Решение № 6094 от 06.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6094 гр. София, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20261100505187 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответника Ж. М. Ч. срещу решение № 3095 от 18.02.2026 г., постановено по гр. дело № 16258/2025 г. по описа на СРС, 25 състав, в частта, с която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 364,70 лв. (186,47 евро), представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ ап. 65, находящ се в гр. София, ж.к.

„********, в периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 23.12.2024 г. до изплащане на вземането, за сумата от 38,17 лв. (19,52 евро), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 17.12.2024 г., както и за сумата от 74,54 лв. (38,62 евро), цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 23.12.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.01.2025 г. по ч.гр. дело № 76999/2024 г. по описа на СРС, 25 състав.

Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението в 1 обжалваната част поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, с доводи, че потребената в имота топлинна енергия касае единствено сградната инсталация и количеството й е изчислено грешно предвид отменената формула, като заключението на СТЕ не следва да бъде кредитирано. Въззивникът поддържа, че отмяната на формулата за изчисляване на сградната инсталация по Наредбата за топлоснабдяването не е приложима за настоящото производство, тъй като то е образувано след постановяването на решението на Върховния административен съд, а и същата е приета за незаконосъобразна с решение на Съда на ЕС. Счита, че не дължи такса за услугата дялово разпределение, тъй като тя се извършва за сметка на доставчика на топлинна енергия и това следва от разпоредбата на чл. 149б, ал. 3 ЗЕ. Намира, че вземанията са погасени по давност към датата на окончателното решение, тъй като по време на процеса давностният срок не е спрял да тече. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове в цялост.

Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението в обжалваната от ответника част е правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Третото лице-помагач на страната на въззиваемия „Директ“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно в обжалваната част, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния 2 съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа. Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че собственик на описания топлоснабден имот, представляващ апартамент № 65, находящ се в гр. София, ж.к. „********, с клиентска партида с абонатен номер при ищеца 325195, през процесния период е бил Ж. М. Ч., която го е придобил по реда на чл. 117 ЗТСУ (отм.) през 1992 г. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, ответникът се явява потребител на доставената в апартамента топлинна енергия, като въззивникът не оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца по неформален договор за продажба на топлинна енергия в имота при общи условия, но твърди, че не е консумирал енергия в жилището си и не дължи претендираните суми.

Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, като е несъмнено, че през исковия период на ответника не е била начислявана енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване предвид изключените още през 1997 г. радиатори в жилището и липсата на доставка на топла вода, като главната искова претенция касае единствено припадащата се от сградната инсталация топлинна енергия за конкретния жилищен обект. Съобразно изводите на СТЕ, за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на 165,90 лв., а за периода 01.05.2023 г. – 30.04.2024 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на 170,75 лв. Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно, при определяне стойността на 3 действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.

В настоящия случай е извършен реален отчет на индивидуалните уреди за измерване в сградата в края на отчетните периоди, видно от заключението на СТЕ и представените от третото лице-помагач изравнителни сметки, като при съобразяване на резултатите от тях се установява, че стойността на реално консумираната топлинна енергия за периода м. 05.2022 г. – м. 04.2023 г. е в размер на 182,59 лв. (след добавяне на сумата за доплащане от потребителя в размер на 16,69 лв.), а за периода м. 05.2023 г. – м. 04.2024 г. – 182,11 лв. (след добавяне на сумата за доплащане от потребителя в размер на 11,36 лв.). Следователно, главните задължения за топлинна енергия за двата отчетни периода възлизат общо на 364,70 лв., за която сума исковете са основателни.

Във връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се отбележи, че заключението на СТЕ е обосновано и изчерпателно аргументирано съобразно действащата нормативна уредба и компетентността на вещото лице, поради което липса основание същото да не бъде кредитирано. Експертът е основал изводите си и е изчислил припадащия се на ответника дял от отдадената от сградната инсталация топлинна енергия съобразно отопляемия обем на жилището с оглед разпоредбата на т.

6.1.3 от методиката, която е действаща правна норма към периода на възникване на претендираните парични задължения. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК подзаконов нормативен акт се счита за отменен от датата, на която съдебното решение влиза в сила, поради което методиката за изчисляване на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, съдържаща се в Наредба за топлоснабдяването, се явява действаща нормативна уредба в настоящия случай. От друга страна, дори да се приеме, че същата противоречи на нормативен акт от по-висока степен и не следва да бъде прилагана, то количеството потребена топлинна енергия следва да бъде определено от съда по реда на чл. 162 ГПК, като се вземе предвид обективното и вярно заключение на вещото лице по СТЕ. В разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗЕ законодателят е предвидил обективен критерий за отчитане на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, който е съобразен от експертното заключение. В конкретния случай количеството и цената на доставената енергия се доказват от приложените от третото лице-помагач писмени доказателства, които са проверени от вещото лице по СТЕ, съобразени са отчетите на общия топломер в абонатната станция, който е преминал метрологична проверка и е годен измервателен уред, респ. отчетите за отделните жилища в сградата, в които са разположени годни измервателни уреди и при приспаднати технологични разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество е установена разлика, която се разпределя между 4 потребителите в сградата - етажна собственост. Следователно, по делото се установява количеството доставена топлинна енергия в имота на ответника въз основа на редовно отчитане на доставената топлинна енергия и извършване на услугата дялово разпределение, при спазване на разпоредбите на чл. 145, ал. 2 и 3 вр. 142, ал. 1 ЗЕ и цените, действали към процесния период, поради което възраженията на въззивника в обратен смисъл са несъстоятелни.

Във връзка с възраженията във въззивната жалба, свързани с постановеното от СЕС Решение от 23.10.2025 г. по дело С-760/23, следва да се отбележи, че решенията на СЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България съгласно чл. 633 ГПК и чл. 267 ДФЕС по отношение на начина, по който следва да бъде тълкувана нормата на общностното право, предмет на преюдициалното запитване. Националният съд е обвързан от даденото от СЕС тълкуване на правните норми на европейското право и е длъжен да се съобрази с това тълкуване, като в този смисъл българският съд е обвързан от постановеното в диспозитива на решението по дело С-760/23 тълкуване на член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, съобразно което е допустима национална правна уредба, при която собственикът на апартамент в сграда - етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват тези разходи, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. Мотивите на СЕС, касаещи математическата формула по т. 6.1.1 от методиката към Наредбата за топлоснабдяването и дали същата дава възможност за прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление, не обвързват националния съд, доколкото излизат извън конкретното преюдициално запитване, с което СЕС е бил сезиран и в този смисъл цитираното от въззивника решение на общностния съд не опровергава изложените по-горе изводи за основателност на предявените претенции за топлинна енергия.