Протокол № 179 от 04.03.2021, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 179 гр. Пазарджик , 02.03.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова

Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20205220103124 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Ищцата И. В. П. се яввяа лично, редовно призована и с адв. К., редовно упълномощена да я представлява с приложено по делото пълномощно.

Ответницата П. Г. Г. се явява лично, редовно призована и с адв. Г., редовно упълномощена да я представлява от днес.

Явява се вещото лице д-р П.М..

Явяват се допуснатите поименно свидетели на ответната страна В. Г. и Т. Д..

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.

1

АДВ. К.: Поддържаме исковата молба. На този етап няма да правим уточнения. Водим двамата свидетели И. К. П. и П. Д. И..

АДВ. Г.: От името на моята доверителка поддържам депозирания отговор. Оспорваме изцяло исковата молба както по основание, така и по размер. Водим двамата допуснати свидетели.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ГПК СЪДЪТ ДОКЛАДВА

ДЕЛОТО:

Предявени са искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД за обезщетения за неимуществени вреди и по чл. 86 от ЗЗД.

В подадената искова молба се твърди, че на 03.10.2018 г. около 17:30ч. заедно със синът ми И. И. П. отидохме на стадион „***********“, където се провежда ежедневната му тренировка по футбол.

Твърди се, че от началото до края на тренировката повечето родители изчакваме децата си в близост до оградата на стадиона. В края на тренировката синът ми тичайки се сблъска с едно от децата и двамата паднаха на земята, но никое от тях не пострада, нито се разстрои от тази ситуация.

Твърди, че изведнъж до ищцата се доближила една жена, която й се разкрещяла с обидните изрази „Тъпачко, възпитай си детето „Омръзна ми от такива като вас, боклук такъв“. Ищцата изпаднала в недоумение какво точно се случва. Попитала я какво толкова е станало, а тя без да й даде смислен отговор, отново я обидила със същите изрази. Ищцата й отвърнала да си взима детето и да си заминава по пътя, там за където е тръгнала.

Ищцата твърди, че тази жена я е виждала и друг път на тренировките на сина й, тъй като и нейният син, също тренирал футбол и посещавал същите тренировки, по същото време. Познавала я под името П. Г. Г., като знае, че същата е от *******.

Твърди, че тръгвайки към колата си П. Г. Г. отново я нарекла „тъпачка“, качила се в автомобила си и тръгнала в неизвестна за ищцата посока. Ищцата тръгнала пет минути след нея, тъй като синът й силно се разстроил от чутото.

Синът й И., станал очевидец на репликите отправени от П.Г. към мен. Той я попитал, защо тази жена я обижда, какво се е случило, но тя му отговорила, че не знае и се качили в колата, като се отправили към дома им, който се 2 намира на ул. „******“ № *.

Твърди, че семейното им жилище се намира в кооперация от затворен тип, като на входа има бариера, която пропуска живеещите в комплекса.

Когато приближила комплекса, точно преди да завие и да премине бариерата, възприела, че изведнъж я изпреварил и пред мен се установи л.а. БМВ, с peг.

№ PA ** ** ВТ. Внезапно водачът му рязко натиснал спирачки и спрял, препречвайки й да влезе в комплекса. Ищцата веднага задействала спирачките на нейния автомобил, за да не се блъсне в него. От автомобила, който спрял пред ищцата изскочила същата жена П.Г., която видимо агресивна се насочила към моя автомобил. Предното й ляво стъкло на автомобила било спуснато. Тя доближила ищцата и без да казва каквото и да било, неочаквано за нея посегнала и я ударила с юмрук по лявата страна на лицето й. Синът й, който беше в автомобила станал свидетел на удара, който й бил нанесен. Той започнал да пищи и да плаче.

Твърди, че П.Г. отвори вратата на колата, за да продължи да се саморазправя с ищцата, докато се опитвала да се изправи, за да излезе от автомобила, тя я блъснала в гърдите, в следващи момент ищцата политнала и паднала на земята, като си ударила главата в асфалта на улицата. Изпитала непоносима силна болка. В това време синът й бил излезнал от колата и се бил изправил до ищцата, като плачел и крещял на жената, която й нанасяла удари: „Спри, моля, те спри да биеш мама"!

Твърди, че докато била повалена на земята от нейния автомобил вече било излязло нейното дете, което по същия пример на майка си започнало да й нанася удари по тялото с крак, в същото време Г. я скубела за косата.

Успяла да се изправи, сграбчила сина й за ръката, в този момент нейното дете било застанало на средата на пътното платно. Разкрещяла се да го хване, тъй като в това време приближавал огромен камион - тир, който щял да го блъсне.

Тя се развикала по него, хванала го и го качила в колата. Ищцата й казала, че ще се обади на полицията и ще подаде сигнал за нанесения побой. Видимо тя се притеснила, качила се веднага в колата и избягала. Ищцата незабавно позвънила на Спешен номер 112, на който подала сигнал, за нанесения й побой. Толкова била притеснена и уплашена, че в шока при въпроса на дежурния къде се е случил инцидента, ищцата забравила собствения си адрес, 3 на който живее. Веднага след това позвънила на съпруга си, на който разказала какво се е случило. Оставила малкият си син И. на сестра си, която поела грижите за него. Съпругът й веднага се прибрал, взел я и я откарал в Спешно отделение към МБАЛ - Пазарджик, където й бил извършен преглед.

Сочи, че свидетели на целия инцидент били станали двама нейни съседи, които по това време са били в близост до мястото, на което била нападната. Единият от свидетелите, дори успял да заснеме с телефона си, побоя, който бил нанесен на ищцата.

Твърди, че след като се прибрали вкъщи, сестра й Е. Х. й споделила, че синът й И. не спирал да плаче и да пита къде е отишла майка му. Сестра й казала, че досега не го е виждала в такова състояние и че трябва да му обърнат внимание, трябва да го заведат на лекар-специалист, тъй като явно е преживял голям стрес, от видяното и чутото. Това негово състояние продължило около 2-3 седмици. Това наложило да потърси помощта на психолог, който консултира нея и синът й.

Сочи, че в резултат на описаните действия на ответницата, за продължително време синът на ищцата изпаднал в стрес и уплаха. Често плачел, като я викаше на сън. Няколко дни след случилото си същият спял неспокойно, като нощно време се събуждал с плач, прегръщал я и повтарял:

„"Мамо, нали онази лошата лелка няма да те бие повече?“. Ищцата сочи, че трудно го успокоявала. Била изключително засегната от многобройните й отправени обидни изрази и изплашена от нанесения й побой. Подобно поведение не е очаквала от човек, и то от жена, която също е майка и би следвало и тя да бъде пример за подражание на своето дете.

Твърди, че агресивното поведение на П.Г. по никакъв начин не било провокирано от ищцата, дори напротив, след като тя й отправила обиди още по време на тренировката по футбол на сина й цел да не предизвика подобно поведение и от нейна страна, но безуспешно, тя продължила да я провокира.

Нейното поведение ескалирало до момент, в който същата я била проследила до дома й с лекия си автомобил и й пресекла пътя, като това едва не предизвикала катастрофа, след което й нанесела побой пред очите на синовете им.

4

Сочи, че в резултат на нанесените й удари, й били причинени следните телесни увреждания: травматичен оток с размери 3 х 3 см в лявата тилна област на главата, без промяна в цвета на кожата; синкавомораво кръвонасядане, с размери 3x3 см по лявата скула; оток на долната и горна устни на устата, без промяна в цвета на кожата; на долната устна на устата вляво срединно по лигавицата цепковидна рана с размери 0,5 х 0,5 см; кръвонасядане с червеникав цвят с размери 4 х 4 см по лявата част на гърдите; синкаво кръвонасядане с размери 12 х 6 см по външната повърхност на лявото рамо; зеленикаво кръвонасядане е размери 8 х 6 см по задно-страничната повърхност на лявото бедро.

Сочи, че за случилото се подадох тъжба в полицията, по повод на която беше извършена проверка. С оглед на събраните данни беше отказано образуване на ДП, с Постановление от 02.11.2018 г. на РП- Пазарджик, като прокурорът прие, че са били налице данни за престъпления от частен характер. Поради това на 03.12.2018 г. подадох тъжба в PC- Пазарджик, по повод на която беше образувано наказателно производство от частен характер. С Присъда № 121 от 03.07.2019г. съдът призна П.Г. за Виновна, в това, че на 03.10.2018г. ми е била причинила разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради което и на основание чл. 130, ал.

1 от НК я осъдил на Пробация. С присъдата си PC - Пазарджик признал подсъдимата за Виновна и в това, че на 03.10.2018г. е казала думи унизителни за честта и достойнството ми, но приложи института „реторсия", като на осн. чл. 146, ал. 2 от НК и я освободи от наказание. Присъдата на Районен Съд Пазарджик, постановена по НЧХД № 2019/2018г., беше потвърдена от Окръжен съд - Пазарджик с Решение № 153 по ВНЧХД № 616/19г. и влязла в сила на 19.11.2019г. На основание чл. 300 от ГПК, решението на съда по посоченото дело е задължително за гражданския съд, който разглежда обстоятелствата относно това дали е извършено деянието, противоправността му и виновността на дееца-ответника П. Г. Г..

Твърди, че в резултат на побоя й били причинени описаните телесни увреждания, които представляват комплексна лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК, като същите представляват деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.

5

Между причинените ми неимуществени вреди в резултат на болките и страданията от телесните увреждания, от ответника, съществува пряка причинна връзка. От причинените й телесни увреждания, в резултат на нанесения й побой, посочен по-горе, продължително време изпитвала физически болки в областта на главата и по цялото тяло. Посочените физически страдания, в резултат на уврежданията съставляват за ищцата неимуществени вреди, които оценява, с оглед на принципите на справедливост общо в размер на 3 000 лв. Върху посочените суми, от 3 000 лв. й се дължи законна лихва от деня на увреждането - 03.10.2018год. до окончателното им изплащане.

Твърди, че в резултат на действията на ответницата, описани по-горе, същите били възприети и от синът й, който бил очевидец на тях. В резултат на описаните действия за продължително време синът й изпаднал в стрес и уплаха. Често плачел, като я викал. Няколко дни след случилото си същият спеше неспокойно, като нощно време се събуждал с плач. Прегръщал я и повтарял: "Мамо, нали онази лошата лелка няма да те бие повече?". Трудно го успокоявала. Това негово състояние продължило около 2-3 седмици.

Описаните по-горе изживявания от детето й представляват неимуществени вреди за него, които с оглед принципите на справедливост оценява в размер на 1 500 лв. Върху посочената сума се дължи и законна лихва, считано от 3.10.2018 год. до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл.45 от ЗЗД, се моли съдът да призове ищцата - лично и като законна представителка на малолетния си син И. И. П., заедно с ответника П. Г. Г. и след доказване на твърденията й да постанови решение, с което да я осъди да й заплати сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от мен в резултат от причинените ми на 03.10.2018г., телесните увреждания, подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 03.10.2018г., до окончателното изплащане; сумата от 1 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от непълнолетното ми дете И. И. П., с ЕГН **********, в резултат на психичните му изживявания и стрес, от причинените й на 03.10.2018г.,телесните увреждания, подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба, ведно със законната лихва върху присъдената сума, 6 считано от 03.10.2018г., до окончателното изплащане.