Решение № 398 от 16.12.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 1543/2025
- Вид
- Решение № 398
- Подписан
- 16.12.2025
- В сила
- 16.12.2025
- Състав
- Трайчо Георгиев Атанасов, Ерна Якова-Павлова, Мая Веселинова Нанкинска
Цитирани разпоредби
- чл.57 ал.1 т.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.130 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.131 ал.1 т.9 · Наказателен кодекс
- чл.23 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.24 · Наказателен кодекс
- чл.25 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.26 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.296 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.246 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334 т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.337, ал.2, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.55 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 398 гр. Варна, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Трайчо Г. Атанасов
Членове:
Мая В. Нанкинска
Ерна Якова-Павлова при участието на секретаря Галина Г. Славова в присъствието на прокурора Я. П. Й. като разгледа докладваното от Трайчо Г. Атанасов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253100601543 по описа за 2025 година Предмет на въззивното производство е присъдата по НОХД № 20243110204914/24 г. на Районния съд в гр. Варна, първи наказателен състав, постановена на 25.07.2015 г., с която подсъдимият У. Н. Да С. е признат за виновен и осъден по чл. 131 ал.1 т. 9 вр. чл.130 ал.1, чл.144 ал.3вр. ал.1 и чл.296 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, като на осн. чл.23 ал.1 от НК е определено общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, и 6 /шест/ месеца, увеличено по реда на чл.24 от НК с 9 /девет/ месеца, което по реда на чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 4 /четири/ години. Бил е оправдан по обвинението по чл.144 а ал.3 вр. ал.1 от НК.
Въззивното производство е образувано по жалба на повереника на частния обвинител с която се иска завишаване на определеното от съда наказание, както и осъждане на подсъдимия по първоначално възведените му обвинения. В съдебно заседание повереника на частния обвинител поддържа жалбата. Частният обвинител Й. К. поддържа искането на адвоката си, като акцентирана продължителността на престъпната дейност на подсъдимия.
Постъпила е и жалба от подсъдимия, чрез защитника му с която се иска оправдаването му по всички обвинения, или връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбата се поддържа от четвъртия по ред защитник по делото /втори служебен/, като се пледира за допуснати процесуални нарушения. В правото си на лична защита подсъдимия счита, че са му били нарушени правата като е бил дискриминиран спрямо останалите участници в процеса. В последната си дума иска да бъде оправдан.
1
Прокурора от въззивната прокуратура пледира за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт..
Окръжният съд намира жалбата на подсъдимия за неоснователна, а тази на частния обвинител за частично основателна поради следните съображения :
От фактическа страна първостепенният съд е счел за безсъмнено установени следните факти :
Подсъдимият У. Н. Да С. е роден на **********г. с двойно гражданство – канадско и португалско, с висше образование, неженен, неосъждан.
В началото на 2020г. подс. Да С. работел на длъжност „мениджър“ с работодател- „Понтика солюшънс“ АД. През м. февруари 2020г. на работа в същото дружество постъпила и Й. К., която била назначена на длъжност „оператор“. С течение на времето двамата се сближили и установили приятелски отношения. За да предизвика съчувствието й, подсъдимият й споделял подробности за личния си живот, включително и че майка му е починала. Това довело до по-близка комуникация между двамата и в средата на 2021г. отношенията им преминали в интимни такива. Подсъдимият предоставил на св. К. ключ от апартамента, в който към този момент живеел и тя често оставала да нощува в жилището му. Първоначално отношенията им се развивали нормално и двамата живеели заедно. Постепенно обаче отношението му към К. претърпяло негативно развитие и той започнал да проявява ревност, да й прави забележки за начина, по който се облича и да й вдига скандали. Като жест на внимание свидетелката решила да приготви вечеря по португалска рецепта в памет на майка му, при което Да С. заявил, че тя в действителност не е починала и К. разбрала, че той я е подвел. В края на 2021г. тя решила, че ще се чувства по-добре в притежавано от семейството й жилище, намиращо се на ул.“Пловдив“ №3 в гр. Варна и се върнала там, а подсъдимият я посещавал често. На 04.01.2022г. около 23,00ч. подсъдимият отишъл в апартамента на пострадалата и започнал да проявява словесна агресия към нея. След като й заявил, че се е напил и надрусал с приятел, той започнал да й отправя обиди, наричал я курва, шибана кучка и други подобни изрази, след което започнал да й нанася удари с отворена длан и с юмруци по лицето, като й казал, че трябвало да си припомни кой е шибаният шеф тук.
Той също така я издърпал от леглото, в което била седнала и започнал да я блъска в мебелите. В резултат от нанесените й удари и блъскане в предмети пострадалата получила множество травматични увреждания - две ивицести кръвонасядания по лявата половина на лицето, кръвонасядане по горния клепач на дясното око, кръвонасядане по дясното бедро в горна трета, кръвонасядане по вътрешната повърхност на лявата подбедрица, кръвонасядане по предната повърхност на лявото коляно. В даден момент подсъдимият й нанесъл и удар с крак по лицето, в резултат на което се счупил първият й горен ляв зъб, в областта на режещия ръб. Пострадалата се изплашила силно, почувствала се безпомощна и не знаела как да реагира.
Казала на подсъдимия, че ще се обади на тел. 112 и ще подаде сигнал в полицията, при което Да С. започнал да й отправя заплахи, че ще я убие преди да се обади в полицията. Отправил й и следната реплика: „Едно нещо ти гарантирам, докато дойдат ченгетата ти ще си приключила“. Той също така демонстрирал чувство за безнаказаност, като твърдял, че никога няма да бъде санкциониран за поведението си. Същият освен това продължил да 2 употребява алкохол, като не преставал да отправя обиди и заплахи на свидетелката и демонстрирал заплашително поведение, като изхвърлил дрехите й от гардероба и затръшвал вратите. Заявил на свидетелката и че не се страхува от нищо и че е прекарал три месеца в затвор в Канада, защото е намушкал човек. Поведението си подсъдимия преустановил едва след 01,30 ч. на 05.01.2022г., когато се успокоил и започнал да се извинява на пострадалата.
Като оправдание за агресивните си действия посочил обстоятелството, че едното от децата му е болно от аутизъм, с което предизвикал съчувствието на К. и тя решила да не подава оплакване за случилото се. На сутринта тя споделила с приятелка за инцидента и тя я посъветвала да се снабди с медицинско удостоверение за причинените й увреждания. К. решила да последва съвета и на 07.01.2022г. се обърнала към съдебен лекар, който й издал медицинско удостоверение №29/2022г., отразяващо причинените й травматични увреждания. След многословните извинения на подсъдимия обаче К. решила да продължи връзката си с него и в края на м.януари 2022г. се съгласила с предложението му той да се премести в нейното жилище, където да живеят съвместно. През м. февруари 2022г. трудовото правоотношение на подсъдимия било прекратено и той започнал да пребивава основно в жилището на пострадалата. До този момент съжителството им било относително спокойно, но след уволнението му поведението му станало конфликтно и той често проявявал вербална агресия към нея. В края на м. март 2022г. братът на пострадалата-св. С. К. изразил желание да се настани временно във втората свободна спалня в жилището, поради предстоящ ремонт в неговия апартамент. На 29.03.2022г. К. уведомила подсъдимия за това, което довело до остра реакция от негова страна. Този ден свидетелката работела от дома си, а Да С. през цялото време се опитвал да провокира конфликти с нея, да й отправя обвинения и обиди. Около 17,30 ч. той излязъл от дома, но започнал да й изпраща съобщения със заплашително съдържание от телефонния номер, който ползвал-0887 774 324, чрез приложението „WhatsApp“. Около 20,00ч. той й изпратил съобщения със следното съдържание: „Брат ти и аз ще разменим няколко приказки. Знай, че след това баща ти ще дойде тичайки“, „И един от нас ще умре“ и други заплашителни изрази. След 20,30ч. Да С. уведомил със съобщение свидетелката, че се прибира вкъщи възможно най-пиян и че има трева и кокаин в себе си.
Заплашил я и че за следващия ден трябва да си намери болничен. Поведението на подсъдимия през деня и изпратените от него съобщения притеснили свидетелката. Около 21,40ч. подсъдимият се прибрал в апартамента и заключил входната врата. Това изплашило К., която се опасявала от нова агресивна проява. Поради това тя включила диктофона на мобилния си телефон и го оставила в спалнята, където в този момент си била легнала. Още с влизането в жилището подсъдимият започнал да се държи агресивно. Той многократно питал свидетелката дали са сами в жилището и въпреки уверенията й обиколил лично апартамента, за да се убеди в отсъствието на други лица. След това той нахлул в стаята при свидетелката и започнал да й отправя многократни обиди и я обвинявал, че го лъже. Наричал я шибана лъжкиня, шибан боклук, шибано лайно, заплашвал, че ще изхвърли матрака през прозореца и че ще говори с „така наречения й брат“. Докато крещял и обиждал свидетелката, Да С. се движел из отделните помещения, като блъскал вратите и столовете и удрял с ръце по мебелите. Свидетелката затворила 3 вратата на помещението, в което се намирала, но подсъдимият се върнал и блъснал вратата, която ударила пострадалата по главата. След това той ритнал вратата, с което нарушил целостта й. Когато К. му поискала обяснение за щетата, конфликтът ескалирал и подсъдимият започнал да нанася удари с ръце по главата й, съборил я на леглото и започнал да притиска гръдния й кош, като не преставал да я удря и да й отправя обиди. Пострадалата започнала да пищи и да вика за помощ, като молела извършителя да слезе от нея и да престане да я наранява, но той не преустановил нито физическата, нито словесната си агресия. Малко по-късно Да С. се отстранил от свидетелката и се насочил към всекидневната на жилището. Тъй като се опасявала, че той може да вземе от кухнята опасен предмет, с който да я нарани сериозно, К. го последвала с намерение да го успокои. Там тя забелязала служебния си преносим компютър и се притеснила от евентуални щети. Поради това тя взела компютъра, върнала се в спалнята и го скрила под възглавницата.
Подсъдимият обаче я последвал, блъснал я на леглото върху лаптопа, седнал върху гръдния й кош, издърпал възглавницата и я притиснал силно към лицето й, с което и пречел да диша. Същевременно той опитвал да издърпа преносимия компютър, но не успял и това допълнително го афектирало, при което нанесъл на свидетелката удари с юмрук по главата, като я ударил и в областта на дясното око. К. успяла да отстрани възглавницата и викала за помощ, като молела Да С. да престане да я наранява и го призовавала да не я удря. Той обаче продължил действията си, обвинявал я, че тя е „направила това“, наричал я шибана кучка, шибана глупава идиотка и казвал, че „ще й даде още от това“. След това подсъдимият започнал да натиска с пръсти очните й ябълки, от което тя изпитала силна болка и започнала да крещи, но той не преустановил действията си, като я питал дали още иска да бъде шибана глупачка. Наричал я „шибано неблагодарно лайно“ и я призовавал да се обади на баща си и майка си, тъй като той нямало да си тръгне. За момент подсъдимият се отстранил от свидетелката, която останала зашеметена на леглото, и излязъл от стаята, но малко след това се върнал започнал да разхвърля завивките. След това той хванал К. за десния крак и опитал да я издърпа от леглото. Тя се опитала да се задържи, като протегнала и дясната си ръка в опит да държи подсъдимия на разстояние, но той я захапал силно за предмишницата. Отправяните от пострадалата молби да я остави и виковете й за помощ не довели до преустановяване на агресията. Подсъдимият отново седнал върху пострадалата, а на виковете й, че е наранил окото й, отговорил, че ще го направи отново, като продължил да й нанася удари с юмруци по главата. Малко по-късно той отново излязъл от помещението, взел ключовете за жилището и заявил на свидетелката, че е дошъл да си вземе нещата, защото тя вече не го заслужава. Наричал я боклук, казал й, че ще разкървави и брат й като нея. След това се върнал отново в спалнята, за пореден път седнал върху пострадалата, натискал главата й към таблата на леглото и въпреки писъците и молбите й, я стиснал с ръце за шията и започнал да я души. К. зовяла извършителя по име и го молела да я остави да диша и да не отнема живота й, но той й повтарял да млъкне и продължавал да я обижда, като заплашвал и че ще продължи да я удря, след което отново натискал очите й с пръсти. В даден момент той успял да издърпа компютъра на свидетелката и излязъл от стаята.