Решение № 8040 от 30.11.2017, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е № гр.

София 30.11.2017 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав в публичното заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря Антоанета

Стефанова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Алексиева гр. дело № 14891 по описа за 2015 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Р.А.С. и А.И.С. срещу ЗК „Д.з.” АД, с която са предявени активно, субективно и обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ / Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на ГПК, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищците твърдят, че на 28.07.2014 г. управлявайки л.а.м. „БМВ 520Д“ с ДК №********по главен път ІІ-19 в посока от гр. Банско към гр. Разлог, П. Н. М. предприема маневра изпреварване, при която навлиза в насрещното движение и реализира ПТП с правомерно движещото се в обратна посока МПС-мотоциклет „Хонда“ с ДК № ********, при което на място загива водача му Р.Р.С. - син на двамата ищци.

Поддържа се, че вина за ПТП има водача М., като във връзка с настъпилото произшествие е образувано ДП № 192/2014 г. по описа на РУП Банско, пр.пр. № 3304/14 г. по описа на ОП-Б..

Твърди се, че водачът на лекия автомобил е предприел маневра изпреварване без да се убеди, че няма да създаде опасност за движението ще може безпрепятствено да се прибере в своето платно за движение. Твърди се, че водачът е нарушил и временната забрана за изпреварване, както и временното ограничение на скоростта в района на произшествието, въведени във връзка с извършвани ремонтни работи по пътния участък. Поддържа се, че по отношение на увреждащия автомобил е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество със застрахователна полица № 08113002143928. Твърди се, че ищците са предявили извънсъдебно претенцията си пред ответника, но последният е отказал да заплати застрахователно обезщетение с мотив, че не била установена и доказана вината на застрахования водач и липсвал заключителен акт. Поддържа се, че приживе Р.Р.С. е бил основна морална и материална подкрепа за родителите си, обичали са се и се поддържали като сплотено семейство, починалият се грижел добре за своите родители, които са пенсионери и с влошено здравословно състояние. Поддържа се, че ищците били изключително привързани към сина си, мъката им от неговата загуба е постоянна и неизмерима, изживяват я изключително тежко.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищците сумата от по 120 000 лв. за всеки един от двамата ищци, застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, вследствие смъртта на сина им Р.Р.С., настъпила от ПТП осъществено на 28.07.2014 г. на главен път ІІ-19 в посока от гр. Банско към гр. Разлог, виновно причинено от водача П.

Н. М. управлявал л.а.м. „БМВ 520Д“ с ДК № ******, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗК „Д.з.” АД със застрахователна полица №08113002143928, валидна към датата на произшествието, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на увреждането-28.07.2014 г. до окончателното изплащане. Претендират се разноските по делото, включително и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му представител юрисконсулт Т., надлежно упълномощен с пълномощно приложено към делото.

Счита предявения иск за допустим, но оспорва същия по основание и размер. Поддържа, че не са налице всички нужни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорва твърдените в исковата молба причини, обстоятелства и механизъм на настъпване на процесното ПТП, както и че за настъпването му носи отговорност застрахован в дружеството по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач. При условията на евентуалност заявява възражение за съпричиняване от страна на починалия водач на мотоциклета. Оспорва исковете по размер като силно завишени.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищците са депозирали допълнителна искова молба, с която оспорват възраженията на ответника като неоснователни.

В срока за допълнителен отговор ответникът поддържа изцяло становището си и оспорванията в отговора.

В съдебно заседание ищците поддържат исковете чрез своя процесуален представител и по съображения изложени в представените по делото писмени бележки. Претендират разноски по списък.

Ответникът, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда да отхвърли предявените искове, при условията на евентуалност поддържа съществен принос от страна на наследодателя на ищците за настъпване на процесното събитие. Подробни съображения развива в представените по делото писмени бележки. Претендира разноски по списък.

Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От протокол за оглед на местопроизшествие от 28.07.2014 г., скица към него, както и от неоспореното от страните заключение на повторната САТЕ, изготвена от вещото лице К.Г. се установява, че на 28.07.2014 г. около 13 часа по главен път ІІ-19 гр.Банско-гр.Разлог, се е движил л.а.м. „БМВ520Д“ с рег. № *******, управляван от П. Н. М. със скорост от порядъка на 74 км/ч в дясната за него пътна лента в посока гр. Разлог. При наближаване на километър 37+600, водачът е предприел маневра за изпреварване на преднодвижещия се л.а.м. „Опел Астра“ с рег. № *******македонска регистрация, управляван от Б.Г.. По същото време в обратна посока се е движил мотоциклет „Хонда ЦБР 600С“ с рег. № ********, управляван от сина на ищците със скорост от порядъка на 151 км/ч в дясната за него пътна лента на около 2 м вдясно от мислената разделителна линия на пътното платно. Водачът на лек автомобил БМВ, движейки се в насрещната за него пътна лента, е достигнал до около 10 м пред лек автомобил Опел Астра и преди да предприеме действия с управлявания от него автомобил, е настъпил сблъсъка между двете МПС, реализиран с предно колело на мотоциклета челно по предна дясна част на автомобила в зоната на преден десен калник и десен фар. При този челен удар се разпада системата мотоциклет - мотоциклетист, при което тялото на мотоциклетиста се отделя от мотоциклета и продължило летежа си достигай до предна дясна колона на автомобила. В резултат на този силен по степен удар, дясната му ръка се откъсва и влиза във вътрешността на купето на автомобила. Тялото на мотоциклетиста продължавайки летежа, достига до левия габарит на лек автомобил „Опел Астра“ и след отблъскване от него и летеж пада на асфалта и след плъзгане по него и левия банкет, се установява на мястото, където е регистрирано. От удара мотоциклетът е разрушен и една част от останките му се удря в предната част на лек автомобил Опел Астра. От ексцентрицитета на удара лек автомобил БМВ се завърта в посока на часовата стрелка на около 150 градуса и след плъзгане по асфалта на около 27 м се установява в покой. Установява се, че в конкретната пътна обстановка, а именно: геометрия на пътното платно и метеорологични условия, водачът на лек автомобил БМВ е имал обективна възможност да възприеме насрещно движещия се мотоциклет от разстояние не по-малко от 300 м. В конкретната пътна обстановка водачът на лек автомобил БМВ не е разполагал с техническа възможност за осъществяване на безконфликтно разминаване на трите МПС. От професионална гледна точка основната причина за настъпване на процесното ПТП е неправилното предприемане на маневра изпреварване на преднодвижещия се лек автомобил Опел Астра. Вещото лице установява, че при движение на мотоциклета със разрешената за участъка скорост от 80 км/ч, мотоциклетистът е разполагал с техническа възможност да предотврати настъпването на удара. Същият е могъл да възприеме навлизането на автомобила, да намали скоростта на движение, при което ударът щял да настъпи със значително по-ниски по степен щети по МПС и телесни увреждания по мотоциклетиста. По време на произшествието мотоциклетистът е бил с поставена каска на главата.

От представените писмени доказателства както от дружеството, извършило ремонт на пътния участък и поставило пътната сигнализация и знаците, така и от представените от Агенция пътна инфраструктура писмени доказателства се установява, че в периода месец май-месец ноември 2014 г. е извършена рехабилитация на път ІІ-19 в участъка от км 36+570 до км 93+670, през който период е била въведена временна организация на движение със Заповед № РД-01-22 от 11.04.2014 г. на ОПУ Б.. Били монтирани временни знаци „Път в ремонт“ при км 36+700 дясна страна по посока на гр.

Банско и при км 38+700 лява страна по посока гр. Разлог и ограничение на скоростта между 30 и 50 км/ч в зависимост от дължината на работната лента, със забрана за изпреварване в този участък.

От удостоверение за родствени връзки изх. № 0129/20.03.2017 г. на Община Гоце Делчев, се установява, че ищците са родители на починалия Р.Р. С..

От представеното по делото копие на комбинирана полица № 08113002143928, се установява, че за периода от 29.08.2013 г. до 28.08.2014 г. между собственика на л.а.м. „БМВ520“ с рег. № ******* и ответното дружество са възникнали валидни правоотношения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Със заключението на СМЕ се установява, че причината за смъртта на Р.С. е получената съчетана травма с несъвместими с живота увреждания на жизнено важни органи в гръден кош, корем-сърце, черен дроб, гръбначен мозък и настъпила кръвозагуба. Между установените травматични увреждания и настъпилата смърт е налице пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка. Установените травматични увреждания могат да се получат при ПТП на 28.07.2014 г.

Пред настоящата инстанция е разпитан свидетеля Ш.Ю.Х.. Свидетелят установява, че ищците са майката и бащата на неговия приятел, който загинал. Установява, че бащата е със стенд на сърцето, който му бил поставен една година преди да стане инцидента, а майката някъде около 6-7 месеца след инцидента е с диабет. Свидетелят установява, че отношенията между родителите и Р.били много добри. Синът им помагал в домакинството, грижел се за родителите си. Когато станал проблема с баща му Р.помогнал изключително много, включително и финансово. Карал баща си по болници. По принцип Р.подпомагал финансово своите родители и те разчитали изключително много на него. Р.често ходел при родителите си, грижел се за тях. Бил един изключителен човек, който държал много на близките. Ищците имат три деца, от които само починалият имал много близки отношения с родителите си. Свидетелят установява, че отишъл на мястото на произшествието на следващия ден към 8.00-8.30 ч. Пътят бил в ремонт.

Имало временно поставени пътни знаци и от страната, от където минава железопътната линия, т.нар. теснолинейка и от другата страна, където е поле.

Имало ограничения и изпреварването било забранено. Свидетелят установява, че познава пътя много добре, тъй като във връзка с работата му се налага да пътува почти през ден по този път.

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни, кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.

При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:

Предявен е иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, който съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.