Акт от 16.11.2022, Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 32 16.11.2022 г. град Русе

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Русе, четвърти състав, на трети ноември две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в следния състав:

СЪДИЯ: Диана Калоянова при секретар Диана Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Калоянова административно дело номер 336 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на В.Н.Д. в качеството на ЕТ „В.Д.“, ЕИК *********; със седалище и адрес на управление гр.

Русе, ул. „Никола Табаков“ № 1, бл. 109, вх. 1, ет. 2, ап. 5 и съдебен адрес ***, офис 4 срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № 135-ФК/02.08.2022 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП. С издадената заповед на жалбоподателката е постановено налагане на ПАМ запечатване на търговски обект – актракцион, находящ се в гр. Русе, пл. „Свобода“, Зона Б, до Русенска опера, представляващ 2 броя акумулаторни колички, стопанисван от ЕТ „В.Д.“ и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. В първоначалната жалба вх. № 3306/10.08.2022 г. е посочено, че „фирмата работи само летния сезон, който е в своя край и това затваряне ще се отрази пагубно за фирмата“.

Впоследствие, с молба вх. № 3365/17.08.2022 г. е представена подробна жалба, с която се иска отмяна на заповедта като неправилна, незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Л.С.,***, който поддържа жалбата и доводите, изложени в нея. Пледира заповедта да бъде отменена. Претендира разноски по представен списък.

Ответната страна -

Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, Главна дирекция "Фискален контрол" (ГДФК) ЦУ на НАП, се представлява от главен юрисконсулт Б. Г., която оспорва жалбата като неоснователна и иска отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение .

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Русе намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 186 , ал.

4 от ЗДДС от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На 28.07.2022 г. е извършена проверка от контролни органи на ТД на НАП Варна е извършена проверка на търговски обект - атракцион, по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, извършващ дейност в гр. Русе, пл. "Свобода", Зона Б до Русенска опера, предлагащ обиколки на открито с акумулаторни колички, стопанисван от ЕТ „В.Д.".

Установено е, че търговецът предлага услуга, представляваща обиколка с 2 броя колички, като цената е за 5 минути и е в размер на 2 лева. В периода от 13.00 до 13.40 ч е извършено скрито наблюдение и е констатирано нарушение - в 13, 03 ч. търговецът не е издал фискална касова бележка от наличното и въведено в експлоатация фискално устройство, с дистанционна връзка с НАП за извършената услуга, за която е заплатена в брой сумата от 2 лева. от клиент (дете под 18 г.).

За извършената проверка и установените резултати, на основание чл. 110, ал. 4 във връзка с чл. 50, ал. 1 от ДОПК е съставен Протокол за извършена проверка серия АА № 0057733/28.07.2022 г. Неиздаването на фискален бон е установено и от изведена справка „КЛЕН“ от фискалното устройство, съгласно която няма извършена продажба след 13,00 часа.

Посочено е още в протокола,, че при проверка на касовата наличност е установена разлика между разчетената сума от фискалното устройство (14,00 лева) и фактическата наличност на парични средства по опис (45,50 лева) в размер на 31,50 лева.

В изпълнение на указанията на контролните органи, търговецът е представил писмени доказателства относно собствеността на акумулаторните колички и сертификати за качество, като за целта е съставен Протокол за извършена проверка серия АА № 0057736/10.08.2022 г.

С неотчитане на продажбата, търговецът е извършил нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (издадена от Министъра на финансите) (Наредба Н-18) във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

В резултат на извършената проверка, началникът на отдел „Оперативни дейности“ Варна е постановил Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № 135-ФК/02.08.2022 г., с която ЕТ „В.Д.“ е наложена ПАМ запечатване на търговски обект - атракцион, находящ се в гр. Русе, пл.

"Свобода", Зона Б, до Русенска опера, представляващ 2 броя акумулаторни колички, стопанисвани от ЕТ „В.Д.", и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. В мотивната част на заповедта са посочени съображения относно определената продължителност на наложената ПАМ. Сочи се, че са съобразени вида и местонахождението на обекта - центъра на град Русе, обуславящи голям поток от деца, потенциални клиенти; работното време на обекта - без почивен ден; както и оборотът, отчетен от фискалното устройство за периода 01.07.2021 г. - 30.06.2022 г. в размер на 2066.50 лева, съгласно представените отчети на фискалната памет за посочения период.

Изложени са мотиви във връзка с нормативно установеното задължение на продавача да издава фискален бон за платената услуга. Определено е, че запечатването ще се извърши в тридневен срок от влизане в сила на заповедта, в присъствие на представител на дружеството. Дадено е указание на продавача да отстрани своевременно стоките и същият е предупреден за правните последици, ако не стори сам това и указание във връзка с прилагането на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС. Посочена е възможността за обжалване на ЗНПАМ по административен/съдебен ред. Заповедта е връчена на В.Д. на 10.08.2022 г.

По делото е представен и

Акт за установяване на административно нарушение № F670917/10.08.2022 г.

Недоволно от така постановената ЗНПАМ, дружеството атакува същата в настоящото съдебно производство с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Сочи се, че липсват фактически и правни основания за издаване на заповедта, като последната е в противоречие с целта на закона – не става ясно защо е определен 14-дневен срок. Иска от съда да приеме, че непосочването на мотиви за определяне на приложения срок представлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Приема като формални доводите на административния орган във връзка с възможността за извършване на ново нарушение и счита същите за някакви предположения, но не и на факти, защото се отнасят за бъдещи несигурни събития.

Твърди, че целта на закона да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред, ще се постигне чрез административните наказания, предвидени в закона, които предстоят да се наложат с наказателно постановление. Посочва още, че запечатването на обекта ще се отрази пагубно на търговеца, като му причини непосилни финансови и емоционални загуби. Релевира възражение за нарушение на чл. 6 от АПК, като твърди, че мярката засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава.

С

Разпореждане от 17.08.2022 г. съдът е конституирал страните и е разпределил тежестта на доказване. Дал е указание на страните, че съобразно чл. 170 от АПК, тежестта за установяване съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му е върху административния орган. На основание чл. 154 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, в тежест на оспорващия е да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достига до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК и не е обвързан от релевираните от жалбоподателя възражения.

Предмет на оспорването е

ЗНАПМ № 135-ФК/02.08.2022 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, ГДФК в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка "Запечатване на търговски обект" - атракцион, по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, извършващ дейност в гр. Русе, пл. "Свобода", Зона Б до Русенска опера, предлагащ обиколки на открито с акумулаторни колички, стопанисван от ЕТ „В.Д.", като на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпа до обекта за срок от 14 дни.

Не се спори между страните, че посочения атракцион е търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС.

Няма спор и относно компетентността на административния орган, издал ЗНПАМ с оглед нормата на чл.

186, ал. 3 от ЗДДС, съгласно която принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от съдържащата се в приложената към делото административна преписка Заповед № 3ЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите, чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК, Директорите на Дирекции "Контрол" в Териториалните дирекции на НАП и Началниците на Отдели "Оперативни дейности" в Дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки "Запечатване на обект" по чл. 186 от ЗДДС. Следователно, обжалваният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган и в рамките на предоставените му правомощия.

Съдът намира, че процесната ЗНПАМ е издадена в предписаната от закона форма. ЗДДС не предвижда специална форма и съдържание на заповедите за налагане на ПАМ, поради което за тях е приложима разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК. Основният спор между страните е дали процесната заповед съдържа мотиви и относими ли са те към продължителността на наложената мярка. Жалбоподателят твърди, че мотивите са бланкетни, неконкретизирани и това е съществено процесуално нарушение.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание защитава обратната теза – налични са мотиви, те са достатъчно конкретни и по тази причина ЗНПАМ е мотивирана.

Съдът приема за неоснователни всички изложени възражения от жалбоподателя относно липсата на мотиви и/или тяхната бланкетност. Заповедта отговаря на всички изисквания на чл. 59, ал. 2 от АПК – издадена е в писмена форма и съдържа посочените в нормата реквизити, включително и тези по т. 4 – фактически и правни основания. Фактическите основания са съставените протоколи, неоспорени от жалбоподателя нито чрез възражение при съставянето им, нито в хода на съдебното производство. Правилно административният орган е възприел описаната в тях фактическа обстановка и е възпроизвел същата в мотивната част на заповедта. Протоколите, съставени по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползват с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. По делото не са събрани доказателства, които да опровергават удостовереното в протоколите. Посочените са и всички останали събрани по преписката писмени доказателства, обусловили издаването на оспорената заповед относно установеното нарушение. В този смисъл съдът е в състояние да проведе контрол за законосъобразност на обжалваната заповед.

При издаването на акта от административният орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Извършена е проверка; събрани са относимите доказателства; направен е опис на касовата наличност; съставен е протокол за проверката; съставен е протокол за представените от търговеца писмени доказателства. Жалбоподателят е релевирал възражения (лист 2 от жалбата, абзац втори отгоре надолу), че „...Непосочването на мотиви относно определения срок, за който се прилага принудителната административна мярка, считам и моля да приемете, че съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК....“ Съдът не е съгласен с изразеното твърдение.

Разпечатката съдържа 41 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/650e93c4-f274-408b-b5fa-8dec9ea7cd45