Решение № 159 от 09.09.2014, Районен съд - Провадия
- Съд
- Районен съд - Провадия
- Дело
- Гражданско дело 524/2014
- Вид
- Решение № 159
- Подписан
- 09.09.2014
- В сила
- 18.09.2014
- Състав
- ТОНКА МИРОСЛАВОВА СЛАВОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 1710 от 25.06.2014 · ТОНКА МИРОСЛАВОВА СЛАВОВА
- Разпореждане № 1774 от 01.07.2014 · ТОНКА МИРОСЛАВОВА СЛАВОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 9, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 11, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 12, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 13, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 3, т. 1 и т. 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 3, т. 1 и т. 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 8, т. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
Р Е Ш Е Н И Е
№ ……. гр. Провадия, 09.09.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3 – ти състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и първи август през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОНКА СЛАВОВА при секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 524 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на З.М.Г., с
ЕГН: **********,***, действаща за себе си и за малолетните си деца Н. Г. Г., с ЕГН: ********** и Е. Г.а Г., с ЕГН: **********, на осн. чл. 8, т. 2 от ЗЗДН по реда на чл. 12, ал. 1 от ЗЗДН за предприемане на мерки за защита срещу домашното насилие по отношение на нейния съпруг и баща на малолетните деца Г.Н.Г..
В съдържанието й се излага, че на 07.06.2014 г., след като ответникът се прибрал от работа влязъл в словесен конфликт с молителката, започнал да я обижда, а след това й нанесъл побой с пластмасова тръба и пръчка като това се случило в присъствието на двете малолетни деца.
В молбата се излагат твърдения, че няколко дни по – късно, на 12.06.2014 г. вечерта ответникът отново влязъл в словесен конфликт с молителката, след което отново й нанесъл побой като я удрял с юмруци, извадил и голям нож като я заплашил, че ще й отреже носа, за да я обезобрази. Това отново станало в присъствието на децата. На следващата сутрин молителката напуснала семейното жилище и се установила да живее при приятели, а след това в дома на родителите си като децата останали да живеят при ответника, който забранил на майка им да ги отведе със себе си и да ги вижда.
В съдебно заседание З.Г. – лично и чрез процесуалния си представител поддържа депозираната молба и моли за нейното уважаване.
Ответникът, лично и чрез процесуалния си представител пледира за отхвърляне на молбата като изцяло неоснователна и недоказана.
От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
Към молбата за защита по реда на ЗЗДН е приложена декларация, изходяща от молителката, с която същата декларира, че е жертва на домашно насилие от съпруга си Г.Н.Г..
Фактът, че молителката и нейните низходящи и ответникът са в обвързаност по смисъла съответно на чл. 3, т. 1 и т. 4 от ЗЗДН не е спорен между страните, а и се потвърждава от приложения по делото заверени преписи от удостоверение за сключен граждански брак, както и от удостоверение за раждане на Н. Г. Г. и на Е. Г.а Г..
Като писмено доказателство по делото е представено и медицинско удостоверение, издадено от МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, видно от което съдебният лекар е установил контузия на главата на молителката, контузия на дясното бедро, травматични отоци и кръвонасядания, резултат на множество удари с или върху твърди, тъпи предмети.
Представен е и трудов договор на молителката.
По делото е приет и изготвен по случая социален доклад, в който се излага, че страните по делото са се разделили и понастоящем молителката живее в гр.
Генерал Тошева при родителите си и работи като камериерка в *********. В доклада се сочи, че ответникът признава, че на 12.06.2014 г. между страните е имало семеен скандал, при който Г.Г. ударил два шамара на съпругата си. На следващия ден З.Г. напуснала семейното жилище с дъщеря си и отишла да живее при свои приятели.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпит на свидетелите К. П. И. и М. К. И.– родителите на молителката и свидетелите на ответната страна – Д. С. Х. и И. И.Ч., живеещи в съседство с дома на страните по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:
Съдът намира производството за допустимо – молбата срещу ответника Г.Н.Г. е депозирана в законоустановения едномесечен срок, изхожда от легитимирано по смисъла на чл.3, т.1 от ЗЗДН лице, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
За квалифицирането на даден акт на насилие като такъв на домашно насилие, разпоредбата на чл. 2 от закона изисква той да се изразява под формата на физическо, психическо, сексуално, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно жилище.
При съвкупната преценка на доказателствата съдът стига до извода, че изложените в подписаната от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗД факти и обстоятелства не се доказаха по категоричен начин от събраните по делото други доказателства.
Съдът, с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК не кредитира свидетелските показания на ищцовите свидетели, тъй като същите не кореспондират с другите събрани по делото доказателства. Напротив, съдът изцяло кредитира показанията на ответниковите свидетели, които намира за безпротиворечиви и безпристрастни, от които се установява, че в деня на твърдяния от молителката инцидент свидетелите не са чули в дома на страните да има скандал, а на следващия ден видели молителката, която нямала видими следи от нанесен ѝ побой, била във видимо добро здравословно състояние, което опровергава изцяло твърденията на майката на молителката, както и изложените в представеното медицинско удостоверение констатации.
Безспорно е, че отношенията между страните са влошени, както и че същите не са в състояние да разрешат личните си проблеми, а се налага да търсят съдействието на органите на реда и съда. В хода на делото обаче, бе опровергана доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, установена изрично в чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, чрез представяне на съответни доказателствени средства – показанията на ответниковите свидетели.
В тази връзка съдът намира, че не са налице предпоставките за определяне спрямо ответника мерки за домашно насилие, предвидени в чл.5 от ЗЗДН.
Съобразно изхода от спора и на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, молителката следва да бъде осъдена да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС държавна такса в размер на 25,00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Провадийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на З.М.Г., с ЕГН: **********,***, действаща за себе си и за малолетните си деца Н. Г. Г., с ЕГН: ********** и Е. Г.а Г., с ЕГН: ********** за издаване на заповед по Закона за защита срещу домашното насилие срещу Г.Н.Г., ЕГН: **********,***, на основание чл.5, ал.1от Закона за защита срещу домашно насилие.
ОСЪЖДА на З.М.Г., с
ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Държавата по сметка на ВСС, държавна такса в размер на 25,00 /двадесет и пет/ лева, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в седемдневен срок, който започва да тече за страните от получаване на съобщението за изготвянето и обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: