Решение № 7819 от 30.06.2026, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 1239/2026
- Вид
- Решение № 7819
- Подписан
- 30.06.2026
- В сила
- 30.06.2026
- Състав
- Здравка Диева
Цитирани разпоредби
- чл.142 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.171 ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6 ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6 ал.5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 23 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.13 ал.1 · Закон за нормативните актове
- чл.13 ал.2 · Закон за нормативните актове
- чл.574 ал.10 и ал.11 · Кодекс за застраховането
- чл.574 ал.11 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 7819
Пловдив, 30.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - VI Състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
При секретар ГЕРГАНА СПАСОВА като разгледа докладваното от съдия ЗДРАВКА ДИЕВА административно дело № 20267180701239 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
А. Е. К., [населено място], [жк], вх. А, ет.3, ап.8 с пълномощник адв. Кр. Х., обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 26-1030-000277/16.03.2026г. на Началник група към ОД МВР – Пловдив, сектор Пътна полиция, Р. П. .
- Твърди се незаконосъобразност на заповедта. Поддържа се, че в преписката отсъства документ за редовно връчено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 КЗ, както и за изпращането му. С арг. от чл.142 ал.1 АПК и чл.22 ЗАНН е изтъкнато, че задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ е сключена в деня на издаване на АУАН – 12.03.2026г., предвид което нарушението е преустановено. Поискана е отмяна на заповедта.
Към жалбата е приложена застрахователна полица за МПС Ш. О. с рег. № [рег. номер], от 12.03.2026г., 08.39ч. /л.15/.
- Ответникът Началник група към ОД МВР – Пловдив, сектор Пътна полиция оспорва жалбата в писмено становище на упълномощен ст. юрисконсулт М. М..
Заповедта се счита за законосъобразна, тъй като съставянето на АУАН по чл.140 ал.1 ЗДв.П е във вр. с установено нарушение, което се наказва по чл.175 ал.3 ЗДв.П. При евентуално уважаване на жалбата е заявено възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение с искане за намаляването им до минималния размер по Наредба № 1/ 2004г.
Окръжна прокуратура-Пловдив не участва в съдебното производство.
Жалбата е подадена от адресат на неблагоприятен административен акт в 14 дн.срок от връчването й, поради което допустима /заповедта е връчена на 16.04.2026г., жалбата е подадена на 28.04.2026г./.
1. На основание чл.168 ал.1 АПК съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на възраженията, заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания по доказателствата и доказателствената тежест при насрочване на делото и се съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171 ал.4 АПК/.
1.1. Ответникът представи и по делото са приети : Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директор ОДМВР-Пловдив /л.52 и сл./ - отразена в оспорената заповед, относно предоставени правомощия за издаване на административния акт на конкретно посочени длъжностни лица, в обхвата на които е Началник група в сектор Пътна полиция в ОД МВР – Пловдив, т.7; Заповед № 8121К-2836/11.03.2024г. за преназначаване на Р. П. на ръководна длъжност началник група „АНД и отчет на водачите“ в С. П. полиция при ОД МВР - Пловдив; справка за нарушител/водач по отношение оспорващото лице; справка за собствеността на МПС – лек автомобил Ш. О. с рег. № [рег. номер]; справка за служебно възстановяване на регистрацията на посоченото МПС на 12.03.2026г., 08.24ч., след прекратяване на регистрацията на 10.03.2026г., 04.30ч., л.46 гръб; мотивирана резолюция от 16.03.2026г. за прекратяване на административнонаказателното производство по АУАН № GА 5115819 от 12.03.2026г. – без данни за връчването й на жалбоподателя; АУАН № GА 5115819 от 12.03.2026г.
В обстоятелствената част на оспорената заповед е посочен за взет предвид АУАН № GА 5115819 от 12.03.2026г., съставен от мл. автоконтрольор в сектор Пътна полиция към ОД МВР – Пловдив, против жалбоподателя, в който е констатирано, че на 12.03.2026г. около 07.59ч. в [населено място] на [улица], К.управлява лек автомобил – Ш. О. с рег. № [рег. номер] /чужда собственост/, което МПС е с прекратена регистрация от 10.03.2026г. по реда на чл.143 ал.10 ЗДв.П.
Фактическата констатация е приета за нарушение на чл.140 ал.1 пр.1-во ЗДв.П.
1.2. Правните основания за издаване на оспорената заповед са чл.22 ЗАНН /„За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки.“/ и чл.171 т.1 б.З подб. гг ЗДв.П: „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: т.1 б.З гг - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5;“.
В разпоредителната част на административния акт е вписано, че ПАМ се изразява във временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175 ал.3 ЗДв.П, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.
2. Оспорената заповед за прилагане на принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган. Със Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. Директор ОДМВР-Пловдив е оправомощил длъжностни лица от ОД МВР-Пловдив да налагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки /ПАМ/ по чл.171 т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 б”а” и т.6 ЗДв.П. Цитираният акт е отразен в оспорената заповед – в обхвата на длъжностните лица, на които са предоставени правомощия за издаване на административния акт е Началник група в сектор Пътна полиция към ОД МВР – Пловдив. Съгласно чл. 172 ал. 1 ЗДв.П в действаща редакция : „Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица...“.
Представената Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директора на ОД МВР – Пловдив относно определяне на длъжностни лица от ОД МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6 ЗДв.П изключва съмнение за компетенции на издалия заповедта административен орган в пределите на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност. Авторство не е оспорено, както и не е оспорен фактът на заемане на длъжността Началник група към ОД МВР – Пловдив, С. П. полиция от Р. П. към дата на издаване на оспорения административен акт – 12.03.2026г. Оправомощителната заповед е с обвързващо правно действие и легитимираща компетентността на посочените в нея органи.
Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което са от вида на преустановяващите ПАМ. ПАМ се прилага без оглед на вината и с оглед обективно извършване на нарушение, като основанието за налагането на ПАМ е самото нарушение.
Задължението за обосноваване на административния акт от фактическа страна е за органа – издател, който в конкретния случай не е съобразил факта на сключване на ГО на 12.03.2026г., 08.39ч. – дата, след която е издадена оспорената заповед. Нарушението е от 12.03.2026г. – 07.59ч., а застраховката е от 12.03.2026г. – 08.39ч. Съответно – на 12.03.2026г., 08.24ч. е осъществена служебна промяна в регистрацията на МПС, изразяваща се в служебно възстановяване по чл.143 ал.10 ЗДв.П при уведомление от ГФ за валидна „ГО“.
Уведомление от Гаранционния фонд за липса на валидна застраховка не е приложено в преписката. Регистрацията е била прекратена на 10.03.2026г., 04.30ч.
3. С оспорената заповед е наложена преустановяваща административното нарушение принудителна мярка, поради което действието й е обосновано и допустимо до момента, до който осъществява целта си / чл.22 ЗАНН /. Следователно, от момента в който не съществува вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е фактически основано - от този момент занапред прилагането на принуда е в пряко нарушение на една от проявните форми на принципа за съразмерност, установена в чл. 6 ал. 2 АПК, съобразно която административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава /Решение № 368 от 28.01.2026г. на АдмС - Пазарджик по адм. д. № 1375/2025г./. В тази вр. се съобрази посоченото по-горе : Административният акт е издаден за нарушение, осъществено на 12.03.2026г. около 07.59ч., а полицата за „ГО“ е сключена на същата дата в 08.39ч. Безспорен факт е сключването на застраховка около час и половина след проверката. Налице е отстраняване на нарушението на дата на извършването му със своевременно предприети действия за привеждане в съответствие с изискванията на закона.
При тези обективни данни следва извод, че издадената заповед не би могла да преустанови или предотврати извършването на административно нарушение, нито пък ще отстрани вредни последици от него, каквито не се твърди да са настъпили. В случая административният орган е следвало да се въздържи от издаване на ограничителната мярка и е нарушил чл.6 ал.5 АПК : „Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.“. Оспореният административен акт няма необходимата последица - постигане на установените в закона цели, обосноваващи налагане на ограничението и засяга правата на жалбоподателя, без това да е фактически и правно обосновано.
В допълнение и във вр. с чл.143 ал.10 ЗДв.П в редакция към 11.11.2025г. следва да бъде посочено, че съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. по тълк. д. № 3/2022г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд - задължително за съдилищата:“… …Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.“. Ведно с това, съгласно чл.574 ал.10 и ал.11 КЗ /изм. – ДВ, бр. 63 от 2025г., в сила от 1.08.2025г./: „Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. ; …Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство.“. Преписката не съдържа информация за изпълнение на посочените задължения, поради което необосновано е било прието наличие на прекратена регистрация в хипотеза на адресат на ограничителната мярка – лице, което не е собственик на МПС.
В допълнение са отбелязва, че по отношение текста на чл.18б ал.2 вр. с ал.1 т.8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, е приложима нормата на чл.13 ал.1 ЗНА и не е налице хипотезата на чл.13 ал.2 ЗНА, предвид съдържанието на чл.143 ал.10 ЗДв.П.
Относно правното основание за издаване на заповедта се съобрази, че грешката на административния орган при индивидуализацията на приложимата разпоредба, респект. непълна или неточна норма, не засяга материалната законосъобразност на заповедта, ако са налице юридическите факти, пораждащи упражненото правомощие. Въпросът за коректната правна квалификация е разрешим от съда като част от служебната проверка на административния акт, съдържаща в себе си по хипотеза и подвеждането на фактическите основания за издаването на заповедта под състава на приложимата материалноправна норма. - Решение № 50/2021г. по д. № 2324/2020г., ВАС. Приложеното правно основание е във вр. с чл.175 ал.3 ЗДв.П, отразено в заповедта.
Разпечатката съдържа 31 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/65069cd9-ed2f-42e0-a0c4-f6649738587f