Решение № 279 от 22.07.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. Р., 22.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Силвия П.

Членове:

Галина Магардичиян

Антоанета Атанасова при участието на секретаря Галина Кунчева като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско дело № 20224500500385 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК във вр. чл. 17 ЗЗДН.

Постъпила е въззивна жалба от Ж. В. КР. от гр. Д.ч., обл. В. чрез пълномощника му адв. Мариета Красналиева от АК Р. против решение № 627/16.05.2022 г., постановено по гр. д. № 841/2022 г. на Р.нския районен съд, с което на основание чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 5, са постановени мерки за защита от домашно насилие, извършено спрямо В. МЛ. П. и В.Ж. К. от Ж.В. К., като същият е задължен да се въздържа от домашно насилие над В. МЛ. П. и малолетното дете В.Ж. К. за срок от осемнадесет месеца, забранено му е да приближав В.П., жилището в което живеят, находящо се в гр.

Р., бул. „Л.“ № ***, *, ет.*, ап. *, училището, в което учи детето - ОУ „И.В.“ Р., както и местата за социални контакти и отдих на същите, задължен е да посещава специализирани програми за работа с извършители на домашно насилие по чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН, осъден е да заплати глоба в размер на 1000 лв. и върху него са възложени разноските по делото. Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, тъй като е необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Излагат се оплаквания за това, че съдът не е извършил цялостна и обективна преценка на представените по делото доказателства, което е довело и до неправилни изводи. Навежда доводи за допуснати от съда процесуални нарушения, изразяващи се в издаване на две заповеди за незабавна защита с различно съдържание, едната от които засягала и нарушавала интереса на детето и водела до прекъсване на връзката му с неговия баща. Възразява също така, че 1 съдът бил постановил да се изготви социален доклад от ДПС В., който да извърши проверка за условията при които детето се отглежда от бащата, но такъв не бил изготвен, тъй като адресът, на който живее бащата се обслужва от друга ДПС, а именно тази в Д.ч.. Такъв обаче не бил изискан от компетентната ДПС. Възразява срещу възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Навежда доводи за злоупотреба с право от страна на ищцата, която с подаването на молбата по ЗЗДН е целяла да ограничи контактите между бащата и детето, което не било в негов интерес, а в дългосрочен план би довело до отчуждение и нарушаване на връзката между тях. Иска решението да бъде отменено изцяло и да бъде отхвърлено искането за определяне на мерки за защита от домашно насилие по отношение на молителката и детето им, алтернативно да бъде отменено решението само в частта, с която съдът е постановил мерки за защита от домашно насилие спрямо малолетния В.Ж. К. и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена молбата на В. П. за постановяване на мерки за защита спрямо детето В. като неоснователна и да бъде обезсилена издадената срещу Ж.К. заповед за незабавна защита в частта, с която му е забранено да прилижава жилището и местата за отдих и социални контакти на детето.

Иска заповедта да бъде допълнена като бъде изрично отразено, че забраната да прилижава обитаваното от В. П. жилище, нейната месторабота и местата за социални контакти и отдих да не важи за дните, в които има право да упражнява личен контакт с детето, съгласно решението на РС Сливен, а именно: „всяка първи и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 10 ч на съботния ден до 17 часа на неделния ден и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката“.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна В. МЛ. П., лично и като законен представител на детето В.Ж. К. оспорва основателността на жалбата по съображенията, изложени в отговора по чл. 263 ГПК. Иска решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Р.нският окръжен съд намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна и в срока по чл. 17, ал.1 ЗЗДН, поради което може да бъде разгледана по същество.

Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл. 269 ГПК, намира, че решение № 627/16.05.2022 г., постановено по гр. д. № 841/2022 г. на Р.нския районен съд е валидно и допустимо.

Производството е по реда на ЗЗДН.

С молба от 10.02.2022 г. В. МЛ. П., лично и като законен представител на В.Ж.

К. е поискала издаване на заповед за налагане на мерки за защита от домашно насилие срещу Ж. В. КР., като е посочила подробно какви са актовете на домашно насилие, които според нея са психическо, осъществено спрямо нея за периода от 28.01.2022 г. до датата на подаване на молбата за защита и принудително задържане на детето и 2 поставянето му в принудителна невъзможност да посещава училище и да живее в нормална семейна среда при майка си, осъществено на 06.02.2022 г. спрямо детето.

Към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Поддържала е молбата в хода на първоинстанционното производство, като се е явявала и лично в съдебно заседание.

Ответникът В.Ж. К. не е взел становище по така подадената молба и не се е явил в съдебно заседание пред първата инстанция.

Не се спори, а това се установява и от събраните доказателства, че страните са бивши съпрузи, като бракът им е бил прекратен през 2014 г. От брака си имат родено дете В., което е било на ** години към ******** г. , родителските права върху което са предоставени върху майката, а на бащата е определен режим на лични отношения всяка първа и трета събота на месеца от 10 ч в събота до 17 ч. в неделя с преспиване, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката.

Липсва спор, че на 28.01.2022 г. детето е било взето от баща си за осъществяване на режима им на лични отношения за периода на междусрочната ваканция в дома на ответника в гр. Д.ч., обл. В., като е следвало да бъде върнато в събота или най-късно в неделя, за да може на 07.02.2022 г. /понеделник/ да бъде на училище.

Установява се също така, че на 06.02.2022 г. /неделя/ детето не е било върнато на майката, което я е мотивирало да подаде жалба още същия ден в РУ МВР Р., а на 07.02.2022 г. и в РРП, по които били образувани преписка вх. № 709/2022 г. по описа на РП Р. , пр. № 339300-610/11.02.2022 г. по описа на Второ РУ Р. и пр. № 339300511/07.02.2022 г. по описа на Второ РУ Р., материалите по които са приложени по делото.

Видно от приобщената към доказателствения материал на л. 87 разписка, детето е било предадено на майката В.П. на 04.03.2022 г. в 14:30 ч от инспектор Атанас Димитров Велков в сградата на участък Д.ч. при РУ 04 ОД МВР В. във видимо добро здраве.

Установява се също така от приложената на л. 88 докладна записка от И.К. – класен ръководител на ** клас до Директора на ОУ „И.В.“ Р., че детето В. е отсъствало от учебни занятия от 07.02.2022 г. до 18.02.2022 г. по семейни причини, а за перидоа от 21.02.2022 г. до 28.02.2022 г. няма извинителна бележка за направените 35 отсъствия.

Продължава да отсъства и през първата седмица на март – от 1 до 4.03.2022 г., като майката е уведомила класният ръководител, че детето не посещава училище, тъй като не е върнато от баща си след края на междусрочната ваканция.

Приложен е и социален доклад, изготвен от ДСП Р.. Изискан е и социален доклад от ДСП В., но такъв не е изготвен, тъй като бащата живее на адрес в гр. Д.ч., който се обслужва от ДПС Д.ч..

3

От показанията на св. М.К.Д се установява, че на 05.02.2022 г. В. провела разговор с Ж. да й върне детето в указания срок, но той отказал, като й отправил заплахи. Казал й, че ако В. отиде на адреса ще й се случи инцидент, както и че няма да види детето.

Отказвал да го върне.

Свидетелят П.С.П- съпруг на молителката дава показания, че ответникът взел детето за междусрочната ваканция, но след като тя свършила отказал да го върне.

Отсъствието на детето от дома продължило повече от месец. Търсели ответника по телефона, но той казвал на В., че няма да види детето, заплашвал и нея, и свидетеля, като ги предупреждавал, че ако предприемат някакви мерки ще им посегне физически.

Пишел редовно на майката да не се обръща към полицията, защото нямала да види детето. Полицията не открила В. на адреса му в гр. Д.ч., а на кариера за пясък, където бащата пребивавал в каравана. Когато им предали детето в полицейския участък, то било с тъмни кръгове под очите, мърляво, с кални обувки, неизрязани нокти, пърхот по главата, дрехите му били в машинно масло. Било в окаяно състояние. Като се прибрало в дома си споделило, че се е къпало само веднъж по собствена инициатива.

Съдът, преценявайки свидетелските показания на св. П.П. през призмата на чл. 172 ГПК, ги приема за достоверни, тъй като са последователни, логични, отразяват неговите непосредствени възприятия и се подкрепят от останалия доказателствен материал.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Уважаването на молба за защита по реда на ЗЗДН изисква по надлежния ред да бъде установен осъществен спрямо молителя конкретен акт на домашно насилие, изразяващ се във физическо или психическо насилие от страна на ответника по молбата - чл. 2 ЗЗДН. Съобразно общите правила – чл. 154, ал.1 ГПК, приложими и в производствата по ЗЗДН - §1 от ЗР на ЗЗДН, доказателствената тежест е на молителя, който следва да установи обстоятелствата, на които основава молбата си за защита от осъществено спрямо него домашно насилие. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие е предвидена декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която се подава към молбата за защита и същата е достатъчно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице. На декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства, съдът може да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание така приложената декларация.

Доказателствената тежест при направено оспорване на молбата за защита лежи на ответника в производството. Ответникът е този, който следва да проведе успешно насрещно доказване, което да обори изложеното в декларацията и да разколебае нейната доказателствена сила. В конкретния случай ответникът не е провел такова 4 насрещно доказване, не е ангажирал съответни по обем и интензитет допустими, относими и необходими към спора доказателства, които да доведат до вътрешно убеждение на съда за нереализируемост на процесните актове. Още повече, че изложеното от молителката се подкрепя събраните по делото писмени доказателства, както и от свидетелските показания на П.П. и М.Д, поради това правилно молбата й е уважена от РРС.

В молбата за издаване на заповед за защита по ЗБДН са въведени твърдения за упражнявано от ответника психическо насилие над молителката, изразяващо се в отправяне на непрекъснати заплахи, отказ на ответника да върне детето, задържането му извън уговорения между страните срок за осъществяване на режима на лични отношения, принудително ограничаване на правото му на образование, както и на изолирането му от обичайната семейна и социална среда.

Съгласно Определение № 27 от 27.01.2011 г. по ч.гр.д№ 584/2010 г. IV г.о. ВКС в случаите, когато в молбата са изнесени данни за постоянен ежедневен физически или психически тормоз или постоянно, ежедневно повтарящо се ограничаване на личните права на лица, намиращи се в родствена връзка с извършителя, молбата за защита е в срок, независимо, че не са посочени конкретните дати, на които са извършени неправомерните действия, молбата следва да се счита в срок и когато се твърди трайно установено домашно насилие, изразяващо се в ограничаване на личните права, което не е прекратено и към момента на подаване на молбата, какъвто безспорно е настоящия случай.

От материалите по делото става ясно, че отношенията между страните са напрегнати и много конфронтирани, което явно води до невъзможност за нормално общуване и спазване на добрия тон с оглед поддържане на връзката на бащата Ж.К. с детето В..