Определение № 438 от 21.09.2022, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Частно наказателно дело 457/2022
- Вид
- Определение № 438
- Подписан
- 21.09.2022
- В сила
- 29.09.2022
- Състав
- Веселка Цокова Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.155 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.156 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.15, ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.80 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.343б, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.68, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.70 · Наказателен кодекс
- чл.70, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.70, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.383, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.437, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.439а · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.441 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 438 гр. Враца, 21.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Веселка Ц. Иванова при участието на секретаря Веселка Кр. Николова в присъствието на прокурора Н. В. Л. като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Частно наказателно дело № 20221400200457 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на Т. Б.
Т., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наказанието и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план за изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения.
Участието на осъдения в съдебното заседание е осигурено чрез видеоконферентна връзка със затвора по скайп. Същият поддържа молбата си за условно предсрочно освобождаване, като изтъква, че е изтърпял необходимата част от наказанието и с поведението си е дал доказателства за поправянето си.
Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС, изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че с поведението си осъденият не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Представя актуална справка за изтърпяното наказание лишаване от свобода и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца дава становище за неоснователност на молбата с аргумент, че е налице само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част от наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на осъдения, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по следните съображения:
Т. Б. Т. изтърпява ефективно наказание лишаване от свобода в размер на 5 месеца, наложено с одобрено споразумение по н.о.х.д. № 389/2021 г. по описа на РСЛом, за деяние по чл.343б, ал.2, вр. ал.1 НК. С протоколно определение, постановено по същото н.о.х.д. № 389/2021 г. в производство по реда на чл.306, ал.1, т.3, вр.чл.383, ал.3 от НПК на основание чл.68, ал.1 НК е приведено в изпълнение отложеното наказание по н.о.х.д. № 324/2019 г. по описа на РС-Лом в размер на 8 месеца лишаване 1 от свобода за престъпление по чл.343б, ал.1 НК.
За времето от 18.11.2021 г. до 13.06.2022 г. осъденият е изтърпявал активираното по реда на чл.68, ал.1 НК наказание от 8 месеца лишаване от свобода, от която дата-13.06.2022 г., е започнал да търпи наказанието от 5 месеца лишаване от свобода в ЗООТ Враца към Затвора Враца. Към датата на постановяване на настоящото определение-21.09.2022 г., от това наказание осъденият е изтърпял 4 месеца и 13 дни, от които 3 месеца и 8 дни фактически, а от работа 1 месец и 5 дни. Остатъкът за изтърпяване е 17 дни. От изложеното е видно, че фактически е изтърпял повече от 1/2 от наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК.
Следователно, налице е първата законова предпоставка, необходима за постановяване на условно предсрочно освобождаване.
На следващо място съдът следва да прецени дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне. Представените от затворническата администрация доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС и индивидуален план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС сочат липсата на реален напредък и трайна позитивна промяна в нагласите и начина на мислене на осъдения Т.. Според доклада по чл.155 ЗИНЗС първоначално при осъдения е регистриран нисък риск от рецидив-24 точки.
Въпреки тази ниска оценка на риска от рецидив дефицити са регистрирани в зоните умения за мислене и злоупотреба с алкохол. Оценката на риска от вреди за обществото при осъдения е в средни граници и се определя от настоящото правонарушение и криминалното му минало, свързано с осъждане за идентично престъпление по чл.343б, ал.1 НК-управление на МПС след употреба на алкохол. Като причини за извършеното престъпление са посочени ниското правно съзнание на осъдения и некритичното отношение към предишните му криминални действия. Отчетено е, че предходното осъждане не е изиграло необходимия превантивен, коригиращ и възпитателен ефект. В изготвения план за осмисляне на престоя в затвора са поставени като цели и задачи формиране на критичност; включване в трудов процес; спазване на реда и дисциплината в ЗО; повишаване на уменията за мислене и осъзнаване на вредните последици от престъпните действия по шофиране в пияно състояние; разпознаване на проблемите и формиране на ясни и реалистични цели.
Към настоящия момент оценката на риска при осъдения за всички категории е непроменена-нисък риск от рецидив, среден риск от вреди за обществото, нисък-за служителите и лишените от свобода.
В доклада е посочено, че от 15.02.2022 г. осъденият полага доброволен труд по чл.80 от ЗИНЗС на външен работен обект с охрана първоначално към полицията, а след това в МБАЛ "Христо Ботев" гр.Враца; от 04.04.2022 г. е назначен на работа на външен работен обект без охрана във фирма "Стоун Стафф", а след това във фирма "Интерстрой Калето" гр.Мездра, където работи и към момента. Справя се добре с възложените му трудови задачи. Освен това по време на престоя си в ЗО не показва враждебни нагласи, нито склонност към физическа агресия при попадане в конфликтни ситуации, поради което оценката на риска от вреди към служителите и останалите лишени от свобода е с ниски стойности. Има примерно поведение, не е наказван, нито награждаван за участие във възпитателни и ресоциализиращи мероприятия.
Въпреки тези положителни тенденции, сериозна проблемна зони при осъдения остават уменията за мислене-налице е ригидност в мисловния процес и неосъзнаване на последствията от управление на МПС след употребата на алкохол. В доклада е посочено, че въпреки проведените корекционни мероприятия, осъденият е с ниска критичност към криминалното си поведение, не осъзнава изцяло тежестта на извършеното закононарушение, не разпознава вредите, които има вероятност да причини и е склонен системно да повтаря едни и същи грешки, което сочи на 2 неустойчивост в нагласите за промяна на досегашния начин на живот. Залегнала е и констатацията, че злоупотребата с алкохол е отключващ фактор за извършване на нови правонарушения, като рискът от вреди е насочен към всички участници в движението, включително и деца.
Планът на присъдата не е изпълнен в пълен обем, с оглед на което е предложено корекционната работа с осъдения да продължи до края на присъдата с цел изграждане на по-трайна мотивация за законосъобразно поведение след освобождаването му.
Крайната оценка на затворническата администрация е, че осъденият Т. все още не е дал категорични доказателства за промяна на нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот в неконтролирана среда и не отговаря на изискванията за условно предсрочно освобождаване. Необходимо е индивидуалната работа с него да продължи в посока създаване на безопасни умения за шофиране и формиране на гъвкав модел за мислене, намаляващ вероятността от извършване на повторно престъпление, като е отбелязано, че е желателно при възможност да бъде включен и в специализирана програма за лица, осъдени за шофиране след употреба на алкохол.
Отрицателно мнение относно условното предсрочно освобождаване на осъдения е изразено и в становището на началника на Затвора гр.Враца.
Доводите във всеки един от посочените доказателствени източници са еднопосочни и покриващи се по смислово съдържание. В тази насока съдът не намира причина да не им се довери, доколкото те изхождат от лицата, имащи най-преки впечатления от поведението на осъденото лице, като част от администрацията на пенитенциарното заведение, пряко ангажирана с изпълнение на наказанието и с процеса на поправяне на осъдения.
Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание за извод, че към настоящия момент с поведението си осъденият Т. Т. не е дал убедителни доказателства за своето поправяне, съгласно чл.439а НПК. Към момента рискът от вреди за обществото е непроменен в границите на среден, което на фона на осъждането му в миналото за идентично деяние сочи на реалистична прогноза за голяма вероятност от криминален рецидив и причиняването на вреди. Липсват и доказателства за трайна промяна на личността, ориентирана към спазване на законите, тъй като осъденият продължава да е слабо критичен към извършеното престъпление и е с неустойчива нагласа за промяна на досегашния си начин на живот. Участието в трудовия процес и примерното поведение, което демонстрира при престоя в затвора навеждат на извод, че е налице известна положителна тенденция в развитието му, но тези положителни прояви не са достатъчни за извод за настъпил необратим процес на поправяне и превъзпитание. Поправянето поначало изисква превъзпитателен процес, в който осъденият да е изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да има съзнание за неговата укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира, както и че няма да има каквито и да е противоправни прояви. След като осъденият е слабо критичен към престъпното си поведение, не осъзнава в необходимата степен наличните си проблеми и не полага достатъчно усилия за преодоляването им, не може да се приеме, че той е трайно позитивно променена личност. Напротив, отчетените дефицити в нагласите и мисленето говорят, че при него съществува риск от бъдещо противоправно поведение. С оглед на всичко това съдът намира, че по отношение на осъдения следва да продължи процесът на поправително въздействие в условията на пенитенциарното заведение до края на наказанието, за да има шанс при предстоящото напускане на затвора той да започне законосъобразен начин на живот.
При това положение съдът приема, че е налице само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно осъденият Т. е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание. Не е налице обаче 3 втората предпоставка, тъй като той все още не е дал убедителни доказателства за поправянето си. Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
При горните съображения и на основание чл.441 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Т. Б. Т., роден на *** в гр.Лом, обл.Монтана, българин, български гражданин, понастоящем в Затвора гр.Враца, ЕГН ********** да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието от 5 месеца лишаване от свобода, наложено му по н.о.х.д. № 389/2021 г. по описа на РС-Лом, с остатък 17 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
4