Решение № 597 от 14.05.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 597 гр. Пазарджик, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20235220101772 по описа за 2023 година взе предвид:

Производството е образувано по иск, предявен от Д. К. С. и К. Д. С., двамата от гр. П., срещу А. В. К., също от гр. П., за осъждането на ответника да прекрати действията си, с които пречи на ищците да упражняват правата си върху съсобствен на страните имот - общи части в сграда етажна собственост, като премахне изградена от него тухлена стена и даде на ищците ключ от врата в общите части. Искът е с правна квалификация по чл. 109 от ЗС.

Съдиите от Районен съд - П. са се отвели от разглеждане на делото, тъй като ответникът живее на съпружески начала със служителка от деловодството на този съд, и делото е изпратено за разглеждане на Районен съд - Пазарджик. В исковата молба се заявява, че ищците са собственици на първия жилищен етаж от масивна жилищна сграда в гр. П. заедно с 1/2 идеална част от партерния етаж на сградата с реално ползване на югоизточната част от него, включително сервизно помещение, и съответни части от избения и таванския етаж на сградата. Обслужването на сервизните помещения се осъществява посредством коридор от общото стълбище към приземния етаж и стълбището към избения етаж. Ищците не живеят постоянно в град П., а вторият етаж от сградата се притежава и обитава от ответника. На 06.12.2022 г. Д. С. отишъл до П. и установил, че коридорът е преграден със стена от тухли "итонг" и така достъпът до магазинното и сервизното помещение в приземния етаж е невъзможен откъм главния вход и трябва да се преминава през магазина. Впоследствие се оказало и че ответникът е сменил врата, свързваща коридора със стълбището и външния вход на сградата и ищците нямат ключ от новата врата. Това се установило при проверка от 1 комисия при общината. С. изпратил до К. нотариална покана, с която го предупредил, че ако не възстанови старото положение, ще предприеме съдебни действия, но реакция нямало.

Ответникът е подал отговор, с който оспорва иска. На първо място той отрича изграждането на стената и смяната на вратата да са извършени от него, като не оспорва самото извършване на тези дейности - заявява, че те са възложени от неговата майка, която е собственичка на втория етаж и съсобственичка на партерните помещения, и са извършени от нает работник във връзка с бъдещо отдаване от нея на жилищните помещения под наем. Заявява, че на ищците е предоставена собственост в сградата преди години по решение на народния съвет "без документ за собственост", макар че не оспорва принципно собствеността им. Твърди освен това, че построяването на стената и смяната на вратата по никакъв начин не препятства достъпа на ищците до разпределеното им за ползване магазинно помещение със сервизно помещение към него. Представеният с исковата молба констативен протокол не е пълен - към него е съставено допълнение, което не е представено. Видно от допълнението и схемата към него, ищците имат свободен достъп до магазина през още два входа. Тези два входа не са съществували при изграждането на сградата, аса направени допълнително от ищците с цел съответствие на магазина с нормативните изисквания. Не е налице нито една от предпоставките на чл. 109 от ЗС - да има действие или бездействие на ответника, а не на трето лице, и това действие или бездействие да пречи на упражняването на правата на ищеца.

В хода на делото ищецът е добавил втори ответник – майката на първия ответник и собственица на имота С. К., като съдът е прекратил делото по допълнително предявения иск поради недопустимост при действието на новия ГПК да се насочва в течение на делото искът срещу втори ответник наред с първия.

В представените писмени защити страните поддържат становищата си.

Ищецът сочи доводи за доказаност както на извършените действия, така и на извършването им именно от ответника, включително видяното от вещото лице и съставен преди образуването на делото от Община П. констативен протокол, в който е отразено, че коридорът, който е обща част на сградата и поделянето му е недопустимо, е преграден със стена от газобетон, която „по твърдения на Д. С. е построена от А. К., който не отрича това“. Счита за недоказана тезата, че С. К. е инициирала „ремонта“, че тя е плащала на майсторите, а синът и само я е возел до къщата. Сочи още: „интересно е, че в протокола от съдебното заседание (…) между показанията на свидетелите се прокрадват и изявления“ на адвоката на насрещната страна, които са „чиста проба свидетелски показания и мястото им не е там“, и недопустимо са отразени като реплики към показанията на свидетелите.

Ответникът оспорва и счита за недоказано твърдението, че А. К. е извършил или възложил смяната на вратата и построяването на интериорната стена, като твърди, това е извършено от С. К., и то в изпълнение на собственическите и правомощия – тези действия не надхвърлят правата и върху 1/2 идеална част от партерния етаж, не противоречат на установения режим на ползване – и преди, и след тяхното изпълнение ищците могат да ползват всички свои обекти през два самостоятелни входа. До магазина и сервизното си 2 помещение и след преграждането те имат достъп през входовете на югоизточната и на югозападната фасада на сградата, видно от два констативни протокола за проверки от общинската администрация. Този свободен самостоятелен достъп отговаря изцяло на чл. 38, ал. 4 от ЗУТ. Подчертава се, че в исковата молба никъде не се твърди, че преграденият коридор е обща част – твърди се единствено, че той обслужва помещенията, разпределени в реално ползване на ищците и г-жа К..

Въз основа на събраните доказателства – писмени, показания на свидетели и заключение на вещо лице за извършените преустройства – се установява следната фактическа обстановка:

Ищците Д. и К. С.и са баща и син и са собственици на първия жилищен етаж, а майката на ответника С. К. – на втория жилищен етаж от триетажна сграда, намираща се в гр. П., ул.

„*********“ **. Приземният етаж се притежава общо от собствениците на двата етажа в дялове по 1/2 идеална част, „с реално ползване“ на „югоизточната част (...), включително и сервизно помещение“ за ищците, съответно на югозападната част от приземния етаж със серзвизно помещение – за К.. Отделно в документите за собственост на всяка от страните, конкретно в нотариалния акт на ищците, представен по делото, са описани като обект на реално ползване определени реални части от избения и таванския етаж, а като обект на собственост – 1/2 идеална част от общите части на сградата.

Реалните части от приземния етаж, върху които страните имат определено ползване, представляват обособени помещения с отделен санитарен възел към всяко от тях.

Останалата част от приземния етаж се заема от стълбищна клетка, граничеща със санитарните помещения и обособената част на К.и, и коридор, свързващ главния вход на сградата и стълбището с всяко от останалите 4 помещения – двата санитарни възела и двете основни помещения на етажа. Помещението на ищците е организирано като магазин и има два външни входа към фасадата и един към коридора, помещението на семейството на ответника има само един вход към коридора.

Жилищният етаж и помещенията на приземния етаж, притежавани от С. К. по силата на завещание от нейния починал съпруг, се обитават от техния син – ответника А. К.. Самата С. К. живее в гр. П. на друго място, в друга своя къща.

През 2022 г. А. К. преградил – с помощта на наети майстори – коридора в приземния етаж със стена от газобетонни блокчета, намираща се между входовете на двата санитарни възела, така че зад стената, без достъп до стълбищната клетка и основния вход на сградата, останали входът на магазина и санитарното помещение на С.и, и в тях вече можело да се влиза само през входовете на магазина откъм фасадата на сградата. От другата страна на новопостроената преградна стена, между стълбището и санитарните възли, имало врата, която той сменил и ключ за новата врата имал само той; частта от коридора между вратата и стената така или иначе водела вече само към санитарния възел на неговото семейство. Това било направено в отсъствието на бащата и сина С.и, които пребивавали и на други места, без тяхно съгласие или уведомяване. Ищците констатирали наличието на стена и нова врата в края на 2022 г. и по техен сигнал служители на Община П. извършили проверка и 3 отразили установеното наличие на стена и врата в протокол, без да извършат други действия. В протокола е отбелязано, че за проверката е уведомен и поканен „представител на другия собственик г-н А. К., който обаче не се яви“, както и че преустройството по думите на Д. С. е извършено от К., „който не отрече това“, като не е посочено при какви обстоятелства и под каква форма е станало уведомяването за проверката и неотричането (личен разговор със служителите, предходно писмено известие от тях и пр.).

Съдът кредитира по отношение на това, кой обитава къщата и кой е възложил преустройството, показанията на свидетелите Н. П. и П. Ч. като по-уверени и последователни. Показанията на другите двама свидетели, доведени от насрещната страна, са по-малко убедителни. М. И., братовчед на С. К., извършвал услуги по ремонт на електрическата инсталация в процесния имот, дава уклончиви показания, в които заявява, че не знае къде живее ответникът, че мисли, че никой не живее на етажа на К.и в тази къща.

Другият свидетел – В. А., също майстор, участвал в ремонта, по същия начин твърди, че не знае някой да живее в къщата. И двамата твърдят, че А. е карал с автомобила си своята майка, 80-годишна към онзи момент, всеки или почти всеки ден до къщата, но тя е възлагала задачите по ремонта и тя е плащала. Освен по-последователните им показания, изводът се подкрепя и от съображението, че рядко се ремонтира имот, който няма да се обитава, а освен това при проверките, макар и неконкретизирано, се говори за уведомяване на А. К. като представител на другия собственик, което навежда на мисълта, че той се е намирал в имота, където впрочем е и регистрацията му по настоящ адрес, без, разбира се, да съществува презумпция, че адресните регистрации фактически отговарят на действителното положение до доказване на обратното. Все пак законът изисква такова съответствие и то много често наистина е налице, което за конкретния случай е допълнителен довод в полза на извода, че К. живее в тази сграда.

Според вещото лице премахването на стената би струвало 84,65 лв.

При така установените факти съдът направи следните правни изводи:

Надлежен ответник по иска с правно основание чл. 109 от ЗС e лицето, за което се твърди, че е извършило действията, с които се пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост, като не е нужно то да има някакви права върху имота, от който ги извършва. В случая, макар А. К. да не е собственик на жилищния етаж и идеални части от приземния, се установи, че не само той ги обитава, но и той е организирал преустройствата.

Достъпът на ищците до магазина и сервизното помещение не е прекъснат изцяло – той може да се извършва през външните входове на магазина, но е прекъснат достъпът им до тях от главния вход на сградата и от жилищния им етаж през стълбищната клетка. Това представлява пречка да упражняват в пълнота правата си върху съсобствените и определени им в реално ползване магазин и санитарно помещение, за защита на които права е предявен искът.

Няма значение кога са изградени външните входове на магазина – дали още при построяването на сградата, или по-късно.

4

Без значение е също дали в исковата молба се твърди изрично, че преграденият коридор е обща част. Той е такава, тъй като сградата се състои от два самостоятелни обекта (етажа) и следователно е в режим на етажна собственост, а по силата на чл. 38 от ЗС всички части от нея, които нямат статут на отделни обекти на собственост и са съсобствени, са общи части на етажната собственост. Обща част представлява не само коридорът, но и целият приземен етаж. Дори обаче това да не бяха общи части, а отделни съсобствени обекти (вещи), за тях еднакво би важало правилото, че всички собственици имат право на достъп до тях и ползване по предназначение. Коридорът е съсобствен като обща част, не е предмет на реално разпределено ползване сам по себе си и обслужва достъпа от стълбището до реално ползвани от ищците други общи части от сградата, което е достатъчно, за да бъде за неговото преграждане налице условието „пречи да упражнява своето право“.