Решение № 1911 от 20.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1911 гр. София, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20241100511582 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 13026/02.07.2024 г. по гр. д. № 3548/2023 г. по описа на СРС, 120 състав е признато за установено в отношенията между „Водоснабдяване и канализация - Видин“ ЕООД против Р. С. С., на основание чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, че ответникът Р. С. С. дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация - Видин“ ЕООД сумата от 1101,65 лева, представляваща главница за неплатена доставена питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за период от 15.07.2020 г. до 15.01.2023 г., ведно със законна лихва за период от 17.07.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 39941/2023 г. на СРС, 120 състав. Ответникът е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 213,96 лева за разноски в исковото и в заповедното производство.

Против решението е подадена въззивна жалба вх. № 243168/25.07.2024 г. от Р. С. С., в която са изложени съображения за неговата неправилност и незаконосъобразност. Въззивникът поддържа, че не било доказано качеството му на потребител, което предполагало да бъде установено, че е собственик 1 или вещен ползвател, в каквато насока не били представени годни писмени доказателства, а именно – нотариален акт или договор за покупко – продажба на имот. Напротив, установявало се, че ответникът, заедно с други лица е прехвърлил правото на собственост на трето лице. Евентуално следвало да се приеме за доказано, че е притежавал 1 / 6 от имота. Изложил е съображения, че нотариалната декларация, на която е основал изводите си първоинстанционния съд, не била годна да ангажира отговорността му.

Оспорил е размера на начислената сума, доколкото не били представени писмени доказателства за начина на начисляването й, реалното начисляване и техническата изправност на измервателните уреди. Изложил е твърдения за наличие на неравноправни клаузи. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия „Водоснабдяване и канализация - Видин“ ЕООД с вх. № 311571/03.10.2024 г., с който заявява, че оспорва въззивната жалба и поддържа, че обжалваното решение е правилно и моли то да бъде потвърдено.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 63548/2023 г. по описа на СРС, 120 състав е образувано по искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация Видин“ ЕООД против Р. С. С. с която са предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за установяване съществуването на парично задължение на ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 39941/2023 г. по описа на СРС, 120 състав.

В исковата молба се твърди, че ответникът е наследник на титуляря на партида с уникален абонатен № 003651 Б.Д.С. и адрес на потребление гр.Видин, ул. ****, за периода 15.08.2016 г. до 15.01.2023 г. Посочил е, че претендираните суми са за ползвани и неплатени ВиК услуги в процесния имот и през процесния период, като същите не са заплатени. Посочил е, че 2 предмет на иска са вземания по фактури за доставена питейна вода и отведени отпадни води на обща стойност 1101.65 лв. за периода 15.07.2020 г. до 15.01.2023 г., като са представени фактури. Моли се съда да уважи иска и да присъди направените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Р. С. С., с който е оспорил иска като неоснователен. Посочил е, че не е безспорно, че ответникът има качеството на потребител. Оспорил е твърдението, че ответникът е в облигационни отношения като собственик и носител на вещно право на ползване върху имота. Оспорил е исковете по основание и размер, оспорил е и иска за лихви за забава, тъй като ищецът не бил представил доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на ищцовото дружество. В заповедното производство е направил възлажение, че вземанията са погасени по давност. Моли съда да отхвърли исковата претенция и да му присъди разноски.

Към първоинстанционното производство е приложено ч.гр.д. № 39941/2023 г. по описа на СРС, 120 състав. По заявление от 17.07.2023 г., подадено от „Водоснабдяване и канализация - Видин“ ЕООД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено на Р. С.

С. да заплати на заявителя сумата от 1947,99 лева, представляваща главница за неплатена доставена питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода от 15.08.2016 г. до 15.01.2023 г., ведно със законната лихва от 17.07.2023 г. до изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционият съд е приел, че предявеният иск е основателен, тъй като по делото е представено доказателство за извънсъдебно признание на вземането от страна на ответника.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

3

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Предявеният положителен установителен иск по чл.422 вр. с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника.

Искът има за предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която по ч.гр.д. № 39941/2023 г. по описа на СРС, 120 състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

Основателността на иска е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните за извършване на ВиК услуги, обема на реално доставените на ответниците услуги за процесния период, както и че тяхната стойност възлиза именно на спорната сума.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон. В чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги е предвидено, че водоснабдителните и канализационните услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно- битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. С § 1, т. 2, б. „а“ от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги е дадено легално определение на понятието „потребители на ВиК- услуги“ и това са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги и б. „б“ - юридически или физически лица собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.

4

Събраните по делото писмени доказателства - Удостоверение за наследници от 15.06.2023 г., издадено от Община Видин и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 131, том 1, рег. № 1164, дело № 123 от 05.07.2023 г. – водят до извода, от една страна, че ответникът притежава качеството наследник на Б.Д.С., заедно с лицата С.П.П., Н.И.Г., Б.И.И., Р.Д.П., К.Й. С.а, Д. С.а С.а, и от друга страна, че последните са прехвърлили правото на собственост върху придобитият по наследство недвижим имот в полза на Д.Т.К.-К.. Недвижимият имот е прехвърлен след края на процесния период на 05.07.2023 год, за който е заявена претенцията на ищцовото дружество. В петитума на исковата молба е посочено, че се претендират суми за периода от 15.07.2020 год. до 15.01.2023 год., в който период по отношение на недвижимия имот е съществувала съсобственост, като ответникът Р. С. С. е притежавал 1/9 идеална част.

Въззивният съд не споделя изводите на първоинстанционния, че за ответника е възникнало задължение да заплати цялото задължение за имота, независимо от декларацията, подписана от него и приложена в заповедното производство. Декларацията, представлява едностранно изявление на ответника, с което поема чуждо задължение, като с оглед разпоредбата на чл.

44 от ЗЗД, то може да породи действие само, ако е предвидено в закон. В конкретния случай, поемането на чуждо задължение не е предвидено и съответно с оглед направеното от ответника оспорване, ищецът е следвало да докаже, че между него и ответника е постигнато съгласие – сключен договор за ползване на водопроводни и канализационни услуги за процесния имот.

Следователно и вземането, което ищецът има към ответника е в размер на 1/9 от исковата сума, съответна на дела на ответника в съсобствеността.

Независимо, че по делото се установява, че ответникът е бил собственик на 1/9 идеална част от недвижимия имот в исковия период, по делото не се установява до него е да е доставено твърдяното количество вода, както и не се установява стойността на предоставените услуги за водоснабдяване и канализация. С отговора на исковата молба е направено оспорване на изложените в исковата молба твърдения, че тези услуги са извършени и е оспорен техния размер. В тежест на ищеца е било да установи при условията на пълно и главно доказване тези обстоятелства. Освен представените, фактури, които представляват изходящи от страната документи, съдържащи 5 данни за изгодни за нея факти, не са ангажирани други доказателства, поради което и предявеният иск се явява неоснователен. Не може да се приеме, че е налице извънсъдебно признание относно дължимостта на исковите суми, тъй като липсва изричното им посочване. Общото изявление, че ответникът ще плати всички задължения за процесния имот, няма характер на извънсъдебно признание.

Предвид на изложеното, обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено изцяло и вместо него следва да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

Въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника сумата от 26,31 лева, направени по делото разноски за държавна такса.

На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на адв. И. А. Н. сумата от 250 евро – възнаграждение за оказана безплатна правна помощ във въззивното и първоинстанционното производство.

На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на предявения иск, настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложеното, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 13026/02.07.2024 г. по гр. д. № 3548/2023 г. по описа на СРС, 120 състав и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Водоснабдяване и канализация – Видин“ ЕООД, ЕИК – 815123415 срещу Р. С. С., ЕГН-********** по реда на чл. 422 от ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за признаване за установено, че Р. С. С. дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД сумата то 1101,65 лева, представляваща главница за неплатена доставена питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за период от 15.07.2020 г. до 15.01.2023 г., ведно със законната лихва за период от 17.07.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 39941/2023 г. по описа на СРС, 120 състав.