Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 61 от 07.02.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 60/2023
Вид
Решение № 61
Подписан
07.02.2024
В сила
06.03.2024
Състав
Ралица Цанкова Райкова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 87, ал. 6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 10, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 24 ал.1 т.9 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
  • чл. 29, ал. 1 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
  • чл. 29 ал.9 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
  • чл. 3а · Закон за кредитните институции
  • чл. 4, ал. 1, т. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 25 ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 32, ал. 2 · Семеен кодекс
  • чл. 430 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Варна, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20233100900060 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от “Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Средец“, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от Н.П.П. – управител, срещу 1/ К. С. Н., ЕГН ******, с постоянен адрес: *******, и 2/ Р. Г. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: *******, с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца следните суми:

- 35 000 лв. /тридесет и пет хиляди лева/, представляваща главница по Договор за паричен заем от 31.12.2018г., ведно със законната лихва за забава върху сумата от датата на предявяване на исковата молба – 24.01.2023г. до окончателното изплащане на задължението;

- 31 982,38 лв. / тридесет и една хиляди деветстотин осемдесет и два лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща остатък от начислена договорна лихва по Договор за паричен заем от 31.12.2018г. и раздел първи от Нотариален акт от 31.12.2018г.;

- 3 645,20 лв. / три хиляди шестстотин четиридесет и пет лева и двадесет стотинки/, представляваща остатък от начислена законна лихва за забава, съгласно чл. 17 ал.1 от Договора за паричен заем от 31.12.2018г. и раздел първи от Нотариален акт от 31.12.2018г., изчислена считано от 3 дни след падежа на незаплатените погасителни вноски No 7 до No 25, включително, съгласно предоставения Погасителен план към Договора от 31.12.2018г.;

В рамките на производството са направени ВЪЗРАЖЕНИЯ от ответниците за 1/ нищожност поради накърняване на добрите нрави за клаузата за възнаградителна лихва - чл.

1

26 ал.1, предл. 3 от ЗЗД; 2/ нищожност поради противоречие със закона /ЗПК/ и 3/ нищожност, поради неравноправност, както и 4/ в условията на евентуалност за погасяване на задълженията за главница и възнаградителна и законна лихва по давност – чл. 110 и сл. от ЗЗД.

ИЩЕЦЪТ твърди, че на 31.12.2018г. между него като заемодател и К. С. Н. като заемател и Р. Г. Н. като ипотекарен длъжник, бил сключен Договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“, по силата на който дружеството предоставило в заем на ответника главница от 35 000 лв. Сумата, представляваща сбор от главница и уговорена лихва от 52 320,80 лв, възлизаща общо 87 320,80 лв. следвало да бъде изплатена за 60 месеца, по следния начин: 20 погасителни вноски всяка в размер на 1 169 лв., а всяка от следващите 40 вноски – по 1 598,62 лв. Твърди, че заемателя не е изпълнил чл. 11, ал. 1 от договора, поради което дължи неустойка в размер на 36 999,20 лв., която следвало да бъде заплащана като към първите 20 погасителни вноски се добавя сумата от 903 лв., а към оставащите 40 вноски се прибавя сумата от 473,48 лв. Твърди, че ответникът е заплатил част от задължението си в размер на 21 535 лв., в поредност съгласно чл. 10 от договор за заем както следва: 1. неустойка за неизпълнение на договорно задължение по чл. 11, ал. 3 и/или чл. 17, ал. 3, и/или чл. 17, ал. 5 от договора; 2. разходи за събиране на просрочени задължения, посочени в Тарифа за таксите, събирани от „Сити Кеш“ ООД; 3. законна лихва за забава; 4. договорна лихва; 5. заемна сума /главница/.

С Нотариален акт № 187, том IX, рег. № 14964, дело № 1484 от 2018 г. по описа на помощник нотариус при нотариус рег. № ***** в НК, с район на действие – РС – Варна, вписан в Служба по вписвания – гр. Варна с дв. вх. Рег. № 36510, вх. рег. № 36811 от 31.12.2018 г., акт № 34, том XIV, дело 21320/2018г., за обезпечаване на задължението си по Договора за паричен заем, ответниците учредили в полза на ищеца договорна ипотека.

Твърди се, че кредитополучателят е в пълно неизпълнение на погасителни вноски от № 7 до № 48 с падеж 02.01.2023 г. На 09.04.2021 г. „Сити Кеш“ ООД, чрез нотариус с рег. № ***** в НК е връчило на ответника К. С. Н. нотариална покана за обявяване на задължението по договора за предсрочно изискуемо, на основание чл. 19 от Договора за паричен заем.

Съобщението било връчено на 21.10.2021г.

Ищецът излага, че ответникът К. С. е подписал индивидуално подготвен договор, при информирано съгласие и добавено от него съдържание. Сочи, че ответникът, като е подписал се е съгласил с Тарифа такси, предлагани от дружеството. В този смисъл се сочи, че ответникът е разполагал с цялата информация за договора и се обръща внимание, че основните параметри на същия са инкорпорирани в нотариалния акт за учредяване на ипотеката, като били изчетени на страните и те са се съгласили устно и писмено с тях.

Ищецът сочи и че заемният договор отговаря на изискванията на ЗПК. Договореният годишен процент на разходите в размер на 48.26% не надхвърля предвидения в чл. 19. ал. 4 от ЗПК максимално допустим размер на ГПР, поради което счита лихвата за законна и съобразена с правните норми и търговската практика. Сочи се, че според съдебната практика, няма пречка страните да уговорят възнаградителна лихва над размера на 2 законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД. Единствено ограничение се предвиждало в разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД.

Обръща се внимание, че лихвите при небанкови финансови институции са високи с оглед риска, който поемат да отпуснат кредита на кредитополучатели, които не могат да получават такъв от банките поради различни съображения.

С уточнителна молба с вх. № 5634/02.03.2023 г. ИЩЕЦЪТ твърди, че задължението за двамата ответници било възникнало при условията на солидараност, на основание чл. 32, ал.

2 от СК.

Уточнява, че възнаградителната лихва се изчислява, като главницата по кредита се олихвява с фиксиран лихвен процент – 40,08% за целия срок на договора, който се разделя на 360 и полученият резултат се умножава по съответния брой дни, за които е сключен договора. Уточнява и че мораторната лихва се начислява на основание чл. 86 от ЗЗД, а ГПР се изчислява на база главница, годишен лихвен процент и срока за заема. Посочва, че разходите по договора не са известни на заемодателя, тъй като били нормативно заложени или според съответните тарифи на оценителите и застрахователите са за сметка на заемателя и не се включват в изчислението на ГПР. ГПР се изчислявал предвид срока за който се сключвал договора, при изпълнение на договореното в него от всяка една от страните при съответните уговорени условия. В Тарифата такси, предоставена от дружеството и подписана от заемополучателя, е указан начина на начисляването на администрирането на просрочен кредит, в случай на неизпълнението на договора, както следва 20 лв. на 4, 11, 18 и 25 ден забава в плащането на погасителна вноска по кредита, като се начислявал еднократно за всяка просрочена вноска и не може да надвишава 80 лв. Общата платена сума по договора била в размер на 21 535 лв., като последното плащане било извършено на 04.03.2021г.

Претендираната в исковата молба сума в размер на 31 982.38 лева, представлява непогасена възнаградителна лихва по Договор за заем № 252243 от 31.12.2018г., за периода 02.08.2019 г. до 09.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претенцията в размер на 3,645.20 лева /три хиляди шестстотин четиридесет и пет лева и двадесет стотинки/, представлява остатък от начислена законна лихва за забава, съгласно чл. 17, ал. 1 от Договора за паричен заем от 31.12.2018 г. и раздел първи от Нотариален акт от 31.12.2018 г., изчислена за периода от 03.10.2020г. до 02.03.2023г. върху незаплатените погасителни вноски от № 21 с падеж 02.10.2020г. до вноска № 25 с падеж 02.02.2021г., включително, съгласно предоставения Погасителен план към Договора към 31.12.2018г. След дата 09.04.2021г., законната лихва се начислява върху цялата непогасена главница, предвид обявяването на кредита за предсрочно изискуем.

В срок по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИЦАТА Р. Г. Н., както и от ОТВЕТНИКА К. С. Н. са постъпили отговори на исковата молба, с които и двамата оспорват предявените срещу тях искове по основание и размер, като възраженията на двамата ответници са идентични по смисъл и съдържание. Посочват, че производството по настоящото дело е било спряно с оглед постановяване на съдебно решение по т.д.№770/2022 3 г. по описа на ВОС, което е приключило с влязло в сила решение по силата на което, е прието за установено, че К. С. Н. не дължи на „Сити Кеш“ ООД сумата в размер на 36 999,20 лв., представляващи неустойка за непредставено обезпечение, претендирано на основание чл. 11 от Договора за паричен заем „Дискаунт“ от 31.12.2018 г., сумата в размер на 1600 лв., представляваща разходи за събиране на просрочени задължения, начислени на основание чл. 17, ал. 2 от Договора и сумата в размер на 3 500 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение на основание чл. 17, ал. 5 във връзка с ал. 4 от процесния договор. Считат, че с оглед влязлото в сила съдебно решение, посочената в нотариалната покана поредност на погасяване на задължението, следва да се промени.

Твърдят, че с платените суми е погасявана главницата, евентуално главницата и договорната лихва. С оглед промяната на реда на погасяване на вземането, оспорват и обявената предсрочна изискуемост на кредита, тъй като било платено в една част, а в друга се явява недължимо, от което следва, че претенцията на ответното дружество за начисляване на неустойка и законна лихва е неоснователна. Сочи се и че предсрочната изискуемост на кредита следва да се обяви на всяко едно от задължените лица, предвид тяхното качество, като оспорва че ищецът е изпълнил това задължение.Оспорват като дължима и договорната лихва в размер на 31 982.38 лв., като твърдят, че не е посочен периода за начисляването й. В условията на евентуалност, ако същата е начислена въз основа на връчената покана за изискуемост на кредита, правят възражение за погасяване по давност, съгласно погасителния план и на основание разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД. Сочи се и че клаузите въз основа на които е извършено договарянето на лихви са нищожни, като противоречащи на закона и добрите нрави. Ответниците сочат и че договореният ГЛП в размер на 40,08% води до неравноправие между правата и задълженията на потребителя и кредитора и нарушава добрите нрави. Сочи се, че според съдебната практика, противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечените кредити – двукратния. Обръща се внимание, че в настоящия случай, договорът е обезпечен с договорна ипотека, а възнаградителната лихва надхвърля повече от три пъти законната. Доколкото с оглед разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.9 от ЗПК договорът за заем е възмезден, то нищожността на клаузата за договорената лихва влече недействителност и на целия договор. Твърди се, че претендираната на основание чл.

17, ал. 1 от заемният договор законна лихва за забава в размер на 3 645,20 лв. е неоснователна и недоказана. Доколкото са признати плащания от страна на кредитора, установената нищожност на договорните клаузи, от което следва, че не може да възникне предсрочна изискуемост на задължението, така и се променя реда на погасяване на вземането, от което следва и необходимостта да се определи настъпила забава в плащането.

Освен това се излага, че претенцията за забава се начислява върху всяка вноска, като твърдят, че към датата на предявяване на иска – в цялост и поотделно вноски от № 7до № 25 са погасени по давност на основание чл.111 от ЗЗД. Отделно от това, считат, че начисляването на обезщетението за забава следва да бъде съобразено с разпоредбата на 87 чл. от ЗЗД и да не превишава предвидения от законодателя размер.

Ответникът К. Н. пояснява в съдебно заседание, че реално са усвоили сумата от 4

25 000.00 лева, като сумата от 10 000.00 лева е останала по сметката на ищеца, за да може „Сити Кеш“ ООД да се удовлетворява от тази сума като месечни вноски.