Решение № 237 от 20.06.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Велико Търново, 19.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Йордан Воденичаров

Илина Гачева при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско дело № 20224100500223 по описа за 2022 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял ІІ от ГПК:

Образувано е по повод на въззивна жалба, подадена от Н. П. П., ЕГН:

**********, адрес: гр. ..., ул. „Н.П.“, № .., действащ лично и със съгласието на своята майка Н. Ц. И., ЕГН: ********** против Решение № 118/23.02.2022г. на Районен съд – Г. Оряховица постановено по гр. д. № 887/2021г.

С атакувания съдебен акт, първостепенният съд е осъдил ЗАД „...“ АД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление в гр. .., ул. „С. ..“, № ., ет.., да заплати на Н. П. П., ЕГН: **********, адрес в гр. ..., ул. „Н.П.“, № ., действащ лично и със съгласието на своята майка Н. Ц. И., ЕГН:

**********, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 ЗЗД сумата от 8 500, 00лв. /осем хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от причинени на последния телесни увреждания, в резултат от настъпило в гр.

1

Г. Оряховица на 16.11.2020г. застрахователно събитие – ПТП, реализирано по вина на водача Г. М. Г. на лек автомобил ".." с рег. .., гражданската отговорност на който към датата на ПТП е била застрахована от ответника ЗАД „...“ АД, ЕИК: ..., както и сумата от 101,23лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 07.04.2021г. до погасяването, като е отхвърлил искането за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 25 000,00лв., както и искането за лихва за забава в плащането на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди за периода 07.01.2021г. до 06.04.2021г.; осъдил е на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.1 ЗА ЗАД „...“ АД, ЕИК: ... да заплати на адвокат Й.Й. от АК гр. Велико Търново с личен номер в ЕРАРБ ... сумата от 755,00лв. /седемстотин петдесет и пет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна защита по производството; осъдил е Н. П. П., ЕГН: **********, адрес в гр.

..., ул. „Н.П.“, № .., действащ лично и със съгласието на своята майка Н. Ц.

И., ЕГН: ********** да заплати на ЗАД „...“ АД, ЕИК: ... на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 506,15лв. за съдебно-деловодни разноски.

Недоволен от така постановения съдебен акт, ищецът го обжалва в отхвърлителната част с оплаквания за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, като претендира отмяна на атакувания съдебен акт в отхвърлителната част и решаване на правния спор от въззивната инстанция по същество като уважи предявения осъдителен иск, като присъди на ищеца допълнително 16 500,00лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди към вече присъдените 8 500,00лв.

Въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е изцяло неоснователна.

Великотърновският окръжен съд, на основание чл.258 и сл. ГПК, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Целта на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на въззивната инстанция, аналогично на първата, е свързана с установяване релевантната фактическа обстановка, твърдяна от страните като осъществила се, чрез събиране, анализ и кредитиране на доказателствата и с подвеждане на 2 доказаните факти под приложимата към тях материалноправна норма.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което валидно.

Наличието на всички положителни процесуални предпоставки и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

С оглед констатираната валидност и допустимост на атакувания съдебен акт на първостепенния съд, въззивната инстанция следва да реши спора по същество съобразно чл.271, ал.1 ГПК.

Предявен е осъдителен иск с цена 25 000,00лв. – за обезщетяване на неимуществени вреди.

От констативен протокол за ПТП с пострадали лица

№

229/16.11.2020г. и представен заверен препис от протокол за оглед на местопроизшествие, изготвен по ДП № ../2020г. по описа на РУ МВР Г.

Оряховица, се установява, че на същата дата в гр. ..., ул. „..“ до № 1, пред училище ПГЛПИ “. “, на пешеходна пътека се е реализирало пътно транспортно произшествие /ПТП/ между л.а. „.” с рег. № .., управляван от водача Г. М. Г. от гр. .. и ищеца, който претърпял телесни увреждания. От изисканата от РУ на МВР гр. Г. Оряховица справка се установява, че е образувано ДП № ./2020г. за реализиралото се ПТП. Безспорно между страните е обстоятелството, че към датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска 3 отговорност”, сключена за лекия автомобил на делинквента - /договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", обективиран в застрахователна полица № ..., с период на покритие до 19.10.2020 година/.

По делото са представени медицински документи – епикриза, образно изследване, резултат от компютърно томографско изследване , фактура № ../17.11.2020г. издадена от „..“ ЕООД, амбулаторен лист издаден от д-р .. на 18.11.2020г., медицинско свидетелство за пред съда с амб. № ../18.11.2020г., рентгенография на лява раменна става, издадена на 14.12.2020г., амб. лист издаден от д-р .. на 18.12.2020г., договор за предоставяне на социална услуга № .от 02.04.2021г. и др. Въз основа на приетите по делото в първата съдебна инстанция писмени доказателства вещото лице по съдебно автотехническа експертиза дава заключение относно механизма на процесното ПТП, а именно: на 16.11.2020г., около 08:00 часа, лек автомобил „..“ с рег. № .., управляван от Г. М. Г., се движел от север към юг, по ул. „И.

М.“ в гр. Г. Оряховица. В района на местопроизшествието имало поставен пътен знак Д17 “Пешеходна пътека“ и хоризонтална маркировка – начертана пешеходна пътека тип „зебра“. Водачът на автомобила при движение със скорост 49,6 км/ч забелязва пешеходеца Н.П., който по това време пресичал платното за движение на пешеходната пътека от дясно на ляво и предприема спиране. Липсата на достатъчно разстояние попречило на шофьора на лекия автомобил да спре преди пешеходеца. При създалата се пътна обстановка настъпил удар, който бил челен за лекия автомобил, с предна челна, лява, ъглова част, предна броня, преден капак и левия калник за пешеходеца П.. След удара водачът на лекия автомобил продължил движението си в процес на спиране и се установил със задна част върху пешеходната пътека. За пешеходеца ударът е под масовия център на тялото му с предната броня на лекия автомобил. От удара тялото на пешеходеца попада на предния капак, минава косо над него и пада странично на автомобила в зоната на предния капак и левия преден калник. От приетата допълнителна съдебно - автотехническа експертиза се установява, че в момента на навлизане на пешеходеца на крачка до стъпването върху платното за движение, когато пешеходецът от тротоара е правел крачка към платното за движение, в лентата за движение на лекия автомобил последният е отстоял от мястото на удара на разстояние 32,37м. Това му е позволявало пешеходецът да бъде видим, 4 като присъствие до пътя преди това, като разстоянието на видимост е било по - голямо, съответно по - голямо е било и разстоянието на което се намирал лекият автомобил преди мястото на удара. Според вещото лице, това прави още по технически възможно водачът да спре преди мястото на удара, т.е. необходимото разстояние за спиране на лекия автомобил било 28,55м., а той се е намирал на 32,37м.

С оглед изложеното въззивнят съд, също както първоинстанционният съд, намира за доказан по делото твърденият от ищеца механизъм на настъпване на процесното ПТП.

Районният съд е отхвърлил в по – голямата част като размер предявения иск, защото е приел, че ищецът нямал трайни негативни последици от получените от ПТП травми, че няма доказателства, които да обосноват извод, че болките и страданията се проявяват трайно, и че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобрази, че то е настъпило през 2020г., когато икономическата конюктура и минималната работна заплата за страната са други.

Аргументацията на районния съд в тази част не е правилна.

Съгласно заключението на приетата по делото съдебно - медицинска експертиза, неоспорена от страните, вследствие на процесното ПТП ищецът е получил закрито счупване на лява раменна кост, изкълчване на лява раменна става, имобилизация на горен крайник, разкъсно - контузни рани на главата с оток, оток и кръвонасядане по ляво рамо, охлузване с оток по десен лакът, оток с охлузване по дясна длан, оток с охлузване по ляв хълбок, оток с кръвонасядане по ляво седалище, кръвонасядане по лява подбедрица, мозъчно сътресение протекло със зашеметяване. Вещото лице посочва, че болките в лявото рамо са били съпроводени през първите 15-20 дни с болки и страдания със значителен интензитет, като в първите 2 денонощия са били изключително силни, като след това са затихнали. Посочва, че продължителността на лечението и възстановяването на раменната става било за около 4 месеца, а за другите травми – около 25 дни. Към настоящия момент били възможни преходни болки при физическо натоварване. В периода на наложената имобилизация на лявата ръка движенията му били значително затруднени, а през останалото време болките са били налични 5 при движение, което налагало известни ограничения.

Тези травми са се отразили върху физическото и психическото състояние на ищеца. Налице са и различни усложнения. Налице са съответните медицински документи – експертиза, няколко епикризи, резултати от различни изследвания, амбулаторни листи и болнични листи, съдебно – медицинска експертиза. В съдебно заседание е проведен и разпит на свидетели.

При така приетата за установена фактическа обстановка настоящата инстанция счита, че е осъществен фактическия състав на непозволеното увреждане, визиран в чл.45 от ЗЗД. Също, че е налице сключена задължителна застраховка „Гражданска Отговорност” с необходимата валидност по срок за лекия автомобил, при управлението на който е настъпило процесното ПТП и са причинени вредите, които се претендират.

Така са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника. Според разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В случая е установена причинната връзка между виновното и противоправно поведение на водача на автомобила причинил ПТП и увреждането. Тези обстоятелства са установени с протокол за ПТП с пострадали лица и постановената присъда.

Съдът счита предявения иск за обезщетение на причинени неимуществени вреди за основателен и доказан по основание и размер - 25 000,00лв., по следните съображения:

Според нормата на чл.51, ал.1 от ГПК се дължат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая ищецът е предявил иск за заплащане на обезщетение в размер на 25 000,00лв. претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от претърпяното ПТП, изразяващи се в травма - закрито счупване на лява раменна кост, изкълчване на лява раменна става, имобилизация на горен крайник, разкъсно контузни рани на главата с оток, оток и кръвонасядане по ляво рамо, охлузване с оток по десен лакът, оток с охлузване по дясна длан, оток с охлузване по ляв хълбок, оток с кръвонасядане по ляво седалище, кръвонасядане по лява подбедрица, мозъчно сътресение протекло със зашеметяване. Вещото лице посочва, че болките в лявото рамо са били 6 съпроводени през първите 15-20 дни с болки и страдания със значителен интензитет, като в първите 2 денонощия са били изключително силни, като след това са затихнали. Посочва, че продължителността на лечението и възстановяването на раменната става било за около 4 месеца, а за другите травми – около 25 дни. Към настоящия момент били възможни преходни болки при физическо натоварване. В периода на наложената имобилизация на лявата ръка движенията му били значително затруднени, а през останалото време болките са били налични при движение, което налагало известни ограничения.