Решение № 253 от 10.04.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Русе, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20224520202258 по описа за 2022 година , като разгледа административно наказателно дело /АНД/ № 2258 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „Росита Инвест“ ЕООД против Наказателно постановление № 661137/09.09.2022 г., издадено от заместник-директора на ТД НАПВарна в ЦУ на НАП, с което на дружеството-жалбоподател на основание чл. 74, ал. 1 от ЗСч е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.

В жалбата се ангажират твърдения, че обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се моли същото да се отмени.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. М. А., която поддържа изложеното в жалбата от правна и фактическа страна и го доразвива в хода на пледоарията си. Моли обжалваното наказателно постановление да се отмени и претендира направените разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание АНО, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Н.Т., която оспорва изложеното в жалбата и моли същата да се остави без уважение, а обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и 1 законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН – препис от наказателното постановление е бил връчен на представител на дружеството-жалбоподател на 10.11.2022 г., а жалбата е подадена на 14.11.2022 г., касае подлежащо на съдебен контрол наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.

По същество:

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

До 31.12.2021 г. едноличен собственик на капитала на „Росита Инвест“ ЕООД, с ЕИК: 205736944, била Р.И., като на 31.12.2021 г. собствеността върху дружеството била прехвърлена на М. А.. На посочената дата настъпила промяна и по отношение на управителя на дружеството, като Р.И. била заличена, а като управител бил вписан Й.Р..

На 29.04.2022 г. при извършена проверка в офис Русе при ТД на НАП-Варна, находящ се в гр. Русе, ул. „Майор Атанас Узунов“ № 19, по повод предоставена информация от Агенция по вписванията – търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска дейност, свидетелката И. В. – инспектор по приходите в офис Русе при ТД на НАП-Варна, установила, че „Росита Инвест“ ЕООД, в качеството на задължено лице по ЗСч, не е публикувало годишния си финансов отчет за 2020 г. чрез заявяване и представяне за обявяване в Търговския регистър в законоустановения срок – до 30.09.2021 г.

Нетните приходи от продажби за отчетния период съгласно подадена от дружеството-жалбоподател в ТД на НАП – Варна, офис Русе, годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2020 г. с вх. № 1800И0386667/30.06.2021 г. били в размер на 1203,95 лева.

С покана с изх. № 2001-1-ИВ/29.04.2022 г. „Росита Инвест“ ЕООД било поканено да се яви в офис Русе при ТД на НАП-Варна във връзка съставяне на АУАН по ЗСч., като същата не била потърсена. В тази връзка свидетелката В. се свързала с Й.Р. по телефона и го поканила да се яви.

2

Съобразявайки констатираното при извършената проверка, свидетелката В. приела, че с бездействието си дружеството-жалбоподател е осъществило нарушение на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, поради което и съставила АУАН № F657413/19.05.2022 г.

На 07.07.2022 г. Русев се явил в офис Русе при ТД на НАП-Варна, като му бил връчен препис от горепосочения АУАН.

На 07.07.2022 г., непосредствено след връчване на АУАН-а, бил публикуван годишният финансов отчет за 2020 г.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН било представено възражение, в което били изложени съображения за квалифициране на нарушението като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателното постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на дружеството-жалбоподател на основание чл.

74, ал. 1 от ЗСч било наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 200 лева.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетелката Ирена В..

Доколкото всички изброени доказателства са еднопосочни, непротиворечиви, взаимнодопълващи се и във взаимовръзка помежду си, следва да бъдат кредитирани в цялост, като е безпредметно да бъде извършван по-подробен доказателствен анализ.

От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричен начин се установяват както авторството на деянието, така и механизма на осъществяването му.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

След извършване на дължимата служебна проверка съдът приема, че АУАН-ът и НП са издадени от административни органи, разпологащи с материална и териториална компетентност съгласно чл. 78 от ЗСч, в който е предвидено, че АУАНите се съставят от органите на НАП или на Агенцията за държавна финансова инспекция /ал. 1/, а НП се издават от министъра на финансите или оправомощено от 3 него длъжностни лица /ал. 2/. Видно от приложената по делото Заповед № ЗМФ644/28.08.2020 г. НП е издадено от оправомощено от министъра на финансите лице, а АУАН-ът е съставен от инспектор по приходите в Офис-Русе в ТД на НАП-Варна.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

В наказателното постановление нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин е осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

Съдът счита за неоснователно наведеното от защитата възражение за допуснато съществено процесуално нарушение на правилата, изразило се в нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Видно от приложените по делото доказателства – покана и актуална справка от Търговския регистър, поканата за съставяне на АУАН е била изпратена по седалището и адреса на управление на дружеството-жалбоподател, като същата е останала непотърсена. Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 5 от НПК, приложима на основание чл. 84 от ЗАНН връчването на учреждения или юридически лица става срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да поема книжа. Видно от приложената по дело покана и известие за непотърсена пратка на адреса на седалището и управление на дружеството-жалбоподател не е било установено лице, на което да бъде връчена покана. В тази насока съдът счита, че е била правилно приложена разпоредбата на чл. 40, ал. 2, предл. първо от ЗАНН, уреждаща възможност актът да се състави в отсъствие на нарушителя, когато последният е известен, но не може да бъде намерен. В допълнение към така изложеното, дори да се приеме, че е налице соченото от защитата нарушение, което настоящият съдебен състав по вече изложените съображения не споделя, следва да се посочи, че същото не е довело до ограничаване на правото на защита на дружеството-жалбоподател. Това е така, тъй като актът е връчен лично на управителя на дружеството-жалбоподател на 07.07.2022 г., като това е било удостоверено с подписа му, същият е могъл да се запознае със съдържанието му и да направи своите възражения още към момента на предявяване за запознаване, както и впоследствие да упражни правото си да направи възражение по акта по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, което и е сторил. По този начин е било охранено правото на защита на нарушителя. В тази насока е и Решение от 26.11.2020 г. на Административен съд – Русе, постановено по к.а.н.д. № 374/2020 г.

В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано 4 със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

По изложените съображения съдът намира, че при съставянето на АУАН-а и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:

Съдът приема, че дружеството-жалбоподател е осъществило нарушението на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, във връзка с което е ангажирана и административнонаказателната му отговорност.

Разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч въвежда задължение за всички търговци по смисъла на Търговския закон да публикуват годишния си финансов отчет чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър до 30 септември на следващата година.

В процесния случай по безспорен начин се установи, че за „Росита Инвест“ ЕООД, в качеството на юридическо лице – търговско дружество, е възникнало задължение да публикува заявление Г2 за обявяване на годишен финансов отчет и приложен към него финансов отчет за 2020 г. в Търговския регистър в срок до 30.09.2021 г., включително. По делото не е налице и спор, че „Росита Инвест“ ЕООД е изпълнило това си задължение на 07.07.2022 г. Дейността на дружеството не е прекратена и по отношение на него не са били налице изключенията, предвидени в чл.

38, ал. 9 от ЗСч. Предвид изложеното, съдът счита, че, считано от 01.10.2021 г., „Росита Инвест“ ЕООД е осъществило от обективна страна състава на нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, като извършените в последствие действия не се отразяват на съставомерността на деянието.

Доколкото деянието е осъществено от юридическо лице, то въпросът за вината не следва да се изследва, тъй като административнонаказателната отговорност на юридическите лица е безвиновна и обективна.

Правилно е издирена, съответстващата на нарушението санкционна разпоредба на чл. 74, ал. 1 от ЗСч, предвиждаща при доказана съставомерност на нарушението по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, налагането по отношение на юридическите лица на санкцияадминистративно наказание „Имуществена санкция“ в размер от 0,1 до 0,5 % от 5 нетните приходи от продажби за отчения период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лева. В процесния случай АНО правилно е индивидуализирал същата както е наложил „Имуществена санкция“ в минимален размер от 200 лева, доколкото нетните приходи на дружеството-жалбоподател за 2020 г. са 1203,95 лева