Решение № 10424 от 31.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10424 гр. София, 31.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20251110145284 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба Н. В. В. против „СЕРЖАНИ“ ООД.

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 121/18.02.2022 г. с ответника е заемал длъжността „шлосер“. Твърди, че трудовото му правоотношение е било прекратено на 01.08.2025 г., на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ. Твърди, че не е давал съгласие за прекратяване на ТПО. Твърди, че има вземания към ответника за: сумата 1 425, 20 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 01.08.2025 г. – 31.08.2025 г.; сумата 1 317, 10 лв., представляваща обезщетение за работа на по-ниско платена длъжност за периода 03.09.2025 г. – 31.12.2025 г. сумата 1 425, 20 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.07.2025 г.; сумата 1 982, 89 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 01.01.2024 г. – 31.07.2025 г.

Моли съда да постанови решение, с което:

1. да признае за незаконно прекратяването на ТПО и да го отмени;

2. да осъди ответника да му заплати: сумата 1 425, 20 лв. (728, 69 евро), представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 01.08.2025 г. – 31.08.2025 г.; сумата 1 317, 10 лв. (673, 42 евро), представляваща обезщетение за работа на по-ниско платена длъжност за периода 03.09.2025 г. – 31.12.2025 г.

1 сумата 1 425, 20 лв. (728, 69 евро), представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.07.2025 г.; сумата 1 982, 89 лв. (1 013, 84 евро), представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 01.01.2024 г. – 31.07.2025 г.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „СЕРЖАНИ“ ООД, с който оспорва исковете. Счита, че същите са недопустими, доколкото ТПО на ищеца не е прекратено. Излага доводи, че след постигнато предварително съгласие между страните е изготвил документи за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие и в тази връзка е подал уведомление до НАП, което е било заличено впоследствие. Твърди, че ищецът не се е явил за подписване на документите, а е излязъл в болничен.

Твърди, че трудовото възнаграждение на ищеца за м.07.2025 г. му е платено в размер на сумата 805, 93 лв., а сумата 300 лв. е преведена на ЧСИ М.Б. в изпълнение на наложен запор на трудово възнаграждение на ищеца във връзка с негови задължения за изплащане на издръжка. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Безспорно е между страните, че помежду им валидно е възникнало трудово правоотношение по трудов договор № 121/18.02.2022 г. за длъжността „шлосер“, представен по делото.

По делото са представени доказателства – справка от НАП от 13.08.2025 г. (лист 4 от делото), приложена към исковата молба, от която са видни данни за регистрирано прекратяване на трудовото правоотношение на 01.08.2025 г. на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ.

Същевременно, до приключване на съдебното дирене пред СРС – в проведеното на 28.05.22026 г. съдебно заседание е приета справка актуално съС.ие от НАП от 14.05.2026 г., в която в полето „дата на прекратяване“ липсват данни за такова.

В първото по делото открито съдебно заседание между страните е отделено като безспорно обстоятелството, че задължението за заплащане на трудовото възнаграждение за м.07.2025 г. е погасено чрез плащане на 14.11.2025 г. в пълния му дължим размер.

Като безспорен между страните е отделен и размерът на иска по чл.224 КТ.

По допустимостта на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ:

Ищецът е заявил и поддържа в хода на процеса фактически твърдения за възникнало с ответника трудово правоотношение, което е било прекратено незаконосъобразно. Не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че искът е недопустим поради липса на прекратяване на трудовото 2 правоотношение, която се твърди от него. Правен интерес от предявяването на иска е налице предвид фактическите твърдение на ищеца, а дали същият е изпълнил разпределената му доказателствена тежест и дали е установил осъществено прекратяване на ТПО, е въпрос по съществото на спора.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ:

В тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника валидно е възникнало трудово правоотношение по силата на трудов договор със соченото в исковата молба съдържание, което е било прекратено от страна на ответника.

В случая страните не спорят, че помежду им валидно е възникнало трудово правоотношение по трудов договор № 121/18.02.2022 г. за длъжността „шлосер“.

Ищецът твърди, че трудовото му правоотношение е било прекратено незаконосъобразно от работодателя, на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ.

Ответникът оспорва трудовото правоотношение да е прекратено.

Твърди, че е било подадено уведомление до НАП за прекратяване, което впоследствие е било заличено. Твърди, че ищецът така и не се е явил за подпис на подготвените документи за прекратяване, с оглед на което между страните продължава да е налице трудово правоотношение.

На основание чл.325, ал.1, т.1 КТ трудовият договор може да се прекрати по взаимно съгласие на страните. Фактическият състав изисква всяка от тях да направи категорично писмено изявление за прекратяване на трудовото правоотношение. Насрещната страна, към която е отправено предложението за прекратяване на трудовото правоотношение, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. В момента на съвпадането на двете волеизявления, което настъпва с получаването на отговора, договорът се прекратява, а издаването на последващ акт за прекратяване на трудовия договор има само констативно действие /решение № 400 от 13.05.2010 г. по гр. д. № 1109/2009 г. на ВКС, IV ГО; решение № 1333 от 19.01.2009 г. по гр. д. № 704/2005 г. на ВКС, III ГО и др./.

В случая по делото не се установява нито писмено изявление от работодателя до работника за прекратяване на трудовото правоотношение, нито приемане от страна на работника, т.е. не може да се приеме, че се е осъществил фактическият състав на чл.325, ал.1, т.1 КТ. Установяват се данни за подадено уведомление до НАП за прекратяване на ТПО на посоченото основание, съдържащи се в справка от НАП от 13.08.2025 г. По делото обаче е приета актуална справка от НАП от 14.05.2026 г., в която такива данни липсват.

При липса на доказано прекратяване на трудовото правоотношение, 3 тежестта за установяване на което се носи от ищеца, искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ:

В тежест на ищеца е да установи, че уволнението е незаконно; че е останал без работа за периода, за който претендира обезщетение/че е започнал по-ниско платена работа и размера на трудовото възнаграждение за същата, както и размера на последното получено от него брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението, или последното получено месечно брутно трудово възнаграждение.

Предвид изводите на съда за неоснователност на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ поради липса на прекратяване на трудовото правоотношение, неоснователен се явява и искът по чл.344, ал.1, т.3 КТ.

По иска по чл.128 КТ:

Ищецът претендира сумата 1 425, 20 лв. (728, 69 евро), представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.07.2025 г.

В първото по делото открито съдебно заседание между страните е отделено като безспорно обстоятелството, че задължението за заплащане на трудовото възнаграждение за м.07.2025 г. е погасено чрез плащане на 14.11.2025 г. в пълния му дължим размер. Видно от представеното банково извлечение от същата дата, на ищеца е изплатена сумата 412, 07 евро, а сумата 153, 39 евро е преведена на ЧСИ по наложен запор на трудово възнаграждение. По изложените съображения до размера на сумата 412, 07 евро искът следва да се отхвърли като погасен чрез плащане в хода на процеса, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер – като неоснователен.

По иска по чл.224 КТ:

В тежест на ищеца е да докаже: 1) че между него и ответника е съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено, като е без значение на какво основание; 2) наличието на неизползван платен годишен отпуск през периода на съществуване на трудовото правоотношение; 3) че размерът на претенцията съответства на исковата сума.

С оглед приетата от съда липса на прекратяване на трудовото правоотношение, тежестта за доказване на което се носи от ищеца, искът се явява неоснователен.

По разноските:

Ищецът има право на разноски единствено за частта от иска по чл.128 КТ, която се отхвърля като погасена чрез плащане в хода на процеса, но доколкото не претендира такива, нито ангажира доказателства за извършването им, разноски не следва да му се присъждат.

От страна на процесуалния представител на ответното дружество се претендира адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за предоставена безплатна правна защита.

4

На първо място, ответникът е търговско дружество. Търговските дружества не са сред изчерпателно посочените лица, на които законът признава правото да бъдат представлявани безплатно от адвокат, а именно – лица с право на издръжка, на материално затруднени лица и на роднини, близки или на друг юрист. Поради правния си статут на търговско дружество ответникът не попада в нито една от хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗА, с които законът свързва присъждането на адвокатско възнаграждение за безплатно оказана адвокатска защита пред съд /в посочения смисъл – определение № 60487 от 21.12.2021 г. на по ч. т. д. № 2452/2021 г. ВКС, II ТО/.

На следващо място, дори да беше допустимо да се претендира адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за предоставена безплатна правна защита на търговско дружество, то такава в случая не се установява да е била уговорена.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. В. В., ЕГН ********** против „СЕРЖАНИ“ ООД, ЕИК 130239295 искове, както следва:

1. иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ – за признаване на прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца, възникнало по силата на трудов договор № 121/18.02.2022 г., за незаконно и за неговата отмяна – като НЕОСНОВАТЕЛЕН;

2. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225 КТ за: сумата 728, 69 евро (1 425, 20 лв.), представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 01.08.2025 г. – 31.08.2025 г.; сумата 673, 42 евро (1 317, 10 лв.), представляваща обезщетение за работа на по-ниско платена длъжност за периода 03.09.2025 г. – 31.12.2025 г. – като НЕОСНОВАТЕЛНИ;

3. иск с правно основание чл.128 КТ – за сумата 412, 07 евро, представляваща трудово възнаграждение за м.07.2025 г. – като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА, а над сумата 412, 07 евро до пълния предявен размер от 728, 69 евро – като НЕОСНОВАТЕЛЕН;

4. иск с правно основание чл.224 КТ – за сумата 1 013, 84 евро, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 01.01.2024 г. – 31.07.2025 г. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

5

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6