Решение № 150 от 20.03.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. К., 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20235140100277 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове за собственост, с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК, от ЕТ „С. - С. Г.“ /в несъстоятелност/, ЕИК *******, представлявано от синдика В. Л. Г., против „И. И.“ ЕООД, ЕИК *******, представлявано от управителя Х. Г. С., за признаване за установено, че ищецът е собственик на основание изтекла придобивна давност в периода от 01.01.2003 г. до датата на исковата молба 10.03.2023 г., на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на гр. К., с адрес: на поземления имот: гр. К., п.к. *******, „С. Д.“, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, с площ от 865 кв.м., с номер по предходен план *******, ведно с построената в него сграда с идентификатор ********* по КККР на гр. К., с адрес на сградата; гр. К., п.к. *******, „С. Д.“, с предназначение жилищна сграда -еднофамилна, със застроена площ от 145 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в имота, при граници на имота: поземлен имот с идентификатор № *******, поземлен имот с идентификатор № *******, поземлен имот с идентификатор № *******, поземлен имот с идентификатор № *******, поземлен имот с идентификатор № *******, поземлен имот с идентификатор № *******, поземлен имот с идентификатор № ********.

Ответникът „И. И.“ ЕООД, предсавляван от адв. М. Р., възразява неоснователност на предявения иск. Сочи, че е собственик на процесния имот на основание покупко-продажба.

Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявения иск за допустим, но неоснователен, като съображенията и доводите за това са следните:

С изготвения и обявен за окончателен проект за доклад по делото, след определяне правната квалификация на иска, в тежест на ищеца бе вменено да докаже, че е собственик на процесния имот, на основание изтекла давност, като установи, че е упражнявал фактическа 1 власт върху имота с намерение за своене в рамките на срока за придобиването му по давност. В тази връзка на ищеца бяха допуснати двама свидетели в режим на довеждане.

Ищецът не осигури разпита на свидетелите, като с писмена молба (л.257), депозирана преди първото по делото открито съдебно заседание, изрично заяви, че не е в състояние да се възползва от допуснатите му гласни доказателства, като други искания не бяха направени.

При предявен иск за собственост съдът дължи произнасяне дали спорното право съществува в патримониума на ищеца на заявеното с исковата молба фактическо основание.

Правата на ответника, доколкото не се касае до конкуриращи придобивни основания, са извън предметната рамка на спора и по това съображение те не подлежат на самостоятелно установяване, респ. доказване в процеса. В случая не са ангажирани доказателства, от които да се направи извод, че ищецът е упражнявал фактическата власт върху вещта , факт, който следваше да се установи в условията на пълно главно доказване. Ето защо искът подлежи на отхвърляне като недоказан само поради обстоятелството, че заявеното придобивно основание не бе установено по делото от страната, носеща тежестта на доказване. Освен гореизложеното ответникът проведе успешно обратно доказване по опровергаване на факта, че ищецът е упражнявал фактическата власт върху вещта като неин владелец. Презумпцията по 69 ЗС следва да се приеме за оборена, дори и в процеса ищецът да бе доказал, че е упражнявал фактическа власт. Безспорно е установено, че процесният имот е придобит от ответника по правоприемство от родилите на ищеца по силата на покупко-продажба от 06.03.2020 г. Ето защо развитата с исковата молба теза, че едноличният търговец е упражнявал фактическа власт върху имота от свое име, е поставена под сериозно съмнение.

Близките роднински отношения между праводателите на ответника и ищеца, сочат на извод, че последният, дори и да е упражнявал фактическа власт върху имота, е бил негов държател, а не владелец. Това е така, тъй като когато едно лице е допуснато в имот, собствен на негови близки родни – родители, с тяхно знание и по тяхна воля, то това лице няма качеството владелец, според вложения в чл. 68, ал. 1 ЗС смисъл. Съдът кредитира показанията на водените от ответника свидетели, но техните показания са ирелевантни за изхода на правния спор, предвид пасивното процесуално поведение на ищцовата страна, поради което и същите няма да бъдат анализирани в мотивите на решението.

Така мотивиран, РС-К.

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за собственост, с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК, на ЕТ „С. С. Г.“ /в несъстоятелност/, ЕИК *******, представлявано от синдика В. Л. Г., против „И. И.“ ЕООД, ЕИК *******, представлявано от управителя Х. Г. С., за признаване за установено, че ищецът е собственик на основание изтекла придобивна давност в периода от 01.01.2003 г. до датата на исковата молба 10.03.2023 г., на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на гр. К., с адрес: на поземления имот: гр. К., п.к. *******, „С. Д.“, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, с площ от 865 кв.м., с номер по предходен план *******, ведно с построената в него сграда с идентификатор ********* по КККР на гр. К., с адрес на сградата; гр. К., п.к. *******, „С. Д.“, с предназначение - жилищна сграда -еднофамилна, със застроена площ от 145 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в имота, при граници на имота: поземлен имот с идентификатор № *******, поземлен имот с идентификатор № *******, поземлен имот с идентификатор № *******, поземлен имот с идентификатор № *******, поземлен имот с идентификатор № *******, поземлен имот с идентификатор № *******, поземлен имот с идентификатор № ********.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-К..

2

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

3