Решение № 848 от 17.06.2019, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17.06.2019 г. Град Пазарджик

В И

М Е Т О Н А Н

А Р О

Д А

ПАЗАРДЖИШКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, ХІІ-ти граждански състав

На седемнадесети май, две хиляди и деветнадесета година В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ

СЕКРЕТАР:

Стоянка Миладинова

Като разгледа докладваното от Районен съдия

Георгиев

Гражданско дело №2234 по описа за 2018 година.

Предявени са искове с правно основание чл.55,ал.1 ЗЗД и чл.240, ал.1 ЗЗД/ в условията на евентуалност/ от ищеца К.П.Н., ЕГН-********** ***, срещу И.З.А., ЕГН- ********** ***, с цена на иска – 8700.00 лв.

В подадената искова молба се твърди, че на 17.03.2014г. ищцата е превела по банков път на И.З.А., ЕГН - ********** сумата от 2200 лева, поради грешка или без основание, на дата 09.04.2014 г. сумата от 2300 лева, на дата 10.07.2014 г. сумата от 1500 лева, като на дата 10.10.2014 г. отново, поради грешка К.П.Н. превела сумата от 700 лева на ответника, на дата 05.01.2015 г. превела сумата от 2000 лева или общо И.З.А. е получил сумата от 8700 лева без основание.

Твърди се в исковата молба, че поради обстоятелството, че горепосочените преводи са без основание, то ответникът дължи тяхното връщане от момента на получаването им, но до настоящия момент това не е сторено. В тази връзка за ищцата възникнал правния интерес от водене на настоящето исково производство.

В случай, че се приеме, че плащането на сумата 8700 лева има основание, което единствено може да бъде договор за заем, поради отбелязване в платежните „заем“, респ. ако се приеме, че сумата е дадена в заем, то в тази връзка поради липсата на падеж за връщането му се моли съдът, настоящата искова молба да се счита за покана за връщането му. В тази насока се прави изрично изявление, съответно и се предявява евентуален иск за връщането на заема.

Моли се съдът да постанови решение, с което да осъди И.З.А., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на К.П.Н., ЕГН **********,*** сумата в размер на общо 8700 лева, като получена без основание, както и законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата претенция до окончателното изплащане на сумата, като при условията на евентуалност ако съдът прецени, че заплащането на сумите има основание, се моли съдът да осъди И.З.А., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на К.П.Н., ЕГН **********,*** сумата от общо 8700 лева, както и законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата претенция до окончателното изплащане на сумата, дължима по неформален договор за заем за общо 8700 лева.

Претендират се съдебно-деловодни разноски, ведно с платения адвокатски хонорар.Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се оспорват изцяло исковете като неоснователни. Изложено е становище по обстоятелствата, на които се основават претенциите и възражения срещу тях. Относно главния иск по чл. 55 от ЗЗД сочи, че грешката, представлява неосъзнавано несъответствие между представата на лицето и действителността, под влияние на която е извършено определено правно действие, по аналогия с чл.28 ЗЗД. Твърди се в отговора на исковата молба, че в настоящия случай грешката при извършване на банков превод може да се отнасяла до грешка в личността на получателя на паричния превод или грешка в пресмятането. В представените банкови документи правилно са били посочени, както сметката, така и името на титулярът й, поради което не било налице грешка в субекта. Документите са попълнени лично от К.П. Д. /сега Н./ и подписани от нея, което показвало нейното съзнателно и целенасочено действие.

Обстоятелството, че тя е извършила пет парични превода през един продължителен период от време по вписани от самата нея идентични IBAN ***, установявало, че ищцата очевидно е действала със съзнанието, че плаща на ответника, и нямало наличие на грешка от нейна страна. Спецификата на банковите разплащания и фактът, че ищцата е извършила пет банкови превода по посочен от нея IBAN, *** и титуляра И.З.А., както и продължителността на периода, през който са извършвани преводите 17.03.2014г.-05.01.2015г., опровергават твърдението, на което се основава претенцията, за плащане поради грешка.

По отношение на евентуалния иск по чл.240, ал.1 ЗЗД, ищцата основавала този иск на обстоятелството, че в платежните имало отбелязване „заем“, поради което исковата сума се претендира като дължима по неформален договор за заем за общо 8700 лв. Оспорва се твърдението за наличие на заемно правоотношение между страните, по силата на което ищцата да е предоставила в заем на ответника сумата от 8700 лв. Твърди се в отговора на исковата молба, че К.П. Д. /Н. и И.З.А. никога не са сключвали договор за заем и посоченият такъв от дата 11.03.2014 г. в платежните документи не съществувал и не е съществувал в правния мир.

Твърди се в отговора на исковата молба, че като основание на всички преводи е посочен един и същи договор от дата 11.03.2014г. и самата ищца твърди по него да е дължима заета сума от общо 8700 лв. Договорът за заем е неформален, но когато е на стойност над 5000 лв., за установяването му законът изисква писмена форма. В случая ищцата не представя и не може да представи писмен договор, тъй като подобен страните нито са подписвали, нито по някакъв начин са били обвързани от заемно правоотношение помежду си.

Твърди се в отговора на исковата молба, че наредената от ищцата с пет банкови превода по сметката на ответника сума от общо 8700 лв. не е платена поради грешка или без основание. С плащането на тази сума К.П.Н. /Д. / е изпълнила съществуващия дълг от наеми на „Интертел“ ЕООД към И.З.А., погасявайки това негово вземане. Сочат се доказателства.

Правят се доказателствени искания.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намери за установено от фактическа страна, следното:

От представените с исковата молба 5бр. заверени копия на вносни бележки /съответно от 17.03.2014г.;

09.04.2014г.; 10.07.2014г.; 10.10.2014г. и 05.01.2015г./ се установява, че на 17.03.2014г. ищцата Н. е превела по банкова сметка *** А. /IBAN ***/ сумата от 2200.00лв. По посочената банкова сметка ***, Н. е превела още сумата от 2300.00лв. на 09.04.2014г.; на дата 10.07.2014 г. - сумата от 1500.00 лева, а на 10.10.2014 г. сумата от 700.00 лева. На 05.01.2015 г. Н. е превела сумата от 2000.00 лева по банковата сметка на А..

От приетите по делото доказателства се установява, че за периода от 17.03.2014г. до 05.01.2015г. вкл. ищцата Н. е извършила пет банкови превода, като е превела сума в общ размер на 8700.00лв. по банковата сметка на ответника И.З.А. с IBAN ***.

По делото е приет препис от договор за наем на недвижим имот от 01.09.2010г. , сключен между ответника А. / в качеството му на наемодател/ и

Д. Т. С. /в качеството си на едноличен собственик на капитала и управител на „Интертел“ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив /наемател/. По силата на сключения договор, наемодателят е отдал под наем собствения си недвижим имот, находящ се в гр.

Пловдив, ул. „*********“№*- дворно място с площ от 117.80 кв.м. срещу месечен наем в размер на 200.00лв., платими от наемателя по договора. Договорът е бил сключен за срок от 2 години.

От представените с отговора на исковата молба доказателства се установява,че по искова молба на ответника в настоящото производство А., подадена срещу „Интертел“ЕООД, ЕИК- *********, е било образувано гр. дело №21943/2012г. по описа на РС- Пловдив. С подадената искова молба се иска от съда осъждането на „Интертел“ЕООД да заплати на А. сумата от 4400.00лв., явяваща се сбор от неплатени месечни наеми , дължими за ползването на описания недвижим имот за месеците от март,2011г. вкл. до декември,2012г. вкл. С протоколно определение на съда от 30.05.2013г. , производството по гр. дело №21943/2012г. по описа на РС- Пловдив е било прекратено поради оттегляне на предявените от ищеца А. против „Интертел“ЕООД претенции.

Видно от приетия по делото заверен препис от нотариално заверено пъномощно от 19.10.2013г., Д. Т.

С. /в качеството си на едноличен собственик на капитала и управител на „Интертел“ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив/,е упълномощил ищцата Н. /към този момент Д. /, да извършва като „прокурист“ от името и за сметка на „Интертел“ЕООД изрично описаните в пълномощното действия.

От приетия по делото Протокол от заседание на Едноличния собственик на капитала на „Интертел“ЕООД- гр. Пловдив, проведено на 10.10.2013г. се установява, че на посочената дата, е било взето решение да бъде назначена Н. за прокурист на дружеството.

По делото е приложено Удостоверение от Агенция по вписванията с изх.№20140326143649/26.03.2014г. , от което е видно, че К.П. Д. е била представител на „Голдън Шеър“АД към датата на издаване на процесното удостоверение.

Видно от Протокол от заседание на Съвета на директорите на „Голдън Шеър“АД- гр. Пловдив, проведено на 05.03.2014г. , К.П. Д. е била член на Съвета на директорите на акционерното дружество към онзи момент, като на това събрание за Председател на съвета на директорите на дружеството е била избрана М. Д. С. ,ЕГН-**********.

По делото са приети и приложени преписи от Нот.акт №63 от 20.01.1988г.; Нот.акт №108 от 26.05.2005г.; Нот.акт №128 от 28.04.2014г. и Нот.акт №86 от 20.04.2015г.

Видно от Решение от

12.03.2018г., постановено по гр. дело 11466/2016г. по описа на РС- Пловдив,със същото е било признато за установено по отношение на М. Д. С. ,ЕГН-********** и Голдън Шеър“АД, че И.З.А., ЕГН- ********** *** е собственик на основание договор за замяна , сключен с Нот.акт

№63 от 20.01.1988г. на площта от 94 кв.м., неправилно заснета в одобрената със Заповед на ИД на АГКК кадастрална карта на гр. Пловдив, като част от ПИ с идентификатор ***. С Решение №1086 от 27.07.2018г., постановено по в.гр. д. №1157/2018г. по описа на ОС-Пловдив, постановеното Решение от 12.03.2018г., по гр. дело 11466/2016г. по описа на РС- Пловдив, е било потвърдено.

В хода на производството по делото е бил разпитан в качеството си на свидетел А. Т. Б. , от показанията на който се установява, че сумите , които Н. е превеждала по банкова сметка *** А., всъщност са били на св.Б. . По поръчение на Б. , Н. трябвало да преведе процесните суми по банкова сметка *** /приятел на св. Б. /, с когото имали общ бизнес. За целта, св. Б. оставил на Н. бележка с банковата сметка, по която трябвало да постъпят съответните суми. Впоследствие, след проведен разговор с Г. , Б. установил, че сумите не били превеждани по неговата банкова сметка, ***, различна от тази на Г. . Съгласно показанията на св. Б. , тези средства били попаднали случайно /по погрешка/ в банковата сметка на А., с когото нямали никакви отношения.

В проведеното на

17.05.2019г. открито съдебно заседание по делото, съдът е разпоредил ищцата Н. да се яви лично и да даде обяснения за обстоятелствата по делото на осн. чл.176 от ГПК. Съгласно дадените от ищцата обяснения, последната не е била запозната със задълженията на „Интертел“ЕООД за наеми към А.. Не отрича,че през 2013г. е била назначена и е действала като „прокурист“ на „Интертел“ЕООД. Посочва,че парите, които превела по банковата сметка на А. поради грешка й били предоставени от св. Б. , с когото работили заедно. Към момента на превеждането на сумите, Н. мислила,че същите били предназначени за заем, но впоследствие установила,че сумите били преведени по грешна банкова сметка. Н. твърди,че към онзи момент не е знаела кой е ответникът А., както и че същият има взаимоотношения с „Интертел“ЕООД.

При така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

По отношение на предявеният иск по чл.55,ал.1,пр.1-во ЗЗД -

Предявеният иск е допустим, същият е основан на разпоредбата на чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД, според която, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Съгласно Постановление №1 от 28.05.1979г. на Пленума на ВС, посоченият фактически състав изисква предаване, съответно – получаване на нещо при начална липса на основание и е изпълнима, когато при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Съгласно константната съдебна практика по въпроса, в тежест на ищеца по този иск е да докаже пълно и главно даването, съответно – получаването, или преминаването на благото в имуществото на ответника, а в тежест на ответника е да установи пълно и главно наличието на валидно правно основание, съществувало към момента на разместване на имуществените блага.

Разпечатката съдържа 50 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6506fd14-bb49-4ce5-97a1-1aa954b11f3f