Решение № 19732 от 30.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19732 гр. София, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20221110127845 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. Б. М., ЕГН **********, със съдебен адрес ..., чрез адв. М. Ж., против Е. М. М., с адрес ..., с която е предявен иск по чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл.233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да опразни наетото помещение- собственост на ищеца, а именно- самостоятелен обект в жилищна сграда, находяща се в .., със застроена площ 24,42 квадратни метра, при съседи: рампа, подземна улица, подземен гараж № 15, хидрофорно, мазе № 10 и мазе № 15, заедно с 0,4639 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, съставляващо парцел VIII-572,572 от квартал 87, по плана на ...

Ищецът твърди, че след закупуването на подземния гараж е предоставил ползването му на дъщеря си- ответницата Е. М. която притежава жилище в сградата, където се намира и гаражът, ползван от нея и семейството й. Посочва, че ползването е предоставено въз основа на устен договор за заем за послужване. Поддържа се, че съгласно договор за наем от 2019 г., сключен устно между страните, ищецът е предоставил за възмездно ползване гореописания имот на ответницата срещу месечна наемна цена в размер на 25 лв. Навежда твърдения, че в началото на месец март 2021 г. е уведомил ответницата да освободи наетия имот в едномесечен срок, като ответницата е заявила, че вече е платила наемната вноска за месец април и ще ползва имота до края на този месец. Заявява, че на 30.03.2021 г. чрез препоръчана поща е изпратил писмо до ответницата, с която я моли да освободи наетия гараж до 30.04.2021 г., но към настоящия момент ответницата не е опразнила наетото помещение и продължава да го държи. При условията на евентуалност ищецът претенедира предаването на имота на основание прекратен договор за заем за послужване. Моли за уважаване на иска и претендира присъждане на разноски.

С исковата молба ищецът ангажира писмени и гласни доказателства.

В съдебно заседание ищецът, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск и направените доказателствени искания. Представя допълнително писмени доказателства. Не предприема действия по събиране на допуснатите свидетелски показания.

1

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с който моли да бъде спряно настоящото производство до произнасяне с влязло в сила решение по гр. д. № 16278/2021 г. по описа на СРС, 82-и състав, поради преюдициалност на образуваното по-рано производство. Оспорва исковата молба като нередовна. Оспорва наличието на договор за наем, респективно на заем за послужване по отношение на процесния имот. Поддържа, че е владяла процесния имот за себе си с намерението да го придобие, като е изтекъл 10-годишният срок на придобивна давност, през който период ищецът не се противопоставил. Оспорва да е получила писмо за прекратяване на договор за наем по отношение процесния гараж.

С отговора на исковата молба ответницата моли за събирането на писмени доказателства и свидетелски показания.

В съдебно заседание Е. М., лично и чрез процесуалния си представител, поддържа наведените в отговора възражения и искания. Оттегля искането си за събиране на гласни доказателства. Прави допълнителни доказателствени искания.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна, следното:

С договор за покупко – продажба, оформен с нотариален акт ... том IV, ... на нотариус М. К., рег. № 200 и район на действие – Софийски районен съд, ищецът М. М. е придобил собствеността върху самостоятелен обект в жилищна сграда, находяща се в .., със застроена площ 24,42 квадратни метра, при съседи: рампа, подземна улица, подземен гараж № 15, хидрофорно, мазе № 10 и мазе № 15, заедно с 0,4639 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, съставляващо парцел VIII-572,572 от квартал 87, по плана на ... При сключването на договора за покупко – продажба ищецът е представляван от пълномощника си Е. М. – негова дъщеря и ответница по делото.

Не е спорно между страните, че от 2001 г. до приключване на устните състезания по делото фактическата власт върху процесния подземен гараж се осъществява от Е. М..

Като доказателство по делото са приети електронно писмо, изпратено от имейл [email protected] до имейл [email protected] със съдържание „ще го продам на пазарна цена, ще можете да го купите при това условие“ и електронно писмо, изпратено от имейл А.К. [email protected] до имейл [email protected]. Според съдържанието на второто писмо негов автор е А.К. (съпруг на Е. М.). Със същото се отправя предложение до М. М. за заплащане на наем за гаража в размер на 125 лв. или за закупуването му на приемлива пазарна цена. В съдебно заседание, проведено на 25.04.2023 г. е прието заключението на съдебно – техническата експертиза, което не е оспорено от страните. Вещото лице установява, че електронните писма са изпратени, съответно получени на посочените в тях електронни адреси и съдържанието им съответства на приложените по делото хартиени разпечатки.

С писмо от 30.03.2021 г. ищецът е поканил ответницата да освободи процесния гараж в срок до 30.04.2021 г. Писмото е изпратено на адреса по месторабота на ответницата и според известието за доставяне е получено на 31.03.2021 г. от „Стоянова“. Според съдържанието на писмо от Офис мениджър на пощенска станция 1700, пратките до НСА се получават от служител в деловодството, който отговаря за по-нататъшното им разпределение.

По делото са приети писмени доказателства (копие от книга на собствениците, пълномощно, списък на етажните собственици и др.), които установяват, че М. М. е отразен като етажен собственик, тъй като е притежател на подземен гараж № 16 и заплаща такси за поддръжка и управление към етажната собственост, респ. дружеството, осъществяващо функциите по поддръжка.

От представения заверен препис от искова молба, призовка и съобщения, се 2 установява, че между страни е висящо гражданско дело № 16278 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, 82-ри състав. Ищецът по същото е Е. М., а ответник – М. М.. Делото е образувано по иск за установяване на правото на собственост на Е. М. върху самостоятелен обект в жилищна сграда, находяща се в .., със застроена площ 24,42 квадратни метра, на основание давностно владение.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 233 ал. 1 изр. първо от ЗЗД вр. чл. 310 т. 2 от ГПК, за неоснователен, предвид следните съображения:

За успешното провеждане на иск с правно основание чл. 233, ал. 1 предл. първо от ЗЗД, в тежест на ищеца е, съобразно разпоредбата на чл. 310, ал. 1, т. 2 от ГПК, при условията на пълно и главно доказване да установи кумулативното осъществяване на следните елементи: 1. наличие на валидна облигационно-правна връзка между него и ответника по силата на сключен договор за наем; 2. прекратяване на наемното правоотношение между страните по делото, по силата на което ищецът е бил наемодател, а ответникът наемател-независимо от основанието за прекратяване, като конкретното основание не оказва влияние върху задължението на наемателя да върне наетата вещ; 3. отдадената под наем вещ да не е върната на наемодателя след прекратяването на договора за наем, без да са налице правни основания за това.

Съдът счита, че в хода на първоинстанционното производство ищецът не доказа материално правната си легитимация и качеството си на „наемодател“ на имота, чието опразване претендира. Договорът за наем не е формален, а консесуален, следователно той е действителен и при сключването му устно. В случая, обаче, ищецът не установи сключването на договор за наем между него и дъщеря му за процесния подземен гараж.

Безспорно е единствено обстоятелството, че ответницата ползва гаража, но липсват каквито и да било данни, че това ползване се основава на наемно правоотношение. Няма доказателства страните да уговаряли наемна цена или такава да е била заплащана от Е. М. на М. М.. Напротив, от съдържанието на електронното писмо, изпратено от А.К. до ищеца, може да се направи извода, че ползването се е осъществявало на друго основание и едва през месец март 2021 г. е отправено предложение за сключване на договор за наем от страна А.К.. Съдът счите, ча ръкописните отбелязвания върху разписките, издадени от Изипей, не могат да се приемат като доказателство за заплатен наем, тъй като същите по никакъв начин не биха могли да се свържат със задължение по наемно правоотношение.

С оглед гореизложените съображения, съдът приема, че в хода на производството не се установи сключването на договор за наем между М. М., като наемодател и Е. М., като наемател. В този смисъл, не е налице първата и основа предпоставка за уважаване на иска по чл. 233 ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 310 т. 2 от ГПК, а именно наличието на валидно наемно правоотношение между ищеца и ответницата. Предвид тези аргументи, съдът счита, че главният иск следва да бъде отхвърлен без да се изследва наличието на останалите предпоставки за уважаването му – валидно прекратяване на договора за наем и ползването на наетия имот от ответницата.

Изводът за неоснователност на главния иск задължава съда да разгледа предявения при условията на евентуалност иск за предаване на процесния подземен гараж на основание прекратен договор за заем за послужване.

Евентуалната претенция съдът намира за доказана и основателна.

Заемът за послужване е договор, за валидността на който е необходимо страните да постигнат съгласие: заемодателят да се съгласи да предостави безвъзмездно определена вещ за временно ползване на заемателя, а последният да се задължи да я върне след ползването.

Договорът за заем обаче поражда последици, едва когато въз основа на постигнатото съгласие бъде предадена заетата вещ.

3

Следователно ищецът, който претендира на основание чл. 249 ЗЗД връщане на процесния имот, носи доказателствената тежест да установи, че между страните по делото е било постигнато съгласие, което да обхваща всички съществени условия на договора за заем за послужване (чл. 243 ЗЗД), както и че така уговореното предоставяне в безвъзмездно ползване е било фактически осъществено.

В случая, ищецът доказва предоставянето на безвъзмездното ползване на гаража на ответницата и възникването на облигационноправна връзка по договор за заем за послужване на процесния имот. Ответницата не оспорва нито в подадения отговор на исковата молба, нито в хода на производството, че осъществява фактическата власт върху имота. Обстоятелството, че имотът се ползва от Е. М. и съпруга й по съгласие с ищеца и договорка за ползването се установява и от съдържанието на електронното писмо, отправено от А.К. до М. М.. В случая е достатъчно ищецът да установи качеството си на заемодател, както и че са налице предпоставките за прекратяване на договора по чл. 249, ал. 1 ЗЗД (изтичане на уговорения срок или завършване на ползването) или тази по, ал. 2 на същата законова разпоредба (ако не е уговорен срок или не е определена целта на ползването).

Дори и да се приеме, че ответницатна не е получила писмената покана, отправена й от ищеца за освобождаване на гаража (поканата е получена от служител на НСА и липсват доказателства, че е предадена на Е. М.), с изявлението за връщане на гаража, съдържащо се в исковата молба и приложената към нея писмена покана, ищецът е упражнил надлежно правото си на прекратяване на договора. Ето защо искът е основателен.

Доводите на ответница, основани на твърдението й, че е придобила собствеността върху гаража на основание давностно владение не могат да бъдат разглеждани в настоящето производство по аргумент на разпоредбата на чл. 314 ал. 3 от ГПК.