Определение № 256 от 13.09.2023, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 256 гр. Търговище, 12.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20233500500198 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 274 във вр. с 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, гр. София, чрез пълномощник юрисконсулт Г.Стойчева-Кръстева, против разпореждане № 1561/16.08.2023 г. по ч.гр.д. № 1082/2023 г. по описа на РС – Търговище, В ЧАСТТА, с която се отхвърля заявлението на дружеството за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника М. В. Е. за вземането за неплатено договорно възнаграждение в размер 105.94 лв., дължимо за периода от 05.09.2022 г. до 05.07.2023, и лихва за забава 132,98 лв.- за периода от 06.09.22 г. дата на изпадане на длъжника в забава до 05.07.2023г. С оплаквания, че съдът неправилно е прогласил за недействителен процесният договор за потребителски кредит, като неотговарящ на изискванията на чл. 10а, чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр.с чл. 19, ал. 1-4, чл. 21, 22 и 23 от ЗПК, моли за отмяна на разпореждането в частта на отказа по обжалваните части, като вместо него постанови да бъде издадена заповед за изпълнение по тези части. Претендира разноски.

Жалбоподателят изрично е посочил, че не обжалва разпореждането в частта, касаеща неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги Фаст и Флекси, неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането и в частта, касаеща законна лихва.

Основните съображения и оплаквания в жалбата са:

В разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК са посочени хипотезите, в които съдът може да откаже издаване на заповед за изпълнение, като заповедният съд не разполага с правомощията на този етап да се произнася по валидността на сделката, от която 1 заявителят черпи права, поради нарушение на закона и добрите нрави (цитирана е практика на ОС-Габрово) и е превишил своите правомощия; жалбоподателят счита, че за да се позове на неравноправна клауза заповедният съд, тя трябва да бъде обявена за неравноправна по предвидения процесуален ред, какъвто не е настоящия случай; не е съобразена разпоредбите на чл. 143, т.1- т. 20 от ЗЗП и неправилно съдът не е отчел разпоредбата на чл. 145, ал.2 от ЗЗП; не се е съобразил и с разпоредбите на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като „в процесния договор ясно е посочена методиката на формирания годишен лихвен процент на разходите“, по аргумент от чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК; ГПР е съобразен с редакцията на ал. 4, съгласно изменението й със ЗИД на ЗПК, приета преди датата на сключване на договора (14.11.2016 г.); изложени са доводи относно размера на договорната лихва; посочва, че поради характера им допълнителните услуги са извадени от ГПР.

След извършената проверка по чл. 278 от ГПК съдът намира частната жалба за допустима, но НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да се произнесе по жалбата по същество, съдът съобрази следното:

“ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в общ размер 1277.34 лв., уважено частично с издадената Заповед по чл. 410 ГПК № 509/16.08.2023г. по ч.гр.д.№ 1082/23 г. за сумата 500 лв. –главница по ДПК № 40011186332 от 04.08.22 г., и разноски.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е ОТХВЪРЛИЛ искането на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в ЧАСТТА му за:

Сумата от 105.94 лв. договорно възнаграждение за периода 05.09.2022г. до 05.07.2023г.

Сумата от 132.98 лв. лихва за забава периода 06.09.2022г. до 05.07.2023г.

Сумата от 200 лв. - неплатено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга Фаст, дължимо до 05.07.2023г.;

Сумата от 300лв. - неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси, дължимо до 05.07.2022г.;

Сумата от 30лв. - такси по Тариха за извънсъдебно събиране на вземането, считано от 20.10.2022г.

Сумата от 8.42лв. - Законна лихва за периода 05.07.2023г. до 27.07.2023г., както и за разноските за възнаграждение на юрисконсулт над размера от 50лв. до пълния претендиран размер от 180 лв., и за сумата над 25лв. до 25.55лв. внесена държавна такса, като НЕОСНОВАТЕЛНО, на осн. чл.78 ал.8 ГПК във вр. чл.37 ал.1 от ЗПП и във вр. чл.26 от НЗПП.

По фактите:

Между страните е сключен ДПК № 40011186332 от 04.08.22 г., с параметри: с ума на кредита – 500 лв., за срок от 11 месеца; размер на вноската по кредита – 55.09 лв.; ГПР 48.41 %, ГЛП – 40.90 %; лихвен процент на ден – 0.11 %; дължима сума по кредита – 605.94 2 лв. Падежът на последната по ред погасителна вноски е бил на 05.07.2023 г.

Кредитополучателят се е задължил да заплаща в рамките на ДПК за закупен пакет допълнителна услуга „Фаст“: 200 лв. и за доп.услуга Флекси: 300лв., при което о бщото задължение по кредита и по допълнителните пакети е 1105.94 лв., с общ размер на месечната вноска 100.54 лв., т.е. общата сума, която следва да върне кредитополучателят, след като ползва в рамките на тези 11 месеца кредитен ресурс от 500 лв., е 1 105.94 лв.

При така установеното, съдът приема следното от правна страна:

Процесният договор е договор за потребителски кредит, по аргумент от чл.9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит(ЗПК), поради което са приложими разпоредбите на ЗПК, съответно на ЗЗП (Закон за защита на потребителите).

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК искането по чл. 410 ГПК се отхвърля когато „се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това“, като нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) дефинира неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, като „уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя“. Изброяването в ал. 2 не е изчерпателно, по аргумент от чл. 143, ал. 2, т 20 от ЗЗП.

С изменението на ГПК (ред.ДВ. бр. 100/2019 г. ) в чл. 7, ал. 3 и чл. 411 ал. 2 т. 3 ГПК съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящия договор за потребителски кредит, въз основа на който заявителят претендира присъждане на дължими суми, като това задължение на съда произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. Съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът съобразява и представените към заявлението договор и общи условия, по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК.

Съгласно т. 9 от § 13а от ДР на ЗЗП, са транспонирани разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, а разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП прогласява неравноправните клаузи за нищожни, като така изпълнява и изискването на чл. 6, § 1 от Директива 93/13/ЕИО те да не обвързват потребителя.

Решаващ за настоящото производство, предвид изложеното в жалбата, е дали заповедният съд разполага с правомощия да направи преценка за действителността на договора за потребителски кредит (чл. 22 ЗПК) и да приложи разпоредбата на чл. 23 ЗПК, присъждайки само дължимата главница, или няма такова правомощие, като следва да уважи заявлението и за договорната лихва и едва в евентуалното исково производство да е 3 възможно обсъждане на изискванията за недействителност на договора по възражение на длъжника.

За да отговори на този въпрос настоящият състав, изхождайки от съображенията в Решение на Съда на ЕС от 30.06.2022 г. по дело С-170/21 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с акт от 15 март 2021 г., постъпил в Съда на 15 март 2021 г., в рамките на производство по дело със страни „Профи Кредит България“ ЕООД и Т.И.Т., в отговор на редица въпроси, касаещи правомощията на заповедния съд по повод заявление за издаване на заповед за изпълнение във връзка със служебната проверка на заповедния съд по констатирани неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит, споделя приетото в обсъжданото решение, че чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че националният съд, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение — предвид обстоятелството че длъжникът потребител не участва в производството до издаването на тази заповед — е длъжен служебно да остави без приложение неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, сключен между този потребител и съответния продавач или доставчик, на която се основава част от предявеното вземане. В тази хипотеза съдът може да отхвърли частично това заявление, при условие че съответният договор може да продължи да действа без каквито и да било други изменения, допълнения или поправки, което посоченият съд следва да провери.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Република България. Разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК е категорична, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

При ДОГОВОРЕНИТЕ параметри, месечното задължение по изплащане на кредита (кредит в размер 500 лв.), заедно с договорната лихва и стойността на закупения допълнителен пакет (общо по доп.услуги 500 лв.), възлиза общо на 1 105.94 лв. Не става ясно при ГПР от 48.41 % какво друго е включено извън фиксирания ГЛП от 40.90%, като е очевидно, че при включване и на сумите за допълнителните услуги ГПР реално не е 48.41 %, а доста повече, при забрана да не надхвърля 50%.

В процесния ДПК са договорени допълнителни такси за различни услуги, за които е неясно дали са предоставени; с посочените суми значително се оскъпява ползвания кредит, доколкото за услугата „Фаст“ е уговорено възнаграждение от 200лв., а за „Флекси“- 300лв., или общо колкото самата заемна сума от 500лв., тъй като по естеството си това позволява на заемодателя да получи сигурно завишено плащане, но не е ясно дали това оскъпяване е в съответствие с изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при потребителско кредитиране, при което съдът счита, че е налице обоснована вероятност, 4 посочените клаузи в договора за допълнителни услуги да са неравноправни и да имат за цел единствено да заобикалят императивните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК и чл. 143 от ЗЗП.

В случаи като този, търговецът, с цел да извлече за себе си по-голяма печалба от предвидените ограничения в ЗПК, е въвел клаузата за закупуване на пакет/и за доп.услуги, осъществявайки агресивна нелоялна търговска практика. Клаузата несъмнено е неравноправна, тъй като е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Неравнопоставеността на тази клауза води до недействителност на целия договор, тъй като чрез въвеждането й и с оглед конкретните параметри на договора като цяло, размерът на ГПР надхвърля установения законов минимум от 50%., т.е. И тази неравноправност рефлектира и върху договорката за лихвата по кредита. Следва да се приеме, че е налице сключване на договор за потребителски кредит в противоречие на закона, което води до предвидената в разпоредбата на чл. 23 ЗПК недействителност. В такава хипотеза заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на обсъдения по-горе пакет от допълнителни услуги.