Определение № 2888 от 07.08.2019, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………./…..08.2019 г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V-ти въззивен състав, в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА

РАДОСТИН ПЕТРОВ като разгледа докладваното от съдия Петров в. търговско дело

№ 1199 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Х.М.К., ЕГН **********,***, чрез назначения му особен представител адв. Д.Й.Г., срещу решение № 2430/03.06.2019 год., постановено по гр.дело № 15979/2018 год. на РС – Варна, в частта, в която е прието за установено в отношенията между страните, че Х.М.К., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София сумата от 16481 лева (шестнадесет хиляди четиристотин осемдесет и един лева), представляваща непогасена главница по договор за кредит за текущо потребление от 05.02.2014г. и допълнително споразумение от 17.05.2017г., Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление и допълнително споразумение от 17.05.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417, т.

2 ГПК – 05.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 718.61 лева (седемстотин и осемнадесет лева и шестдесет и една стотинки), представляваща възнаградителна лихва за периода от 17.05.2017г. до 17.10.2017г.

/вкл./, сумата от 64.35 лева (шестдесет и четири лева и тридесет и пет стотинки), представляваща неустойка за забава по чл. 19.1 от Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление за периода от 16.09.2017г. до 05.01.2018г., и е осъден Х.М.К., ЕГН **********,*** да заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София сумата от 2 113.90 лева (две хиляди сто и тринадесет лева и деветдесет стотинки), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски, от които 396.63 лева за производството по ч.гр.д. № 276/2018г. на ВРС и 1 717.27 лева за исковото производство, на основание чл.78, ал. 1 ГПК.

В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, незаконосъобразно, несъобразено с нормите на материалния закон и постановено при нарушаване на процесуалните права. Твърди се, че договорните разпоредби за възнаградителна лихва и неустойка са неравноправни и затова нищожни. Клаузата за лихва накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което същата се явява нищожна. Излага, че клаузата на чл.19.2. от Общите условия е нищожна по смисъла на чл.146, ал.1 вр. ал.2 от ЗЗП, тъй като е неравноправна и не е уговорена индивидуално. Излага, че клаузата на чл.15 от раздел VI от Общите условия е неравноправна по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като не предоставя възможност на заемателя да избира начина по който ще обезпечи отпуснатият му заем.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, чрез ю.к. Б.Ч., в писмен отговор оспорва жалбата и от своя страна излага коментар на изложените в нея оплаквания. Счита, че постановеното първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви са в унисон със събраните в хода на производството доказателства и при правилно приложение на материалните и процесуални правни норми. Моли възраженията за нищожност на чл.19.2 и чл.15 от ОУ към договора за кредит да бъдат оставени без разглеждане като недопустими, доколкото са направени за първи път във въззивната жалба. По същество счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно, поради което отправя искане за потвърждаването му и претендира присъждане на разноски, вкл. и възнаграждение за представителство от юрисконсулт.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирано лице, чрез особен представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.

260 и чл. 261 ГПК.

Доколкото въззивникът Х.М.К. се представлява от назначен от ВРС на основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител на разноски на ищеца, то следва да бъде указано на въззиваемата страна в срок до първото с.з. да представи по делото доказателства за внесена по сметка на ВОС сума в размер на 700 лева за възнаграждение на особен представител, дължимо за въззивната инстанция.

Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения на съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът на ВОС,

О П Р

Е Д Е Л И :

ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна, въззивна жалба вх. № 45902/25.06.2019 г., подадена от Х.М.К., ЕГН **********,***, чрез назначения му особен представител адв. Д.Й.Г., срещу решение № 2430/03.06.2019 год., постановено по гр.дело № 15979/2018 год. на РС – Варна, в частта, в която е прието за установено в отношенията между страните, че Х.М.К., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София сумата от 16481 лева (шестнадесет хиляди четиристотин осемдесет и един лева), представляваща непогасена главница по договор за кредит за текущо потребление от 05.02.2014г. и допълнително споразумение от 17.05.2017г., Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление и допълнително споразумение от 17.05.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК – 05.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 718.61 лева (седемстотин и осемнадесет лева и шестдесет и една стотинки), представляваща възнаградителна лихва за периода от 17.05.2017г. до 17.10.2017г. /вкл./, сумата от 64.35 лева (шестдесет и четири лева и тридесет и пет стотинки), представляваща неустойка за забава по чл. 19.1 от Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление за периода от 16.09.2017г. до 05.01.2018г., и е осъден Х.М.К., ЕГН **********,*** да заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София сумата от 2 113.90 лева (две хиляди сто и тринадесет лева и деветдесет стотинки), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски, от които 396.63 лева за производството по ч.гр.д. № 276/2018г. на ВРС и 1 717.27 лева за исковото производство, на основание чл.78, ал. 1 ГПК.

УКАЗВА на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК

********* в срок до първото с.з. по делото да представи доказателства за внесена по сметка на ВОС сума в размер на 700 лева за възнаграждение на особен представител, дължимо за въззивната инстанция, на основание чл.47, ал.6 ГПК.

Съдът приканва страните към спогодба и на основание чл. 11, ал. 3 от Закона за медиацията ги НАСОЧВА към разрешаване на спора чрез медиация.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация, могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение. Участието в медиация е доброволно и безплатно, като процедурата се развива пред трето неутрално и безпристрастно за спора лице – медиатор;

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр.

Варна, ул. „Ангел Кънчев” № 12, ет. 4, в сградата, в която се помещава СИС при Районен съд – Варна.

Участие в медиация страните могат да заявят с подаване на заявление, като допълнителна информация може да бъде поискана на електронен адрес:

*********@***.**.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ и техните процесуални представители, че в съдебно заседание следва да информират съда за участието си в процедура по медиация или причините за невъзможността от такова участие.

НАСРОЧВА в о. с. з. на 24.09.2019 г. от 14.30 ч., за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.