Решение № 154 от 01.06.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Сливен, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В. Анг. М. при участието на секретаря П. М. С. като разгледа докладваното от В. Анг. М. Гражданско дело № 20252200100442 по описа за 2025 година

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ГПК, вр. с чл. 124 ал.1 ГПК и цена съответно: 33 672.55 евро- главница и 6 903.08 евро- лихва .

В исковата молба ищецът твърди, че на 04.07.2013г.,„УниКредит Булбанк“ АД е образувало срещу нея, бившият й съпруг И. Д. К., ЕТ “НДК К. К.“, ЕИК-*******, и „Т.“ ЕООД, ЕИК-******* изп. дело № 506/2013г на ЧСИ П. Г. с район на действие ОС - С., въз основа изпълнителен лист, издаден на 27.05.2013г, за задължение по договор за банков кредит.

В хода на изпълнителното производство взискателят поискал извършването на различни изпълнителни действия,

С молба от 30.03.2017г. поискал налагане на запор върху банковите й сметки. С молба от 02.04.2019г., „АСВ“ ЕАД поискал да бъде конституиран нов взискател въз основа на договор за цесия.

На 05.06.2019 г. новият взискател „АСВ“ ЕАД поискал налагане на нов запор върху банкови сметки, но към този момент вече била налице перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради липса на действия от взискателя за повече от 2 години.

С постановление на ЧСИ от 28.04.2022 г. изп. дело № 506/2013 г. било прекратено поради перемпция., а на 30.11.2022г. „АСВ“ ЕАД образувала ново изп. дело №1068/22г. по описа на ЧСИ П. Г., срещу същите длъжници въз основа на същия изпълнителен лист.

С уточняваща ИМ от 15.11.2025г допълва, че съгласно издадения изп.лист, вземането 1 възлизало в общ размер на сумата 79 359.03лв, от която 65 857.67лв- главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 22.05.2013г до окончателното изплащане и 13 501.25лв- лихва по договора за кредит, за периода 20.12.2011г- 21.05.2013г.

Счита, че вземането на ответника е погасено с изтичане на общата 5-годишна давност, считано от последното валидно изп.действие, извършено на 30.03.2017г до 30.03.2022г, а новото изп.дело било образувано на 30.11.2022г, въз основа на същия изп.лист.

Последното валидно изпълнително действие било на 30.03.2017 г., когато първоначалният взискател поискал налагане на запор, като до 30.03.2019 г. не били извършвани никакви валидни действия от страна на взискателя.

Счита, че молбите от 02.04.2019 г. и 05.06.2019г. са невалидни изпълнителни действия, тъй като били подадени след настъпила перемпция, когато делото вече е прекратено по силата на закона. Съдебният изпълнител нямал правомощие да извършва действия по прекратено дело, а такива действия не можели да прекъснат или спрат давността .Прекратяването с постановление на ЧСИ от 28.04.2022 г. само констатирало вече настъпилата перемпция, която настъпила по право много по-рано.

Иска се съдебно решение ,с което се признае за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата 40 575.63 евро, от която: 33 672.55 евро/65 857.67лв/- главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 22.05.2013г до окончателното изплащане и евро 6903.08 евро/13 501.25 лв/- лихва по договора за кредит за периода 20.12.2011г- 21.05.2013г., за които сума е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 1701/2013г по описа на РС-С., въз основа на който е образувано изп.дело№ 1068/2022г по описа на ЧСИ П. Г., с рег. № 837 и район на действие СлОС, тъй като са погасени по давност.

Ответникът е подал отговора на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Счита иска за недопустим, а по същество и неоснователен.

Твърди, че вече не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като на 29.10.2025г бил сключен договор за цесия между „АСВ“ЕАД като цедент и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД като цесионер, по силата на който „АСВ“ЕАД прехвърлила на „ЕОС МАТРИКС“ портфейл от вземания, а предмет на договора било и вземането, предмет на настоящия иск.

Поради настъпилото частно правоприемство, кредитор бил единствено „ЕОС Матрикс“ЕООД, а искът срещу ответното дружество - недопустим, поради което моли за прекратяване на производството по делото.

Представя уведомления за извършеното прехвърляне на вземането по чл. 99 ал.3 ЗЗД по отношение на сключения с “Еос Матрикс“ЕООД договор за цесия от 29.10.2025г, като моли да се връчат на ищеца с отговора на исковата молба. С това действие цесията щяла да бъде съобщена на длъжника.

В условията на евентуалност, ако съдът приемел иска за допустим, то същия бил неоснователен и се иска „Еос Матрикс“ЕАД, с ЕИК- *******, като универсален 2 правоприемник на „Еос Матрикс“ЕООД да бъде конституирано в качеството на трето лицепомагач на страната на ответника.

Твърди, че посочената в ИМ цена на иска не съответства на действителния размер на задълженията, като видно от приложение №1 към договора за цесия, главницата била в размер на 14 028.95 евро или 27 438.24лв, тоест имало погашения, които не били съобразени при предявяване на иска.

Оспорва и възражението за изтекла 5-годишна погасителна давност, позовавайки се на разясненията, дадени в ТР №3/28.03.2022г по тълк.дело №3/2020г на ОСГТК на ВКС.

Оспорва твърдението, че депозираните молби от 02.04.2019г и 05.06.2019г не прекъсвали давността и заключава, че в нито един момент не е изтекла давността по отношение на процесното вземане.

В с.з. ищцата К. С. К., ред. призована, не се явява и не се представлява от упълномощения процесуален представител.

В с.з. ответникът „АСВ“АД, ред. призован, не се представлява от законен или упълномощен представител.

В с.з. третото лице-помагач„ЕОС МАТРИКС“ЕАД с ЕИК- ******* , ред. призовано, също не изплаща представител по закон или пълномощие.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Изп.дело № 2013837040 506 по описа на ЧСИ П. Г. , с рег. №837 и район на действие СлОС е образувано на 04.07.2013г въз основа на заповед по чл. 417 ГПК и изпълнител лист, издадени на 27.05.2013г по ч.гр.дело № 1701/2013г по описа на РС-С. за солидарното осъждане на длъжниците: К. С. К. -кредитополучател и солидарните длъжници: ЕТ“ НДКК. К.“, представлявано от К. С. К., „Т.“ЕООД, представлявано от К. С. К. и И. Д. К., да заплатят солидарно на кредитора „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД сумата 65 857.78лвглавница ; 13 501.25лв- лихви по договор за кредит за периода от 20.12.2011г до 21.05.2013г и сумата 1023.34 лв- разноски, в т.ч. 1587.18лв- държ.такса и 746.16лв- адв. възнаграждение Вземането по издадения изпълнителен лист произтича от договор за банков ипотечен кредит на физическо лице от 27.08.2008г, сключен с „Уникредит булбанк“, по силата на който К. К. е кредитополучател, а НДК-К. К.“, представлявано от К. С. К., „Т.“ЕООД, представлявано от К. С. К. и И. Д. К.-солидарни длъжници.

За обезпечаване изпълнението на този договор, в полза на банката е вписана договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на длъжниците К. С. К. и И. Д. К., която ипотека е обективирана в нотариален акт № 93, том 5, дело №601/2008г на Нотариус Н. С., надлежно вписан в Службата по вписвания.

С молбата за образуване на изп.производство от 04.07.2013г, взискателят е поискал цялостно проучване на имуществото на длъжника, в т.ч. налагане на запор върху трудово възнаграждение, възбрана, опис и продажба на недвижимо имущество.

3

На 09.09.2013г е вписана възбрана върху ипотекирания в полза на банката имот на длъжниците К. С. К. и И. Д. К..

На 03.10.2013г е връчени ПДИ на длъжника К. С. К..

След оценка на възбранения имот от вещо лице, на 29.10.2013г е извършен опис на имота , след което е насрочена първа публична продан от 10.02.2014г до 10.03.20214, която с протокол от 11.03.20214г е обявена за нестанала поради липса на наддавателни предложения.

По молба на взискателя са последвали още няколко продажби на имота, насрочени от 19.05.2014г до 19.06.2014г; от 23.08.2014г до 23.09.2014 от 01.11.2014г до 01.12.2014; от 04.02.2015г до 04.03.2015г и от 18.04.2015г до 18.05.2015г, като всичките са обявени за нестанали поради неявяване на наддавачи.

Последната продан е насрочена от ЧСИ от 15.08.2015г до 15.09.2015г, като с протокол от 16.09.2015г, за купувач на имота е обявен наддавача К. Я. С., за сумата от 48 304.32лв.

На 29.04.2015г е издадено постановление за възлагане на имота.

С протокол от 30.10.2015г, ЧСИ е разпределил постъпилата парична сума от проданта, а с протокол за предявяване на разпределението от 06.11.2015г, е предявил на длъжниците и взискателя изготвеното разпределение.

С молба от 23.12.2015 взискателят иска от ЧСИ изготвяне на справка в НАП за трудови договори и при наличие на такива, налагане на запор..

Моли и за налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците.

Изпратено е запорно съобщение до „Уникредит Булбанк“АД, изготвени са справки от НАП и КАТ.

С молба от 20.03.2017 взискателят иска от ЧСИ изготвяне на справка за налични банкови сметки в регистъра на банковите сметки на БНБ и при наличие на такива, да бъде наложен запор. Иска и справка от НАП за сключени трудови договори и ако се установят такива, да се наложи запор върху трудово възнаграждение на длъжниците К. К. и И. К..

След изготвяне на съответните справки, с молба от 30.03.2017г , взискателят моли да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника И. К., открити в „ПИБ“АД и „ Банка ДСК“АД и да бъде наложен запор върху банковата сметка на К. К. в“ПИБ“АД.

Изпратено е запорно съобщение до „ПИБ“АД за налагане на запор върху банковите сметки на двамата длъжници, като с писмо на банката от 18.04.2017г се сочи, че в банковите сметки на К. К. и И. К. към момента на постъпване на запорното съобщение няма наличен авоар и има наложен предходен запор.

С писмо от 19.01.2019г, „Банка ДСК“АД уведомява ЧСИ, че на 19.12.2017г банковата сметка на И. К. е служебно закрита.

С молба от 02.04.2019г, „АСВ“АД моли да бъде конституиран като взискател по 4 силата на договор за цесия от 15.10.2018г.

Със същата молба иска справка на банкови сметки на длъжниците и налагане на запор при наличие на такива.

С разпореждане от 07.05.2019г ЧСИ конституира като взискател по делото „АСВ“АД и прекратява изп.производство по отношение на първоначалния взискател.

Препис от разпореждането на ЧСИ, ведно с уведомлението до длъжника чл. 99 ал. 3 ЗЗД, е връчено по реда на чл. 47 ГПК.

С молба от 09.05.2019г, взискателят „АСВ“АД иска налагане на запор върху банковите сметки на длъжника К. К., открити в „Юробанк България“АД, както и върху банковите сметки на длъжника И. К. в „Банка ДСК“АД, а също и справка за трудови договори, сключени от длъжника И. К..

С молба от 05.06.2019г е поискан запор върху трудово възнаграждение на И. К., като запорното съобщение е връчено на неговия работодател „Еф БИ Ер“ЕООД на 25.06.2019г.

С писмо от 27.06.2019г ,ЧСИ е уведомен от работодателя, че не може да направи удръжки от трудово възнаграждение, тъй като е в размер на минималната работна заплата за страната.

На 20.04.2022г, длъжникът К. К. подава молба до ЧСИ за прекратяване на изп.дело на основание чл. 433 ал.1 т.8 ГПК и вдигане на всички запори и възбрани.

С постановление на ЧСИ от 28.04.2022г, е прекратено изп.производство поради настъпила перемпция по отношение и на четиримата длъжници.

В мотивите на постановлението, ЧСИ приема, че последните същински изп.действия по делото са извършени на 05.06.2019г чрез искане на взискателя за налагане на запор върху банковите сметки, като след тази дата, в продължение на 2 години не са искани или извършени други изп.действия спрямо всички длъжници.

Длъжникът К. К. е обжалвала това постановление, тъй като не е била съгласна с приетата дата от ЧСИ , на която е извършено последното изп.действие, като с молба от 07.06.2022г иска от ЧСИ да преразгледа постановлението си и да приеме, че последното валидно изп.действие е от 30.03.2017г.

Жалбата й е оставена без разглеждане като недопустима с определение № 471/16.08.2022г по в.гр.дело № 360/2022г по описа на СлОС.

Въз основа на молба на „АСВ“АД и същия изп.лист, на 30.11.2022г, е образувано ново изп.дело № 1068/2022г по описа на същия ЧСИ.

ПДИ на длъжника К. К. е връчено при условията на чл. 47 ГПК .