Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 315 от 11.06.2024, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 459/2024
Вид
Решение № 315
Подписан
11.06.2024
В сила
17.07.2025
Състав
Ивайло Асенов Йорданов

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 167а · Закон за движението по пътищата
  • чл. 167а, ал. 2, т. 7 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 167а, ал. 2, т. 8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 179, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189ж · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189ж, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189ж, ал. 7 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
  • чл. 10, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
  • чл. 10, ал. 2 · Закон за пътищата
  • чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
  • чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 284 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 348, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 12, ал. 2 · Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние
  • параграф 2 · Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. Русе, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20244520200459 по описа за 2024 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Максима Транс“ ЕООД, чрез адв. К. А., депозирана срещу електронен фиш № 8505221983 за налагане на имуществена санкция за нарушение установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ град София, с което на дружеството жалбоподател, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, за нарушение по чл.

102, ал. 2 ЗДвП.

С жалбата се ангажират твърдения, че обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен, тъй като е издаден в противоречие на материалноправни норми, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в разрез с целта на закона. Във връзка с тези твърдения се релевират доводи, касаещи приложението на чл. 179, ал. 3д, изр. 3 ЗДвП, неприложимост на правилата на чл. 179, ал. 3б ЗДвП, приложението на поблагоприятен закон, на основание чл. 3, ал. 2 ЗАНН, с оглед разпоредбата на чл. 10б, ал. 7 ЗП, в сила от 01.01.2024г., липса на задължителни реквизити в ЕФ, във връзка с липсата на данни за издателят на акта, мястото на 1 нарушението и описанието на същото. Инвокират се доводи, за неспазване на предвидените от закона давностни срокове. Липса на гаранция за техническата изправност на техническото средство и недопустимост за едно нарушение, да има повече от една санкция. Развиват се съображения за приложимост на европейското законодателство и нарушен принципа на пропорционалност. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменен издадения електронен фиш. Претендират се разноски.

Наказващият орган, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на депозираната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна и да бъде потвърден издадения електронен фиш като правилен и законосъобразен. В депозирано писмено становище, се излагат подробни доводи, за доказаност на нарушението и липса на допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на електронния фиш. Развиват се съображения за неоснователност на ангажираните с жалбата твърдения. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде потвърден, издадения електронен фиш. Претендират се разноски.

Районна прокуратура представител.

-

Русе, редовно призована, не изпраща

По допустимостта на жалбата

Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, адресат на издадения електронен фиш, депозирана е в преклузивния срок за обжалване и касае подлежащ на съдебен контрол електронен фиш, поради и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи и извърши служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 08.03.2022г., в 23,27 часа, посредством електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, с устройство № 40341, представляващо елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, намиращо се на път І-5, км. 25+914, било установено, че пътно превозно средство влекач ДАФ ФТ ХФ, с рег. № У 35 55 АХ, с техническа допустима максимална маса 18600 и брой на оси 2, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща техническа допустима максимална маса на състава 44 000, собственост на „Максима Транс“ ЕООД се е движило в община Иваново, път І-5, км. 25+914, с посока нарастващ километър, който път е включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за посоченото ППС да е била заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Във връзка с така установеното е бил издаден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8505221983, с който на „Максима транс“ ЕООД, в качеството му на собственик/ползвател на посоченото ППС, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, за нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съдът намира за безспорно установена и доказана от събраните в хода на производството писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, прочетени и приобщени по реда на чл. 283 и чл. 284 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАННН.

Съдът намира за неоснователни релевираните с жалбата доводи, касаещи допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на електронния фиш.

Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е 3 съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните.

Неоснователни са твърденията, във връзка с приложението разпоредбата на чл. 179, ал. 3д, изр. 3 ЗДвП, доколкото видно от материалите по делото дружеството жалбоподател не е заплатило дължимата такса за целият си маршрут на движение, в рамките на един ден.

Неоснователни са доводите, касаещи неприложимост на чл. 179, ал. 3б ЗДвП.

В настоящия случай нарушението е заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗП , поради което правилно и в съответствие със закона е издаван електронен фиш в отсъствието на контролен орган, със съдържанието по чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП.

Същият извод, че именно с издаване на електронен фиш, а не с наказателно постановление следва да се ангажира отговорността на нарушител за установено и заснето с електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП нарушение по чл. 179, ал. 3б следва от буквалното тълкуване на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 7 ЗДвП, която изрично регламентира санкционирането с електронен фиш на нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б и приложението на разпоредбите именно за електронните фишове, касателно чл. 189, ал. 10 ЗДвП. Такъв извод следва и от разпоредбата на чл. 167а, ал. 2, т. 8 ЗДвП.

Неоснователни и без опора в материалите по делото са твърденията, касаещи липса на задължителни реквизити в ЕФ, във връзка с липсата на данни за издателят на акта, мястото на нарушението и описанието на същото.

Електронния фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, от лице по чл. 167а ЗДвП, оправомощено да осъществява контрол във връзка със заплащането на съответните такси по закона за пътищата, по образеца, утвърден от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ и съдържа изискуемите, съгласно чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата , 4 размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.

Материалната компетентност на Агенция „Пътна инфраструктура“ да осъществява контрол във връзка с правомощията на държавата за събирането на пътни такси следва от разпоредбите на чл. 10, ал. 10 от ЗП и чл. 3, ал. 5 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, а правомощията на Агенция

„Пътна инфраструктура“, във връзка с административнонаказателната дейност следват от разпоредбата на чл. 167а, ал. 2, т. 7 ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 167а ЗДвП в случая електронен фиш се издава именно от Агенция „Пътна инфраструктура“, а не от конкретно длъжностно лице, както е при наказателните постановления и единственото задължение при издаване на електронния фиш е същият да съдържа точно данните, съдържащи се в правната норма на чл. 189ж ЗДвП и няма нормативно изискване електронният фиш да бъде подписан от определено длъжностно лице, което го е съставило.

Приетата за нарушена разпоредба на чл. 102, ал. 2 ЗДвП вменява задължение на собственика на ППС да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.

Начините за определяне и заплащане на дължимите тол такси за процесното ППС са два и са нормативно установени в чл. 10б, ал. 4 ЗП, а именно въз основа на реално получени декларирани тол данни или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта и в случая в електронния фиш е посочено, че нарушителят не е заплатил дължимата такса, по нито един от двата нормативно установени начини и не може да се приеме, че така описано нарушението е накърнило правото на защита на наказаното лице, тъй като не става ясно, какво точно нарушение е извършил.

По делото е представен протокол за установяване годността за приемане на дооборудването на съществуваща стационарна контролна точка ( лист 8690), а доколкото не се касае за средство за измерване, то същото не подлежи на метрологичен контрол.

5

Неоснователни и без опора в материалите по делото са твърденията, касаещи допуснато нарушение досежно описание на мястото на нарушението.

Мястото на нарушението е посочено точно и ясно, чрез посочване на път от републиканската пътна мрежа, километрично отстояние и посока на движение – път І клас, № 5, км. 25+914, посоката на движение – нарастващ километър. Посочена е и конкретната община – община Иваново. Така описаното място на нарушението, напълно съответства на Приложение № 1 към т. 1 от Решение на МС № 959 от 31.12.2018г., в сила от 08.01.2019г.

Самото нарушение е описано подробно и по начин напълно позволяващ наказаното лице да бъде запознато с всички приети за осъществили се факти от обективната действителност и тяхната правна квалификация и по никакъв начин не е нарушено правото му на защита, както по фактите, така и по правото. Изрично е посочено конкретното нарушение, което се твърди, че е осъществено от жалбоподателя, а именно чл. 102, ал. 2 ЗДвП и какво конкретно задължение не е изпълнил същият и от кой законов текст произтича това задължение.

Посочена е датата и часът на нарушението – 08.03.2022г., 23,27 часа, която в случая съответства на датата на установяване на нарушението.

Съдът намира за неоснователни твърденията, касаещи допуснато нарушение по чл. 34 ЗАНН.

Деянието, за което е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател, е извършено на 08.03.2022г. С обжалвания електронен фиш на дружеството жалбоподател е наложена „Имуществена санкция“. Съгласно чл.

11 ЗАНН, във връзка с обстоятелства, изключващи отговорността, приложение намират разпоредбите на НК. Доколкото ЗАНН не съдържа уредба, досежно въпросите, касаещи спиране и прекъсване на давността, като изключващо отговорността обстоятелство, то приложение следва да намери разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, която урежда абсолютната давност, изключваща наказателното преследване. В този смисъл е задължителното за съдилищата разрешение, съдържащо се в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС.

С оглед спецификата на електронните фишове, не могат механично да се приложат по аналогия разпоредбите касаещи сроковете предвидени в ЗАНН, 6 за съставянето на АУАН и издаването на НП. Изрично в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС е посочено, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс, предвид липсата в чл. 34 ЗАНН на разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, уреждаща абсолютната давност, тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 ЗАНН. Отново в същото Тълкувателно постановление е прието, че давността, представлява обстоятелство, изключващо наказателната отговорност и при настъпване на давността по същество се стига до осуетяване на тази отговорност, а като краен резултат - до нейното погасяване.