихва) върху падежирали вноски, дължима за периода 25.06.2021г. - 18.04.2022г.; 1 057,52 (хиляда петдесет и седем, 0.52) - обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница за периода 25.06.2021г. - 18.04.2022г.; 623.01 (шестстотин двадесет и три, 0.01)лв. такса; 60.00 (шестдесет)лв - такса за връчване на уведомително писмо за предсрочна изискуемост.

Претендира присъждане на разноските направени по частно гражданско дело Nº 21244/2022г. по описа на СРС и в настоящото производство.

В исковата молба и последвалите уточнения „О.Б.Б.“ АД твърди, че между нея като кредитор и ответника като кредитополучател е сключен Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 30.05.2008г. за сумата 187000.00лв., с краен срок за издължаване 25.06.2038г., по който банката е изправна страна, т.к. предоставила на кредитополучателя по сметка, а последният усвоил предоставената в заем сума.

Твърди, че ответникът е неизправна страна по договора, т.к. преустановил плащанията на дължимите месечни вноски считано от 25.06.2021г., като за периода 25.06.2021г. до 18.04.2022г. изпаднал в забава за погасяването на 10 броя месечни вноски в общ размер 9131.33лв. Затова за него възникнало и задължение за заплащане на законна лихва върху просрочената главница.

Заради допуснатото неизпълнение банката упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като с уведомително писмо – покана за доброволно изпълнение с изх.

№ ИД 2755-2022/01.02.2022г. предоставила на длъжника 14дневен срок за доброволно изпълнение. Поканата била връчена на ответника на 07.03.2022г. чрез ЧСИ, по еида на чл.

47 ГПК, на постоянният и настоящ адрес на последната. Т.к. плащане не последвало кредита бил обявен за изцяло и предсрочно изискуем.

Съгласно договора ответникът останал задължен и за плащане на всички разходи извършени от кредитора за подновяване на срока на действие на учредената договорна 1 ипотека, както и за разноски.

Впоследствие банката депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение – оспорена от длъжника, което станало повод за образуване на настоящото производство.

Ответникът в срока за отговор оспорва, че между него и ищеца е сключен Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 30.05.2008г. с твърдените параметри.

Възразява, че договорът е нищожен поради липса на съгласие, т.к. не е подписан от Б.

Т. Я., както и от упълномощено да я представлява лице – И.П.Я., т.к. ответницата не е подписвала пълномощно, с което предоставя на последния представителна власт за сключване на договор за кредит и впоследствие не е потвърждавала извършените от нейно име без представителна власт действия. Поискала е да бъдат представени в оригинал Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 30.05.2008г. и Пълномощно от Б. Т. Я. за И.П.Я., за сключване на договора за кредит.

Възразява, че предсрочна изискуемост на кредита не е настъпила. Длъжникът не е уведомен за това обстоятелство, т.к. уведомлението не е получено от него. Същото не е изпратено до постоянният адрес на ответницата. Изпратено е до адрес: гр.София, ЖК „*******, който е различен от посочения постоянен адрес в договора за кредит: гр. София, ЖК „*******

Възразява и, че договорът почива на неравноправни, нищожни клаузи, които са във вреда на потребителя, а именно: т. 5/3/ от договора, която създава право за банката да променя едностранно уговореният лихвен процент; т. 6 /1/ и /2/, съгласно която предвижда право за банката при забава на месечните анюитетни вноски или каквото и да е друго неизпълнение на клаузите на договора от кредитополучателя да олихви просрочените суми с 5 пункта над договорените проценти; т. 7 /3/ от договора, съгласно която банката може да измени едностранно и без подписване на анекс на размера на годишната такса за управление.

Претендира исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби регламентиращи процесните отношения, прие за установено следното и формира следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 60 ЗКрИ, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да се приеме, че са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и пълно, че между него и ответника е налице облигационно правоотношение по договор за банков кредит с твърдените параметри, по което е изправна страна, по което ответникът е усвоил заетата сума, без да изпълни насрещното си задължение да върне в уговорените срокове суми съставляващи вноски за главница, договорни и наказателни лихви, за фиксираните в исковата молба периоди и размери. В негова тежест е да установи главно и пълно и, че е упражнил правото си да обяви вноските с ненастъпил падеж за предсрочно изискуеми, чрез отправяне на изявление за това до длъжника, към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /така т. 18 от ТР 4/2013г. на ВКС, ОСГТК/.

В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете, респ. да установи, че е платил или че е налице основание за неплащане.

Видно от събраните доказателства „О.Б.Б.“ АД е депозирала пред СРС заявление, по което е образувано ч.гр.д. № 21244/2022 г. по описа на СРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задьлжение по чл. 417 от ГПК от 30.05.2022г., за следните суми дължими по Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 30.05.2008г: 147 590,73 (сто четиридесет и седем хиляди петстотин и деветдесет, 0.73)лв. - главница, ведно със законната лихва върху нея считано от 20.04.2022г. до окончателното изплащане; 3287,02 (три хиляди двеста осемдесет и седем, 0.02)лв - възнаградителна лихва, за периода 25.06.2021г. 18.04.2022г.: 107,51 (сто и седем лева, 0.51) - обезщетение за забава (мораторна лихва) върху падежирали вноски, дължима за периода 25.06.2021г. - 18.04.2022г.; 1 057,52 (хиляда петдесет и седем, 0.52) - обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница за периода 25.06.2021г. - 18.04.2022г.; 623.01 (шестстотин двадесет и три, 0.01)лв. - такса; 60.00 (шестдесет)лв - такса за връчване на уведомително писмо за предсрочна изискуемост;

3094.00лв държавна такса и 50.00лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт.

Ответницата депозирала възражение срещу заповедта, което станало повод за предявяване на настоящият иск.

2

Видно от Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 30.05.2008г. между „О.Б.Б.“ АД, като кредитор и Б. Т. Я., като кредитополучател или длъжник, е сключен договор за ипотечен кредит за сумата 187400.00лв., за закупуване на недвижими имоти:

АПАРТАМЕНТ № 5а, АПАРТАМЕНТ № 6А, с краен срок за издължаване 25.06.2038г., по който ответникът, като кредитополучател следвало да изплати кредита на 360 месечни анюитетни вноски включващи главница, лихви и част от годишна такса за управление в размер на 1380.27лв., считано от 25.07.2008г.

Видно от Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 30.05.2008г. същият е подписан за кредитополучател от И.П.Я., в качеството на пълномощник на Б. Т. Я., по Пълномощно от април 2000г. с Апостил № С08ТJ18001.

Видно от Пълномощно от април 2000г. с Апостил № С08ТJ18001, Б. Т. Я. е упълномощила И.П.Я. с правата да я представлява навсякъде, където е необходимо, включително пред нотариус, включително с правата по т. 2 от същото – да подпише от името на упълномощителя договор за ипотечен кредит с „О.Б.Б.“ АД за покупка на недвижими имоти, като по негова преценка средствата по кредита да бъдат изтеглени в брой или преведени по сметка на продавача на имота или на сочена от него сметка.

Видно от приетият като доказателство, като част от приобщената в цялост преписка по ч.гр.д. № 21244/2022 г. по описа на СРС н.а. № 58/02.06.2008г. за учредяване на договорна ипотека И.П.Я., действащ като пълномощник на Б. Т. Я., по силата и при условията на Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 30.05.2008г., е учредил в полза на „О.Б.Б.“ АД ипотека въру имоти: АПАРТАМЕНТ № 5а, АПАРТАМЕНТ № 6А, с уговорката, че при неплащане на вноски по договора за кредит кредиторът има право да обяви същият за предсрочно изискуем. Видно от вписването в н.а. № 58/02.06.2008г., при изготвянето му е предоставено включително Пълномощно с Апостил № С08ТJ18001.

Ответницата възразява, че Пълномощно от април 2000г. с Апостил № С08ТJ18001 е само във вид на ксерокопие и към момента на сключване на договора за кредит и извършване на нотариалният акт за учредяване на договорна ипотека пред нотариуса не е представен оригиналът му. В о.с.з. ищецът „О.Б.Б.“ АД не е представил изисканото му в оригинал Пълномощно от април 2000г. с Апостил № С08ТJ18001, т.к. оригинал на същото не се намирал в негово държане.

Съдът счита възраженията за липса на оригинал на Пълномощно от април 2000г. с Апостил № С08ТJ18001 и липса на упълномощаване за недоказани. Релевантният момент, към който следва да се установи наличието на пълномощно, е моментът на сключване на договора за кредит, респ. извършване на сделката по н.а. № 58/02.06.2008г. Ако бъде установено, че такъв документ е съществувал при упражняване на правата по него, последващото му унищожаване или изгубване са без значение. Съгласно чл. 578, ал. 4 ГПК задължение на нотариуса е при издаване на нотариален акт да провери самоличността, дееспособността и представителната власт на явилите се пред него лица. Това извършено от нотариуса действие е отразено в н.а. № 58/02.06.2008г., като нотариусът изрично е описал провереното Пълномощно от април 2000г. с Апостил № С08ТJ18001, и е индивидуализирал същото с посочване на регистрационните номера, положени върху него. Нотариалният акт в частта му, в която удостоверява извършените от нотариуса действия е официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и доколкото възпроизвежда възприети от длъжностното лице - нотариуса, факти, има свидетелстващ характер, поради което се ползва с материална доказателствена сила. Тази доказателствена сила в конкретния казус не е оборена. Видно от нотариалния акт, в него не е отбелязано представеното пълномощно да е във вид на копие или нотариално заверен препис. Поради изложеното съдът приема, че Пълномощно от април 2000г. с Апостил № С08ТJ18001 е било налично в оригинал към моментът на сключване на договора за кредит, респ. извършване на сделката по н.а. № 58/02.06.2008г. И.П.Я. е разполагал с представителна власт да сключи от името и за сметка на Б. Т. Я. договор за кредит и да учреди договорна ипотека. Следователно договорът за кредит е действителен.

Спорно е уведомен ли е ответника – кредитополучател за настъпилата предсрочна изискуемост на пълния размер на отпуснатия кредит.

Съгласно практиката на ВКС на РБ, изразена в ТР № 4/18.06.2014г., т.д. № 4/2013г.

ОСГТК на ВКС на РБ, т. 18, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1т ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или с настъпването на обстоятелствата, след като банката е 3 упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Следователно вземането става изискуемо ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.