Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3913 от 09.06.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 4412/2025
Вид
Решение № 3913
Подписан
09.06.2026
Състав
Ивайло Димитров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3913 гр. София, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Димитров при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело № 20251100104412 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 403, ал. 1 ГПК, от „Ес Пи Ем – Суис Проджект Мениджмънт“ ЕООД срещу „Билдтрейд Груп“ ООД, за заплащане на сумата от 41 110 лв., представляваща претърпени от ищцовото дружество вреди от неоснователно наложен запор с определение № 1503/15.03.2019 г., постановено по т.д. №461/2019 г. по описа на СГС, ТО, VI-6 състав, на банковите сметки на ищцовото дружество за сумата от 61 754 лева, които вреди представляват размера на натрупаната законна лихва върху тази сума за периода 19.03.2019 г. - 15.02.2025 г., ведно със законната лихва върху исковата претенция, считано от датата на предявяване на исковата молба - 15.04.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба са изложени твърдения, че с влязло в сила решение № 261044/01.07.2021 г. на СГС, ТО, VI-6 състав, предявените от „Билдтрейд груп“ ООД срещу „Ес Пи Ем - Суис Проджект Мениджмънт“ ЕООД осъдителни искове са изцяло отхвърлени.

С определение № 1503/15.03.2019 г. по т.д. №461/2019 г. е допуснато обезпечение на предявените искове чрез налагане на обезпечителна мярка запор на банковите сметки на „Ес Пи Ем - Суис Проджект Мениджмънт“ ЕООД за сумата 61 754,45 лв., в резултат на което е наложен запор на банковата сметка на дружеството в „Райфайзенбанк“ АД (понастоящем „Обединена българска банка“ АД) на 19.03.2019 г. за цялата обезпечена сума.

Поддържа, че обезпечените искове са били изцяло отхвърлени, поради което, на основание чл. 403, ал. 1 ГПК, за ищеца е възникнало правото да претендира вреди от обезпечението в размер на 41 110 лв., представляваща имуществена вреда, равняваща се на законната лихва, натрупана в периода от датата на налагане на запора 19.03.2019 г. до датата на влизане в сила на определението на СГС за отмяна на обезпечението - 15.02.2025 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска като неоснователен, поддържайки, 1 че отговорността по чл. 403 от ГПК е безвиновна и твърдяната пропусната полза изисква не само установяване на хипотетична вреда, а допускане закономерно настъпване на увеличаване на парични средства и/или имущество. Сочи, че ищцовото дружество не е представило доказателства запорираното вземане да е изискуемо към периода, за който се претендира лихвата за забава. Недопустимо било законната лихва самостоятелно да определя размера на обезщетението, а претендираната сума в размер на 41 110 лв., представляваща претърпени от ищеца вреди, се явявала прекомерна. Липсвали и доказателства ищцовото дружество да е имало нужда да използва за конкретни цели запорираните суми, а и също така и че заради наложеният запор дружеството е понесло конкретна загуба. Не било установено и недобросъвестно поведение на ответника при упражняване правото му да обезпечи иска си в предходно развилото се между страните съдебно производство.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

С доклада по делото са отделени като безспорни обстоятелствата, че с определение № 1503/15.03.2019 г., постановено по т.д. № 461/2019 г., по описа на СГС, ТО, VI-6 състав, е наложен запор на банковите сметки на ищцовото дружество за сумата от 61 754 лв. в периода 19.03.2019 г. – 15.02.2025 г., в резултат на допуснато обезпечение на бъдещи искове, предявени от „Билдтрейд Груп“ ООД срещу „Ес Пи Ем – Суис Проджект Мениджмънт“ ЕООД, които впоследствие са били отхвърлени с влязло в сила решение.

Представено е по делото удостоверение от „Юробанк България“ АД, от което е видно, че на ищеца е наложен обезпечителен запор №20198580400289 на ЧСИ У.Д. в размер от 61 754,45 лв. на 26.03.2019 г., като същият е вдигнат на 14.03.2025 г. Приложени са заедно с него и 3 броя справки за наличностите по разплащателната сметка на ищцовото дружество за периода м. януари – м. април 2019 г. (л. 54), за периода м. януари – м. март 2019 г. (л. 55) и само за м. април 2019 г. (л. 56), като други доказателства по делото по отношение на претърпените вреди не се представят.

В открито съдебно заседание от 09.03.2026 г. процесуалният представител на ищеца уточнява, че настъпилите вреди са от характера на пропуснати ползи само в размера на законната лихва върху сумата, върху която е бил наложен запорът и която ищецът не е могъл да ползва за периода от налагането на запора до влизане в сила на определението на съда, с което запорът е бил вдигнат, а именно от 19.03.2019 г. до 15.02.2025 г.

Предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл. 403, ал. 1 от ГПК са следните: 1) допускане на обезпечение на бъдещ иск; 2) отхвърляне на иска, по който е допуснато обезпечение; 3) възникване на преки и непосредствени вреди от обезпечението.

С оглед на отделените като безспорни обстоятелства, че е допуснато обезпечение на бъдещ иск, който по-късно е бил отхвърлен с влязло в сила съдебно решение, първите две предпоставки от фактическия състав на отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК са доказани.

Съгласно решение № 67 от 22.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 28/2012 г., II т. о., в производството по чл. 403 ГПК на обезщетяване подлежат не само претърпените загуби, но и пропуснатите ползи. Установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, 2 това предположение трябва винаги да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Сигурна възможност за увеличаване на имуществото ще е налице, когато на база доказани обективни факти и при обичайното развитие на нещата, отчитайки особеностите на конкретния случай, може да се направи достатъчно обоснован извод, че в патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна.

В решение № 22 от 28.01.2026 г., по т. д. № 2343/2024 г., II т. о. на ВКС, съдът е разгледал аналогична хипотезата, в която се претендира обезщетение за пропуснати ползи в размер на законната лихва за периода на запора. Прието е, че законната лихва не може да бъде критерий за присъждане на обезщетение по смисъла на чл. 403 ГПК, тъй като липсва уредена, както със специалната норма на чл. 403 ГПК, така и с общата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, презумпция, че вреда под формата на пропусната полза от невъзможността поради наложен запор да бъде ползван паричен ресурс или да бъде искано изпълнение на вземане от трето лице, е винаги налице (презюмира се), нито законодателно е определен размерът на тази вреда или размерът на дължимото за пропуснатата полза обезщетение. Прието е, че вреди под формата на пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност. Този извод на състава на ВКС е мотивиран и с постановеното ТР № 3 от 13.01.2023 г., по тълк. д. № 3/2021 г., по описа на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение.

С оглед гореизложеното следва да се приеме, че вредите от допуснато обезпечение под формата на претърпяна загуба или пропусната полза не могат да бъдат хипотетични, а трябва да бъдат доказани със сигурност, като е необходимо и винаги да съществува причинна връзка с деликтното поведение на ответника и настъпилите вреди.

С разпореждане от 16.02.2026 г. съдът изрично е предоставил възможност на ищеца да уточни твърденията си дали претърпените вреди представляват пропусната полза или претърпяна загуба и по какъв начин е осуетена възможността имуществото да бъде увеличено, респ. последното е било увредено.

Ищецът, включително и в проведеното открито съдебно заседание, е продължил да поддържа, че се касае за пропуснати ползи в размера на законната лихва от невъзможността да ползва запорираната сума. Предвид това и с оглед горецитираната актуална съдебна практика, която отрича възможността пропуснатите ползи да бъдат определени в размер на законната лихва при липса на каквито и да е доказателства за реално пропусната възможност имуществото на ищеца да бъде увеличено вследствие на наложения спор, следва да се приеме, че при очертания от ищеца предмет на делото той не доказва твърдените пропуснати ползи със сигурност и в частност онези конкретни и обективно съществуващи факти, от които произтича възможността за реализиране на ползата, както и че реализирането й е станало невъзможно поради деликта. Следва да се отбележи, че претенцията не може да се приеме и за вреда под формата на претърпяна загуба, защото ищецът нито твърди (включително и след дадените му указания), нито по делото са приети доказателства, които да обосноват извод за намаляване имуществото му като последица от наложения запор.

Поради гореизложеното съдът намира, че ищцовата е претенция е недоказана по основание и следва да бъде изцяло отхвърлена.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва да бъдат присъдени претендираните в размер на 4000 лв. или равностойността им от 2045,17 евро, като ищецът е направил възражение за прекомерност, което се явява неоснователно. От една страна, възражението не е мотивирано, а бланкетно, както изисква актуалната редакция на чл. 78, ал. 5, изр. 1 от ГПК. От друга страна, договореният и платен размер, макар делото да е с ниска фактическа и правна сложност, съответства на икономическата обстановка в гр.

3

София, където средната работна заплата за 2025 г. е 1914 евро и съдът, без да приравнява адвокатския труд на такъв по трудов договор, използва за справедлив ориентир при приложението на критериите по чл. 36, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 403, ал. 1 ГПК, от „Ес Пи Ем Суис Проджект Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК 131521924, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Искър“, ул. „********, със съдебен адрес: гр. София, ул. ********, чрез адв.

В. Д., срещу „Билдтрейд Груп“ ООД, ЕИК 203794800, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Витоша“, бул. ********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „********, чрез адв. М. Й., за заплащане на сумата от 41 110 лв., представляваща претърпени от ищцовото дружество вреди от неоснователно наложен запор с определение № 1503/15.03.2019 г., постановено по т.д. №461/2019 г. по описа на СГС, ТО, VI-6 състав, на банковите сметки на ищцовото дружество за сумата от 61 754 лева, изразяващи се в размера на натрупаната законна лихва върху тази сума за периода 19.03.2019 г. - 15.02.2025 г., ведно със законната лихва върху исковата претенция, считано от датата на предявяване на исковата молба 15.04.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА „Ес Пи Ем - Суис Проджект Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК 131521924, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Искър“, ул. „********, със съдебен адрес: гр. София, ул. ********, чрез адв. В. Д., да заплати на „Билдтрейд Груп“ ООД, ЕИК 203794800, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Витоша“, бул. ********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „********, чрез адв. М. Й., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2045,17 евро.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4