Определение № 13634 от 24.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13634 гр. София, 24.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно частно гражданско дело № 20261100504480 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 - 278 от ГПК, вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 115484 от 14.04.2026 г. по описа на СРС на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД срещу определение № 12757/31.03.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 16385/2025 г. по описа на СРС, 41 състав, с което съдът е оставил без уважение искането, съдържащо се в молба, вх. № 60078/24.02.2026 г., подадена от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, заявител по делото, за изменение на определение № 5758/10.02.2026 г. в частта за присъдените в полза на Л. Г. С. разноски за адвокатско възнаграждение, като същите бъдат намалени.

Жалбоподателят твърди, че присъденото в полза на длъжника адвокатско възнаграждение е прекомерно, тъй като извършените от неговия процесуален представител действия по делото са несъразмерни на определеното възнаграждение от 500 лв. Твърди, че в случая била подадена единствено бланка на възражение по чл. 414 ГПК, като производството било лишено от фактическа и правна сложност. Ето защо, моли обжалваното определение да бъде отменено и съдът да присъди на длъжника адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. или в по-нисък размер, съобразно преценката на съда. Претендира разноски за настоящото производство.

Насрещната страна Л. Г. С. е депозирал отговор на жалбата, с който оспорва същата и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като се запозна с жалбата и с материалите по делото, намира, че частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Пред Софийския районен съд от заявителя „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

1

Заявлението е уважено и в полза на заявителя „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника Л. Г. С. за сумата 2 000,00 лева (двe хиляди лева), представляваща главница по Договор за издаване на кредитна карта № 02РКО-А-3522, сключен на 09.10.2007 г., ведно със законна лихва за период от 06.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 19 632,70 лева (деветнадесет хиляди шестстотин тридесет и два лева и 70 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 05.02.2009 г. до 01.04.2024 г., сумата 227,46 лева (двеста двадесет и седем лева и 46 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 02.04.2024 г. до 31.01.2025 г., както и държавна такса в размер на 437,20 лева (четиристотин тридесет и седем лева и 20 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът Л. Г. С., чрез адв. И., е депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Към възражението е представен договор за правна защита и съдействие и пълномощно, както и платежно нареждане за плащане на адвокатското възнаграждение.

С разпореждане от 12.12.2025 г. заповедният съд е дал на заявителя указания за предявяване на иск за установяване на вземането по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК.

С определение № 5758/10.02.2026 г., на основание чл. 415, ал. 5 ГПК, СРС е обезсилил издадената на 23.04.2025 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, тъй като заявителят не представил доказателства, че в едномесечния срок предявил иск за установяване на вземането. С определението СРС осъдил заявителя да заплати на длъжника сумата 255,65 евро (500 лева) – разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

Горното определение е получено от заявителя на дата 17.02.2026 г., като в срока за обжалването му, с молба от 24.02.2026 г. заявителят е поискал същото да бъде изменено в частта за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в полза на длъжника, като същите бъдат намалени поради прекомерност.

С обжалването определение заповедният съд е оставил без уважение така направеното искане.

Следва да се посочи, че Наредба № 1/2004г. з а минималните размери на адвокатските възнаграждения не предвижда ред за определяне размера на адвокатското възнаграждение, платимо от длъжник в заповедно производство, за подаване на възражение по чл. 414 ГПК, за разлика от възнаграждението, дължимо на заявителя по чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2 от наредбата. Съдът намира, че по отношение размера на възнаграждението, платимо от длъжника, не е приложима по аналогия разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, доколкото същата е отнесена изрично само към заявителя. Следователно размерът на възнаграждението следва да се определи като се съобразяват и общите критерии, а именно размерът му да бъде справедлив и обоснован.

В тази връзка и като съобрази доводите в жалбата съдът намира, че фактическата и правна сложност на процесуалните действия, извършени от представителя на заявителя и тези на представителя на длъжника не е еднаква.

Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е необходимо действие от страна на кредитора, за да установи безспорността на притежаваното от него вземане, което предполага предварителна подготовка, проучване и посочване на фактите, от които произтича претендираното вземане, които подробно се описват на съответните полета от заявлението, доколкото непълнотата му 2 би била основание за неговото отхвърляне. От друга страна възражението по чл. 414 ГПК е по бланка, която не изисква мотивиране, а за настъпване на правните последици на възражението не се изисква излагане на каквито и да било съображения или обосновка от длъжника. Достатъчно е възражението да се подаде в срок и на попълнен образец.

В обобщение и понеже в Наредба № 1/2004г. не е определен минимален размер на адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение, възнаграждението следва да се определи при съобразяване на тежестта на извършеното процесуално действие, а не по аналогия с чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/2004г. з а минималните размери на адвокатските възнаграждения, въз основа на материалния интерес по делото. Процесуалното действие на адвоката се изразява в попълване на утвърден образец от министъра на правосъдието с Наредба № 6/20.02.2008г., който съдържа указания за попълването му.

Настоящият състав намира, че най - сходни по обем с подаване на възражение са действията, посочени в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004г. з а минималните размери на адвокатските възнаграждения - за изготвянето на книжа и молби, при които минималния размер на възнаграждението е 200 лева. Като се съобразят извършените от адвоката действия, въззивният съд намира, че няма основание да бъде определян по-висок размер на възнаграждението. На този етап на производството такова възнаграждение съдът намира за справедливо и съответстващо на положения от адвоката на длъжника труд. В този смисъл - определение № 3262 от 10.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3474/2017г. на САС.

С оглед гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено.

По разноските:

Производството по чл. 248, ал. 3 ГПК има несамостоятелен характер, а се явява продължение на производството по делото. В този смисъл, недопустимо се явява кумулирането на нови задължения за разноски в рамките на настоящото производство, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение. Ето защо, не следва да се присъждат разноски в полза на жалбоподателя (в този смисъл определение № 52/19.03.2019 г. на ВКС по ч.гр.д. № 740/2019 г., I ГО, определение № 205/19.12.2018 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4518/2018 г., I ГО, определение № 393/17.09.2018 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2845/2018 г., I V ГО, определение № 489/17.10.2017 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3926/2017 г., IV ГО, определение № 552/25.11.2016 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4894/2016 г., IV ГО).

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМ ЕН Я определение № 12757/31.03.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 16385/2025 г. по описа на СРС, 41 състав, с което съдът е оставил без уважение искането, съдържащо се в молба, вх. № 60078/24.02.2026 г., подадена от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, заявител по делото, за изменение на определение № 5758/10.02.2026 г. в частта за присъдените в полза на Л. Г. С. разноски за адвокатско възнаграждение, като същите бъдат намалени и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА изменение на определение № 5758/10.02.2026 г. п о ч.гр.д. № 16385/2025 г. по описа на СРС, 41 състав, в следния смисъл:

3

ОТМЕНЯ определение № 5758/10.02.2026 г. по ч.гр.д. № 16385/2025 г. по описа на СРС, 41 състав, в частта, с която „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД с ЕИК 200644029, е осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на Л. Г. С., ЕГН ********** сума в размер над 102,26 евро (200 лв.)– разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4