Решение № 3156 от 14.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3156 гр. София, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20211100512901 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 04.12.2020 г., постановено по гр.дело № 8225/2015 г. по описа на СРС, І Г.О., 31 състав, са осъдени СД“П.б.- А. и сие“, ЕИК **** и В.К.Н., ЕГН **********, упражняващ търговия под фирмата ЕТ“В.В.Н.“, ЕИК ******, да заплатят на основание чл.92, ал.1 ЗЗД солидарно при условията и на активна солидарност на когото и да било от двамата К. М. Л.- П.а, ЕГН **********, и И. Г. П., ЕГН **********, сумата от 5266 лв., неустойка за забава за периода 22.10.2012 г.01.02.2015 г. по чл.30 от предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от 27.11.2011 г., като са отхвърлени исковете за периода 27.10.2011 г.- 21.10.2012 г. С решението на съда са осъдени СД“П.б.- А. и сие“, ЕИК **** и В.К.Н., ЕГН **********, упражняващ търговия под фирмата ЕТ“В.В.Н.“, ЕИК ******, да заплатят солидарно на когото и да било от двамата К. М. Л.- П.а, ЕГН **********, и И. Г. П., ЕГН **********, на основание чл.214, ал.2 ГПК законна лихва за забава върху главницата от 1350 лв./ част от главница в размер на 5266 лв., представляваща неустойка за забава за периода 22.10.2012 г.- 01.02.2015 г. по чл.30 от предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от 27.11.2011 г./, за периода от 1

20.05.2015 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлено искането в останалата му част. С решението на съда са осъдени К. М. Л.- П.а, ЕГН **********, и И. Г. П., ЕГН **********, да заплатят солидарно на СД“П.б.- А. и сие“, ЕИК ****, на основание чл.200, ал.1 ЗЗД, сумата от 2435 лв., остатък от цена по окончателен договор за покупко- продажба от 12.12.2011 г., обективиран в нот.акт № 69, т.2, рег.№ 5903, д.№ 229, както и на основание чл.92, ал.1 ЗЗД сумата от 754,85 лв. неустойка за забава по чл.23 от предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от 27.11.2011 г., натрупана в периода 10.04.2015 г.-12.06.2015 г., като е отхвърлен иска с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за разликата над 754,85 лв. до пълния предявен размер от 764,80 лв. С решението на съда са осъдени К. М. Л.- П.а, ЕГН **********, и И. Г. П., ЕГН **********, да заплатят солидарно на В.К.Н., ЕГН **********, упражняващ търговия под фирмата ЕТ“В.В.Н.“, ЕИК ******, на основание чл.200, ал.1 ЗЗД, сумата от 2435 лв., остатък от цена по окончателен договор за покупко- продажба от 12.12.2011 г., обективиран в нот.акт № 69, т.2, рег.№ 5903, д.№ 229, както и на основание чл.92, ал.1 ЗЗД сумата от 754,85 лв. неустойка за забава по чл.23 от предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от 27.11.2011 г., натрупана в периода 10.04.2015 г.-12.06.2015 г., като е отхвърлен иска с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за разликата над 754,85 лв. до пълния предявен размер от 764,80 лв. С решението на съда е оставено без разглеждане искането с правно основание чл.214, ал.2 ГПК на СД“П.б.- А. и сие“, ЕИК **** и В.К.Н., ЕГН **********, упражняващ търговия под фирмата ЕТ“В.В.Н.“, ЕИК ******, за осъждането солидарно на К. М. Л.- П.а, ЕГН **********, и И. Г. П., ЕГН **********, да заплатят неустойка за забава по чл.23 от предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот от 27.11.2011 г., за периода след 12.06.2015 г. С решението на съда са осъдени СД“П.б.- А. и сие“, ЕИК **** и В.К.Н., ЕГН **********, упражняващ търговия под фирмата ЕТ“В.В.Н.“, ЕИК ******, да заплатят на К. М. Л.П.а, ЕГН **********, и И. Г. П., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 95,44 лв., разноски, сторени в производството по делото. С решението на съда са осъдени К. М. Л.- П.а, ЕГН **********, и И. Г. П., ЕГН **********, да заплатят на СД“П.б.- А. и сие“, ЕИК **** и В.К.Н., ЕГН **********, упражняващ търговия под фирмата ЕТ“В.В.Н.“, ЕИК ******, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 574,44 лв., разноски, сторени в производството по делото.

Срещу решението на СРС, 31 с-в е постъпила въззивна жалба от ЕТ“В.В.Н.“, ЕИК ****** и „П.б.-А.И“ ООД, ЕИК ****, правоприемник на СД „ П.б.- А. и сие“, ЕИК ****, подадена чрез пълномощника им адв.В. В., с искане същото да бъде отменено, в частта, в която са осъдени СД“П.б.- А. и сие“, ЕИК **** и В.К.Н., ЕГН **********, упражняващ търговия под фирмата ЕТ“В.В.Н.“, ЕИК ******, да заплатят на основание чл.92, ал.1 ЗЗД солидарно при условията и на активна солидарност на когото и да било от двамата К. М. Л.- П.а, ЕГН **********, и И. Г. П., ЕГН 2

**********, сумата от 5266 лв., неустойка за забава за периода 22.10.2012 г.01.02.2015 г. по чл.30 от предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от 27.11.2011 г., като са отхвърлени исковете за периода 27.10.2011 г.- 21.10.2012 г., както и в частта, с която са осъдени СД“П.б.- А. и сие“, ЕИК **** и В.К.Н., ЕГН **********, упражняващ търговия под фирмата ЕТ“В.В.Н.“, ЕИК ******, да заплатят солидарно на когото и да било от двамата К. М. Л.- П.а, ЕГН **********, и И. Г. П., ЕГН **********, на основание чл.214, ал.2 ГПК законна лихва за забава върху главницата от 1350 лв./ част от главница в размер на 5266 лв., представляваща неустойка за забава за периода 22.10.2012 г.- 01.02.2015 г. по чл.30 от предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от 27.11.2011 г./, за периода от 20.05.2015 г. до окончателното изплащане и вместо това да бъде постановено друго, с което бъде отхвърлен предявения осъдителен иск. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата. Претендират присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ищец И. Г. П., чрез пълномощника си адв.П.П. оспорва жалбата, като неоснователна. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение в обжалваната от ответниците част потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна -ищец К. М. Л.- П.а, оспорва подадената въззивна жалба.

Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение в обжалваната от ответниците част -потвърдено, като правилно и законосъобразно.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция е приет, като доказателство по реда на чл.266, ал.2, т.2 от ГПК, представен от ищцата К. М. Л., нот.акт за покупко- продажба на недвижим имот № 163, рег.№ 10735, дело № 1266/2020 г., но това доказателство не променя така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа 3 обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.3, изр.3-то от ГПК, ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Предметът на спора, по който следва да се произнесе съда е твърдяното от ищеца в исковата молба чрез наведения фактически състав и заявения петитум субективно право или правоотношение.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, но процесуално недопустимо в обжалваната част, поради следните съображения:

При постановяването на обжалваното решение, първоинстанционния съд, не се е произнесъл по предмета на делото, очертан от обстоятелствената част и петитума на исковата молба.

Съдът приема, че предметът на делото е спорното материално субективно право претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава решението е процесуално недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Приема се, че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, като е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право.

Съгласно задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в т. 9 от ППВС № 1/10.11.1985г., съдът дължи произнасяне и защита само в рамките на заявеното искане и по начина, който е поискан от ищеца. Решението е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Съдът е длъжен да разгледа иска на предявеното основание и когато се е произнесъл по непредявен иск, по незаявена претенция постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като липсва положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на иск, за която 4 съдът е длъжен да следи служебно. Съгласно Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ВКС, ОСГК дейността на въззивната инстанция има за предмет разрешаване на материалноправния спор, произнасяне по спорния предмет на делото, който предмет се въвежда с исковата молба. Предмет на делото е спорното материално право, индивидуализирано от ищеца с основанието и петитума на иска. Съдът е длъжен да определи правната квалификация на спорното право съобразно въведените от ищеца твърдения и заявеното искане. В случаите, когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание, а е разгледал иск, който не е предявен и не е разгледал предявения, решението е недопустимо и въззивната инстанция, като го обезсили, следва да изпрати делото на първоинстанционния съд, за да разгледа предявения иск.

Разпоредбата на чл.2 от ГПК задължава съда да се произнесе по всяка подадена от него молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в т.9 от ППВС № 1/10.11.1985 г., решение № 140/07.10.2009 г. по т.дело № 342/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 166/31.10.2011г. по т.дело № 742/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, съдът е длъжен да даде защита на претендираното от ищеца право и да се произнесе по предявения иск. Когато първоинстанционният съд е разгледал непредявен иск, а не е разгледал предявения, и не се касае до неправилна правна квалификация, първоинстанционното решение е недопустимо и въззивната инстанция следва да го обезсили и върне делото на първата инстанция за разглеждане на предявения иск.