Присъда № 29 от 30.05.2024, Районен съд - Петрич

МОТИВИ към Присъда №29 от 30.05.2024 г. по НЧХД №683/2021 г. по описа на Районен съд – Петрич В Районен съд – Петрич е постъпила тъжба от Г. СТ. АНГ., от с. К., община Петрич, ЕГН **********, против Б. ИВ. М., от гр. С., ЕГН **********, за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

Делото е било разглеждано първоначално от друг съдия-докладчик С протокол за избор на нов съдия - докладчик от 23.08.2023 г. делото е преразпределено на настоящия докладчик.

С оглед спазване принципите на непосредственост и неизменност на състава, производството по делото следва да започне отначало.

Твърди се в тъжбата, че на 31.08.2020 г., около 08.00 часа, в района на ГКПП – К., Б.М. нанесъл побой над Г.А., с което му причинил разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, а именно: мекотъканни увреждания – разкъсно контузна рана на челото в дясно, хематоми в окосмената част на главата, разкъсване на лигавицата на бузата в дясно, контузни рани на горна и долна устни, избити корени на горна челюст – трети и четвърти горни зъби в дясно и трети горен в ляво – мостоносители.

С изложените в тъжбата твърдения се повдига обвинение по чл. 130, ал. 1 от НК, като частният тъжител моли съда да образува наказателно производство срещу Б. ИВ. М., за престъпление по чл. 130, ал. 1 НК. С тъжбата е заявен и граждански иск на основание чл. 45 от ЗЗД, като се иска съдът да осъди подсъдимия да заплати на тъжителя сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева неимуществени вреди за причинените болки, страдания, неудобство и унижение, както и сторените по делото съдебни разноски, включително тези за адвокатско възнаграждение.

Със свое разпореждане за насрочване на делото, съдът е приел, че така описаното обвинение е за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, преследвано по частна тъжба от пострадалия.

Тъжбата е допустима. Същата е подадена в срок, съобразно Постановление от 31.03.2021 г. на прокурор при РП – Благоевград, ТО – Петрич, постановено ДП № 314 ЗМ 361/2020 г. по описа на РУ на МВР Петрич, служебно изискано и приложено по делото, с цел преценка допустимостта на тъжбата. Данните за самоличността на дееца са достатъчни, за да бъде лицето индивидуализирано.

В съдебно заседание, проведено на 27.03.2024 година, частният тъжител се представлява от повереник. Чрез процесуалния си представител поддържа предявеното обвинение с уточнението, че деянието е извършено на 01.09.2020 година, а не както е изписано – на 31.08.2020 година. Твърди, че по същество това не е изменение на обвинението, каквото не е допуснато в предходно съдебно заседание от първоначалния съдебен състав, разглеждал делото. Твърди още, че в тъжбата е допусната явна фактическа грешка, произлязла от определение №8285/16.014.2021 г. по ЧНД №297/2021 г. на РС – Петрич, където на втора страница, първи абзац е посочено, че на 31.08.2020 година сутринта около 8,00 часа пред търговски обект е осъществено деянието.

Подсъдимият, явяващ се лично и с надлежно упълномощен защитник оспорва обвинението и твърди, че стореното уточнение от повереника е недопустимо.

Подсъдимият чрез неговия защитник оспорват стореното искане и правят искане за прекратяване на прооизводството.

Съдът е приел, че заявеното от повереника на частния тъжител , че поддържа тъжбата с уточнението, че прави изменение на датата на инкриминираното деяние, по своята същност представлява изменение на обвинението, което частният тъжител може да направи и да 1 повдигне ново обвинение само ако не е изтекъл срокът по чл.81 ал.3 НПК. В случая се прави опит за изменение на обвинението не по надлежния ред – с твърдения, че е допусната фактическа грешка, каквато наказателното право не познава. Изрично законодателят е предвидил една хипотеза на поправка на явна фактическа грешка - при провеждане на разпоредително заседание, досежно допусната такава в обвинителния акт по дела от общ характер, каквото не е сложеното за разглеждане наказателно дело от частен характер.

Исканата поправка касае несъответствие във времевия диапазон, в което е извършено деянието, за което се твърди, че е извършено от подсъдимия, за което е предаден на съд.

Съдът е приел, че в случая не са налице нови обстоятелства, които да не са били известни на тъжителя и които са били установени едва в тази фаза на производството. Тъжителят е подавал жалби, давал е показания, получавал е актове от прокуратурата, които касаят инцидент, състоял се на 01.09.2020 г. в поради това несъответствието в посочената датата в тъжбата, за която е повдигнато частното обвинение не може да се тълкува като нещо различно от изменение на обвинението, каквато разпоредба на чл.287 ал.6 НПК не допуска след изтичане на 6-месечния срок, а към момента на отправеното искане за поправка на явна фактическа грешка този срок е изтекъл.

По стореното искане за прекратяване на наказателното производство, съдът е приел, че в искането не се обосновават наличие на някои от прекратителните основания, очертани в разпоредбата на чл.250 НПК.

Предвид горното, съдът със свое протоколно определение е оставил без уважение искането на повереника за поправка на ЯФГ, което по своята същност представлява изменение на обвинението по чл.287 ал.6 НПК относно датата на деянието. Със същото определение съдът е оставил без уважение и искането на защитата за прекратяване на наказателното производство.

По заявените от страните за съвместно разглеждане граждански претенции, съдът е приел, че:

Предявеният от частния тъжител Г.А. граждански иск е предявен в срока, визиран в НПК и касае претърпени вреди от твърдяното престъпление, за което е повдигнато обвинение с тъжбата, каквото е изискването на чл.85 ал.3 НПК, а именно гражданският иск да бъде предявен най-късно до даване ход на съдебното следствие, който срок е спазен.

Гражданската претенция на частния тъжител е предявена още с частната тъжба, поради което съдът е счел същата за допустима и подлежаща на съвместно разглеждане в наказателното от частен характер производство.

Подсъдимият също е предявил граждански иск срещу частния тъжител за обезвреда на претърпени от него неимуществени вреди и е поискал съвместното разглеждане на неговата претенция в наказателното производство. Съдът след като съобрази обстоятелството, че в производството, сложено за разглеждане заявИ.т насрещна искова претенция е подсъдим и няма качеството на пострадал по смисъла на чл.84 НПК, прие, че предявеният от него насрещен граждански иск е недопустим в наказателното производство.

По заявените граждански претенции, съдът с нарочно протоколно определение от 27.03.2024 г. (обективирано в протокол №349 от 27.03.2024 година е приел за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес граждански иск, предявен от Г. СТ. АНГ. срещу Б. ИВ. М. за сумата от 10 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания, неудобство и унижение,причинени от престъплението по чл.130 ал.1 от НК, както и сторените по делото разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение и е конституирал частният тъжител и като граждански ищец в производството.

С цитираното протоколно определение, съдът не е приел за съвместно разглеждане предявения насрещен граждански иск от Б. ИВ. М. срещу частния тъжител Г. СТ. АНГ. за сумата от 8000 лева, представляващи размера на претърпените от подсъдимия Б.М. неимуществени вреди – болка, страдание, емоционален стрес, обиди, заплахи и псувни, 2 ведно със законната лихва до окончателното им изплащане, както и сторените разноски във връзка с иска.

Тъжителят, не се явява в съдебно заседание, но се представлява от повереник. Чрез процесуалния си представител тъжителя поддържа предявеното обвинение и гражданския иск. Ангажира доказателства. Моли спрямо подсъдимия да бъде постановена справедлива присъда и да бъде уважен предявения граждански иск. В последното съдебно заседание, тъжителят се явява лично и поддържа заявеното от повереника му, който претендира осъждане на подсъдимия за деяние, извършено на следващия ден от деня, описан в тъжбата, тъй като вписаното в тъжбата е допусната фактическа грешка.

Подсъдимият се явява лично и се представлява от договорен защитник. Не се признава за виновен, като се възползва от правото си и не дава обяснения по случая. Защитникът на подсъдимия намира, че обвинението не се подкрепя от събраните по делото доказателства и моли подсъдимия да бъде признат за невинен и оправдан, а гражданския иск – отхвърлен.

Претендира тъжителят да бъде осъден да заплати сторените деловодни разноски.

Изхождайки от събраните по делото, макар и прекалено оскъдни доказателства, съдът, намери за установена следната фактическа обстановка :

Подсъдимият и тъжителят стопанисват съседни търговски обекти в близост до ГКПП К., общ. Петрич – на път Е-79, срещу бензиностанция „Петрол“ и са във влошени лични отношения по повод търговската дейност, която осъществяват. На 01.09.2020 година около сутринта, около 8,00 часа е имало пререкание между тъжителя и подсъдимия с неустановен по делото повод, което прераснало във физическа саморазправа. За последното данни, макар и оскъдни се съдържат в свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели: Св.

А. свидетелства за инцидент, лично възприет от него на 01.09.2020 година сутринта „Г. беше на земята, а М. го риташе в главата“, Св.И.: „Случаят беше 01.09.2020 година сутринта.

Обади се майката на моята съпруга и й каза, че баща й (моят тъст) се е сбил с Б.М.“ .

Във връзка с инцидента, до Районна прокуратура – Благоевград, ТО – Петрич са подадени два сигнала:

1 От подъсдимия М., по който твърди, че по време на случИ. се на 01.09.2020 г. инцидент му са нанесени телесни повреди, обективирани в Медицинско свидетелство от 04.09.2020 година, издадено от д-р К., а именно палпаторно боленен оток на лява скула, разкъсноконтузна рана от вътрешната страна на долна устна. По жалбата на М. е извършена предварителна проверка и с Постановление от 16.11.2020 година на Прокурор от РП – Петрич, постановено по преписка вх.№01258/2020 г. по описа на РП- Петрич е постановен отказ да се образува досъдебно производство, поради липса на събрани достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, като е прието, че получените от Б.М. наранявания се квалифицират като лека телесна по реда по чл.130 ал.1 НК, която съставлява престъпление от частен характер и пострадалият е насочен да претендира нарушениете си права по частен ре, след подадена тъжба от пострадалия пред РС – Петрич в 6 месечен срок от узнаване извършеното спрямо него.

2.От частния тъжител в настоящото производство Г.А. срещу Б.М. по който твърди, че по време на случИ. се на 01.09.2020 г. инцидент Б.М. му е нанесъл телесни повреди, обективирани в медицинско свидетелство №82/02.09.2020 г., издадено от д-р А. П., а именно: разкъсване на букалната лигавица в дясно с насиняване на долна устна 2/3 см., разкъсна рана на челото в дясно – 6см/1 см. Хематом в ляво темпорално 2/3 см. Консатирано е още и избити зъби с препоръка за консулация със стоматолог. По сигнала е образувано ДП №314-ЗМ-361/20 г. по описа на РУ – Петрич (ПП1244/2020 г. по описа на РП – Петрич за 3 това, че на 01.09.2020 г. в село К., община Петрич е причинена средна телесна повреда на Г.

СТ. АНГ. – престъпление по чл.129 ал.1 от НК. В ДП е представено и медицинско свидетелство от 03.09.2020 г., издадено от д-р Бойка Радева – лекар по дентална медицина, от което се становяват следните телесни повреди на Г.А. – раскъсна букална лигавица в дясно, раскъсно-контузна рана на горната и долна устна на лигавицата и хематом на кожата, избити са четвърти горен зъб дясно и трети горен зъб в ляво. Счупени корони на вторите зъби в ляво и дясно, разклатен ІІІ-та степен седми горен десен молар. Заключението от освидетелството е, че в следствие на нанесени травми има трано нарушение на дъвкателната и говорна функции. Необходимо е извваждане на седми десен молар, поради голяма степен на подвижност.Счупените и избити зъби са били мостоносители. С постановление на наблйдаващия прокурор при РП-Благоевград, ТО – Петрич, постновено по ПП №1244/2020 г. е спряно наказателното производство по ДП №314-ЗМ-361/2020 г. по описа на РУ на МВР – Петрич, водено за това, че на 01.09.2020 година в село К. е причинена средна телесна повреда на Г. СТ. А. от село К. – престъпление по чл.129 от НК, тъй като с оглед събраните в хода на разследването доказателства е установено, че в конкретния случай деянието представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, което е престъпление от частен характер и може да се преследва единствено по частен ред. Постановлениоето на прокурора е обжалвано от пострадалия А. по реда на чл.244 ал.5 от НПК и потвърдено изцяло с Определение №8285/16.04.2021 г., постановено по ЧНД №297/2021 г. по описа на РС – Петрич.