Решение № 192 от 07.05.2009, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 568 07.05.2009 г. Град

Бургас

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският районен съд

Х граждански състав

На шести април Година

2009

В открито заседание в следния състав:

Председател: Х граждански състав

Секретар: Х граждански състав като разгледа докладваното от съдия Х граждански състав гр.д. № 481 по описа на съда за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод исковата молба на В.П.П., с която се моли да бъде прекратен брака й с П.Л.П., поради дълбокото му и непоправимо разстройство, настъпило по вина на ответника, да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете Ж. П.П., като бъде определен подходящ режим на свиждане на бащата с детето, да бъде присъдена издръжка на детето в определен от съда размер, да бъде предоставено на ищцата ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Б., ...., както и да й бъдат присъдени направените разноски по делото. В исковата молба са изложени твърдения относно конкретни брачни провинения на ответника, които според ищцата са довели до разстройството на техния брак.

Ищцата се явява лично и с процесуален представител в съдебно заседание, поддържа предявените искове, ангажира писмени и гласни доказателства в подкрепа на твърденията си.

Така предявеният главен иск за развод с правно основание чл.

99, ал. 1 от СК, като същият е допустим.

Ответникът не оспорва по същество предявения иск, като също моли съдът да прекрати брака между страните, но твърди, че дълбокото и непоправимо разстройство на брачните им отношения е настъпило изцяло по вина на съпругата му. Оспорва изложените в исковата молба твърдения за наличие на негови брачни провинения, като същевременно посочва брачните провинения на ищцата, които според него са довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака им. Ответникът също така моли да му бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Живко, да бъде определен режим на лични отношения на майката с детето, да бъде присъдена издръжка на детето, да му бъде предоставено ползването на семейното жилище, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Явява се лично и с процесуален представител в съдебно заседание, ангажира доказателства.

ДСП- Б., редовно уведомена, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание, но по делото е приложен изготвен от службата социален доклад относно положението на детето Ж. П..

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и законовите разпоредби, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представените по делото удостоверения, В. и П. П. са сключили граждански брак в гр. Бургас на .... г., като по време на брака им е родено детето Ж. П.П., ЕГН **********, малолетно към настоящия момент.

Като свидетели по делото са разпитани лицата Т. П. (майка на ищцата), П. Д. (без родство със страните), А. С. (без родство със страните) и Ж. Б. (майка на ответника).

В показанията си св. П. твърди, че ответникът е започнал работа на корабите една година след раждането на детето на страните. Според свидетелката, тогава ежедневието на дъщеря й е било свързано единствено с детето и домакинството, като тя е организирала ремонтите на дома им и колата им, закупуването на мебели, смяната на дограмата, а съпругът й се е обаждал по телефона, за да й каже какво тя трябва да направи. Свидетелката твърди, че през последните пет години П.П. е започнал да злоупотребява с алкохол, като тя лично го е чувала да казва на съпругата си да отива да живее при майка си, защото не може да издържа повече да живее с нея и детето. Ответникът също така не позволявал на съпругата си да започне работа, като по този начин по време на целия им брачен живот я е държал в икономическа зависимост от него. Според свидетелката, по време на брачното им съжителство ищцата не е теглила пари от сметката на съпруга си, а той е превеждал по нейна сметка суми за издръжката на домакинството, като тя е теглила единствено тях и след това му е давала отчет за какво е изразходвала парите. Свидетелката твърди, че дъщеря й винаги е изпращала до София съпруга си, когато е заминавал на рейс, и го е посрещала при връщанията му в страната, като първите няколко дни след връщането му отношенията между тях са били нормални, а след това той се изпокарвал с всички и започвал да отсъства често от дома им. Свидетелката заявява, че знае за три случая на упражнено от страна на ответника физическо насилие спрямо ищцата по делото- веднъж той я блъснал в секция в дома им и два пъти я душил, като след единия случай (през миналата година) свидетелката е видяла синини по врата на дъщеря си. Твърди също така, че в края на м. април 2008 г. П. е нанесъл побой на съпругата си и не я пуснал да излезе с детето от жилището им, като тогава те са били изведени от там със съдействието на брата на ищцата и на полицейските органи. Поради желанието на детето, на следващия ден ищцата се върнала в семейното жилище и е била подложена на психически тормоз от страна на съпруга си, който я карал да му плаща наем за това, че живее в жилището им. Този тормоз накарал ищцата отново да напусне семейното жилище заедно с детето, но след отправени от страна на съпруга й молби и по настояване на детето те пак се върнали там. Според свидетелката, в края на м. декември 2008 г., след връщането му от последния рейс, ответникът казал на ищцата да си събира багажа и да отива при майка си, а детето щяло да остане да живее при него, като той не й разрешил дори да говори с Живко. Тъй като тя не си събрала багажа, той започнал да вика, че ще я изхвърли от дома им, което наложило ищцата да потърси закрила от полицията, била изведена от жилището и отишла при майка си. Докато не била в семейното жилище, ищцата редовно търсела детето си по телефона, разговаряла с него и го молела да отиде да живее при нея, като то първоначално казвало, че е съгласно, но в един момент престанало да вдига телефона или телефонът бил изключен, или на него отговарял ответника. Тази липса на контакти с детето и тъгуването й за него принудили ищцата да се върне отново в семейното жилище на 29.12.2008 г., въпреки страха й от поведението на нейния съпруг. Последно ищцата напуснала семейното жилище на 20.01.2009 г. и се установила да живее в дома на майка си, тъй като тогава ответникът отишъл при свидетелката, докато тя била на работа и й казал, че ако дъщеря й се върне у тях, ще се случи най-лошото. Според свидетелката, от тогава ищцата не е виждала детето си. Свидетелката заявява, че ищцата е добра домакиня и се грижи много добре за детето, като то е всичко за нея и преди раздялата на родителите отношенията между майката и Ж. са били приятелски. Свидетелката също така твърди, че преди раздялата на страните единствено майката се е занимавала с учебния процес на детето, като успехът му е бил отличен, а бащата, дори и когато бил в отпуск, не проявявал никакъв интерес към учението и заниманията на детето. Според свидетелката, П. искал да се разведе с дъщеря й от 3 години, като й повтарял, че не може да я понася и не може да живее с нея и детето, но не пожелал да подаде молба за развод, а карал съпругата си да направи това. Заявява също така, че дъщеря й не е искала да се развежда със съпруга си.

Св. Д. (приятелка на ищцата) твърди, че първоначално са били в много близки приятелски отношения със семейство П., но напоследък започнали да избягват контакти с тях, поради неприличното и неадекватно държане на П. след употреба на алкохол. Твърди също така, че на сватбата на свидетелката, в пристъп на ревност П. ударил с глава съпругата си пред всички техни приятели. Свидетелката също така заявява, че през 2008 г. В. й се е оплакала, че съпругът й я тормози психически и физически- душил я и я удрял. Според свидетелката, ищцата винаги се е грижела много добре за детето си и то винаги е било на първо място за нея. Твърди също така, че преди раздялата на страните детето е споделяло всичко с майка си. Сега, според свидетелката, ищцата не може да се вижда с детето и то много й липсва, като това й се отразява много зле.

Св. С. заявява, че познава и двете страни по делото, тъй като е приятелка на майката на ответника. Твърди, че е разбрала за проблемите в семейството им преди две години, когато В.П. й казала, че с П. ще се развеждат, без да й обясни причините за това. Свидетелката заявява, че от тогава не се е срещала с ищцата. Според свидетелката, П.П. не е имал лошо отношение към съпругата си, а отношенията му с детето им са били много топли. Заявява, че П. пие в рамките на нормалното. Твърди, че е ходила няколко пъти в жилището на П., след като В. го е напуснала, и е виждала там нормална обстановка за живеене, осигурена от бащата. Според нея, ответникът може да се справи с грижите за детето.

Св. Б. твърди, че през 2007 г. снаха й й казала, че с П. ще се развеждат. Заявява, че не знае синът й да е бил съпругата си, освен, че веднъж й е ударил един шамар. Твърди, че от два месеца живее със сина си и детето, като Живко не желае да се вижда с майка си, въпреки многократните опити на свидетелката да го накара да се срещне с нея. Свидетелката не отрича, че В.П. се обажда по няколко пъти на ден, за да търси детето, но не е ходила в дома им да го види. Според свидетелката, синът й не злоупотребява с алкохол, грижи се добре за детето, готви и чисти в дома им, а когато тя е там му помага.

Свидетелката заявява, че не знае каква е причината за развода на сина й и снаха й, но твърди, че ответникът й е казвал, че е положил максимални усилия, за да запази брака им. Заявява, че не поддържа контакти със снаха си от 2007 г., когато тя я изгонила от дома им. Тогава В. й казала, че ще се развеждат с П., защото той й искал обяснения за какво харчи парите, които той й изпраща. Твърди, че сега ответникът води сутрин детето на училище, а тя му помага в подготвянето на уроците.

В съдебно заседание на 06.04.2009 г. съдът е изслушал детето Ж. П., който заявява, че докато са живяли заедно с майка му, тя му се е карала, когато е забравял да разходи кучето, както и за оценките му в училище.

Твърди, че с баща му се карат по-малко, че се разбират по-добре и че може де споделя повече неща с него. Заявява, че майка му също го е изслушвала, но той не е искал да споделя с нея. Заявява също така, че сега не му е мъчно за майка му и не желае да се среща с нея, защото според него родителите му се развеждат заради нея, въпреки че баща му я е молел да продължат да бъдат семейство. Изразява желание да остане да живее при баща си, с който твърди, че имат повече общи занимания.

От представения по делото социален доклад се установява, че и двамата родители притежават капацитета да отглеждат и да се грижат за детето, което и пред социалния работник е заявило желанието си да остане да живее при баща си. Според социалния доклад, детето проявява санкциониращ подход към своята майка, заради решението й да се разведе с баща му, като то счита, че тя носи отговорност за случващото се в семейството.

При така събраните доказателства съдът намира за установено, че действително бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен (по отношение на което страните не спорят), като вина за това носи ответникът по делото. От показанията на водените от ищцата свидетели безспорно се установи противобрачното поведение на нейния съпруг, изразяващо се в предизвикване на скандали, упражняване на физическо и психическо насилие спрямо ищцата, многократно изразяване на желание за прекратяване на брака му с нея и многократното й гонене от дома им. Макар и дадени от майката на В.П. и от нейна близка приятелка, съдът намира, че показанията на тези две свидетелки следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй като те имат преки впечатления от брачния живот на страните по делото, а същевременно ответникът не ангажира доказателства, които да опровергаят тези показания. От друга страна водените от него свидетели по никакъв начин не установиха наличие на брачни провинения на ищцата, както твърди ответника, като и двете свидетелки посочват, че не поддържат контакти с В.П. от 2007 г., когато тя им е казала, че със съпруга й ще се развеждат, без да им изтъкне конкретни причини за това решение, нито чие е то. Следва също така да се посочи, че св. Б.- майка на ответника заявява, че знае за един случай на осъществено от сина й насилие спрямо неговата съпруга- удряне на един шамар, което действие безспорно следва да бъде квалифицирано като негово брачно провинение.

Разпечатката съдържа 30 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6514ecb7-124b-4642-9b97-78d3b989ae80