Решение № 18 от 17.01.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Пловдив, 16.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20225001000703 по описа з*-***2 година

С решение № 48/15.07.22 г., постановено по т.д. № 12/21 г. по описа на С. окръжен съд, С.Т.Д.К. ЕИК ******** е осъдено на основание чл. 288-286 ТЗ във вр. с чл. 99 ЗЗД във вр. чл. 266, ал. 1 във вр. с чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86 ЗЗД да заплати на "Г.**" ЕООД ЕИК ********* възнаграждение за извършени и приети, но неплатени строително-монтажни работи по допълнително споразумение от 16.08.18 г. към договор за строителство от 31.07.17г., прехвърлени на второто дружество по договор за цесия от 25.01.21г., а именно:

1. по фактура №*********/01.11.2018г.- 3 357,00лв., представляващи остатък след уважено възражение за прихващане до размера на по-малкото вземане, между доказания размер на вземането по фактурата от 33 079,42лв. и общият размер на вземанията за неустойка за забава по договор от 31.07.17г. от 10 923,92лв. и неустойка за забава по договор от 16.08.18г. от 18 798,50лв., или общо 29 722,42лв.

2. по фактура №**********/21.11.2018г. - 9 521,65лв.;

3. по фактура №**********/03.12.2018г. - 28 495.57лв.;

4. по фактура №*********/06.12.2018г. - 5 923,80лв.;

5. по фактура *********/17.11.20г. - 16 963,07лв., или общо 64 270,09лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 05.03.21г. до окончателното им плащане, като е ОТХВЪРЛЕН КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН искът за сумите: .

1

1. по фактура №*********/01.11.2018г. над уважения размер от 3 357,00 лв. до предявения от 49 923,61лв.;

2. по фактура № №**********/21.11.18г. над уважения размер от 9 521,65лв. до предявения от 12 402,71лв.;

3. по фактура №*********/06.12.18г. над уважения размер от 5 932лв. до предявения от 7 687,20лв.;

4. изцяло по фактура №***********/15.01.2019г. на стойност 2 091.17лв.;

5. изцяло по фактура №**********/30.01.2019г. на стойност 5 240.84лв.;

6. по фактура *********/17.11.2020г. - за разликата над уважения размер от 16 963,07лв. до предявения размер от 40 025,82лв., или общо над уважения размер от 64 270,09лв. до предявения от 146 046,92лв., като неоснователен и недоказан.

С решението е ОТХВЪРЛЕНО възражението за прихващане на С.Т.Д.К., предявено като вземания за неустойка по договора от 31.07.17г.в размер на 10 923,92лв. и неустойка по договора от 16.08.18г. в размер на 25 311,32лв., или общо 36 235,24лв., с вземането по фактура №*********/01.11.18г., издадена от А.** ЕООД - П., ЕИК *********, на обща стойност 49 923,61лв., за разликата над уважения размер на възражението от 29 722,42лв. до предявения размер от 36 235,24лв., като неоснователно и недоказано.

Въззивна жалба против горното решение е подадена от "Г.**" ЕООД.

Дружеството го обжалва в частта, в която е отхвърлен искът за му за заплащане на възнаграждение за извършение СМР по допълнителното споразумение от 16.08.18 г. за разликата над уважения размер от 64 270.09 лв. до пълния претендиран размер от 146 046.92 лв. Счита в тази част решението за необосновано и незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което предявеният иск се уважи до пълния претендиран размер. Претендира присъждане на разноски.

Въззивамата страна

С.Т.Д.К. оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено по съображения, подробно изложени в отговора.

Претендира разноски.

Пловдивски апелативен съд като прецени събраните по делото доказателства и във връзка с направените оплаквания и наведени доводи от страните, намира за установено следното:

2

Съдът е бил сезиран с иск, предявен от "Г.**" ЕООД за заплащане на сумата 146 046,92, представляваща възнаграждение за извършени от "А.-**" ЕООД и приети от ответното сдружение, но неплатени СМР, съгласно допълнително споразумение от 16.08.18 г. към договор за строителство от 31.07.17г. и договор за цесия от 25.01.21г., ведно със законна лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното им плащане.

По отношение легитимацията на "Г.**" ЕООД в качеството му на цесионер са били наведени възражения във връзка с редовното съобщаване на цесията на длъжника ТД "К.", които се поддържат от въззивамата страна в подадения отговор на жалбата. Тези възражения са преценени като неоснователни от първоинстанционния съд , който е приел, че цесията е била съобщена редовно на длъжника ТД К. на адреса му за кореспонденция гр. С., ул. Р. №**, посочен в р. VII, т.7.8.1 от договора за строителство от 31.07.17г., с писмо с обратна разписка връчено на 28.01.21 г. Предявеният иск от "Г.**" ЕООД против СТД "К." е частично уважен, като в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. При това положение по отношение легитимацията на "Г.**" ЕООД като кредитор на основание договора за цесия е формирана сила на пресъдено нещо, което е пречка въпросът да бъде преразглеждан отново. Ето защо настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по наведените възражения в отговора по отношение редовното съобщаване на цесията.

Безспорно по делото е сключването на 31.07.17 . между ответника Туристическо дружество К. - С. като ВЪЗЛОЖИТЕЛ и "А.**" ЕООД - П. като ГЛАВЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ на договор за строителство, с предмет извършване на СМР до степен на завършеност "груб строеж" на обект: "Надстройка, преустройство и пристройка на съществуваща сграда - хижа С. в поземлен имот ******, к.к. П., курортно туристическо ядро С. - втори етаж, тяло А - строеж трета категория", включващо изграждане на външни ограждащи стени, вътрешни преградни стени и покривна конструкция, състояща се от дървена покривна конструкция, дъсчена обшивка, топлоизолация на таванска плоча, пароизолация, покривно покритие - ламарина със снегозадържане, описани подробно в количествена сметка - приложение № 1 към договора.

Съгласно чл. 3 от този договор възнаграждението на изпълнителя за извършената работа от 54 619.60лв. с ДДС съгласно КСС, като уговорената цена се заплаща чрез учредяване в полза на главния изпълнител на вещно право на строеж за изграждане на самостоятелни обекти в сградата, предмет на договора за строителство. Според чл. 1.2.1 от договора всички единични цени по КСС и оферта към договора са твърди и не подлежат на промяна в срока на договора, като по тези единични цени възложителят може да възлага 3 изпълнението на допълнителни СМР, които се коркретизират и заплащат в допълнително писмено споразумение /анекс/ към договора. Чл. 3.3 от основния договор отново предвижда допълнително възложени СМР за изпълнение на обекта - предмет на договора да се договарят между страните в допълнителни приложения към договора.

На 16.08.18 г. между страните е подписано допълнително споразумение /анекс/ към договора за строителство от 31.07.2017 г., с което са възложени за изпълнение конкретни видове СМР, а именно: изграждане на комини, вентилационни отвори, направа топлоизолационна система по фасади, допълнителна покривна конструкция по северна фасада, състояща се от дървена покривна конструкция, дъсчена обшивка, топлоизолация, пароизолация, покривно покритие - ламарина с улуци и снегозадържане, заготовка и монтаж на РУС дограма, конкретизирани по видове СМР и количества в оферти № 13/13.06.2018г. и № 29/09.08.2018 г. / приложени съответно на л. 17-19 и 214 от първоинстанционното дело/.

С цитираните оферти са предложени за изпълнение СМР по вид и количество /по брой или в квадратни метри/, но в същите липсват предложени единични цени.

Според чл. 3 /1/ от допълнителното споразумение общата стойност на изпълнените СМР по същото е в размер на не повече от 191 000 лв. с ДДС, съгласно ценовата оферта; посочената цена включва цената на вложените материали, извършените работи и разходи за труд, механизация, енергия, складиране и др. подобни, както и печалбата на главния изпълнител, и се изплаща въз основа на издадена от главния изпълнител данъчна фактура, след оформяне на протокол - обр.19, за окончателните количества и стойност на извършените СМР на строежа.

Съгласно чл. 3 /2/ от допълнителното споразумение при условията на сключените между страните договори за учредяване право на строеж по конкретно описани нотариални актове, възложителят заплаща 66,26% от сумите за извършените в общите части СМР, съгласно утвърдените и двустранно подписани от страните протоколи - акт-обр.19, а според чл. 3, ал. 3 заплаща цялата стойност на доставената и монтирана дограма на собствените му самостоятелни обекти - ресторант на кота +0,80, апартаменти № А-*** и А-*** на кота +4,30, апартамент № *-*** и ателиета № *-*** и № **** на кота +7,15.

Според чл. 3, ал. 4 от допълнителното споразумение, след приеманепредаване на възложените и извършени СМР, въз основа на издадена от изпълнителя данъчна фактура, както следва: аванс в размер на 5 000лв., без ДДС, до 31.01.19г.; аванс в размер на 40 000лв., без ДДС, до 10.05.19г.; окончателно плащане в срок до 10.06.19г., след 4 оформяне на акт-обр.19, за окончателните количества и стойности на извършените СМР на строежа.

Степента на завършеност, начинът на предаване и срокът за изпълнение на строителството са договорени в чл. 2 от допълнителното споразумение: срокът за започване на СМР е до 20.08.18г., а крайният срок за изпълнение - до 05.12.18 г.; предаването на възложените и извършени СМР се оформя с протокол по чл. 4.6 и чл. 5.4 от договора за строителство от 31.07.17г. /степен на завършеност груб строеж, с подписан акт за приемане на конструкцията - обр. 14 по Наредба №3/03г./ в срок до 10.12.18г., като в същия срок изпълнителят предавал на консултанта на строежа, изготвените актове и протоколи по Наредба № 3/03 г.

При така постигнатите уговорки между страните, преценени във връзка едни с други и съвкупно с вида и обема на възложената работа със степен на завършеност, липсата на пълно припокриване между предмета на основния договор и анекса, характеристиката на допълнителното споразумение като анекс към основния договор, а не като самостоятелно облигационно правоотношение, първоинстанционният съд е приел, че възнаграждението на изпълнителя по анекса не е уговорено по единичните цени в основния договор от 31.07.17, като не е и общо уговорено в размер на 191 000 лв. по ценова оферта, а е било определяемо, като страните са договорили, че това ще стане при приемане на работите, както в отделните етапи на изпълнението с протоколи обр. 19, така и с окончателния протокол по чл. 3 /1/ и чл. 4 от анекса, като е уговорено и съотношението, в което се формира възнаграждението - 66.26% от стойността на СМР, извършени в общите части на сградата, и 100% за СМР, извършени в обектите на възложителя /дограма/ съгласно чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от анекса.

Прието е, че по отношение дължимият размер на възнаграждението за извършените работи не следва да се приемат протоколите-обр. 19 и издадените въз основа на тях фактури от цедента "А.**" ЕООД, тъй като макар и част от тях да са двустранно подписани според договора, тези протоколи /от № 2 до № 5/ са били основани на единични цени за извършените СМР, за които няма доказателства да са били договаряни между страните, а същите са били определени едностранно от изпълнителя. Поради тази причина и поради липсата на протокол за определяне на окончателната стойност на извършените СМР, е прието, че няма друг способ за определяне на стойността на извършената и приета работа, освен по средните пазарни стойности на извършените СМР, определени от заключенията на основната и допълнителна съдебно-техническа експертиза.

5

По отношение на част от извършените СМР -

„направа на каменна облицовка по стени върху топлоизолация и мрежа, включително ХР8 и мрежа“, „Направа на каменна облицовка на колони, чела, плочи, над витрини с широчина до 40см.“ и „обръщане с каменна облицовка на чела и тавани около отвори и чела тераси с широчина до 25см., включително ХР8, мрежа“, е прието въз основа на приетите заключения на СТЕ, че такива СМР не са били договорени за изпълнение, като не са и били необходими за постигане на степента на завършеност на обекта, по смисъла на договора - груб строеж с акт-обр.14, за приемане на конструкции. Поради това е мотивиран извод, че същите излизат извън предмета на договора и не подлежат на заплащане. Съдът се е позовал на теоретични разработки и съдебна практика в тази насока.