Решение № 281 от 05.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№281 гр. Пловдив, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело №*0245001000243 по описа за 2024 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за започването му са три на брой жалби против съдебни актове постановени по т. дело № 184/2022 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд.

Първата е подадена от З. Д. Г., ЕГН **********, гр. П., ул. „О.“ №* и Р.

Г. И., ЕГН **********, гр. С., ж. к. „Л.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* в качеството им на наследници на починалата в хода на първоинстанционното производството ищца З.Т.П.

Тя е насочена против постановеното по делото решение № 148 от 05.12.2023 г. в частта, с която предявеният от П., респ. от конституираните на нейно место наследници иск за осъждането на „З**А.“ АД, ЕИК **, гр. С., ул.

„С.К.“ №* да заплати обезщетение за претърпените от първоначалната ищца неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на дъщеря й Д. Д. И. настъпила в резултат на ПТП от 01.06.2019 г. по вина на водача на лек автомобил „А.**“, рег. № **, М.Б.М. е отхвърлен за сумата от 21 000 лв.

1 равняваща се на разликата между дължимото се според ищците обезщетение от общо 105 000 лв. и присъдените им общо 84 000 лв.

В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъборазност на решението, иска се отмяната му и постановяване на друго присъждащо обезщетение и в обжалвания размер.

Втората жалба е насрещна и е подадена от „З**А.“ АД, ЕИК **, гр. С..

С нея решението се обжалва изцяло в частта, с която „З**А.“ АД, ЕИК **, гр. С., ул. „С.К.“ №* е осъдено да заплати на З. Д. Г., ЕГН **********, гр.

П., ул. „О.“ №* по банковата й сметка с IВАN *** при „О.б.“ АД и на Р. Г. И., ЕГН **********, гр. С., ж. к. „Л.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* по банковата й сметка с IВАN *** при „П**“ АД в качеството им на наследници на починалата в хода на производството първоначална ищца З.Т.П.общо сума в размер на 84 000 лв./по 42 000 на всяка/, ведно със законната лихва от 27.05.2022 г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за претърпените от първоначалната ищца неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на дъщеря й Д. Д. И., настъпила в резултат на ПТП от 01.06.2019 г. по вина на водача на лек автомобил „А.**“, рег. *** АТ М.Б.М..

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо иска, респ. намаляващо размера на присъденото обезщетение.

Третата жалба е частна. Подадена е от „З**А.“ АД, ЕИК **, гр. С. против постановеното по делото на основание чл. 248 от ГПК определение № 83 от 06.03.2024 г., с което Пз Ос е изменил решение № 148 от 05.12.2023 г. в частта за разноските и е осъдил „З**А.“ АД, ЕИК **, гр. С., ул. „С.К.“ №*, да заплати на адв. Т. Я. от САК, личен № ********** по съразмерност още 4 833, 20 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА.

В нея също са изложени съображения за неправилност на определението иска се отмяната му и постановяване на друго оставящо искането за изменение на решението на Пз ОС в частта за разноските без уважение.

Всяка от страните е изложила становище за неоснователност на изходящите от другата жалби.

2

Съдът след като се запозна са актовете предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 01.11.2022 г. в Пазарджишкия окръжен съд е постъпила изходяща от З.Т.П. ЕГН **********, гр. П. и З. Д. Г., ЕГН **********, гр. П. искова молба против „З**А.“ АД, ЕИК **, гр. С..

В обстоятелствената част на същата се говори, че на 01. 06. 2019 г. около 17, 05 ч. в района на с. И., община Р. на кръстовището образувано от път ** и път ** станало ПТП между лек автомобил „А.“, рег. №**, собственост на „П.А.“ ЕООД и управляван от М.Б.М. и лек автомобил „Х.С.“, рег. № **, управляван от Д. Д. И., ЕГН **********.

Твърди се, че в следствие на ПТП- то настъпила смъртта на И., както и че с влязла в сила на 25.01.20211 г. присъда постановена по НОХД № 61/2020 г. на Пернишкия окръжен съд М.М. бил признат за виновен в това, че е реализирал посоченото ПТП, при което на мястото на произшествието настъпила смъртта на Д. И..

По- надолу в ИМ е направено подробно описание на механизма на настъпване на произшествието свързан с движение на М. по главен път ** в посока към гр. К. с превишена скорост от 87 км.ч. Твърди се, че той наближавайки кръстовището с път ** невъзприел навлезлия в него от този път лек автомобил „Х.С.“, не намалил скоростта на движение, а предприел маневра по отклоняване на автомобила си в ляво и навлизане в неразрешена за движение по отношение на него лента за движение и реализирал удар със навлезлия в кръстовището лек автомобил „Х.С.“.

Изложени са също факти и обстоятелства за близостта на всяка от двете ищци с Д. И. и изживяванията им след смъртта й с оглед на факта, че тя била дъщеря на П. и сестра на Г..

На база изложеното е направен извод, че отговорен за претърпените от тях неимуществени вреди е водачът на лекия автомобил „А“- М. М.

По този повод е посочено, че за управлявания от него автомобил имало валидна сключена застраховка за риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество и с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ обезщетенията за претърпените вреди може да се търсят от същото.

3

Претенции за изплащането им били предявени пред ответника на 01.04.2022 г. и имали негов вх. № 1-1772.

По повод на същите той с две писма от 26.04.2022 г. и 27.05.2022 г. уведомил ищците, че не са налице предпоставки за изплащани на обезщетения за неимуществени вреди.

Това и факта, че и в последствие в рамките на определения в КЗ срок плащане по претенциите не последвало обуславяло интереса на двете ищци да претендират заплащане на обезщетенията си по съдебен път.

На тази база е отправено искане за осъждането на ответното застрахователно дружество да заплати на П. обезщетение от 150 000 лв. ведно със законната лихва от 27.05.2022 г за претърпените от нея неимуществени вреди-преживени душевни болки и страдания от смъртта на дъщеря й, а на Г. сумата от 70 000 лв. ведно със законната лихва от 27.05.2022 г.

В отговора на исковата молба ответникът изразява становище за неоснователност на исковете. По повод на същото той не оспорва обстоятелството за наличие на валидно сключена застраховка за „А“ , рег.

*** АТ и това, че водачът му е от кръга на застрахованите лица. Твърди обаче, че не са налице предпоставките за ангажиране на деликтната му отговорност.

В тази връзка е оспорен посочения в исковата молба механизъм на настъпване на произшествието.

Изразено е и становище, че ако все пак се приеме, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя, то не са налице такива за присъждане обезщетения за неимуществени вреди на всяка от двете ищци. В тази връзка се прави общо твърдение за липса на проявление на претърпени от тях вреди от описания в ИМ тип, които да подлежат на обезщетение по реда посочен в л. 52 от ЗЗД. Споменава се, че с ИМ не са представени доказателства за наличие на такива, а липсвала законова предпоставка, която да позволява същите да се презюмират.

Наред с това е направено подробно изложение за това, че Г. не е от кръга лица, които са материалноправно легитимирани да получат обезщетение за вреди от процесния тип.

С отговора се оспорва размерът на претендираните обезщетения и се 4 прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от починалата.

Във връзка с последното е посочено, че тя е отнела предимството на лекия автомобил А. като не е спряла на спряла на знак „Стоп“. Говори се за движение с много бавна скорост при навлизане в кръстовището и бавно изнасяне от същото, което станало основна предпоставка за настъпване на ПТП-то. Наред с това се споменава и че починалата нарушила задължението си при приближаване към кръстовище да се движи с такава скорост, която да й позволи да спре и пропусни участника в движението имащ предимство и за нарушение по тази причина на чл. 50, ал.1 от ЗДП. Направено е и възражение, че тя е пътувала в автомобила без да е поставила обезопасителен колан.

В ДИМ са изложени доводи за неоснователност на всяко едно от защитните възражения направени с отговора.

В отговора на ДИМ пък застрахователят е заявил, че поддържа всяко едно от защитните си възражения.

Така след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства се е постановило и решението, част от която е предмет на обжалване. Тук за пълнота е нужно да се спомене, че в хода на производството пред Пз ОС е починала ищцата П., като на нейно место са конституирани наследниците й - З. Д. Г., ЕГН **********, гр. П./дъщеря/ и Р.

Г. И., ЕГН **********/внучка/. Така от този момент насетне предмет на разглеждане са били исковата претенция на Г. за заплащане на обезщетение за претърпените лично от нея вреди, както и тези на Г. и И. за получаване на полагащата им се наследствена част в размер на по 1/2 от обезщетението за вредите претъпени от П..

В самото решение след анализ на събрания по делото доказателствен материал е прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за репариране на причинени на покойната ищца П. неимуществени вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.

Посочено е, че по делото е установено, че между майката и починалата дъщеря са съществували отношения на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Прието е и че след смъртта на дъщеря си П. е изпитвала силни негативни емоции. На това основание е прието, че на ищцата се дължи обезщетение, което съобразно принципите на чл. 52 от ЗЗД и ползваната за ориентир практика на ВКС е определено на 120 000 лв.

5

Тази сума обаче не е присъдена в пълния й размер, защото съдът е намерил за основателно възражението за съпричиняване. Същото според Пз ОС се е изразявало в това, че Д. И. в нарушение на чл. 50, ал. 1 от ЗДП въпреки наличната хоризонтална и вертикална маркировка на кръстовището не е спряла на стоп-линията след знак Б2, нито пък на дясната граница на платното за движение, за да се убеди, че няма да застраши с маневрата си движещите се по пътя с предимство превозни средства. Така тя без да се съобрази с местоположението и скоростта на движещия се по път с предимство лек автомобил „А.“ и е навлезела в кръстовището и е допринесла за настъпване на инцидента.

Приносът на починалата е определен на 30 % с оглед на това, че лекият автомобил А. се е движел с 87 км.ч. и заключението в експертизата, че при движение от 50 км.ч. ПТП не би станало въпреки поведението на починалата.

Така на двете конституирани в хода на делото ищци в качеството им на наследници на П. е присъдена общата сума от 84 000 лв., т.е. по 42 000 лв. на вяска ведно със законната лихва от 27.05.2022 г. Във връзка с тази дата е посочено, че лихва се дължи от 01.04.2022 г., но в исковата молба такава се претендира от по- късна дата.

Искът на Г. за претърпените лично от нея вреди е отхвърлен като причините за това са без знамение за настоящето дело при условие, че решението в тази му част не е предмет на обжалване.

С това решение съдът е осъдил застрахователя да заплати на адв. Т. Я. и адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за осъществено безплатно процесуално представителство в размер на 2 536 лв.

Я. е подала молба за изменение на същото в тази му част като е поискала възнаграждението да се увеличи на 7 370 лв. , защото следва да се определи съгласно редакцията на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения към датата на приключване на устните състезания, а не към датата на подаване на исковата молба.

С определението това искане е уважено и на Я. са присъдени още 4 833, 20 лв.

Недоволни от решението по отношение размера на присъденото обезщетение за претърпените от майката на починалата вреди са останали 6 ищците и застрахователя.

Първите са обжалвали същото в отхвърлителната му част за сумата от 21 000 лв. равняваща се на разликата между дължимите се общо на двете ищци като наследници на П. 105 000 лв. и присъдените 84 000 лв. С жалбата не се оспорва изводът на Пз ОС за наличие на съпричиняване и определеният процент на същото, а само справедливия размер на дължимото обезщетение за претърпените вреди като се сочи, че то следва да е 150 000 лв., а не определения от Пз ОС такъв от 120 000 лв. Така след намаляване на същия с процента съпричиняване се достига до извод, че дължимото се общо на двете ищци обезщетение следва да е 105 000 лв.