Определение № 49222 от 28.11.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 49222 гр. София, 28.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20251110108002 по описа за 2025 година

Ищцата С. К. ************* – ************** е поискала освобождаване от дължимата държавна такса за направеното от нея искане за изменение на исковете чрез тяхното увеличаване, както и от разноски.

Съдът намира искането за процесуално допустимо, но неоснователно.

Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК условие за освобождаване от такси и разноски е липсата на достатъчно средства на лицето да ги заплати, като при преценка за основателност на подадената молба за освобождаване от такси и разноски съдът взема предвид следните обстоятелства, които формират имуществения статус на физическото лице: доходите на лицето и неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства.

В случая въз основа на представената от молителката декларация се установява, доколкото тя е подадена под страх от наказателна отговорност, че ищцата е на 58 години; вдовица; има месечен доход в общ размер на около 1 525.74 лв., формиран като сбор от нетно трудово възнаграждение в размер на 835.74 лв. /чийто размер е виден и от представеното Удостоверение от „***********“ от 24.11.2025 г./ и вдовишка пенсия в размер на около 690 лв.; притежава 1/2 от жилище в гр. София с площ от 89 кв. м. и 1/2 от имот в с. **********; не притежава моторно превозно средство; притежава акции на стойност 100 лв.; няма парични влогове; не осигурява издръжката на друго лице; не страда от заболяване, което да налага постоянни или периодични разходи.

От служебно извършената от съда справка в Търговския регистър е видно, че ищцата е едноличен собственик на капитала и управител на регистрираното през 2024 г.

„*************“ ЕООД.

От представения по делото Договор за правна защита от 26.09.2024 г. се изяснява, че 1 към момента на сключването му ищцата е заплатила по него в брой пълния размер на уговорения адвокатски хонорар от 500 лв. Към декларацията по чл. 83, ал. 2 ГПК е представен Анекс към договор за правна защита от 24.11.2025 г., според който е изменен размерът на договореното възнаграждение на 1 840 лв., като сумата от 500 лв. е платена на 26.09.2024 г., а за горницата на ищцата е предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв поради липса на средства.

Преценявайки съвкупно всички посочени обстоятелства, съдът намира, че молителката не се намира в невъзможност да заплати държавната такса за поисканото от нея увеличение на исковете, която съобразно посочените от нея размери възлиза на 541.40 лв., както и дължимите разноски по делото, възлизащи на 300 лв. – депозит за допуснатата по нейно искане съдебно-счетоводна експертиза. Така е, защото се касае за лице в трудоспособна възраст, което няма задължение за издръжка на други лица и не страда от заболяване, налагащо постоянни или периодични разходи, като е установено, че има сигурен доход от трудово възнаграждение и пенсия, сборът от които надвишава над два пъти линията на бедност от 638 лв., а също така притежава /макар и в съсобственост/ жилище и още един имот, регистрирало е преди около една година дружество, което не е в ликвидация или несъстоятелност, респ. може да извършва чрез него търговска дейност, и на практика е доказано, че разполага с достатъчно парични средства, щом е заплатило първоначално договореното адвокатско възнаграждение за делото в пълен размер, почти идентичен с размера на дължимата за довнасяне държавна такса. Този извод не се опровергава от представеното запорно съобщение за наложен запор на вземания на молителката от „***********“ ЕАД, доколкото по делото липсват данни за постъпления на суми въз основа на него. Не следва различен извод и от представения Анекс към договор за правна защита, защото преценката на адвоката, че клиентът е материално затруднено лице, в случая не е безусловна, щом от клиента е събрана парична сума за адвокатски хонорар, поради което вписаното обстоятелство в анекса не може да обвърже съда за нуждите на произнасянето по чл. 83, ал. 2 ГПК.

Ето защо молбата следва да бъде отхвърлена.

Така мотивиран, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на С. К. ************* – **************, направени с молба с вх. № 379853/19.11.2025 г. и молба с вх. № 379915/19.11.2025 г. и поддържани в открито заседание на 20.11.2025 г., за освобождаване от държавна такса за поисканото увеличение на размера на исковете и от разноски.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в 1-седмичен срок от връчването му на молителката.

След влизане в сила на определението делото ДА СЕ ДОКЛАДВА за преценка за даване на указания за внасяне на държавна такса за искането за допускане увеличение 2 на размера на исковете и за внасяне на депозит за допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3