Решение № 766 от 19.10.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 766 гр. Бургас, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20262100501115 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение рег.№ 816/31.03.2026г., постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 20252120106479 в частта, в която В. П. П., ЕГН: ********** от гр. Б., ж.к. "С.", бл.**, вх.*, ет.-, ап.*** е осъдена да заплати на Ю. А. Ш., ЕГН: ********** със съдебен адрес в гр.

Бургас, ул. „Васил Левски“ № 16 сумата от 3 538,04 лева /равностойни на 1 808,97 евро/, представляваща сбор от стойността на нанесените вреди в имота на ищцата, разходите за извършване на ремонт, за възстановяване на счупени или липсващи вещи в имота и за почистване, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 24.09.2025г. до окончателното й изплащане като отхвърля иска за разликата от 3 538,04 лева до предявения размер от 3 881,15 лева и в частта, в която В. П.

П., ЕГН: ********** от гр. Б., ж.к. "С.", бл.**, вх.*, ет.-, ап.*** е осъдена да заплати на Ю. А. Ш., ЕГН: ********** със съдебен адрес в гр. Бургас, ул.

„Васил Левски“ № 16 съдебни разноски в размер на 634,74 евро.

Подадена е въззивна жалба от В. П. П. чрез адвокат Евгения Владимирова Гагашева със съдебен адрес в гр. Бургас, бул. „Демокрация“ № 7, ет.2, офис 6 против решение № рег.№ 816/31.03.2026г. в посочените части.

Жалбоподателката твърди, че районният съд правилно е разпределил доказателствената тежест между страните, но неправилно е възприел последиците от нея в крайния си акт. Така, съдът не е отговорил правилно на въпроса, съответно ищецът не е доказал, че само П. е била наемател в 1 процесния апартамент и че само тя като наемател е нанесла твърдените в исковата молба вреди.

Жалбоподателката посочва, че жилището е било използвано от нея и от И. М., поради което искът е следвало да бъде предявен срещу двамата ответници.

Въззивната страна се представлява в съдебно заседание от адвокат Г., която пледира за уважаване на жалбата и за отмяна на решението в обжалваната част.

Въззиваемата страна представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Ш. не се явява лично и не се представлява в съдебно заседание. По делото е депозирана писмена молба от процесуалния представител на ответната страна – адвокат Георги Стоянов, в която същият изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установен оследното:

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на Ю. А. Ш. против В. П. П. с правно основание чл.233, ал.1, изр.2 от ЗЗД и чл.232, ал.2, предл.2 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че е собственик на жилище в гр.Бургас, к/с „Славейков“ и на 17.11.2022г. е сключила договор за наем с ответната страна срещу наемна цена в размер на 530 лева, която впоследствие била променена на 600 лева.

Страните подписали приемо-предавателен протокол за състоянието на жилището, а наемателят предоставил депозит в размер на 530 лева. Според ищцата, страните се уговорили разходите за вода и електричество да се заплащат от нея и да се възстановяват от наемателя, да не се пуши в имота и същият да бъде предаден при прекратяване на договора в състоянието, в което е бил нает.

Ищцата твърди, че на 18.05.2025г. е отправила до П. едномесечно предизвестие за прекратяване на договора и за предаване на държането му.

На 20.06.2025г. било извършено предаване на имота в присъствието на майката на ответната страна, а впоследствие и на самата ответница. При предаването на имота, ищцата установила следните липси и повреди: липса на 2 броя електрически крушки в коридора и една в банята; захабени стени в резултат на тютюнопушене в апартамента; липса на поставка за чаша в банята; непочистена и замърсена баня; счупена лампа в банята; захабен матрак в спалнята с петна по него; счупени 2 броя щори в спалнята; захабени стени в спалнята в резултат на тютюнопушене; изцапани стени в резултат на размазани насекоми по тях; счупен перваз под прозореца в спалнята; счупени масичка, абажур и дръжка на вратата в хола и липсващ калъф на дивана; скъсан хартиен абажур в трапезарията; изгорен с цигара калъф на стола; липсваща вратичка на етажерката; непочистена тераса със следи от мазни петна. Според ищцата, апартаментът бил предаден мръсен, с непочистени прозорци, с пропита миризма на цигари и замърсяване и с никотинови отлагания по дограмата и вентилационните отвори.

2

Ищцата твърди, че е заплатила сума в размер на 528 лева с ДДС за почистване на апартамента и представя оферти за стойността на извършените ремонтни дейности за отстраняването на вредите.

Според ищцата, общото текущо задължение на ответната страна за неплатените от нея разходи за ток и вода възлиза на 132,74 лева, а задължението на ответницата за вреди в имота, според офертните цени е в размер на 4 543,89 лева, от които след приспадането на депозита в размер на 530 лева, остават дължими 4 013,89 лева.

Поради това, Ю. А. Ш. иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответната страна да й заплати сумата от 1 000 лева при условията на частичен иск от общо дължимите 4 013,89 лева, представляващи сбора от стойността на нанесените от ответника вреди в апартамента, разходите за извършване на ремонт, за извършване възстановяване на счупени и/или липсващи вещи в имота, разходи за почистване, остатък от използвани, но незаплатени разходи за ток и вода, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Ответната страна В. П. П. представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Ответницата оспорва твърдението на ищцата, че е сключен писмен договор за наем и заявява, че е сключен договор за наем в устна форма със страни: Ю. А. Ш. – наемодател и В. П. П. и И. М. – наематели.

П. оспорва иска с правно основание чл.233, ал.1, изр. 2 от ЗЗД и факта, че е причинила описаните в исковата молба вреди. При условията на евентуалност, ответницата твърди, че ищцата не е извършила и не е заплатила претендираните от нея ремонтни дейности и почистване. Тя посочва, че част от електрическите уреди в кухнята не били изправни, че ответницата отдавна възнамерявала да прави ремонт в жилището и сумата за почистване, която претендира, е заплатена след ремонта.

П. не оспорва иска с правно основание чл.232, ал.2, предл.2 от ЗЗД и прави възражение за прихващане със сумата от 730 лева, от които 530 лева са предоставени като депозит, а 200 лева са надплатен наем.

В. П. П. прави възражение за прихващане на сумите, които евентуално би била осъдена да заплати със сумата от 597,26 лева, представляваща разликата между сумата от 730 лева /депозит + надвнесен наем/ и стойността на разходите за вода и електричество.

Като доказателства по делото са представени договор за наем, който не е подписан от страните, протокол за приемане на жилището от 17.11.2022г., разписка за платен депозит от 530 лева; приемо-предавателен протокол от 20.06.2025г., в който са описани вредите, установени в апартамента, който е подписан от ищцата, от майката на ответната страна и от свидетеля Иван А..

По делото са представени и приети оферти за ремонтни дейности и фактури за материали и строителни услуги. Представена е и фактура за извършено почистване на стойност 528 лева с ДДС.

3

С определение рег.№ 6671/28.11.2025г. Районен съд – Бургас разпределя доказателствената тежест между страните, както следва: По иска с правно основание чл.232, ал.2, предл.2 от ЗЗД в тежест на ищцовата страна е да установи кумулативно наличието на следните предпоставки: 1/ наличие на валидно сключено наемно правоотношение за процесния период и задължение за заплащане на разходите за вода и електричество; 2/ изпълнение на задължението за предаване на имота на ответника. В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането и другите факти и обстоятелства, на които основава възраженията си, вкл. и на това за прихващане. По иска с правно основание чл.233, ал.1, предл.2 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи: 1/ наличие на валидно сключено наемно правоотношетие за процесния период и задължение за заплащане на разходите за вода и електричество; 2/ изпълнение на задължението за предаване на имота на ответника и 3/ настъпването на твърдените от ищеца вреди в недвижимия имот, причинени от наемателя по време на процесния период. В тежест на ответника е да докаже погасяването на вземането и другите факти и обстоятелства, на които основава възраженията си.

За установяване на правнозначимите факти, по делото са събрани показанията на свидетелите Иван С. А., който живее съвместно с ищцата и Елена Христова П., която е майка на ответната страна.

Свидетелят А. твърди, че през месец ноември 2022г. страните в процеса са постигнали споразумение за наем, но не знае И. М. да е страна по договора и да е обитавал жилището. Според свидетеля, причината за прекратяване на договора е била, че ответната страна не е заплащала редовно сметките за електричество и за вода. А. посочва, че при сключване на договора за наем, жилището е предадено в добро състояние, но при прекратяването на договора, апартаментът бил силно замърсен, със следи от обувки и от насекоми върху стените. В апартамента се разстилала неприятна миризма от цигари, а общият вид на жилището бил за тотален ремонт. Свидетелят говори за липсващи елементи в жилището и за изгаряне на меката мебел. При предаването на жилището на 20.06.2025г. е присъствала майката на ответницата, а по-късно и самата тя.

Свидетелят Е. П. твърди, че част от електрическите уреди в кухнята не били изправния, а пералнята и съдомиялната били включени към водосточната тръба. Според П., причината за прекратяване на договора, била желанието на ищцата да извърши ремонт. Тя пояснява, че И. М. не е присъствал при сключването на договора и при предаването на апартамента.

П. твърди, че тя и дъщеря й са предали апартамента почистен.

По делото е извършено и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, според което общата стойност на материалите и услугите, необходими за отстранявани на вредите в апартамента, е 3 022,45 евро с ДДС.

С протоколно определение рег.№ 1164/23.03.2026г., съдът приема изменение на иска с правно основание чл.233, ал.1, изр.2 от ЗЗД за сумата от 3 881,15 лева, която е равностойна на 1984,40 евро, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до 4 окончателното изплащане на сумата.

С решение рег.№ 816/31.03.2026г., Районен съд – Бургас отхвърля иска с правно основание чл.232, ал.2, предл.2 от ЗЗД за сумата от 132,74 лева, представляваща незаплатени суми за ток и вода, ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане поради уважено възражение за прихващане със сумата от 730 лева, представляваща депозит в размер на 530 лева и надплатен наем в размер на 200 лева.

С решението, съдът осъжда В. П. П. да заплати на Ю. А. Ш. сумата от 3 538,04 лева, равняващи се на 1 808,97 евро, представляващи сбор от разходите за възстановяване на вредите, нанесени в имота на ищцата – за извършване на ремонт, за възстановяване на счупени или липсващи вещи в имота и за почистване, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 24.09.2025г. до окончателното изплащане на сумата и отхвърля иска за разликата до 3 881,15 лева. Съдът осъжда В. П. П. да заплати на Ю. А. Ш. съдебни разноски в размер на 634,74 евро. За да постанови осъдително решение по иска с правно основание чл.233, ал.1, предл.2 от ЗЗД, съдът приема, че между страните е бил сключен договор за наем в устна форма за процесния период, по силата на който ищцата е предоставила за временно възмездно ползване собственото си жилище в състоянието, обективирано в приемо-предавателен протокол от 17.11.2022г. срещу месечен наем в размер на 530 лева, който впоследствие е променен на 600 лева. Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна, че страна по договора е и лицето И. М., тъй като доказателства, които да установяват този факт, не се съдържат по делото.