Решение № 210 от 13.04.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Варна , 13.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Галя Алексиева при участието на секретаря Ивелина А. Атанасова като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20203110110596 по описа за 2020 година

Производството е образувано по предявен иск от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК 202527341 със седалище и адрес на управление гр.

София, ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3 срещу И. Г. И., ЕГН ********** с постоянен адрес *** за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумите, както следва: 888,26лева, представляваща неплатена главница по договор за паричен заем № 3313636 от 03.09.2018г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, като задължението е прехвърлено на заявителя с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017г. и приложение № 1 към него от 02.09.2019г.; 52,47лева- договорна лихва за периода 17.09.2018г. до 04.03.2019г.;

106,67лева- обезщетение за забава за периода 05.03.2019г. до 12.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението18.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението , за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3303/09.07.2020г. по ч.гр.д. № 6671/2020г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 03.09.2018г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ответника е сключен договор за паричен заем № 3313636. По силата на договора, на ответника е отпуснат паричен заем в размер на 1250лева. С подписването му, ответникът е удостоверил получаването на сумата и е поел задължение да върне на заемодателя сума в общ размер от 1370,98лева, представляваща чистата стойност на заема и договорна лихва. С подписване на договора, заемополучателят е удостоверил и получаване на Стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна информация, както и че приема клаузите на договора и ОУ. В чл.2, т.6 от договора е уговорено, че размерът на дължимата договорна лихва е изчислена при фиксиран лихвен процент от 35%. Връщането на заема е следвало да стане на 13равни двуседмични вноски в размер на 105,46лева, първата с падеж 17.09.2018г. и последната с падеж 04.03.2019г. По договора се сочи, че ищецът е извършил плащане на сумата в размер от 674,50лева. Считано от падежната дата на първата неплатена погасителна вноска се твърди, че ответникът дължи обезщетение за забава върху непогасената главница. Претенцията за 1 забава е начислявана в периода от 05.03.2019г. до 12.03.2020г.вкл. в размер на законната лихва. На 02.09.2019г. по силата на приложение № 1 към рамков договор за цесия от 30.01.2017г., ищецът придобил вземането по договора на заемодателя спрямо ответника, с всичките му привилегии, обезпечения и принадлежности. Молбата е за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Искът се оспорва като неоснователен. Прави възражения за недействителност на сключения договор като нищожен поради липса на съгласие, тъй като при сключването му ответникът не е бил в състояние да разбера, че встъпва в договорно правоотношение и невъзможност да ръководи постъпките си. В евентуалност се въвежда възражение за унищожаемост, поради сключване на договора с лице, което не е могло да разбира и ръководи действията си. В тази връзка се посочва, че ответникът е бил поставен под пълно запрещение с влязло в сила на 10.05.2019г. решение по гр.д. № 2657/2018г. на ВОС. За негов настойник е назначена Е.П.. С решение по ЧНД № 5432/2009г. на ВРС ответникът е бил настаняван на задължително лечение в МБАЛ Св. Марина АД Варна. В периода 05.06- 05.07.2018г. е бил лекуван във Втора психиатрична клиника при МБАЛ Св. Марина Варна с окончателно поставена диагноза „биполярно афективно разстройство“, сегашен епизод- маниен без психотични симптоми. В периода 13.10-09.11.2018г., 28.11-28.12.2018г. отново е бил настаняван там за лечение с окончателно поставена диагноза „биполярно афективно разстройство“, сегашен епизод- маниен с психотични симптоми. Затова и счита, че макар към момента на сключване на договора, ответникът да не е бил поставен под пълно запрещение, той е бил в трайна невъзможност да разбира и ръководи действията си. На следващо място се прави възражение за нищожност поради нарушение на закона и добрите нрави. Клаузите на договора по уговаряне на ГПР 41,73% и ГПЛ от 35% се сочи да не са съобразени с изискванията на ЗПК и създават условия за неоснователно обогатяване. Искането е за отхвърляне на исковата претенция.

В проведеното открито съдебно заседание ищцовото дружество, редовно уведомено чрез процесуален представител с писмено становище поддържа исковата молба.

Ответницата се представлява в съдебно заседание от особен представител адв.

Нинова. Поддържа отговора, а по същество искането е за отхвърляне на исковата претенция.

Подпомагащата страна, редовно уведомена в с.з. не се представлява и не ангажира становище.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, и приложимите материални норми, съдът приема за установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.

Предмет на исковата претенция са суми, представляваща непогасено от ответника задължение по сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД договор за паричен заем № 3313636 , вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца по силата на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017г. и приложение № 1 към него от 02.09.2019г. Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 6671/2020г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът надлежно е възразил чрез своя законен представител настойника Е. Г. П..

По делото са приобщени материалите по ч.гр.д. № 6671/2020г. по описа на ВРС, от което се установява, че в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на сумите, предмет на 2 настоящата искова претенция. Вземането по заповедта е съответно на това по иска по чл.

422 ГПК.

Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него факти относно съществуване на спорното право: валиден договор за цесия, с предмет съществуващо вземане към ответника в търсения размер; факта и момента на уведомяване на ответника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на вземането; валиден договор за паричен заем № 3313636 от 03.09.2018г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, по който цедентът „Изи Асет Мениджмънт” АД е предоставил на ответника сума пари и нейния размер; дължимост на възнаградителна лихва и нейния размер; изпълнение на задълженията, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят и индивидуалното договаряне на условията по договора; договаряне размера на лихвата в съответствие с типични разходи на кредиторите и обичайна печалба. В тежест на ответника е провеждане доказване на наведените от него положителни правоизключващи и правоунищожаващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици и в частност, че договорът е сключен при сочените пороци на волята.

От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:

С договор за продажба и прехвърляне на вземане от 30.01.2017г., Изи Асет Мениджмънт” АД, като цедент прехвърля на цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД свои вземания към длъжници, описани в приложение № 1 към договора, включващо и това към И.И., вписано под № 262. Вземането е достатъчно индивидуализирано, като е посочен договорът с негови номер, дата на сключване, размер на дължимото по него към датата на цесията, в т.ч. главница, лихва за забава, договорна лихва.

За да премине вземането от стария към новия му носител, е достатъчно само да бъде постигнато съгласие между тях за прехвърляне на вземането, каквото в случая е налице. С постигането му цесионерът става носител на вземането. Цесията е потвърдена от цедента. С изрично пълномощно, цедентът е упълномощил цесионера по повод уведомяване длъжника за прехвърляне на вземането. Към исковата молба /л.17/ е приложено изрично уведомление до длъжника за така извършената цесия. Съобразно константната съдебна практика уведомяването за цесията се счита за извършено и след като то е част от приложенията към исковата молба и съответно е получено от ответника при размяната на книжа по реда на чл.

131 ГПК, както е станало в случая. Въпросът за уведомяването би бил релевантен в случай, че по делото имаше твърдения, респ. данни за извършвани от ответника плащания към кредитодателя, предхождащи уведомяването му за извършената цесия, каквито изначално липсват.

Предвид изложеното следва да се приеме валидност на сключения договор за цесия, който е произвел своето действие и съответно обуславя и активната материално правна легитимация на ищеца. Новият кредитор- ищецът, е заместил цедента, с което е настъпило и частно правоприемство, като вземането е преминало върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.

От представения по делото договор за паричен заем № 3313636 се установява, че на 03.09.2018г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ответника е бил сключен договор за кредит, по силата на който на последния е предоставена в заем сумата от 1250лева.

Усвояването на сумата е посочено, че се извършва в брой, като с подписа си ответникът е удостоверил получаване й /чл.3/. Съобразно уговореното връщането на заема е следвало да 3 стане на 13 седмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 105,46лева. В чл. 2, т.5 са изрично посочени падежните дати на всяка от вноските. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент от 35% и ГПР 41,73%. Съгласно чл. 8, при забава на една или повече погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки ден забава.

За установяване твърденията по усвояване на заетата сума и размера на задълженията по договора, по делото бяха ангажирани специални знания на в.лице в областта на счетоводството. От заключението на в.л. И. по приетата съдебно- счетоводна експертиза се установява, че: Отпуснатият заем от 1250лева е усвоен в брой. Извършени са погашения в периода 03.10.2018г. до 28.02.2019г. и са в размер на сумата от 674,50лева, с която са погасени главница от 361,48лева, редовна договорна лихва от 60,76лева, неустойка по чл. 4 212,42лева, разходи за събиране от 27лева и лихва за забава от 12,84лева. Размерът на остатъчното задължение по договора към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК е 888,52лева главница, 61,52лева възнаградителна лихва за периода 17.09.2018г. до 04.03.2019г. и 92,31лева обезщетение за забава за периода 05.03.2019г. до 12.03.2020г.вкл.

Ответникът е оспорил действителността на така сключения договор като е твърдял неговата нищожен като сключен при липса на съгласие, доколкото не е бил в състояние да разбира, че встъпва в договорно правоотношение и не е могъл да ръководи постъпките си, евентуално унищожаем, като сключен от лице, което не е могло да разбира и ръководи действията си.

За установяване на тези си твърдения за порок във волята към датата на сключване на процесния договор за паричен заем, ответникът е ангажирал писмени и гласни доказателства, както е експертно заключение на в.л. психиатър. Установява се от писмените доказателства, че с влязло в сила на 10.05.2019г. решение по гр.д. № 2657/2018г. на ВОС, ответникът е бил поставен под пълно запрещение. С решение от 04.06.2019г. на Органа по настойничество и попечителство при Община Варна, за настойник на ответника е назначен Е. Г. П.. Т.е към датата на сключване на договора, ответникът е разполагал с дееспособност.