Определение № 3830 от 23.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3830 гр. Варна, 23.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20263100501597 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на Д.

С.Н А., чрез адв. Р. Определение № 8285 от 17.06.2026 година, постановено по гр.дело № 12 412/2025 година на ВРС, с което е било оставено без уважение искането на молителя за присъждане на разноски.

В жалбата се твърди, че съдът неправилно е тълкувал процесуалния закон, както и че извършените от молителя разноски следва да бъда присъдени. Оспорват се упреците в недобросъвестно поведение и се настоява атакувания съдебен акт да бъде отменен.

Отговор против предявената жалба е постъпил и с него адв. Ж., като процесуален представител на Ф. С. Г. настоява съдът да потвърди определението.

За да се произнесе по спора, ВОС съобрази следното:

С искова молба ищеца Д. С. А. е насочил искова претенция против ответницата Ф. С. Г..

Видно е, че с отговора си против ИМ ответницата Г. е предявила насрещен иск против А.. Против Насрещния иск е постъпил отговор от страна на А., чрез адв. Р.. Извършената медиационна процедура е дала повод на Г. да извърши оттегляне на исковата си претенция, въпреки отсъствието на постигната спогодба по смисъла на закона.

С Определение № 6234 от 28.04.2026 година ВРС е прекратил производството по делото, като е оставил и без уважение искането за присъждане на разноски в полза на А. – с Определение № 8285 от 17.06.2026 година. ВРС е приел, че такива не се следват, т.к. представения Списък включва друго съдебно производство – пак между същите страни.

Виждането на съда е следното:

1

Съобразно нормата на чл.78 ал.4 от ГПК ответника разполага с правото да търси разноски и когато делото е прекратено.В случая настоящия съд приема, че решаващата инстанция неправилно е тълкувала текстовете на чл.78 от ГПК, касаещи разноските в процеса. Видно е от материалите по делото, че производството е стартирало и е бил депозиран отговор по реда на чл.131 от ГПК, т.е. бил е положен труд по гр.дело № 12 412/2025 година.

Производството е било прекратено едва след депозиран отговор от страна на молителя. Само по себе си обаче това не означава невъзможността да бъдат търсени и получени разноски. Аргумента, че разноски няма сторени и/или не е бил представен списък ( а е представен такъв по друго дело между същите страни) също би бил неоснователен, т.к. производството е било прекратено инцидентно, с оглед процесуалното поведение на самия ищец (Г.), а отделно от това са били представени и нарочни доказателства, че разноски има извършени. В случая е редно да се отчете и обстоятелството, че по делото е постъпил отговор, както и че то е било прекратено едва след оттегляне на исковите претенции.

Ето защо, като съобрази изложеното дотук съдът намира, че следва да приложи нормата на чл.9 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, но е редно да се отбележи, че в случая процесуалното представителство е било изчерпано с отговор против ИМ, като при все това не се е стигнало до защита в о.с.з. Съдът приема, че в полза на молителя следва да се присъди сумата от 150 (сто и петдесет) евро и съображенията за това са следните:

Съгласно постановеното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от

Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от чл.101, § 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. В акта на СЕС е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Прието е, че това води до абсолютна нищожност на Наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. Изложени са и мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да 2 се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС , и е пречка за прилагането на реални пазарни цени. Изведено е, че с оглед абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, както и предвидените в посочената наредба минимални размери. Въз основа на тези съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на чл.

101, §. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда при извършване на преценката му по чл. 78, ал. 5 ГПК поради тяхната нищожност като нарушаващи забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Предвид посоченото действие на решение С-438/22 г., което е задължително на основание чл. 267 от ДФЕС за всички органи и субекти в държавите членки, съдът не може да определи следващото се на основание чл.

38, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗАдв възнаграждение съгласно размерите, определени в посочената Наредба на Висшия адвокатски съвет.

Наличието на празнота в закона относно конкретния размер на възнаграждението, следва да се преодолее като се тълкува нормата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв, с изключение на частта, с която се препраща към наредба на Висшия адвокатски съвет за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения. В разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗАдв. се посочва, че възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и по размер следва да е справедливо и обосновано. Предвид степента на 3 положен труд и характера на производството, както и като съобрази вида и броя на исковете, въззивния съд намира, че следва в полза на въззиваемото дружество да се присъдят разноски в размер на 150 /сто и петдесет / евро. В случая не се касае за постигната спогодба по смисъла на закона.

С оглед на горното, ВОС,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 8285 от 17.06.2026 година, постановено по гр.дело № 12 412/2025 година, по описа на ВРС, четиридесет и шести състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Ф. С. Г., ЕГН ********** да заплати в полза на Д. С. А., ЕГН ********** сумата от 150 (сто и петдесет) евро, на основание чл.78 ал.4 от ГПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4