Решение № 4711 от 31.10.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 2909/2025
- Вид
- Решение № 4711
- Подписан
- 31.10.2025
- В сила
- 06.04.2026
- Състав
- Диляна Василева Славова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 225, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 280 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 19 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 5 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 4711 гр. Пловдив, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20255330102909 по описа за 2025 година
Съдът е сезиран с искова молба подадена от К. Д. К., ЕГН **********, с адрес в гр.
П., ул. „Й. Й.“ № ** чрез пълномощника му- адв. И., против „Кредисимо” ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Витоша“ 146 /сграда „А“/, ет. 2, Бизнес център „България“ и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Витоша“ 146 /сграда „А“/, ет. 2, Бизнес център „България“, с която са предявени субективно пасивно съединени и обективно кумулативно съединени искове, както следва:
- за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ****/**** г., сключен между ищеца и „Кредисимо” ЕАД;
- за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от **** г., сключен между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД;
- за осъждане на ответника „Кредисимо” ЕАД да заплати на ищеца сумата от 50 лева – платена без основание от К. Д. К. на „Кредисимо” ЕАД в периода 15.05.2021 г. – 20.12.2024 г. по клауза от Договор за потребителски кредит № ****/**** г., касаеща заплащане на възнаградителна лихва, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.02.2025 г., до окончателното изплащане;
- за осъждане на ответника „Кредисимо” ЕАД да заплати на ищеца сумата от 50 лева – платена без основание от К. Д. К. на „Кредисимо” ЕАД в периода 15.05.2021 г. – 20.12.2024 г. по Договор за предоставяне на поръчителство от 15.05.2021 г., сключен между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД във връзка с Договор за кредит № ****/**** г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.02.2025 г., до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че между ищеца К. К. и първия ответник „Кредисимо“ ЕАД бил сключен Договор за кредит № **** от **** г., по силата на който на ищеца била 1 предоставена заемна сума в размер на 2800 лева, при лихвен процент по кредита от 39,61 % и годишен процент на разходите от 47,65 %. С цел обезпечаване на договора за кредит, ищецът следвало да сключи договор за поръчителство с втория ответник. Предвид това, К. сключил Договор за предоставяне на поръчителство от **** г. с „Ай Тръст“ ЕООД, по който договор било дължимо възнаграждение за поръчителя в размер на 1181,51 лева, платимо на месечни вноски заедно с падежните вноски по кредита. Излагат се съображения за нищожност на договора за кредит и на договора за предоставяне на поръчителство. Твърди се, че договорът за кредит е сключен при неспазване нормите на чл. 143 ЗЗП и чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК. В тази връзка се поддържа, че посоченият в договора за кредит годишен процент на разходите не отговарял на действително приложения от кредитора, доколкото било уговорено и възнаграждение за поръчител. В случая било налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК поради невключване на посоченото възнаграждение при изчисляване на ГПР по кредита. Твърди се, че е налице и заблуждаваща търговска практика, предвид посочването на размер на ГПР, който не е действително приложеният в кредитното правоотношение. Ищецът счита, че възнаграждението на поръчител се явява разход по кредита, поради което е следвало да бъде посочено в договора за кредит. Поддържа, че посоченото възнаграждение е следвало да бъде включено в ГПР по кредита, доколкото сключеният договор да предоставяне на поръчителство и разходите по него били пряко свързани с договора за кредит. Твърди, че при сключване на договора било допуснато и нарушение на чл. 5 ЗПК, тъй като на потребителя бил представен стандартен европейски формуляр с различни данни от тези по договора за кредит. По отношение на Договор за предоставяне на поръчителство от **** г., сключен между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД, се твърди, че уговорката за заплащане на възнаграждение не е породила правни последици. Посочва се, че договорът за поръчителство представлява сделка между кредитора и поръчителя. Длъжникът бил трето за това правоотношение лице и сключването на такъв договор от негова страна било лишено от правно основание. Възлагането на потребителя на задължения, които следва да заплаща кредиторът били в изключителен интерес на последния и във вреда на потребителя, поради което било налице нарушение на разпоредбата на чл. 143 ЗЗП. По договора за поръчителство длъжникът не получавал никаква престация, което нарушавало принципа за справедливост. Твърди се, че клаузата, възлагаща задължение за заплащане на възнаграждение за поръчител се явявала в противоречие с целта на Директива 2008/48, доколкото задължение на кредитора било да направи оценка на кредитоспособността на длъжника преди сключване на договора за кредит. Твърди се, че поставяйки на потребителя задължение да сключи договор за поръчителство, кредиторът договарял в полза на поръчителя по смисъла на чл. 22 ЗЗД. От вътрешните отношения между „Кредисимо“ АД и кредитополучателя следвало, че ако ищецът би изразил воля да сключи договор за поръчителство, той не го прави в изпълнение на свое задължение към кредитора, а единственият му мотив би бил да надари кредитора. В този смисъл се сочи, че на основание чл. 225, ал. 1 ЗЗД по договора за дарение дарителят следва да престира незабавно, в противен случай договорът е нищожен, а в процесния случай възнаграждението за поръчителя се погасявало на погасителни вноски. Твърди се нищожност на уговорката за учредяване на обезпечение с одобрено от кредитора дружество – поръчител. Поддържа се, че предвид акцесорния характер на договора за поръчителство, същият бил нищожен, като лишен от правно основание и обезпечаващ нищожна кредитна сделка. С оглед изложеното е направено искане за постановяване на решение, с което да бъдат уважени така предявените искове.
Постъпил е писмен отговор от ответника „Кредисимо“ ЕАД със становище за недопустимост на предявените установителни искове поради липса на правен интерес за ищеца от предявяването им. По същество се излагат съображения за неоснователност на исковите претенции. Не се оспорва обстоятелството, че между ищеца К. К. и „Кредисимо” ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № ****/**** г. Твърди се обаче, че 2 предоставената по договора главница е в размер на 3164,70 лева, а не 2800 лева, както е посочил ищецът в исковата молба. В тази връзка се сочи, че усвоената от кредитополучателя сума е 3000 лева, а със сумата от 164,70 лева е заплатена дължимата от кредитополучателя застрахователна премия. Твърди се, че в частта за сумата от 164,70 лева кредитът има характеристиките на стоково финансиране, тъй като с отпуснатата главница кредитополучателят е закупил услуга (застраховка), а дължимото за услугата възнаграждение е заплатено от кредитора от името и за сметка на кредитополучателя директно към доставчика на услугата. Признава се фактът на направените от ищеца К. плащания по сметка на „Кредисимо“ ЕАД във връзка с погасяването на задължения по процесните договори, а именно – плащане на сумата от 50 лева, разпределена за погасяването на задължение за договорна възнаградителна лихва, както и на сумата от 50 лева, разпределена за погасяването на задължения на ищеца към другия ответник „Ай Тръст“ ЕООД. По отношение на последната се сочи, че е платена от ищеца по сметка на „Кредисимо“ ЕАД при условията на чл. 13, ал. 1 от Договор за поръчителство от 15.05.2021 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, съгласно който кредиторът е овластен да приема и администрира вместо поръчителя изпълнението на задължението на ищеца за плащане на възнаграждение по процесния договор за предоставяне на поръчителство. Оспорват се твърденията в исковата молба за нищожност на договора за кредит. От своя страна ответникът твърди, че в Приложение № 1 към процесния договор са посочени по ясен и разбираем начин ГПР и общо дължимата сума, както и е упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са посочени в Общите условия.
Ответникът поддържа, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по кредита. Твърди, че задължението за заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство не следва да е включено в годишния процент на разходите, доколкото сключването на договор за поръчителство не е задължително условие за получаване на кредита. Сочи се, че към датата на сключване на договора за кредит кредиторът не е имал информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, тъй като последният се сключва след договора за кредит. Твърди се, че ищецът не е бил задължен да сключи договор за поръчителство с другия ответник. Посочва се, че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД, но двете дружества са самостоятелни и имат различен предмет на дейност, поради което ответникът няма достъп до договора за предоставяне на поръчителство. Сочи се, че сключеният между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство представлявал договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД и уговореното в него възнаграждение не попадало в обхвата на общите разходи по кредита, като вземанията по този договор възниквали в полза на „Ай Тръст“ ЕООД, а не в полза на „Кредисимо“ ЕАД. Предвид изложеното ответникът моли за отхвърляне на предявените искове. Възразява срещу искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по формулираните в исковата молба въпроси. Оспорва ищецът да е материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Претендира разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Ай Тръст“ ЕООД със становище за недопустимост на предявения установителен иск за прогласяване нищожността на процесния договор за поръчителство. Излагат се и съображения за неоснователност на предявения иск срещу посочения ответник. Не се оспорва обстоятелството, че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № ****/**** г., във връзка с който на същата дата е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и потребител – ищецът. Твърди се, че „Ай Тръст“ ЕООД е сключил с „Кредисимо“ ЕАД договор за поръчителство, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител задължението на ищеца по горепосочения договор за кредит. За тази услуга се дължало възнаграждение в размер на 199,27 лева 3 месечно, платимо за периода на действие на договора за кредит. Поддържа се, че възнаграждението за поръчителство се дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. не се дължи при предсрочно погасяване на задълженията от страна на потребителя нито за периода след пълно изплащане на кредита. Излагат се твърдения, че договорът за кредит се сключва чрез попълване на заявка на страницата на „Кредисимо“ ЕАД, като заявителят посочва дали иска кредитът да бъде обезпечен и посочва какво обезпечение може да представи. Сочи се, че ако е избрана опция за сключване на договор за предоставяне на поръчителство, то след сключване на договора за кредит заявителят се прехвърля автоматично към електронната система на ответника за подписване на договора за предоставяне на поръчителство чрез уникален код. Предвид изложеното се посочва, че подписването на договора за предоставяне на поръчителство става в независима електронна среда, до която „Кредисимо“ ЕАД няма достъп. Сочи се, че едва след сключване на договора ответникът предоставя данни на „Кредисимо“ ЕАД за размера на дължимото възнаграждение и начина, по който е разсрочено неговото заплащане, но последното е единствено с цел улесняване на потребителя. На същия се предоставяла ясна информация за паричните задължения, както по договора за кредит, така и по договора за предоставяне на поръчителство. Ответникът поддържа, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, като в случая то представлява разход за допълнителна услуга, която не е пряко свързана с договора за кредит и не попада в обхвата на общите разходи по кредита. По гореизложените съображения моли за отхвърляне на иска. Възразява срещу искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по формулираните в исковата молба въпроси. Оспорва ищецът да е материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗАдв.
Разпечатката съдържа 16 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6509b0c9-9fe9-4468-acfb-7530a2e6c805