Решение № 848 от 26.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 848 гр. Пловдив, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20235330113356 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от В. Л. М., ЕГН ********** против „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „България” № 49, бл.53 Е, вх. В, с която е предявени иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1-во ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2200 лв., платена по клауза от Договор за кредит № ***** г. , обективирана в гл. ** за закупена допълнителна услуга „***“, която е нищожна поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, и поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК. Претендират се и разноски.

Ищецът сочи, че на **** г. е сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит, по силата на който му е предоставена в заем сумата от 4000 лв., при фиксиран лихвен процент по заема 41 %, ГПР – 49,09 %.

Съгласно договора се сочи, че на ищеца е предоставена допълнителни услуга – „***“ – право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, като за тази услуга се дължи допълнителна такса в размер на 2200 лв.

От правна страна се посочва, че така уговорената клауза се явява нищожна, доколкото е неравноправна, и противоречаща на добрите нрави поради липса на еквивалентност на престациите. Същата представлявала и скрито възнаграждение, като не била включена в ГПР.

С оглед изложените в исковата молба се моли предявеният иск, като се осъди ответника да 1 върне на ищеца платената сума по клаузата за допълнителна услуга. разноски.

Претендират се

Ответникът оспорва твърденията на ищеца в исковата молба, като неоснователни.

Твърди се, че договорът за кредит е сключен при спазване на императивните изисквания на ЗПК, като излага подробни съображения в тази насока.

Излагат се подробни доводи за неоснователност на твърденията за недействителност на клаузата за допълнителна услуга, като се сочи, че същата не е условие за сключване на договора. Оспорва същата да противоречи на добрите нрави.

Оспорва да е налице основание за включване на допълнителната услуга като разход в ГПР.

Признава, че сумите по кредита са платени, като в допълнителния отговор посочва, че ищецът е погасил предсрочно договора за кредит, като в периода от *** г. до ***** г. е платена обща сума в размер от 5014,57 лв., с която са погасени следните задължения по договора за кредит, а именно: главница в размера на 4000 лв., договорна лихва 456,34 лв., лихва за просрочие- 0,61 лв., обезщетение за предсрочно прекратяване на договора 36,77 лв., такса за приоритетно разглеждане в размер на 215,30 лв. Представено е и извлечение от сметка. Моли се искът да се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан по размер.

Моли се исковете да се отхвърлят.

Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се оспорва и от приетите писмени доказателства се установява, ищецът е сключил с ответника договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № **** от ***** г., по силата на който е предоставена в полза на ищеца обща сума в размер от 4000 лв. Уговорен е срок на кредита 36 месеца, размер на вноската по кредита 190,73 лв., ГПР – 49,09 % и годишен лихвен процент 41,00 %. Общата дължима сума по кредита се сочи да е в размер от 6864,57 лв. Избран е и пакет от допълнителни услуги, за което се дължи от ответника възнаграждение в размер на 2200 лв., платимо на вноски от по 61,11 месечно. Отразено е, че общият размер на сумата, която ответникът следва да върне на ищеца по сключения договор за потребителски кредит и споразумение е 9064,57 лв, платима на вноски за срок от 36 месеца, като размерът на месечната погасителна вноска е 251,84 лв., а падежът й е до 15-тия ден от месеца.

В чл. 12. 1 от общите условия е предвидено, че при просрочване на месечната вноска, се начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена за всеки ден забава върху размера на просроченото задължение. Ответникът е декларирал, че е запознат и приема приложимите към настоящия договор общи условия. Декларира, че са му предоставени информация във формата на стандартен европейски формуляр, разяснения, даващи възможност за преценка доколко предлагания договор за кредит съответства на 2 възможностите на ответника и финансовото му състояние, както разяснения на преддоговорна информация и допълнителен пакет услуги. На същата дата е сключено и споразумение за допълнителен пакет услуги с приложими към него общи условия. Към договора за кредит и споразумение за допълнителен пакет услуги е приложен и подписан от страните погасителен план.

Видно от отразеното в т. * от договора за кредит предоставената в заем сума е използвана за рефинансиране на други задължения към същия кредитор, както и към други кредитори, като сумата за рефинансиране е 1161 лв.

Към договора е подписан и погасителен план с посочване на размера на вноските и падежа на всяка вноска.

Приети са като писмени доказателства и искане за отпускане на потребителски кредит от **** г. и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, като в него са описани допълнителните услуги *** и **. Съгласно изложеното допълнителната услуга фаст представлява приоритетно разглеждане и становище по искането за отпускане на потребителски кредит.

От приетата и неоспорена от ищеца справка за извършени плащания се установява, че по договора за кредит е платена обща сума в размер на 5014,57 лв.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Между ответника и ищеца са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. От събраните по делото доказателства се установява, че по – голяма част от императивно определеното съдържание на договора е налице.

Договорът за потребителски кредит обаче, е недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Договорът за потребителски кредит Профи кредит Стандарт от ***** г. само формално отговаря на тези изисквания, доколкото в същия е посочен годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, тъй като посоченият процент на разходите по кредита не съответства на действителните такива, съобразно поетите от потребителите задължения.

По отношение размера на ГПР по процесния договор за кредит: съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за 3 потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”.

Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49, 09 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин се формира същият.

Нещо повече предвид предпоставките, при които се предоставят услугите „***“, то същате е с характер на възнаграждение и е следвало стойността й да бъде включена изначално при формирането на ГПР, което в случая не се оспорва от ответника, че не е сторено. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че това е следвало да се включи в процента на разходите по кредита.

Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК (нов – ДВ, бл. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Допълнителните услуги по процесния договор за кредит, по своето естество, са част от възнаграждението за предоставения заем, като съдът приема, че са обособени самостоятелно, с цел заобикаляне ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите.

Услугата "****" или т. нар. услуга „***“, представлява по своята същност "*****".

С оглед изложеното съдът приема, че тази уговорка за предоставяне на допълнителен пакет услуги, противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, поради и което съдът приема, че клаузата е нищожна на това основание.

Наред с това, доколкото съдът приема, че се касае за възнаграждение по усвояване и 4 отпускане на кредита, същото следва да са включени в годишния процент на разходите – чл.

19, ал. 1 от ЗПК, като уговарянето им като отделно възнаграждение има за цел заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна, каквато е и обсъжданата такава.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика кредитът му се оскъпява двойно и то без да се включва възнаградителната лихва ( доколкото възнаграждението за допълнителните услуги е 2200 лв., а чистата стойност на усвоения ресурс е 4000лв). Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар.

1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да стори информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.