Определение № 19380 от 26.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 9301/2026
- Вид
- Определение № 19380
- Подписан
- 26.05.2026
- В сила
- 26.05.2026
- Състав
- ИВО ВЪТЕВ ВЪТЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 34, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 411, изр. 2 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19380 гр. София, 26.05.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИВО В. ВЪТЕВ като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20261110109301 по описа за 2026 година намери, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото:
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД е предявило срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД осъдителни искове с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена застраховка „Каско“ е настъпило ПТП, причинено виновно от водач на МПС „Ford Focus“, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника. Поддържа, че щетите са на стойност 1131,41 лв., които е изплатил на автосервиз „Стар Моторс“ ЕООД, поради което в негова полза е възникнало регресно право срещу ответника. Твърди, че въпреки изпратената регресна покана, плащане не е постъпило в срок, поради което претендира сумата от 578,48 евро (1 131,41 лева), представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение по образуваната при ищеца преписка за щета с № 10024030101141, за застрахователно събитие (ПТП), настъпило на 16.01.2024 г., в гр. София, ведно със законната лихва от 06.04.2026 г. (датата на предявяване на иска), както и сумата от 97,79 евро (191,26 лева) представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната главница за периода от 19.11.2024 г. до 05.04.2026 г.
В срока за отговор на исковата молба ответникът , чрез юрк.
Пашалийска, е подал отговор, с който на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК прави изрично признание на предявените искове. Моли съда да постанови решение при условията на признание на иска и прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско 1 възнаграждение. Съдът констатира, че процесуалния представител не е представил доказателства за редовно учредена представителна власт по смисъла на чл. 34, ал. 3 ГПК, оправомощаваща го да признава искове.
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи наличие на главен дълг, изпадане на ответника в забава и размер на обезщетението за забава.
С оглед признанието на исковете и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК съдът обявява за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване всички обстоятелства, спадащи към фактическия състав на спорното право.
Ищецът е представил с исковата молба писмени доказателства, които са допустими и относими. С оглед направеното признание на исковете от ответника, доказателствените искания на ищеца за разпит на свидетел и допускане на автотехническа експертиза не се явяват необходими и следва да бъдат отхвърлени.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.06.2026 г. от 10:30 часа, за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ОТХВЪРЛЯ исканията на ищеца за събиране на гласни доказателствени средства и за допускане на съдебна автотехническа експертиза.
УКАЗВА на ответника в срок най – късно до първото по делото открито съдебно заседание да представи доказателства за редовно учредена на юрисконсулта представителна власт по смисъла на чл. 34, ал. 3 ГПК, даваща 2 право на последния да признава иск или с изрична молба до съда изрично да потвърди действията на процесуалния представител по признание на иска.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекта на доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. Към Софийски градски съд действа център за медиация, който предлага провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че: съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал.
2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба. Връчването на страните, да се извърши и на електронни адреси, ако такива са посочени от страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3