Решение № 2146 от 14.10.2026, Административен съд - Сливен
- Съд
- Административен съд - Сливен
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 410/2026
- Вид
- Решение № 2146
- Подписан
- 14.10.2026
- В сила
- 14.10.2026
- Състав
- Иваел Лозев, Христо Христов, Детелина Бозукова-Ганева
Цитирани разпоредби
- чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 183, ал. 4, т. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 98, ал. 1, т. 6 · Закон за движението по пътищата
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 2146
Сливен, 14.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Сливен - Втори състав, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА
ИВАЕЛ ЛОЗЕВ
При секретар ВАНЯ ФЪРЧАНОВА като разгледа докладваното от съдия ИВАЕЛ ЛОЗЕВ канд № 20267220600410 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от началник сектор „Охранителна полиция“ в Районно управление (РУ) Сливен към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (О.) Сливен, подадена чрез пълномощника гр. юрк. К. Б., против Решение № 186 от 17.06.2026 г., постановено по АНД № 609/2026 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 26-0804-000193/19.03.2026 г. на началник сектор „Охранителна полиция“ в РУ Сливен към О. Сливен, с което на М. П. Т., [ЕГН], за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева (51,13 евро), и е осъдена О. С., да заплати в полза на М. П. Т. разноски в размер на 350 евро, адвокатско възнаграждение.
В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Касаторът посочва, че изводите на съда са изградени при игнориране на приобщения към административнонаказателната преписка доказателствен материал, в частност необсъждане на снимковия материал или свидетелските показания във връзка с пространственото разположение на автомобила. Счита за неправилно възприетото от съда, че материалноправната норма може да бъде приложена само след експертно метрично замерване на място на нарушението. Според касатора, такова замерване би било необходимо само в хипотеза на видимо спорно разположение под или над 5 м на моторното превозно средство от кръстовището. Твърди, че противно на изложеното от съда, в съставения Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и издаденото НП се съдържа недвусмислено описание на нарушението – паркиране на по малко от 5 метра от кръстовище с посочени дата, място и други обстоятелства, което не води до объркване или неяснота. Моли съда да отмени решението на Районен съд – Сливен и да потвърди наказателното постановление.
В открито съдебно заседание касационният жалбоподател - началникът сектор „Охранителна полиция“ в РУ Сливен към О. Сливен, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна – М. П. Т., чрез адв. П. Т. от АК Ямбол, в писмен отговор и писмено становище счита касационната жалба за неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила изцяло обжалваното решение като правилно. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
В открито съдебно заседание ответната страна, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.
Окръжна прокуратура – Сливен, редовно уведомена, не изпраща представител.
Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Видно от установената по делото фактическа обстановка, за нарушението първоначално е издаден фиш, но срещу него е подадено възражение от оспорващата М. П. Т.. Поради това, на М. П. Т. е съставен АУАН № 193/26 от 26.02.2026 г., за това, че на 28.01.2026 г., около 13:56 часа в [населено място], кръстовището на [улица]и улица без име, преминаваща северно от страната на [адрес], [улица], същата е паркирала лек автомобил „Тойота аурис“ с рег. № [рег. номер], нейна собственост, на по малко от 5 м от кръстовище. Служителите при издаване на фиша за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са направили снимки на паркирания автомобил, които са част от преписката.
Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № 26-0804-000193/19.03.2026 г. на началник сектор „Охранителна полиция“ в РУ Сливен към О. Сливен, с което на М. П. Т., [ЕГН], за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева (51,13 евро). НП било получено лично от Т. на 04.05.2026 г. Жалбата до районния съд е подадена на 11.05.2026 г.
С оспореното решение съдът е отменил наказателното постановление.
За да постанови този резултат, районният съд е приел, че не е доказано извършването на деянието, доколкото разстоянието от мястото на спрелия лек автомобил до кръстовището не е измерено с техническо средство. Като допълнително основание е посочено, че административно-наказващия орган не е посочил в коя от двете хипотези, на престой или на паркиране, е извършено нарушението.
Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия.
С разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са забранени престоят и паркирането на кръстовища и на по-малко от 5 метра от тях. За неизпълнение за тази императивна забрана с нормата на чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП е предвидено, че водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище, се наказва с глоба в размер на 100 лева. От доказателствата по делото е установено, че на посочените в АУАН и в НП дата и час лек автомобил „Тойота аурис“ с рег. № [рег. номер] е бил паркиран от неговия собственик М. Т. на по-малко от 5 метра от кръстовището на [улица]и улица без име, преминаваща северно от страната на [адрес], [улица]. По делото пред районния съд са разпитани свидетелите: Н. В. Н. - а. и А. И. И. – с. при съставяне на акта, според които автомобилът е бил париран на самото кръстовище. Показанията на тези свидетели са категорични, последователни и непротиворечиви, като съответстват на описаното в съставения АУАН и се потвърждават от представения по делото на първоинстанционния съд снимков материал.
Предвид липсата на предвидено в закона изискване за измерване на разстоянието по чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП с техническо средство и представения с преписката снимков материал на мястото на паркираното МПС, както и от показанията от разпита на актосъставителя и свидетеля в открито съдебно заседание на районния съд, възражението на касационния жалбоподател е основателно. Районният съд е формирал правни изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление в противоречие на събраните доказателства по делото.
Видно от съдържанието на АУАН и НП, нарушението е достатъчно точно и ясно индивидуализирано като време и място на извършване. Неправилен е извода на районния съд за неяснота относно в коя от двете хипотези е извършено нарушението: „престой“ или „ паркиране“, както и за липса на конкретно посочване на това обстоятелство в АУАН и НП. Напротив, както в АУАН така и в НП изрично се сочи, че автомобилът е паркиран, като единствено при цитирането на нарушената разпоредба на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП в наказателното постановление е посочено „спиране за престой и паркиране“. Изложеното по никакъв начин не внася някакво съмнение относно какво точно е нарушението. В тази връзка и самата оспорваща при запознаване със съдържанието на АУАН е направила възражение, че не е паркирала на по-малко от 5 метра от кръстовище, т.е. за жалбоподателя е ясно, че става въпрос за наказание, поради паркирано МПС.
По отношение на правния извод за недоказаност на нарушението, приобщеният по преписката снимков материал безспорно показва лекия автомобил на оспорващата като паркирал на разстояние под 5 метра от кръстовището на [улица]и улица без име, преминаваща северно от страната на [адрес], [улица]. Конкретно, снимката на лист 14 от делото показва, че близо половината от автомобила е паркиран напречно на тротоара по [улица]при кръстовището му с улица без име, което изключва каквото и да е съмнение за спазване на изискването за 5 метра разстояние от кръстовището. Така даденото описание на нарушението също така не е ограничило правото на защита на санкционираното лице, тъй като същото на основата на предявените му фактически твърдения е могло да изчерпи възраженията си по същество, както е и сторило в рамките на развилото се съдебно производство.
По изложените съображения касационната инстанция счита, че обжалваното съдебно решение е неправилно и при условията и по реда на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу издадената заповед.
С оглед изхода на спора претенцията на ответната страна за присъждане на разноски е неоснователна. Касационният жалбоподател не претендира присъждане на разноски.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 186 от 17.06.2026 г., постановено по АНД № 609/2026 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 26-0804-000193/19.03.2026 г. на началник сектор „Охранителна полиция“ в РУ Сливен към О. Сливен, с което на М. П. Т., [ЕГН], за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева (51,13 евро), и е осъдена О. С., да заплати в полза на М. П. Т. разноски в размер на 350 евро, адвокатско възнаграждение, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26-0804-000193/19.03.2026 г. на началник сектор „Охранителна полиция“ в РУ Сливен към О. Сливен, с което на М. П. Т., [ЕГН], за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева (51,13 евро).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�